Легенди като Мери Фийлдс са изключително редки и историите на

Легенди като Мери Фийлдс са извънредно редки и историите на такива хора от време на време са пресилени, с цел да се покаже тяхната мощ, само че тази невероятна жена не е една от тях. Работлива и предприемчива тя ще стане любимката на Запада, бореща се с всеки, който посмее да препречи пътя ѝ.

Родена е в град Хикман през 1832 година. Детайли към ранният ѝ живот са нищожни или заличени от нейните господари, които виждали робите си като персонална благосъстоятелност и вместо имена им преписвали единствено номера. Мери работи старателно, събирайки памук по през целия ден. Тя била една особена дама, израстваща на височина 1.82 метра и тежаща към 90 кг, когато е единствено на 18 години. Из полетата ще прекара най-малко 30 години от живота си преди да усети свободата с краят на Американската цивилна война, която дефинитивно приключва робството през 1865 година.

Несигурна на къде да поеме тя следва образеца на връстниците си, които потеглят към по – отзивчивият Север, в търсене на нов живот. Евентуално ще си откри работа като перачка и прислужница на борда на мисисипски речен параход. Известно време се труди и в домът на съдията Едмънд Франсис Дън, само че покруса сполетява фамилията му, когато жена му Джоусефин почива ненадейно. Господин Дън ще заръча на доверената си Мери да заведе петте му деца при вуйна им в щатът Охайо. След дълъг път тя идва с децата пред Урсулинският манастир, където майка Амадеус Дън ще поеме грижите за тях. Виждайки, че гостенката им няма къде да отиде сестрата с удоволствие я приема на работа в манастира като земевладелец.

Горките монахини си нямат и на концепция с кой са се захванали. Докато тяхната активност е обвързана със спокоен и преклонен живот, Мери ще се окаже цялостната им диаметралност. Тя е шумна и вулгарна, обича да пие и постоянно си навлича неприятности с всеки, който ѝ опонира. Въпреки това, обаче е отличен служащ и държи всичко, което прави да е изпълнено съвършено. За труда си получава топла храна, облекла и възнаграждение от 50 $ годишно. Тя постоянно спори, че сумата не ѝ е по усета и желае повече пари. Въпреки че изначало и ѝ е мъчно да се нагоди към манастирският живот ще откри един същински другар, самата майка Амадеус, която е най – уважавана и обичана от всички останали сестри, поради висшата позиция и добротата си.

През 1884 година Амадеус ще бъде пратена в Монтана, с цел да помогне за установяването на учебни заведения за индианските деца там. Година по – късно здравето ѝ се утежнява, разболявайки се от пневмония и при тази новина Мери ще остави всичко, с цел да потегли на дълъг път, с цел да избави приятелката си. Тя обитава при сестрата, до момента в който тя не възвърне силите си. Когато вижда драгата си приятелка още веднъж на крайници и в положително здраве тя се замисля дали да се връща назад в Охайо. Западът  ѝ се вижда изключително прелестен и те желае да остане за непрекъснато тук. Естествено тя не може да остане гладна и на улицата, по тази причина ще стартира работа в локален монтански манастир.

Тя оказва помощ старателно и в построяването на учебни заведения и други здания към манастира. Бързата работничка отхвърля мъжка помощ като мъкне тежки камъни и дърва на гърба си. С привършване на градежите тя се завръща измежду монахините, само че и тук характерът ѝ ще се окаже огромен проблем за тихите сестри. Много хора ще се оплачат на епископа по какъв начин Мери освен пие, пуши и псува, само че и избира носенето на  мъжко облекло. Особено последното е виждано като голям проблем за консервативните католически вярвания. Спречкването ѝ с недодялан чистач ще се окаже нещото, което я гони от манастира.

Сега свободна и безработна Фийлдс ще обмисли съществено какво желае да прави отсега нататък, само че първо би трябвало да си завоюва малко пари. За да се устоя си намира краткотрайни работи като да вземем за пример фермер, перачка на облекла, гледачка на годишна продукция и животни, даже и е викана за корекция на здания. По времето си тя е единствената чернокожа в града и изначало локалните не знаят по какъв начин тъкмо да се отнасят с нея. Това ѝ печели доста неприятни погледи, само че по – късно ще трансформират фрапантно мнението си за нея.

За в допълнение приходи работливата жена отваря и ресторант, който след единствено 10 месеца ще затвори порти, тъй като тя е великодушна и дава храна на всеки, без значение дали има парите да си я закупи. Отново замислена какви дейности да поема остарялата ѝ другарка Амадуес ще я подари с дилижанс и я предизвиква да пътува. Това отваря нови благоприятни условия за Мери, която желае да употребява мотива, с цел да работи като пощенски пощальон. За позицията тя се състезава с огромна конкуренция, само че я печели с лекост. Вече на 63 с репуцията на мощна жена тя побеждава всички останали участници, които са мъже на половина на годините ѝ. С това тя става втората жена и първата афроамериканка, извършваща тази специалност.

Работата не е лесна, тъй като Мери би трябвало да доставя писмата, до момента в който ги опазва от крадци и бандити по неравните пътища и кални полета. Тя бързо печели доверието на своите работодатели с отличната работа и не пропуща и един ден. Умело се оправя и с няколко коне и едно муле на име Мойсей, които напъства. През зимата, когато маршрутът ѝ бил цялостен с тежки снегове, през които правилните животни не могат да преминат тя обувала дебелите си бутуши, нагърбвала чувалът с писма и потегляла пешком към града. Заради отличната си работа справедливо получава прякора ‘’Дилижанса Мери ”.

Независимо от известното ѝ грубовато държание и корав темперамент доста простаци ще я предизвикат, тъй като не имат вяра, че тя е способна да ги обори. За тяхно злощастие безстрашната куриерка, въоръжена с пушка и револвер, пъргаво се отървава от тях с няколко добре планувани изстрела. Вярва се, че даже оборва глутница вълци със същите оръжия. Известна от локалните с характера си на мечка гризли тя към момента ще бъде предизвиквана дълго време.

В един прочут случай мъж съществено я разстройва и тя в отговор го замеря с камъчета толкоз грубо, че той се разплаква. В друга преживелица е провокирана на двубой от каубой. Мери толкоз бързо вади револвера си, че съперникът ѝ няма време да реагира и единствено усеща вятъра на патрон, който минава рисково покрай главата му. Уплашеният мъж ще се откаже и в никакъв случай повече не я заговаря.

У локалните нейното име всява боязън, само че и удивление като става. Въпреки плашещото си държание, градската персона се отнася с благотворителност и добрина към децата. На нейният рожден де всички учебни заведения затваряли, с цел да може всички хора да се съберат и да честват с нея. Ресторанти ѝ оферират безвъзмездна храна, а питейните заведения – пиянство до пръсване.

През 1903 година на 71 ще се пенсионира след осем години дейна работа и в свободното си време е бавачка на локалните деца. От дома си предлага и перални услуги за всеки нуждаещ се от помощ. Легендата “Дилижанса Мери ” почива през 1914 година, навършила към този момент 82 и целият град скърби за загубата ѝ. Монтана в никакъв случай повече не се натъква на подобен свободен човек в историята си.