Валери Соланас – жената, която стреля по Анди Уорхол в името на феминизма или поне така казваше
Легендата за борбата сред половете – този безконечен развой, в който вместо обединяване, ние търсим деен победител. Макар и някои философи да виждат този диалог като просто следващият опит да намерим победител сред ябълките и портокалите, други не престават самоуверено в търсенето на съкровената истина. Дали мъжът е по-добрият пол или дамата, както може да кажем и противоположното, в случай че на някой по този начин е по-угодно, няма никакво значение. Тайната на всичко се крие в желанието сред двата пола да вървят напред и да реализират колкото се може повече, само че когато имаме разграничителна линия, постоянно ще удряме в стената.
Нека обаче ви срещнем с една доста забавна феминистка, за която може и да не сте чували. Валери Соланас е от тези хора, които прекарват повече време в убежденията си, с цел да родят феминисткия манифест „ Едно общество за ампутиране на мъжете “. Не разбираме за какво е нужна тъкмо тази експанзия и с какво мъжете са заслужили това, само че подозираме, че радикалните феминистки постоянно ще имат отговор по тематиката. Един ден – по-конкретно 3 юни 1968 година – Соланас съумява да нападне Анди Уорхъл с револвер. Мерникът ѝ е прецизен, а сцената се разиграва пред студиото на Анди в Ню Йорк. Феминистката чакала през целия ден, като криела револвера си в книжен плик.
Анди идва и даже я кани, с цел да прегледа експонатите му, само че на влизане, дамата подвига оръжието си и стреля по него повече от три пъти. Първите два изстрела пропущат, само че третия минава през дробовете, гръбнака, стомаха и черния дроб – не можем да си представим каква тъкмо е била траекторията на изстрела, само че няма и в никакъв случай да разберем. Малко по-късно актьорът е бързо закаран в болничното заведение, като по-късно е разгласен за мъртъв. Истината обаче е, че новините съумяват да изпреварят събитията, тъй като лекарите още са в операционната и работят интензивно, с цел да спасят потърпевшия. Заради изстрела, Анди трябвало да прекара целия си живот, като носи един по-специален корсет.
Най-вероятно се чудите за какво една жена ще нападне един от най-обичаните актьори за времето си. Това постоянно е един от доста значимите въпроси, само че постоянно има отговор. Валери е коренен феминист и създател на няколко книги. Завършва логика на психиката в университета в Мериленд, по-късно се мести в Бъркли, а малко по-късно се открива в Калифорния. Един ден взема решение да се реалокира в Ню Йорк, като годината е 1960. Нейният труд, този за отрязването на мъжете от обществото, се счита за един от най-специалните за феминистката просвета. Колкото и необичайно да е, малко на брой обръщат внимание на него, изключително откакто феминизмът не е чак такава висока вълна, а и е независимо оповестен, т.е. от човек, който никой до този миг не е виждал или чувал. Едва след осъществяването на атентата, Валери влиза в светлината на прожекторите. А що се отнася до този теоретичен труд, дано се срещнем с началото:
„ Животът в това общество е в най-хубавия случай цялостна досада и няма аспект, който да е от голяма важност за дамите, остава единствено гражданското въодушевление, виновните дами с готовност да намерят тръпки, фокусирани върху свалянето на държавното управление, премахването на паричната система и цялостното заличаване на мъжкия пол. “
Ако се чудите за какво това звучи неуместно, дано подскажем. Много години, преди да се появи Колумб и да назова локалното население на Северна Америка – континентът – Индия, жителите там са виреели без никакви парични системи, те са имали своята цялостна независимост да разменят труда си за артикули, само че както се досещаме, еволюционно са съумели да останат в племенния строй, което в следствие се е оказало и последното най-високо равнище, до което са можели да доближат. Напред в цивилизацията можем да открием, че до момента в който множеството американски поданици са желали да обезпечат своя $ с труд, а не със злато, само че вместо това, вземат решение да го трансфорат в хартия, която по единодушието на всички, може да има някаква стойност.
До през днешния ден Съединени американски щати е единствената страна, която просто може да напечата повече пари и да продължи своята работа без никакви проблеми. Ето за какво рядко се доближава до икономическа рецесия при тях, най-малко до момента в който не се почисти конкуренцията, само че това е друга тематика. В разглеждането на труда на Валери, можем да открием, че Анди е бил един от неверните хора, също така е и мъж. Истината е, че феминистката по този начин или другояче не е имала достъп до други известни персони, както можем да се досетим. Има и още една причина да желае да го отстрани. Феминистката идва в Ню Йорк през 1965 година и дава на Уорхол един скрипт, който желае да се продуцира от него. Има единствено един проблем, Анди споделил, че го е изгубил и няма по какъв начин да го прегледа. Валери в никакъв случай не е имала второ копие и автоматизирано побесняла.
Творецът в никакъв случай пък не бил задължен да обръща внимание на всичко, което му се дава, само че с цел да има баланс в силите, феминистката закупила револвер. Тя била твърдо уверена, че Уорхол откраднал нейният труд и в следствие почнала да мисли какво тъкмо може да се случи. След няколко часа след атентата, тя се предава на един служител на реда на Таймс Скуеър. Пред него даже е декларирала, че Уорхъл имал прекалено много надзор над нейния живот и тъкмо затова бил убит. Идва време за дело и бранителите са твърдо решени, че дамата е нестабилна и би трябвало да бъде призната в лечебно заведение, вместо в затвор.
След инспекция на психолозите, най-сетне станало ясно, че феминистката в действителност има проблеми и откакто е диагностицирана с параноична шизофрения, прекарва три години в лудница за нарушители. И до момента в който огромната врява се случва, печатница Олимпия разгласява нейния манифест, с цел да потвърди, че в никакъв случай не е съществувало нещо като неприятна реклама. Валери умира през 1988 година на 52-годишна възраст.
Дори през днешния ден нейният манифест участва и се счита за канон в някои крайни феминистки закони, които няма по какъв начин да се пропуснат от аудиторията. Няма по какъв начин да пропуснем и още един факт – в течение на времето се счита за огромен шлагер и по-късно се отхвърля. От формалното издание до този миг, книгата е преиздавана към 10 пъти и преведена на 13 езика. Искрено се надяваме доста от модерните писатели да не прибягнат до тази тактичност.
