Как 200 жени се изправиха срещу своя насилник – отмъщението се сервира студено
Легендата споделя, че отмъщението е доста съществено ядене, което постоянно би трябвало да се сервира студено. Много значима детайлност е, че положителният готвач избира съвършения миг за тази цел и знае по какъв начин да сервира това ядене. Този обществен акт на отмъщение постоянно съумява да способства за ответен удар. Има и изключения, изключително в случай че някой желае да изпрати известие в името на справедливостта. Прехвърляме се в Индия, където престъпността постоянно е била знак на изпуснатото зло от кутията на Пандора.
Индия постоянно е оперирала по някакви доста странни закони и за всеки чужденец е изключително мъчно да открие логиката на битие. Герой на тази история е Аку Ядав. Аку е прочут като един от най-жестоките и върлуващи изнасилвачи в Нагпур.
Градът има популация от 2,4 милиона души и съществено количество небогати поданици. Най-ниската част от обществото не можело да употребява услугите на властта. Социалната картина е доста идентича и в доста други индийски полиси. Аку имал едно доста забавно развлечение през последните години на своя живот – изнасилвания.
След като полицията не си мърдала пръста, а даже глух юрист можел да накара жалбите в ръководството да изчезват, Аку бил спокоен и осъзнал, че е недостижим. Легендата споделя, че насилника има в досието си най-малко 24 тъжби, измежду които и показания за три осъществени от него убийства, само че не е виждал вътрешността на съда, нито възможностите да попадне в пандиза. Не е ясно какъв брой тъкмо години господин Ядав е имал опция да се възползва от безплатните полови услуги, само че легендата споделя, че съвсем във всеки дом или колиба от гетото Кастурба Нагар има по една негова жертва.
В множеството случаи се употребявали и услугите на помощници, които да оказват помощ или да държат мъжа на жертвата. В един миг би трябвало да сметнем за разумно, че когат случаите зачестили и полицията нямало по какъв начин да пренебрегва повече жалбите, някаква проява на деяние би била съответна. И до момента в който имало пари, всяка тъжба била потулвана. Да не приказваме, че редица от жертвите просто не вярвали, че има смисъл да вървят в полицията, откакто стават очевидци на бездействието. Липсва точна последователност на всички осъществени зверства, както и лист на всички потърпевши.
Ако някой се опитал да наддигне глава и да се изправи против ужасите и неправдата, Аку стартира да употребява закани като заливане с киселина, да изнасили още веднъж жертвите или да нарани различен член на фамилията. Колективният боязън явно може да господства дълго измежду най-ниските пластове на обществото. Щом някой спре да има вяра на страха и опциите, идва време за нещо доста ужасно и ядосано. На една от изнасилените ѝ омръзнало да чака някакво знамение и с помощта на различен член от фамилията взема решение да се възползва от всички закони. Вместо да подава тъжба, дамата прескочила полицията и незабавно стигнала до комисаря на полицията.
След като униформеният схванал за първи път каква е картината в гетото, незабавно решил да разпореди следствие, гарантирайки, че никой повече няма да пострада. С нови сили и задоволително побеснели жители, същата вечер към дома на насилника потегля цяла талпа от побеснели хора. Те доста добра знаели къде да намерят Аку. След като вратата му безусловно се отделя от пантите, извергът е изкаран на открито със мощ. Не е ясно какъв брой тъкмо е бил налаган от жертвите, само че полицията съумява да възтанови реда и да го прибере в килия. Според очевидци, това е бил единственият метод да го спасят и да го изправят пред съда. Само няколко дни след запознаването на съда с провиненията на Аку, до гетото се чува нова по-страшна вест – изнасилвачът може да бъде пуснат под гаранция. Това била последната искра в тубата с бензин, последвалата детонация от яд била нещо невиждано до този миг. Около 200 дами се въоръжили с камъни, ножове и всевъзможни подръчни материали. Почти всички били жертви на изверга, а някои просто били положителни приятелки, които желаят да вземат участие във въргала. Може би това в допълнение нагнетява ситуацията. Докато се разминава с една от жертвите я назовава простутка и дава обещание, че откакто излезе ще я изнасили още веднъж. Придружаващият служител на реда се разсмива и всички последващи събития се случват прекомерно бързо. Една от всички 200 дами в залата се разкрещява „ Ти или аз “ и всички атакуват с ножове изнасилвача. Политат камъни, стартират да се нанасят голям брой прободни рани. Пазачите били изумени и нямало по какъв начин да реагират, а и почтено казано не са желали да влизат в този пресечен огън. Остриета летели във всички точки от тялото и щом 200 гневни дами не могат да се спрат, можете да си визиите какво е щяло да се случи с пазачите. След като гневът най-сетне бил предаден по тялото на подсъдимия, лекарите открили, че една от всичките 200 дами е съумяла да отреже даже достолепието на Аку – очевидно е желала да бъде сигурна. Някои от дамите по този начин или другояче съумяват да влязат в ареста, само че през 2012 всички са освободени заради липса на доказателства.
Историята на Аку продължава да се споделя като доста вълнуваща легенда. Всички са удовлетворени, че най-сетне с проява на мощ индийските жертви се трансформират в дейни борци за правдивост. Цялата женска инквизиция припомня доста за именитата ария на Eagles, в която всички посетители на хотела с дребни ножчета се борят да победят чудовището. Годините се разминават, с цел да кажем, че аудиторията в действителност
