Легендата на Вашингтон Ървинг за Слийпи Холоу е може би

Легендата на Вашингтон Ървинг за Слийпи Холоу е може би една от най-интересните комбинации сред истината и лъжата. Комбинира сериозна доза фолклор, както и някои забавни исторически обстоятелства, които не може да бъдат ингорирани. Всяка година, когато американците стартират да честват своя Хелоуин, тъкмо тази история се прокрадва във всеки американски дом.

Повечето фенове обичат да споделят премеждията на Икабод Крейн, който работи като преподавател, а не детектив, както го разказват във кино лентата и по стичане на събитията се среща с конника без глава. Историята на Майн Рид идва малко по-късно. Самият Ървинг е съумял да направи извънредно добра композиция сред американски фолклор, малко локална история и всичко това е смесил с добра и тъмна фикция. Ако търсим произхода на конника без глава, тогава би трябвало да знаем, че той може да се срещне в скандинавския фолклор, както и този на Северна Европа. В Келтските обичаи може да се открие легендата за безглав дявол, който се носи на черен кон.

В една от всички приказки за крал Артур можем да открием историята на Сър Гавайн и зеленият рицар – същият е бил обезглавен от Камелот, откакто двамата се изправят в особено предизвикателство. Когато зеленият рицар губи главата си, неговият кон потегля с него, оставяйки главата му някъде обратно. Немските поети също не стоят изключително надалеч, Готфрийд Август Бюргер споделя историята на Карл Масаус, който обезглавява призрачни ездачи. И по този начин съвсем всяка просвета може да се похвали с сходен извънреден феномен, а и във времето, в което промишлеността към момента не е съумяла да вземе превес над религията, съвсем всеки човек е бил жертван да повярва на тази заблуда.

Самият Ървинг е имал достойнството да пътува доста в Европа и надлежно за всяко пътешестване е добавял по една книга с къси разкази. Неговота дефинитивна концепция е да вземе по нещо от всички и най-сетне да сътвори нещо значиително по-интересно. Самият фолклор, без значение дали приказваме за европейски, американски или азиатски, постоянно има някаква особена пристрастеност по отношение на основаването на безглави същества. Самият Фройд ще съобщи, че това е някакъв забавен комплекс на кастрацията. Сега идва време да прибавим и легендата.

Снимка: By Copy daguerreotype by Mathew Brady, reverse of original by John Plumbe. – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c10044.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=63826

По време на Американската гражданска война можем да открием историята за безглавия хески войник, който идва дружно с доста други немски бойци, с цел да помогне за освобождението на Съединени американски щати. Според легендата, по време на борбата за белите полета, топ разделя главата от тялото му. Според легендата, тялото е заровено покрай остаряла холандска черква в селото Слийпи Холоу покрай Таритаун, Ню Йорк. Съответно в деня на убийството, конникът ще се изправи да търси своята глава и всеки, който бъде посетен ще почине.

Трябва да отбележим, че конникът не убива, неговата харизма е изцяло задоволителна, с цел да отстрани съперника. Можем ли обаче да имаме вяра на толкоз странната легенда? Според историческите архиви, обезглавен хес в действителност е записан като една от жертвите на бойното поле. Майор-генерал Уилям Хелт е написал, че изстрел от американски топ в действителност е съумял да обезглави един от артилерийците. Друг боец на име Антъни Максуел споделя същата история и даже споделе, че е съумял да види гибелта от първо лице.

Всичко това е записано в архивите. На изток всички знаят доста добре историята на обезглавения боец. И на към 16 километра от борбата за Белите полета, едно малко момче на име Вашингтон Ървинг стартира своите първи стъпки към литературата, а родният му град се назовава Таритаун. Истината е, че Ървинг се озовава в града, до момента в който се опита да избяга от жълтата тресчица. През 1798 година в Ню Йорк тази злина съумява да се популяризира бързо и броят жертви надминава 5000 души.

Снимка: By John Quidor – aQHCpcwsbaMXQA at Гугъл Cultural Institute maximum zoom level, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22126482

Семейството на бъдещия публицист е задоволително заможно, с цел да избяга от епидемията и да се опита да потърси отбрана някъде другаде. Съответно младежът се озовава измежду природата, където планините и всички останали красиви местоположения могат да донесат впечатляващо ентусиазъм. Градът е несъмнено може да накара всеки човек да се обърне към творчеството, а когато Ървинг почнал да сплотява своите истории и да съчетава всичко прочетено, можел доста елементарно да даде роля на безусловно всеки собствен другар и гражданин на града. Икабод Крейн да вземем за пример е въплъщение на Джеси Мървин. Самият Джеси е преподавател, несъмнено можем да видим допирните точки.

Всички останали описват, че Мървин е бил прочут и разпален по фолклора, както и огромна част от фамилиите в града, всеки имал най-малко една вълнуваща история по тематиката. Истинският Икабод Крейн носи своето действително име и в архивите на войната е записан като полковник, който служи при губернаторът на Ню Йорк – Даниел Д. Томпкинс. Няма доказателства, че двамата – писателят и боецът се срещат – но наличието в книгата може да издава някоя друга загадка. Някои критици считат, че Вашингтон просто избирал по закачливи имена, които да добави в книгата си и по този метод съумял да сътвори една доста по-специфична форма.

Любимата Катрина в книгата, а по-късно и във кино лентата, най-вероятно е въодушевена от Елинор Ван Тасел Бръш – друга жителка на дребното градче. И дано не забравяме, че основните герои също се озовават в дребното градче, тъй като бягат от зараза, което никога не може да се подценява с лека ръка. Семейството на Ървинг банкрутира някъде през 1812 година Макар и младежът към този момент да изкарва пари като почитан публицист, парите в действителност не са задоволително. Когато се оказва, че би трябвало да напусне Ню Йорк, той отпътува за Бирмингам при сестра си Сара. Именно там ще седне и ще сътвори толкоз вълнуващата книга, с която генерации по-късно ще израснат.

Снимка: By Texas Legend – http://petticoatsandpistols.com/2016/10/19/el-muerto-headless-horseman-texas/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64038039

Един къс диалог е задоволителен, с цел да се разсънят всички мемоари и писателят да стартира своето творчество още веднъж. Ървинг прекарва цяла вечер в писане и на сутринта дава първата част на сестра си и нейния брачен партньор. Първоначалнта концепция е била обвързвана със основаването на страшни истории, само че доста скоро последвало по-сериозното обединяване. Ървинг употребява и псевдоним – Джофри Крейон, с който пуска късата история за Слийпи Халоу. Интересен факт е, че въпреки да се крие с псевдоним, критиците бързо усещат трепета на неговото перо и тайната пада мигновено. Много скоро всеки дом във Англия разполага с копие, а и стилът му на изложение пленява сърцето на читателите.

Имайки поради, че към този момент близо 200 години тази история е една от най-хубавите вероятни в американския фолклор, можем умерено да заявим, че не е изненада филмовата акомодация, която в този случай е няколко от – глух филм през 1922 година до осъществяването на Тим Бъртън от 1999 година През 2013 година се раждат и телевизионни серии със същото заглавие. Самата история по този начин или другояче може да се счита като една от най-хубавите платформи за основаването на филм на ужасите. Комбинацията сред истиина и небивалица дава верният резултат и е ненужно да споделяме, че Ървинг Вашингтон в миналото още веднъж е имал финансови проблеми.

Заглавна фотография: By Bureau of Engraving and Printing – U.S. Post Office, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26448510