Великият голмайстор Саво Милошевич: Стоичков ми е идол от дете, Бербатов е сред най-добрите
Легендата на сръбския футбол и настоящ вицепрезидент на футболната федерация на западната ни съседка Саво Милошевич ликува като голмайстор на своите тимове в 7 сезона. Два пъти в сръбския гранд „Партизан“, три пъти в „Сарагоса“ и по един път в „Еспаньол“ и „Селта“. Роден е в Босна. През първите си два сезона в професионалния футбол вкара впечатляващите 60 гола. В националния тим на Сърбия има 102 мача и 37 попадения. А в цялата си клубна кариера се гордее с общо 476 срещи и 197 гола в 8 тима. Милошевич е една от първите задгранични звезди на Висшата лига, където се появи едновременно със славния Денис Бергкамп. Носител е на купата на лигата с „Астън Вила“. За него „Парма“ заплати умопомрачителните за 2000 година 25 милиона евро. Този ювелирен нападател е голмайстор на първия отбор-шампион на Сърбия и Черна гора през 1993 година. Триумфира и с купата в Русия през 2008 година с екипа на „Рубин“ (Казан). А с националния отбор на Евро 2000 завоюва „ Златната обувка “ за голмайстор №1 на шампионата.
– Мистър Милошевич, работите като вицепрезидент в сръбския футболен съюз. Кой е най-важният проблем, който би трябвало да разрешите в този момент?
– Големият проблем на сръбския футбол не датира от месеци, а от 20-30 години. Той е напълно финансов. Икономическата рецесия, войните и доста спомагателни събития са казусът. Нямаме финансова поддръжка от държавното управление, а би трябвало. Няма и задоволително частни компании, които да оказват помощ на футбола. Вижда се с просто око, че в инфраструктурата би трябвало да се създадат ужасно доста неща. Футболът върви напред всяка година, а поради финансовия проблем ние не можем да го следваме. А когато изоставаш, е доста мъчно да си конкурентноспособен. Това е най-големият проблем. Вторият е със ентусиастите. И за него имаме потребност от поддръжката на държавното управление. Истината е, че прекомерно доста „ навиячите “ у нас вземат участие в политиката на клубовете. Това е голям проблем. Те са на всички места – в институциите, вътре в клубовете. Дори вземат решения, а това не е тяхна работа. Ето още един проблем. Разбира се има и други, само че опитваме някак да намираме решения за тях. Но за главните – не можем. А в случай че не се оправим ще страдаме в бъдеще. Нашите клубове няма да устоят стопански. Ако не се позволи въпросът с почитателите, ще имаме проблеми и с УЕФА, и с ФИФА. Трябва да работим по-здраво за тези два казуса.
– В какви връзки сте във футболната федерация с Александър Вучич, новият държавен глава на Сърбия? Помага ли той?
– Новият президент доста добре знае за тези проблеми. Също и че няма да бъде елементарно да се оправим. Трябва да сменим на практика цялата система във футбола ни. Не е елементарно. Но по какъв начин да промениш нещо, което е работило по един метод 40-50 години? Трябва да го създадем професионално – федерация и клубове. Трябва да стигнем по-близо до Европа, до богатите страни, с цел да можем да се съревноваваме с тях. Налагат се мъчителни решения, само че би трябвало да ги вземем.
– През последните години сръбският народен тим беше в рецесия, само че в този момент се класира за международните финали. Защо с толкоз доста звезди не можехте да се справите?
– Може би нямахме задоволително шанс. И още веднъж имахме огромният проблем с почитателите. Помните ли по какъв начин ни наказаха с лишаване на три точки на мача с Италия? С тях щяхме да се класираме. После пристигна и мачът против Албания в Белград преди няколко години. И отново ни наказаха, и отново не се класирахме. Футболът на игрището е едно, само че нашите кахъри идват главно отвън терена в последните години. Но се надявам, че всичко ще остане единствено в предишното. Изиграхме положителни квалификации, на добър път сме.
– Славолюб Муслин бе индивидът, който класира Сърбия като народен треньор. Популярен е в България с работата си в „Левски“. Как той промени националния отбор?
– Той е човек с доста опит. Бил е треньор освен в България, а в половин Европа. Знае каква работа би трябвало да се свърши. Индивидуално имаме доста положителни играчи, само че точно той съумя да направи от тях мощен отбор. Това е главният проблем, който имахме в предишното. Винаги сме разполагали със звезди, само че дълго време нямахме мощен тим. Муслин обаче съумя да ги построи като конкурентен отбор, който стартира да печели значимите мачове.
– Да поговорим малко за вас. От дребен започнахте в „Партизан“, а там вкарахте 65 гола в 99 мача. Какъв клуб е „Партизан“?
– Всички знаят, че дружно с „Цървена звезда“ това в исторически проект е най-важният клуб за Сърбия. В „Партизан“ доста държат да се работи добре с младите. Аз съм роден в Босна и оттова пристигнах на 16 години. Академията на „Партизан“ е една от най-хубавите в цяла Европа. Сега, от класните играчи из Европа има значително, които са почнали точно там кариерата си. Винаги политиката на клуба е била да влага и да гради гении. „Партизан“ завоюва доста пари в последните 15 години от продажбата на млади футболисти. А аз съм един от продуктите на това учебно заведение.
– Бихте ли ни разказали през вашите очи съперничеството сред „Партизан“ и „Цървена звезда“?
– То е едно от най-атрактивните в света. През годините и двата тима са имали страхотни селекции, които са правили паметни мачове. В последното десетилетие дербитата не ми харесват. Повече се натъртва на екстремността по трибуните, което не е добре. Ние сме огромни противници, само че това не се отнася към този момент за почитателите. Те станаха екстремисти и в този момент гледаме един на различен като врагове. Това не е добре.
– Кой е най-хубавият ви спомен от това дерби? Колко гола имате в мача на мачовете?
– Вкарах девет или 10. Най-добрият ми спомен е един полуфинал за купата. Не помня коя година беше. Може би 1992 или 1993-а. Победихме с 3:1, откакто губехме с 0:1. Аз вкарах два гола. Това е най-хубавият ми спомен от дербитата.
– Много говорихте до момента за казуса с почитателите. Има ли позволение? Защо са толкоз рискови?
– Този проблем не е единствено в Сърбия, а в доста страни. Според мен решението идва в законите. На първо място държавното управление би трябвало да ги промени. Трябва да има по-стриктни правила при такива прояви. Фенове вършат противозаконни неща. А ние във федерацията нямаме силата да сторим нещо срещу това. Нещата са елементарни – в случай че някой нарушава закона, би трябвало да влезе в пандиза. Да бъде глобен. Ние обаче не го вършим.
– Защо държавното управление не реагира?
– Нямам отговор на този въпрос.
– Бихте ли имал проблеми, в случай че на улицата ви срещне група почитатели на „Цървена звезда“?
– Може би да, само че не се опасявам. Точно сега не е здравословно. Проблемът не е единствено в неприятните връзки сред почитателите, а и вредите, които нанасят върху „Партизан“ и „Звезда“. Тези неща би трябвало да се санкционират. Трябва да има съответни наказания. Ако не го създадем, те ще продължат да вредят.
– Защо „Партизан“ единствено един път влезе в групите на Шампионската лига, а „Цървена звезда“ още чака?
– Основният проблем е стопански – в целия сръбски футбол. Клубовете са принудени да продават футболистите си, още когато са на по 19 години. Невъзможно е да променяш състава си всяка година и да успееш да постигнеш добър резултат в Европа. В сръбската лига се получава, само че когато излезеш на открито и играеш против огромните, имаш потребност от опитни футболисти. Трябва ти тим, който е бил дружно най-малко две години. В нашите условия това е невероятно. Всяко лято най-хубавите ни футболисти напущат Сърбия.
– Помните ли по какъв начин вие напуснахте „Партизан“?
– Разбира се.
– Бихте ли ни разказали историята? Продадоха ви за 5 милиона немски марки в „Астън Вила“.
– Ключов се оказа един мач на националния тим няколко седмици по-рано. Играхме против Уругвай в Белград, беше една контрола. Победихме с 1:0 и аз вкарах гола. Важното беше, че Уругвай игра единствено преди няколко дни с Англия и приключи 0:0. Треньорът на британците Тери Венейбълс гледа двата мача и ме предложи на президента на „Астън Вила“. След няколко седмици той пристигна в Белград, с цел да договаря с „Партизан“.
– Имахте ли други предложения?
– Много оферти имах, тъй като два сезона подред бях голмайстор на сръбското състезание. За мен обаче най-голямото предизвикателство бе да играя в Англия. По това време нямаше доста европейци във Висшата лига. През въпросното лято единствените двама от Европа, които преминахме там, бяхме аз и холандецът Денис Бергкамп. Тогава таман стартираше Висшата лига. По-късно започнаха да идват доста други звезди.
– Имаше ли напрежение у вас, знаейки, че сте най-скъпият трансфер на „Астън Вила“?
– Бях млад и не осъзнавах този факт същински. Бях доста стимулиран да направя нещо съществено в Англия, тъй като футболът там бе радикално друг от Европа. Отидох в огромен клуб, който в този момент не е в положително положение, само че исторически е извънредно значим за страната. Той е един от най-старите в Европа. Това беше огромна стъпка в кариерата ми и трябваше да оставя диря. Беше наслаждение да играя на британските игрища. Там където трибуните постоянно са цялостни, а терените – съвършени. Според мен в Англия атмосферата за футбол е най-хубава в света. На Острова аз бях съсредоточен единствено в играта. Не мислех какъв брой са платили за мен, какъв брой ме гледат. Исках единствено да играя. Когато си на 21 години, би трябвало да си на терена постоянно. Сега доста футболисти напущат Сърбия, само че не играят в новите си тимове. И имат проблем. Когато си млад и оставаш отвън терена, губиш динамита в себе си. В „Астън Вила“ за благополучие аз играх съвсем непрестанно три години подред. Това действително са трите най-важни години в живота ми, тъй като в този интервал израснах като състезател и персона в една изключителна лига. Научих всичко за футбола.
– Помните ли първия си гол за „Астън Вила“?
– Не беше в първия мач. Мисля, че беше в четвъртия против „Блекбърн“. Вкарах с удар от 20 метра с левия крайник. Много прекрасен гол.
– „Астън Вила“ не може да се похвали с доста триумфи в последните години, само че вие спечелихте купата на лигата във край против „Лийдс“.
– Това пък е един от най-важните мачове в живота ми. Историческо и незабравимо е да си на край на „ Уембли “. Това е най-важният стадион в Англия, на трибуните имаше 75 000 души. Мечтана сцена. Вкарах един от най-красивите голове в моята кариерата и победихме „Лийдс“ с 3:0. Поех топката в средата на терена. Тичах несъмнено 25 метра и с левия крайник стрелях в горния ъгъл. Красиво беше.
– Как решихте да отидете в „ Сарагоса“ през 1998 година?
– Искаше ми се да играя в Испания, тъй като доста ми подхожда методът на мислене там. Испанският футбол и школа са сходни на сръбските. Изпълних фантазията си. Преди имах оферти от „Атлетико“ (Мадрид), от „Валенсия“, от доста клубове. Когато пристигна моментът обаче най-настоятелни и съответни бяха от „Сарагоса“. Затова и взех решение да отида там. И да, положително решение се оказа.
– Къде е по-лесно да се вкарват голове – във Висшата лига или в Примера?
– За мен в испанското състезание. Но когато отидох в Англия, бях на 21. След три години там научих ужасно доста неща, които ми помогнаха по-късно в Испания.
– Следващата ви стъпка е „Парма“, където отидохте за впечатляващите тогава 25 милиона евро. Защо там не успяхте да вкарате доста голове? Подобно нещо се случи и с Христо Стоичков, който от „Барселона“ мина там.
– Много неща се случиха в „Парма“. Имахме мощен тим, само че не стартирахме добре сезона. Ще ви опиша по-късно един виц за Христо, който игра там тъкмо преди мен. Когато подписах с „Парма“, там имаше 36 отлични футболисти. Всеки очакваше от нас да спечелим шампионата. Но ние започнахме зле в първите шест месеца. И за мен беше мъчно. Дойдох в „Парма“ тъкмо след европейското състезание в Белгия и Холандия. Вкарах там пет гола, само че след това нямах време за отмора. Веднага отидох в „Парма“ и се усещах изтощен. Целият тим не игра добре. Започнаха и проблемите на президента с „ Пармалат “. Бяха финансови, естествено. Затова на никого не му вървеше. Ако приказваме за % на головете, не беше толкоз зле. В 34 мача вкарах 15 гола. Това е съвсем 50 %. Не е зле, само че като цяло хората чакаха друго от нас. Имахме мощен отбор. Начело с Буфон, след това Тюрам, Канаваро, Бенариво, Диего Фузер, Дино Баджо, Аморозо, Жуниор, Алмейда. Все огромни играчи. Може би бяхме най-скъпият тим в света по това време, само че не играехме мощно. Сега да ви кажа за анекдота, тъй като е неповторим. Когато дойдох в „Парма“, отидохме на подготовка в Алпите. Не помня мястото. Когато се върнахме в спортния център на клуба, отидох в съблекалнята и … чух сръбска музика. Мирослав Илич, Цеца – все такива песни. Попитах: „ Защо пускате сръбска музика тук? “ Един от чиновниците ми отговори: „ Не съм аз. Това е диск на Стоичков. Нареди ни всяка заран това да слушаме. И заповедта не е анулирана “. Така се зарадвах на това положително посрещане за мен в съблекалнята.
– Наистина ли италианските бранители са най-хубавите в света?
– Да и то с огромна преднина пред останалите. Италианската школа е фокусирана върху положителната отбрана. Така се възпитават младите. Когато отидох в „Парма“, видях по какъв начин работят с тях. Още на 14-15 години ги учат в елементи да се отбраняват. Разбрах, че точка номер едно в работата им е положителната отбрана. Затова италианците са най-хубавите бранители и по тази причина техните тимове са спечелили толкоз доста титли.
– Върнахте се от „Парма“ в „Сарагоса“ и незабавно станахте голмайстор на тима. После го направихте и в „Еспаньол“. Помните ли какъв брой пъти сте бил изпълнител №1 във вашия отбор?
– Два пъти в „Партизан“, три пъти в „Сарагоса“. После и в „Еспаньол“. Седмият път е в „Селта“.
– И в никакъв случай в „Астън Вила“?
– Не. Там беше все Дуайт Йорк.
– Как успяхте с „Осасуна“ да стигнете до Шампионската лига?
– Това също е един от огромните триумфи в кариерата ми. „Осасуна“ не е от огромните клубове в Испания. Беше доста мъчно, само че ние стигнахме до край за Кралската купа и полуфинал за Купата на УЕФА. Станахме четвърти в Примера дивисион. Направихме това за три години и това влезе в първите редове на историята на „Осасуна“. Имахме в действителност класен отбор. Петима от титулярите бяхме доста опитни. Към нас се добавяха обаче и мощни млади играчи. Повечето от тях ги знаете през днешния ден. В „Челси“ играе Аспиликуета, в „Арсенал“ е Начо Монреал. Раул Гарсия играе в националния тим на Испания, беше в „Атлетик“ (Билбао) и „Атлетико“. Много юноши стартираха кариерите си с нас в „Осасуна“. Имахме един отличен треньор в лицето на Хавиер Агире, който ни приготви физически съвършено. Всичко това взето в едно направи тази мощна „Осасуна“.
– Памплона, градът на „Осасуна“, е прочут с многото тореадори. Ходил ли сте на шоуто с бикове?
– Разбира се. Това е неповторимо прекарване. Случва се единствено по улиците на Памплона. Виждаш по какъв начин биковете летят из целия град.
– Един от най-големите ви персонални призове е „ Златната обувка “ на Евро 2000. Помните ли на кого вкарахте тези пет гола?
– Два бяха против Словения, по един против Норвегия, Испания и Холандия. Играхме може би най-невероятния мач в историята на европейските шампионати. Губихме с 0:3 от Словения след 70 минути, бяхме с 10 души поради червен картон на Синиша Михайлович. За седем минути вкарахме три гола. Аз – два и Друлович – един. Мачът приключи 3:3. Най-лудият мач в живота ми.
– Голмайсторският усет учи ли се или е чист инстинкт?
– В последните четири години работих като шеф в националния тим на Сърбия и постоянно споделях на младите: „ Няма възприятие за гола! Не можеш да предвидиш къде ще пристигна топката. Дори този, който подава, не може да е сигурен къде ще я прати. Какво можем да създадем? Важно е да намерим позиция в наказателното поле. И в случай че топката пристигна, да я вкараме. Само на това можете да се научите. Не правете прогнози! Просто я чакайте. “
– Как вкарвахте главно головете си?
– Като % имам 40 % с левия крайник, 30 с десния и 30 с глава.
– Кой е най-красивият от тях?
– Беше в Сърбия против един дребен тим. Приличаше доста на гола на Марко ван Бастен против Русия във финала на Евро‘88. С моя добър ляв крайник.
– Имало ли е нападател, от който сте се учил?
– Когато бях млад, кумир ми беше Ван Бастен. След това, дръзвам да настоявам, че най-хубавият номер девет в историята е бразилецът Роналдо. А в последните 10-15 години най-вече одобрявам Дидие Дрогба.
– На Евро 2000 Сърбия беше страхотна мощ. Какво не ви доближи за още по-голям триумф?
– Ако бяхме създали реми с Испания, щяхме да сме първи в групата. И нямаше да се срещнем с Холандия. Но ние загубихме с гол в седмата минута на продължението. Паднахме с 3:4. Така трябваше да се надигнем против домакините. Беше прекомерно тежко.
– Помните ли стотния си мач за националния тим?
– Беше против Аржентина на международното в Германия. Добре… Имахме доста неприятен шанс преди този мач. Четиримата ни съществени бранители – Кръстаич, Гаранчич, Видич и Драгутинович се контузиха преди дуела. Когато играеш без главната ти отбрана против Меси и неговите звезди, действително нямаш късмет. И ни разрушиха с 1:6.
– Имате 102 мача за Сърбия. Рекордьор ли сте?
– Не, бях. Деян Станкович към този момент има 103.
– Миналата година направихме изявление с Дарко Панчев, македонската легенда, който сподели, че войната в Югославия е блъснала най-силно по футбола в района. Съгласен ли сте?
– Ако бяхме играли всички дружно като Югославия, щяхме да сме един несломим тим. Представете си всички звезди на Сърбия, Босна, Хърватия, Словения, Македония и Черна гора на едно място. Нямаше кой да ни бие!
– Защо през днешния ден има толкоз доста ненавист сред тези страни?
– Не е тъкмо както хората си мислят. Да, има такива, които ненавиждат другите. Но естествените хора не изпитват ненавист. Имаше войни, убивахме се. Но когато принудително си заставен да правиш нещо е едно. А когато го правиш по своя воля е напълно друго. Мисля, че чужденците виждат повече ненавист, в сравнение с в действителност има. В спорта е друго. Никога не съм имал проблеми със съотборници от Босна, Хърватия, Словения. Там са разнообразни връзки. Футболът е мост, който свързва хората.
– През годините сте срещали български играчи. Какви са спомените ви от нашия футбол?
– От моето детство и даже до през днешния ден, кумир ми е Христо Стоичков. Той е кумир на цели генерации. Не единствено в България. В Сърбия го обожаваме. В Европа – също. Имах привилегията да го срещна в „Барселона“. Беше преди 10 години в един хотел. Не беше на мач. Горд бях да видя една от международните звезди на футбола персонално. Помня, че Лечков беше също доста мощен от това потомство на България. Бях млад и гледах доста футбол. Тогава тъкмо България имаше тим, който играеше сериозна роля на международното и европейското състезание. След това съм виждал доста български гении, само че вие имате същите проблеми като нашите. След епохата на Стоичков не сте имали мощен тим. И вие би трябвало да се подобрите. Когато приказваме за гении, вие имате като нашите. Бербатов да вземем за пример е един от най-хубавите нападатели в Европа за последните 10 години. Гледал съм го доста пъти. Имате индивидуалисти, само че нямате тим.
– Последният ви мач за Сърбия беше тъкмо против България. Бихте ни 6:1, вие вкарахте два гола и действително уволнихте националния ни треньор Пламен Марков.
– Знам, че този мач сътвори много проблеми на българската федерация. А беше единствено една контрола. С нея трябваше да се простя с националния тим и не съм очаквал да се случат такива неща. През първите 30 минути мачът беше доста равносилен, България игра мощно. Дори май поведе с 1:0. Но в един миг вашите сякаш по някаква причина просто стопираха да играят.
– Помните ли различен мач против България?
– Само една контрола в София. Завършихме 0:0. Никога другояче не съм се изправял против български клубове. А от вашия народен отбор с мен в „Партизан“ игра Предраг Пажин. По-късно направи положителни мачове за България. Чакайте – помня и още един мач тук в Крушевац. България завоюва.
– Да приключим с безконечната полемика на актуалния футбол – кой е по-голям голмайстор всред Меси и Роналдо?
– Меси е най-хубавият футболист в света. Нямам подозрения. Имам голям почит към Роналдо. Но Лионел не е просто най-хубавият голмайстор, а най-хубавия състезател на последните 25 години. И може би в Топ 3 на цялата история.
– Мистър Милошевич, работите като вицепрезидент в сръбския футболен съюз. Кой е най-важният проблем, който би трябвало да разрешите в този момент?
– Големият проблем на сръбския футбол не датира от месеци, а от 20-30 години. Той е напълно финансов. Икономическата рецесия, войните и доста спомагателни събития са казусът. Нямаме финансова поддръжка от държавното управление, а би трябвало. Няма и задоволително частни компании, които да оказват помощ на футбола. Вижда се с просто око, че в инфраструктурата би трябвало да се създадат ужасно доста неща. Футболът върви напред всяка година, а поради финансовия проблем ние не можем да го следваме. А когато изоставаш, е доста мъчно да си конкурентноспособен. Това е най-големият проблем. Вторият е със ентусиастите. И за него имаме потребност от поддръжката на държавното управление. Истината е, че прекомерно доста „ навиячите “ у нас вземат участие в политиката на клубовете. Това е голям проблем. Те са на всички места – в институциите, вътре в клубовете. Дори вземат решения, а това не е тяхна работа. Ето още един проблем. Разбира се има и други, само че опитваме някак да намираме решения за тях. Но за главните – не можем. А в случай че не се оправим ще страдаме в бъдеще. Нашите клубове няма да устоят стопански. Ако не се позволи въпросът с почитателите, ще имаме проблеми и с УЕФА, и с ФИФА. Трябва да работим по-здраво за тези два казуса.
– В какви връзки сте във футболната федерация с Александър Вучич, новият държавен глава на Сърбия? Помага ли той?
– Новият президент доста добре знае за тези проблеми. Също и че няма да бъде елементарно да се оправим. Трябва да сменим на практика цялата система във футбола ни. Не е елементарно. Но по какъв начин да промениш нещо, което е работило по един метод 40-50 години? Трябва да го създадем професионално – федерация и клубове. Трябва да стигнем по-близо до Европа, до богатите страни, с цел да можем да се съревноваваме с тях. Налагат се мъчителни решения, само че би трябвало да ги вземем.
– През последните години сръбският народен тим беше в рецесия, само че в този момент се класира за международните финали. Защо с толкоз доста звезди не можехте да се справите?
– Може би нямахме задоволително шанс. И още веднъж имахме огромният проблем с почитателите. Помните ли по какъв начин ни наказаха с лишаване на три точки на мача с Италия? С тях щяхме да се класираме. После пристигна и мачът против Албания в Белград преди няколко години. И отново ни наказаха, и отново не се класирахме. Футболът на игрището е едно, само че нашите кахъри идват главно отвън терена в последните години. Но се надявам, че всичко ще остане единствено в предишното. Изиграхме положителни квалификации, на добър път сме.
– Славолюб Муслин бе индивидът, който класира Сърбия като народен треньор. Популярен е в България с работата си в „Левски“. Как той промени националния отбор?
– Той е човек с доста опит. Бил е треньор освен в България, а в половин Европа. Знае каква работа би трябвало да се свърши. Индивидуално имаме доста положителни играчи, само че точно той съумя да направи от тях мощен отбор. Това е главният проблем, който имахме в предишното. Винаги сме разполагали със звезди, само че дълго време нямахме мощен тим. Муслин обаче съумя да ги построи като конкурентен отбор, който стартира да печели значимите мачове.
– Да поговорим малко за вас. От дребен започнахте в „Партизан“, а там вкарахте 65 гола в 99 мача. Какъв клуб е „Партизан“?
– Всички знаят, че дружно с „Цървена звезда“ това в исторически проект е най-важният клуб за Сърбия. В „Партизан“ доста държат да се работи добре с младите. Аз съм роден в Босна и оттова пристигнах на 16 години. Академията на „Партизан“ е една от най-хубавите в цяла Европа. Сега, от класните играчи из Европа има значително, които са почнали точно там кариерата си. Винаги политиката на клуба е била да влага и да гради гении. „Партизан“ завоюва доста пари в последните 15 години от продажбата на млади футболисти. А аз съм един от продуктите на това учебно заведение.
– Бихте ли ни разказали през вашите очи съперничеството сред „Партизан“ и „Цървена звезда“?
– То е едно от най-атрактивните в света. През годините и двата тима са имали страхотни селекции, които са правили паметни мачове. В последното десетилетие дербитата не ми харесват. Повече се натъртва на екстремността по трибуните, което не е добре. Ние сме огромни противници, само че това не се отнася към този момент за почитателите. Те станаха екстремисти и в този момент гледаме един на различен като врагове. Това не е добре.
– Кой е най-хубавият ви спомен от това дерби? Колко гола имате в мача на мачовете?
– Вкарах девет или 10. Най-добрият ми спомен е един полуфинал за купата. Не помня коя година беше. Може би 1992 или 1993-а. Победихме с 3:1, откакто губехме с 0:1. Аз вкарах два гола. Това е най-хубавият ми спомен от дербитата.
– Много говорихте до момента за казуса с почитателите. Има ли позволение? Защо са толкоз рискови?
– Този проблем не е единствено в Сърбия, а в доста страни. Според мен решението идва в законите. На първо място държавното управление би трябвало да ги промени. Трябва да има по-стриктни правила при такива прояви. Фенове вършат противозаконни неща. А ние във федерацията нямаме силата да сторим нещо срещу това. Нещата са елементарни – в случай че някой нарушава закона, би трябвало да влезе в пандиза. Да бъде глобен. Ние обаче не го вършим.
– Защо държавното управление не реагира?
– Нямам отговор на този въпрос.
– Бихте ли имал проблеми, в случай че на улицата ви срещне група почитатели на „Цървена звезда“?
– Може би да, само че не се опасявам. Точно сега не е здравословно. Проблемът не е единствено в неприятните връзки сред почитателите, а и вредите, които нанасят върху „Партизан“ и „Звезда“. Тези неща би трябвало да се санкционират. Трябва да има съответни наказания. Ако не го създадем, те ще продължат да вредят.
– Защо „Партизан“ единствено един път влезе в групите на Шампионската лига, а „Цървена звезда“ още чака?
– Основният проблем е стопански – в целия сръбски футбол. Клубовете са принудени да продават футболистите си, още когато са на по 19 години. Невъзможно е да променяш състава си всяка година и да успееш да постигнеш добър резултат в Европа. В сръбската лига се получава, само че когато излезеш на открито и играеш против огромните, имаш потребност от опитни футболисти. Трябва ти тим, който е бил дружно най-малко две години. В нашите условия това е невероятно. Всяко лято най-хубавите ни футболисти напущат Сърбия.
– Помните ли по какъв начин вие напуснахте „Партизан“?
– Разбира се.
– Бихте ли ни разказали историята? Продадоха ви за 5 милиона немски марки в „Астън Вила“.
– Ключов се оказа един мач на националния тим няколко седмици по-рано. Играхме против Уругвай в Белград, беше една контрола. Победихме с 1:0 и аз вкарах гола. Важното беше, че Уругвай игра единствено преди няколко дни с Англия и приключи 0:0. Треньорът на британците Тери Венейбълс гледа двата мача и ме предложи на президента на „Астън Вила“. След няколко седмици той пристигна в Белград, с цел да договаря с „Партизан“.
– Имахте ли други предложения?
– Много оферти имах, тъй като два сезона подред бях голмайстор на сръбското състезание. За мен обаче най-голямото предизвикателство бе да играя в Англия. По това време нямаше доста европейци във Висшата лига. През въпросното лято единствените двама от Европа, които преминахме там, бяхме аз и холандецът Денис Бергкамп. Тогава таман стартираше Висшата лига. По-късно започнаха да идват доста други звезди.
– Имаше ли напрежение у вас, знаейки, че сте най-скъпият трансфер на „Астън Вила“?
– Бях млад и не осъзнавах този факт същински. Бях доста стимулиран да направя нещо съществено в Англия, тъй като футболът там бе радикално друг от Европа. Отидох в огромен клуб, който в този момент не е в положително положение, само че исторически е извънредно значим за страната. Той е един от най-старите в Европа. Това беше огромна стъпка в кариерата ми и трябваше да оставя диря. Беше наслаждение да играя на британските игрища. Там където трибуните постоянно са цялостни, а терените – съвършени. Според мен в Англия атмосферата за футбол е най-хубава в света. На Острова аз бях съсредоточен единствено в играта. Не мислех какъв брой са платили за мен, какъв брой ме гледат. Исках единствено да играя. Когато си на 21 години, би трябвало да си на терена постоянно. Сега доста футболисти напущат Сърбия, само че не играят в новите си тимове. И имат проблем. Когато си млад и оставаш отвън терена, губиш динамита в себе си. В „Астън Вила“ за благополучие аз играх съвсем непрестанно три години подред. Това действително са трите най-важни години в живота ми, тъй като в този интервал израснах като състезател и персона в една изключителна лига. Научих всичко за футбола.
– Помните ли първия си гол за „Астън Вила“?
– Не беше в първия мач. Мисля, че беше в четвъртия против „Блекбърн“. Вкарах с удар от 20 метра с левия крайник. Много прекрасен гол.
– „Астън Вила“ не може да се похвали с доста триумфи в последните години, само че вие спечелихте купата на лигата във край против „Лийдс“.
– Това пък е един от най-важните мачове в живота ми. Историческо и незабравимо е да си на край на „ Уембли “. Това е най-важният стадион в Англия, на трибуните имаше 75 000 души. Мечтана сцена. Вкарах един от най-красивите голове в моята кариерата и победихме „Лийдс“ с 3:0. Поех топката в средата на терена. Тичах несъмнено 25 метра и с левия крайник стрелях в горния ъгъл. Красиво беше.
– Как решихте да отидете в „ Сарагоса“ през 1998 година?
– Искаше ми се да играя в Испания, тъй като доста ми подхожда методът на мислене там. Испанският футбол и школа са сходни на сръбските. Изпълних фантазията си. Преди имах оферти от „Атлетико“ (Мадрид), от „Валенсия“, от доста клубове. Когато пристигна моментът обаче най-настоятелни и съответни бяха от „Сарагоса“. Затова и взех решение да отида там. И да, положително решение се оказа.
– Къде е по-лесно да се вкарват голове – във Висшата лига или в Примера?
– За мен в испанското състезание. Но когато отидох в Англия, бях на 21. След три години там научих ужасно доста неща, които ми помогнаха по-късно в Испания.
– Следващата ви стъпка е „Парма“, където отидохте за впечатляващите тогава 25 милиона евро. Защо там не успяхте да вкарате доста голове? Подобно нещо се случи и с Христо Стоичков, който от „Барселона“ мина там.
– Много неща се случиха в „Парма“. Имахме мощен тим, само че не стартирахме добре сезона. Ще ви опиша по-късно един виц за Христо, който игра там тъкмо преди мен. Когато подписах с „Парма“, там имаше 36 отлични футболисти. Всеки очакваше от нас да спечелим шампионата. Но ние започнахме зле в първите шест месеца. И за мен беше мъчно. Дойдох в „Парма“ тъкмо след европейското състезание в Белгия и Холандия. Вкарах там пет гола, само че след това нямах време за отмора. Веднага отидох в „Парма“ и се усещах изтощен. Целият тим не игра добре. Започнаха и проблемите на президента с „ Пармалат “. Бяха финансови, естествено. Затова на никого не му вървеше. Ако приказваме за % на головете, не беше толкоз зле. В 34 мача вкарах 15 гола. Това е съвсем 50 %. Не е зле, само че като цяло хората чакаха друго от нас. Имахме мощен отбор. Начело с Буфон, след това Тюрам, Канаваро, Бенариво, Диего Фузер, Дино Баджо, Аморозо, Жуниор, Алмейда. Все огромни играчи. Може би бяхме най-скъпият тим в света по това време, само че не играехме мощно. Сега да ви кажа за анекдота, тъй като е неповторим. Когато дойдох в „Парма“, отидохме на подготовка в Алпите. Не помня мястото. Когато се върнахме в спортния център на клуба, отидох в съблекалнята и … чух сръбска музика. Мирослав Илич, Цеца – все такива песни. Попитах: „ Защо пускате сръбска музика тук? “ Един от чиновниците ми отговори: „ Не съм аз. Това е диск на Стоичков. Нареди ни всяка заран това да слушаме. И заповедта не е анулирана “. Така се зарадвах на това положително посрещане за мен в съблекалнята.
– Наистина ли италианските бранители са най-хубавите в света?
– Да и то с огромна преднина пред останалите. Италианската школа е фокусирана върху положителната отбрана. Така се възпитават младите. Когато отидох в „Парма“, видях по какъв начин работят с тях. Още на 14-15 години ги учат в елементи да се отбраняват. Разбрах, че точка номер едно в работата им е положителната отбрана. Затова италианците са най-хубавите бранители и по тази причина техните тимове са спечелили толкоз доста титли.
– Върнахте се от „Парма“ в „Сарагоса“ и незабавно станахте голмайстор на тима. После го направихте и в „Еспаньол“. Помните ли какъв брой пъти сте бил изпълнител №1 във вашия отбор?
– Два пъти в „Партизан“, три пъти в „Сарагоса“. После и в „Еспаньол“. Седмият път е в „Селта“.
– И в никакъв случай в „Астън Вила“?
– Не. Там беше все Дуайт Йорк.
– Как успяхте с „Осасуна“ да стигнете до Шампионската лига?
– Това също е един от огромните триумфи в кариерата ми. „Осасуна“ не е от огромните клубове в Испания. Беше доста мъчно, само че ние стигнахме до край за Кралската купа и полуфинал за Купата на УЕФА. Станахме четвърти в Примера дивисион. Направихме това за три години и това влезе в първите редове на историята на „Осасуна“. Имахме в действителност класен отбор. Петима от титулярите бяхме доста опитни. Към нас се добавяха обаче и мощни млади играчи. Повечето от тях ги знаете през днешния ден. В „Челси“ играе Аспиликуета, в „Арсенал“ е Начо Монреал. Раул Гарсия играе в националния тим на Испания, беше в „Атлетик“ (Билбао) и „Атлетико“. Много юноши стартираха кариерите си с нас в „Осасуна“. Имахме един отличен треньор в лицето на Хавиер Агире, който ни приготви физически съвършено. Всичко това взето в едно направи тази мощна „Осасуна“.
– Памплона, градът на „Осасуна“, е прочут с многото тореадори. Ходил ли сте на шоуто с бикове?
– Разбира се. Това е неповторимо прекарване. Случва се единствено по улиците на Памплона. Виждаш по какъв начин биковете летят из целия град.
– Един от най-големите ви персонални призове е „ Златната обувка “ на Евро 2000. Помните ли на кого вкарахте тези пет гола?
– Два бяха против Словения, по един против Норвегия, Испания и Холандия. Играхме може би най-невероятния мач в историята на европейските шампионати. Губихме с 0:3 от Словения след 70 минути, бяхме с 10 души поради червен картон на Синиша Михайлович. За седем минути вкарахме три гола. Аз – два и Друлович – един. Мачът приключи 3:3. Най-лудият мач в живота ми.
– Голмайсторският усет учи ли се или е чист инстинкт?
– В последните четири години работих като шеф в националния тим на Сърбия и постоянно споделях на младите: „ Няма възприятие за гола! Не можеш да предвидиш къде ще пристигна топката. Дори този, който подава, не може да е сигурен къде ще я прати. Какво можем да създадем? Важно е да намерим позиция в наказателното поле. И в случай че топката пристигна, да я вкараме. Само на това можете да се научите. Не правете прогнози! Просто я чакайте. “
– Как вкарвахте главно головете си?
– Като % имам 40 % с левия крайник, 30 с десния и 30 с глава.
– Кой е най-красивият от тях?
– Беше в Сърбия против един дребен тим. Приличаше доста на гола на Марко ван Бастен против Русия във финала на Евро‘88. С моя добър ляв крайник.
– Имало ли е нападател, от който сте се учил?
– Когато бях млад, кумир ми беше Ван Бастен. След това, дръзвам да настоявам, че най-хубавият номер девет в историята е бразилецът Роналдо. А в последните 10-15 години най-вече одобрявам Дидие Дрогба.
– На Евро 2000 Сърбия беше страхотна мощ. Какво не ви доближи за още по-голям триумф?
– Ако бяхме създали реми с Испания, щяхме да сме първи в групата. И нямаше да се срещнем с Холандия. Но ние загубихме с гол в седмата минута на продължението. Паднахме с 3:4. Така трябваше да се надигнем против домакините. Беше прекомерно тежко.
– Помните ли стотния си мач за националния тим?
– Беше против Аржентина на международното в Германия. Добре… Имахме доста неприятен шанс преди този мач. Четиримата ни съществени бранители – Кръстаич, Гаранчич, Видич и Драгутинович се контузиха преди дуела. Когато играеш без главната ти отбрана против Меси и неговите звезди, действително нямаш късмет. И ни разрушиха с 1:6.
– Имате 102 мача за Сърбия. Рекордьор ли сте?
– Не, бях. Деян Станкович към този момент има 103.
– Миналата година направихме изявление с Дарко Панчев, македонската легенда, който сподели, че войната в Югославия е блъснала най-силно по футбола в района. Съгласен ли сте?
– Ако бяхме играли всички дружно като Югославия, щяхме да сме един несломим тим. Представете си всички звезди на Сърбия, Босна, Хърватия, Словения, Македония и Черна гора на едно място. Нямаше кой да ни бие!
– Защо през днешния ден има толкоз доста ненавист сред тези страни?
– Не е тъкмо както хората си мислят. Да, има такива, които ненавиждат другите. Но естествените хора не изпитват ненавист. Имаше войни, убивахме се. Но когато принудително си заставен да правиш нещо е едно. А когато го правиш по своя воля е напълно друго. Мисля, че чужденците виждат повече ненавист, в сравнение с в действителност има. В спорта е друго. Никога не съм имал проблеми със съотборници от Босна, Хърватия, Словения. Там са разнообразни връзки. Футболът е мост, който свързва хората.
– През годините сте срещали български играчи. Какви са спомените ви от нашия футбол?
– От моето детство и даже до през днешния ден, кумир ми е Христо Стоичков. Той е кумир на цели генерации. Не единствено в България. В Сърбия го обожаваме. В Европа – също. Имах привилегията да го срещна в „Барселона“. Беше преди 10 години в един хотел. Не беше на мач. Горд бях да видя една от международните звезди на футбола персонално. Помня, че Лечков беше също доста мощен от това потомство на България. Бях млад и гледах доста футбол. Тогава тъкмо България имаше тим, който играеше сериозна роля на международното и европейското състезание. След това съм виждал доста български гении, само че вие имате същите проблеми като нашите. След епохата на Стоичков не сте имали мощен тим. И вие би трябвало да се подобрите. Когато приказваме за гении, вие имате като нашите. Бербатов да вземем за пример е един от най-хубавите нападатели в Европа за последните 10 години. Гледал съм го доста пъти. Имате индивидуалисти, само че нямате тим.
– Последният ви мач за Сърбия беше тъкмо против България. Бихте ни 6:1, вие вкарахте два гола и действително уволнихте националния ни треньор Пламен Марков.
– Знам, че този мач сътвори много проблеми на българската федерация. А беше единствено една контрола. С нея трябваше да се простя с националния тим и не съм очаквал да се случат такива неща. През първите 30 минути мачът беше доста равносилен, България игра мощно. Дори май поведе с 1:0. Но в един миг вашите сякаш по някаква причина просто стопираха да играят.
– Помните ли различен мач против България?
– Само една контрола в София. Завършихме 0:0. Никога другояче не съм се изправял против български клубове. А от вашия народен отбор с мен в „Партизан“ игра Предраг Пажин. По-късно направи положителни мачове за България. Чакайте – помня и още един мач тук в Крушевац. България завоюва.
– Да приключим с безконечната полемика на актуалния футбол – кой е по-голям голмайстор всред Меси и Роналдо?
– Меси е най-хубавият футболист в света. Нямам подозрения. Имам голям почит към Роналдо. Но Лионел не е просто най-хубавият голмайстор, а най-хубавия състезател на последните 25 години. И може би в Топ 3 на цялата история.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ