Жужо на 70: Участието ми на Световното и трансферът във Фейенорд са върховете в моята кариера
Легендата на българския футбол Андрей Желязков навършва през днешния ден 70 години. Жужо, както е прочут измежду футболната общност, е избиран за Футболист №1 за 1980 година. Той е повторен притежател на Купата на България със Славия, както и печели шампионската купа и вотрия по мощ трофей в Нидерландия с Фейенорд. Заедно в отбора с великия Йохан Кройф. Желязков е рекордьор по мачове (338) и голове (136) за Славия. Участник е на Световното състезание през 1986 година, а още е носил екипите на френския Страсбург и белгийски Беершот. След края на кариерата си работи като шеф в Левски, както и като скаут за Фейенорд и Лудогорец.
Андрей Желязков: Левски ще се бори за купата
Ето какво показа
Г-н Желязков, по какъв начин се чувствате на 70 години?
-Смятам, че за възрастта, която доближих, се усещам добре. Ако създадем съпоставяне, съм като на 50. Вече не спортувам толкоз интензивно, само че аматьорски виждам да подкрепям форма (смее се). Преди повече ходех да играя футбол, практикувах го и в зала, само че от няколко години не играя доста. Има други способи за поддържане на човешкото тяло. Но значимото е, че се усещам добре.
Кой ви възпламени по футбола? Кога започнахте да упражнявате?
-За страдание тези хора, които ме възпламениха не са сред живите. Но подобен е живота и никой не може да ги резервира. В детските години самичък започнах. В далечното минало нямаше какво да се прави, с изключение на да играем футбол по улиците и стадионите. Нямаше такива изкушителни занимания, както е в този момент. Започнах да упражнявам в Марица-Изток в Ковачево, а по-късно прекосих в Раднево. На 16 години към този момент играех футбол в зоните, тогава нямаше В групи. Бях и в школата на Берое, а след това пристигна един човек, Бог да го елементарни, Иван Савов, който беше славист и ме беше харесал. Препоръча ме на Славия и се реалокирах в София.
Записвате триумфи точно със Славия, макар съществуването на Левски и ЦСКА в шампионата. Как достигнахте до тези достижения?
-Това се получи, тъй като в Славия работеха доста положителни треньори. Колективът ни беше доста добър. Да, имаше известни съмнения, само че се представяхме добре и бяхме един от водещите тимове в шампионата. Но тогава бяха други условия и знаете по какъв начин стояха нещата. Ние също си имахме виновност, не успяхме да станем първенци, само че два пъти сме носители на купата. Отборът ни беше доста добър и водещите футболисти не прекосяваха в столичните клубове, тъй като имаше и вътрешно съглашение. Тимът ни беше отракан и доста мощен, а в този момент в родния футбол има огромно текучество. Много играчи минават от един клуб в различен. Сега даже чужденците са допълнително и си мисля, че някой се облагодетелства от това. Силните се продават, взимат се по-слаби, тъй като са по-евтини, а знаем, че евтиното изила по-скъпо, съвсем постоянно.
През годините получавали ли сте предложения от ЦСКА или Левски?
-Ако е имало нещо такова, то се е правело сред клубовете. Но в Славия бяхме доста добър тим и не съм имал планове да напущам тима. Това би трябвало да ти идва от вътрешната страна. Тогава бяха и други времена. Не съм имал такива планове. Чувствах се добре в Славия и нямаше да си потегли при оферта от Левски или ЦСКА.
Кой е най-запомнящият се миг в кариерата ви? Кое няма да забравите в никакъв случай?
-Няколко са. Може би един от тях е присъединяване ми на Световно състезание (б.а. в Мексико през 1986 година). Това си ми беше детска фантазия. След това мога да посоча спечелването на шампионската купа и купата на Ниделрандия. Преминаването ми във Фейенорд. Това беше върхът на кариерата ми. Също по този начин и избирането ми за Футболист на годината (б.а. през 1980 година). Има и няколко по-малки, които няма по какъв начин да не помни. Това са ми били фантазиите, а когато човек мощно ги желае, те се сбъдват. Трябва да си пореден и несклоняем. Не би трябвало да се предаваш, тъй като в живота има и доста сложни моменти, при които не можеш да се предаваш.
Съжалявате ли, че по това време, когато сте в пика си, не е било позволявано да бъдете трансфериран в чужбина? Имало ли е предложения от други огромни европейски тимове към вас?
-Имало е, само че по време на комунизма мъчно можеше да научиш за тях. Контактите с други хора са лимитирани. Предполагам, че са съществували такива. Все отново бях капитан на националния тим и Футболист на годината. Бил съм във върхова форма, само че и да е имало, това към този момент е отминало и може единствено да гадаем (смее се). Но ми е било писано да попадна във Фейенорд. На доста хубаво и тъкмо място за мен. Научих доста от Нидерландия. Ако човек се интересува, чете и следи, може да извлече доста. Играл съм с доста огромни футболисти, от които човек може да научи доста повече от тях за малко време, в сравнение с от някой състезателен институт.
Да, това ви дава късмет да сте съотборник с великия Йохан Кройф...
-Да, само че не беше единствено Йохан. В отбора беше и Вилем ван Ханеген. Това бяха двамата най-известни футболисти в Нидерландия. Много положително прекарване и се докосваш до играта на едни от най-големите футболисти, а ти играеш един до друг с тях. Младите надали го помнят това, а би трябвало да го прочетат. Пак ще се повторя, би трябвало да го изживееш и да се докоснеш до това, с цел да го усетиш.
Кой беше най-трудният ви съперник против който сте се изправяли?
-Когато съм бил във форма не мога да загатна съответно име за най-трудния съперник. Може би съм се тормозил от самия себе си. Ако не съм бил в нужната кондиция и не съм подхождал съсредоточено, всеки ми е бил сложен съперник. Когато не си квалифициран за даден мач или даже за цялостен сезон, е доста тежко. Дори и да излезеш против дилетант, е мъчно. Имало е съперници, които непрекъснато те щипат, наскърбяват и псуват по време на мача, само че като имена не мога да ги назова. Но значимото е да си съсредоточен и във форма, и това го преодоляваш.
Има ли гол, който няма в никакъв случай да забравите?
-Много попадения съм вкарал в кариерата си. Не съм ги броил всичките, несъмнено статистиците ги имат. Може би головете във финалите за купата, които сме играли в България - против Локмотив София (б.а. хеттрик за успеха с 3:2) и Берое (б.а. вкарва два триумфа с 3:1). Спомням си и едно дерби сред Фейенорд и Аякс, в което завършихме при тъждество 2:2. Вкарах две попадения пред 60 000 фенове. Емоцията е огромна и не може да се опише. Има и други, само че в този момент не мога да се сетя. Може би към 150-60 гола (б.а. общо са 187 за първенство) съм осъществил. Да, може да се посочат някои, които са доста скъпи за мен.
Смятате ли, че някой може да надмине рекодра ви по мачове и голове за Славия?
-Дай Боже да има подобен футболист, само че като виждам какво текучество на играчи има, въобще в българския футбол, ще е мъчно. Хубаво е, в случай че има упоритости за това нещо. Но, в случай че някой тръгне да усъвършенства този клубен връх, това значи, че е доста добър футболист и ще бъде трансфериран в чужбина. Затова мисля, че на този стадий няма да се получи.
Видяли ли сте различен футболист, който да прилича вашият жанр на игра?
-Тук би трябвало да се самоизтъквам и желая да го оставя на хората, които са ме следили. Започнах като централен нападател, а последователно премиха в халфовата линия, с цел да завърша кариерата си като бранител. Бях сложен футболист. Не желая да се съпоставям с никого. Трудно футболистите и спортистите си наподобяват. Всеки си има нещо по-различно - като темперамент и поведение на терена.
Андрей Желязков за Филип Кръстев: Липсваше на Левски подобен състезател, от който да мирише на футбол
Трябва да стане малко по-агресивен, споделя той
Споменахте първоначално за тези " изкушителни занимания " в този момент. Това ли пречи на младите да се изградят като сполучливи футболисти, както вас преди време?
-В по-малките възрасти в този момент демонстрират положителни качества и съумяват рано да излязат в чужбина. Но там към този момент опира въпроса до нрав и темперамент. Когато се срещнеш с компликациите, би трябвало да ги преодоляваш. Необходимо е да се научиш на ред и дисциплинираност. Няма по какъв начин да си налагаш егото, тъй като на открито всичко е в името на тима. Това ме тормози, тъй като доста излязоха и не съумяха да се наложат. Сега има няколко, които играят в непознати тимове, само че не доближават до средноевропейското равнище. Също по този начин и вкарваме към този момент доста чужденци, които не са с доста положителни качества. Преди беше противоположното. Има нещо комплицирано, което не знам по какъв начин ще се оправи.
Какво си пожелавате точно на този празник?
-На мен, на фамилията и околните ми поисквам здраве и шанс. Какво повече би трябвало да желае човек на тези години. Свободата също е нещо хубави и аз я имам.
Андрей Желязков: Левски ще се бори за купата
Ето какво показа
Г-н Желязков, по какъв начин се чувствате на 70 години?
-Смятам, че за възрастта, която доближих, се усещам добре. Ако създадем съпоставяне, съм като на 50. Вече не спортувам толкоз интензивно, само че аматьорски виждам да подкрепям форма (смее се). Преди повече ходех да играя футбол, практикувах го и в зала, само че от няколко години не играя доста. Има други способи за поддържане на човешкото тяло. Но значимото е, че се усещам добре.
Кой ви възпламени по футбола? Кога започнахте да упражнявате?
-За страдание тези хора, които ме възпламениха не са сред живите. Но подобен е живота и никой не може да ги резервира. В детските години самичък започнах. В далечното минало нямаше какво да се прави, с изключение на да играем футбол по улиците и стадионите. Нямаше такива изкушителни занимания, както е в този момент. Започнах да упражнявам в Марица-Изток в Ковачево, а по-късно прекосих в Раднево. На 16 години към този момент играех футбол в зоните, тогава нямаше В групи. Бях и в школата на Берое, а след това пристигна един човек, Бог да го елементарни, Иван Савов, който беше славист и ме беше харесал. Препоръча ме на Славия и се реалокирах в София.
Записвате триумфи точно със Славия, макар съществуването на Левски и ЦСКА в шампионата. Как достигнахте до тези достижения?
-Това се получи, тъй като в Славия работеха доста положителни треньори. Колективът ни беше доста добър. Да, имаше известни съмнения, само че се представяхме добре и бяхме един от водещите тимове в шампионата. Но тогава бяха други условия и знаете по какъв начин стояха нещата. Ние също си имахме виновност, не успяхме да станем първенци, само че два пъти сме носители на купата. Отборът ни беше доста добър и водещите футболисти не прекосяваха в столичните клубове, тъй като имаше и вътрешно съглашение. Тимът ни беше отракан и доста мощен, а в този момент в родния футбол има огромно текучество. Много играчи минават от един клуб в различен. Сега даже чужденците са допълнително и си мисля, че някой се облагодетелства от това. Силните се продават, взимат се по-слаби, тъй като са по-евтини, а знаем, че евтиното изила по-скъпо, съвсем постоянно.
През годините получавали ли сте предложения от ЦСКА или Левски?
-Ако е имало нещо такова, то се е правело сред клубовете. Но в Славия бяхме доста добър тим и не съм имал планове да напущам тима. Това би трябвало да ти идва от вътрешната страна. Тогава бяха и други времена. Не съм имал такива планове. Чувствах се добре в Славия и нямаше да си потегли при оферта от Левски или ЦСКА.
Кой е най-запомнящият се миг в кариерата ви? Кое няма да забравите в никакъв случай?
-Няколко са. Може би един от тях е присъединяване ми на Световно състезание (б.а. в Мексико през 1986 година). Това си ми беше детска фантазия. След това мога да посоча спечелването на шампионската купа и купата на Ниделрандия. Преминаването ми във Фейенорд. Това беше върхът на кариерата ми. Също по този начин и избирането ми за Футболист на годината (б.а. през 1980 година). Има и няколко по-малки, които няма по какъв начин да не помни. Това са ми били фантазиите, а когато човек мощно ги желае, те се сбъдват. Трябва да си пореден и несклоняем. Не би трябвало да се предаваш, тъй като в живота има и доста сложни моменти, при които не можеш да се предаваш.
Съжалявате ли, че по това време, когато сте в пика си, не е било позволявано да бъдете трансфериран в чужбина? Имало ли е предложения от други огромни европейски тимове към вас?
-Имало е, само че по време на комунизма мъчно можеше да научиш за тях. Контактите с други хора са лимитирани. Предполагам, че са съществували такива. Все отново бях капитан на националния тим и Футболист на годината. Бил съм във върхова форма, само че и да е имало, това към този момент е отминало и може единствено да гадаем (смее се). Но ми е било писано да попадна във Фейенорд. На доста хубаво и тъкмо място за мен. Научих доста от Нидерландия. Ако човек се интересува, чете и следи, може да извлече доста. Играл съм с доста огромни футболисти, от които човек може да научи доста повече от тях за малко време, в сравнение с от някой състезателен институт.
Да, това ви дава късмет да сте съотборник с великия Йохан Кройф...
-Да, само че не беше единствено Йохан. В отбора беше и Вилем ван Ханеген. Това бяха двамата най-известни футболисти в Нидерландия. Много положително прекарване и се докосваш до играта на едни от най-големите футболисти, а ти играеш един до друг с тях. Младите надали го помнят това, а би трябвало да го прочетат. Пак ще се повторя, би трябвало да го изживееш и да се докоснеш до това, с цел да го усетиш.
Кой беше най-трудният ви съперник против който сте се изправяли?
-Когато съм бил във форма не мога да загатна съответно име за най-трудния съперник. Може би съм се тормозил от самия себе си. Ако не съм бил в нужната кондиция и не съм подхождал съсредоточено, всеки ми е бил сложен съперник. Когато не си квалифициран за даден мач или даже за цялостен сезон, е доста тежко. Дори и да излезеш против дилетант, е мъчно. Имало е съперници, които непрекъснато те щипат, наскърбяват и псуват по време на мача, само че като имена не мога да ги назова. Но значимото е да си съсредоточен и във форма, и това го преодоляваш.
Има ли гол, който няма в никакъв случай да забравите?
-Много попадения съм вкарал в кариерата си. Не съм ги броил всичките, несъмнено статистиците ги имат. Може би головете във финалите за купата, които сме играли в България - против Локмотив София (б.а. хеттрик за успеха с 3:2) и Берое (б.а. вкарва два триумфа с 3:1). Спомням си и едно дерби сред Фейенорд и Аякс, в което завършихме при тъждество 2:2. Вкарах две попадения пред 60 000 фенове. Емоцията е огромна и не може да се опише. Има и други, само че в този момент не мога да се сетя. Може би към 150-60 гола (б.а. общо са 187 за първенство) съм осъществил. Да, може да се посочат някои, които са доста скъпи за мен.
Смятате ли, че някой може да надмине рекодра ви по мачове и голове за Славия?
-Дай Боже да има подобен футболист, само че като виждам какво текучество на играчи има, въобще в българския футбол, ще е мъчно. Хубаво е, в случай че има упоритости за това нещо. Но, в случай че някой тръгне да усъвършенства този клубен връх, това значи, че е доста добър футболист и ще бъде трансфериран в чужбина. Затова мисля, че на този стадий няма да се получи.
Видяли ли сте различен футболист, който да прилича вашият жанр на игра?
-Тук би трябвало да се самоизтъквам и желая да го оставя на хората, които са ме следили. Започнах като централен нападател, а последователно премиха в халфовата линия, с цел да завърша кариерата си като бранител. Бях сложен футболист. Не желая да се съпоставям с никого. Трудно футболистите и спортистите си наподобяват. Всеки си има нещо по-различно - като темперамент и поведение на терена.
Андрей Желязков за Филип Кръстев: Липсваше на Левски подобен състезател, от който да мирише на футбол
Трябва да стане малко по-агресивен, споделя той
Споменахте първоначално за тези " изкушителни занимания " в този момент. Това ли пречи на младите да се изградят като сполучливи футболисти, както вас преди време?
-В по-малките възрасти в този момент демонстрират положителни качества и съумяват рано да излязат в чужбина. Но там към този момент опира въпроса до нрав и темперамент. Когато се срещнеш с компликациите, би трябвало да ги преодоляваш. Необходимо е да се научиш на ред и дисциплинираност. Няма по какъв начин да си налагаш егото, тъй като на открито всичко е в името на тима. Това ме тормози, тъй като доста излязоха и не съумяха да се наложат. Сега има няколко, които играят в непознати тимове, само че не доближават до средноевропейското равнище. Също по този начин и вкарваме към този момент доста чужденци, които не са с доста положителни качества. Преди беше противоположното. Има нещо комплицирано, което не знам по какъв начин ще се оправи.
Какво си пожелавате точно на този празник?
-На мен, на фамилията и околните ми поисквам здраве и шанс. Какво повече би трябвало да желае човек на тези години. Свободата също е нещо хубави и аз я имам.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ