Легендарният изледовател на отвъдното д-р Майкъл Нютън: Нужна е смелост да вярваш, че извън този живот няма нищо!
Легендарният изледовател на отвъдното доктор Майкъл Нютън: Нужна е храброст да вярваш, че отвън този живот няма нищо!
Д-р Майкъл Дъф Нютън (Michael Duff Newton) (1931-2016)
американски психотерапевт и хипнотерапевт и публицист в жанра логика на психиката, езотерика и самопомощ. Трудовете му, свързани с хиляди регресии на всевъзможни хора подклаждат съмнението на всички, че няма по какъв начин нашата характерност, опакована в животинско тяло да се е пръкнала от нищото инцидентно, да преживее този живот и още веднъж да се трансформира в нищо.
Нютън е покровител на версията за прераждането, която е изключително публикувана в източния свят.
Д-р Майкъл Нютън е достигнал до някои прозрения, които е осъзнал след разказите на хиляди хора, които са минали през хипнотична регресия в кабинета му. Ето някои от тях:
Това, което ти извличаш от всеки сложен живот, ти придобиваш за безконечни времена.
Духовното усещане би трябвало да бъде предмет на самостоятелно търсене, в противоположен случай то няма значение.
… предназначението на душите се заключава в търсенето на истина посредством земният витален опит за постигане на мъдрост.
Нашият същински дом е мястото на безспорен покой, цялостно приемане и съвършена обич.
Живота се състои в непрекъснати промени, ориентирани към самореализация.
Най-важната цел на реинкарнацията се явява самоусъвършенстването.
Понякога един от най-главните уроци, които би трябвало да усвоим е просто да умеете да пуснете предишното.
Хората в действителност не си потеглят, до момента в който са запомнени от останалите на Земята.
Когато нашето схващане пораства, качеството на нашето битие нараства. Това е нашето тестване. Да го преминем е нашето предопределение.
Нужно е доста храброст да бъдеш безбожник и да вярваш, че отвън този живот няма нищо.
Нашата религия е това, което ни поддържа в живота.
Урокът, който би трябвало да научим от човешките взаимоотношения е, че би трябвало да приемем хората такива, каквито са, без да разчитаме на обстоятелството, че нашето благополучие ще зависи напълно от някой от тях.
Всяка душа има собствен личен претекст за присъединяване в едни или други събития.
Има една остаряла сентенция, че очите са огледало на душата. Никой различен физически признак не оказва по-голямо въздействие върху нас, когато сродни души се срещнат на Земята.
Един ден нашето дълго пътешестване ще завърши и ще достигнем последния стадий на просветлението, където всичко е допустимо.
Смисълът на реинкарнацията е да упражниш своята свободна воля.
Степента на компликация на живота се мери от това, до каква степен обстановката се явява проблематична точно за нас.
Нашите духовни учители непрекъснато ни припомнят, че защото човешкият разум няма вродено възприятие за морал, душата би трябвало да бъде виновна за съвестта.
В Азия будистите споделят, че просветлението е да се види безспорното егото на душата, отразено в относителното човешко его и да работи през него през целия си живот.
…на Земята е толкоз мъчно да схванеш какво би трябвало да правиш във връзка с други хора… сексът е огромен капан…
Още вести четете в: Живот За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




