Един от гейзерите на Европа, спътника на Юпитер, може да не съществува
Ледената луна на Юпитер, Европа се счита за едно от най-подходящите места за търсене на извънземни микроби, поради съществуването на под земята океан. Смяташе се, че гейзерите вода, излизащи на повърхността, ще създадат още по-лесно търсенето на живот - само че в този момент наподобява, че тези гейзери може да са просто топли камъни, оповестява NewScientist.
Ключът към мистерията е свойството, наречено топлинна пасивност, мярка за това какъв брой бързо материалът всмуква и освобождава топлота, която е друга за другите скалисти материали. Например, пясъкът има ниска топлинна пасивност, нагрява се бързо денем и се охлажда бързо през нощта. За по-големите камъни е нужно повече време, с цел да се нагрее, само че резервира топлината до късно през нощта.
Такова по-бавно обособяване на топлината може би се случва в кратера Пуел (Pwyll) на Европа. Сондата " Галилео " на НАСА, която обикаля Юпитер в интервала сред 1995 и 2003 година, следи " горещата точка " в този кратер - нормално индикатор за под земята източник на топлота, който може да подхранва бликам вода. Но макар съмненията на откривателите подозират, че източникът на топлота може да е гейзер, резултатите в никакъв случай не са били доказани.
Сега Саманта Тръмбо (Samantha Trumbo) и Майк Браун (Mike Brown) от Калифорнийския софтуерен институт употребяват масива телескопи ALMA в Чили, с цел да следят аномалията в кратера на Европа денем и я съпоставят с нощните наблюдения авансово направени от " Галилео ".
" Всичко, което можем да кажем е, че нашите данни не подхождат на геотермален източник ", разяснява Тръмбо. " Това не значи безусловно, че там няма гейзер ". Това просто значи, че астрономите не виждат топлинен автограф на гейзер подобен, какъвто има на Енцелад, леденият сателит на Сатурн.
Вземане на проби от космоса
Естествено, ще бъде по-лесно да се изследва течността, която се намира под ледената кора на Европа, в случай че материалът се изхвърляше в пространството, където галактически транспортен съд може да вземе проби. Алтернативата би изисквала комплицирана интервенция по пробиването на дебелия лед, която още не е ясно по какъв начин ще стане.
Все още има вяра, даже и в случай че няма гейзери на това място. Предишни наблюдения с галактическия телескоп Хъбъл загатват за вероятни гейзери на други места в Европа, само че резултатите от ALMA изхвърлят кратера Пуел от листата.
Две галактически задачи се възнамерява да посетят Европа сред 2020 и 2030 година, тъй че от главен приоритет е да се откри авансово дали там има гейзери. Тръмбо и Браун ще продължат да работят с телескопите на ALMA с вярата да намерят отговор на тайните на Европа.
" Това е доста забавно, тъй като един от най-големите проблеми, които имаме с Европа, е неналичието на данни ", разяснява Синтия Филипс (Cynthia Phillips) от Лабораторията за реактивни мотори на НАСА. " Ако има доказани гейзери, това ще бъде доста вълнуващо, само че в случай че няма гейзери, това не значи, че океанът е по-малко населен ".
Надежди и проекти
Преди към година, 26 септември 2016г., на изключителната конференция НАСА разгласи, че галактическият телескоп Хъбъл е снимал вероятни гейзери от водни пари, изригващи от повърхността на Европа. Наблюдавайки Европа минаваща пред Юпитер, екипът е записал 10 обособени събития, обхващащи 15 месеца, и е забелязал гейзери в три от тези случаи.
Учените се надяват, че ще могат да употребяват инфрачервените принадлежности на галактическия телескоп James Webb на НАСА, който е планувано да започва през 2018 година, с цел да удостовери интензивността на Европа.
По време на тази конференция НАСА разгласи и за бъдеща задача до Европа, която може да удостовери съществуването на гейзери водни пари и да ги изследва отблизо разстояние по време на голям брой близки прелитания. Според Курт Нибур (Kurt Niebuhr), началник на престоящата задача " Европа-Клипер ", едно евентуално изобретение на гейзери ще усили интереса към това небесно тяло, само че учените би трябвало да схванат, до каква степен ще са рискови тези гейзери за сондата и по какъв начин може да се изследват.
Ключът към мистерията е свойството, наречено топлинна пасивност, мярка за това какъв брой бързо материалът всмуква и освобождава топлота, която е друга за другите скалисти материали. Например, пясъкът има ниска топлинна пасивност, нагрява се бързо денем и се охлажда бързо през нощта. За по-големите камъни е нужно повече време, с цел да се нагрее, само че резервира топлината до късно през нощта.
Такова по-бавно обособяване на топлината може би се случва в кратера Пуел (Pwyll) на Европа. Сондата " Галилео " на НАСА, която обикаля Юпитер в интервала сред 1995 и 2003 година, следи " горещата точка " в този кратер - нормално индикатор за под земята източник на топлота, който може да подхранва бликам вода. Но макар съмненията на откривателите подозират, че източникът на топлота може да е гейзер, резултатите в никакъв случай не са били доказани.
Сега Саманта Тръмбо (Samantha Trumbo) и Майк Браун (Mike Brown) от Калифорнийския софтуерен институт употребяват масива телескопи ALMA в Чили, с цел да следят аномалията в кратера на Европа денем и я съпоставят с нощните наблюдения авансово направени от " Галилео ".
" Всичко, което можем да кажем е, че нашите данни не подхождат на геотермален източник ", разяснява Тръмбо. " Това не значи безусловно, че там няма гейзер ". Това просто значи, че астрономите не виждат топлинен автограф на гейзер подобен, какъвто има на Енцелад, леденият сателит на Сатурн.
Вземане на проби от космоса
Естествено, ще бъде по-лесно да се изследва течността, която се намира под ледената кора на Европа, в случай че материалът се изхвърляше в пространството, където галактически транспортен съд може да вземе проби. Алтернативата би изисквала комплицирана интервенция по пробиването на дебелия лед, която още не е ясно по какъв начин ще стане.
Все още има вяра, даже и в случай че няма гейзери на това място. Предишни наблюдения с галактическия телескоп Хъбъл загатват за вероятни гейзери на други места в Европа, само че резултатите от ALMA изхвърлят кратера Пуел от листата.
Две галактически задачи се възнамерява да посетят Европа сред 2020 и 2030 година, тъй че от главен приоритет е да се откри авансово дали там има гейзери. Тръмбо и Браун ще продължат да работят с телескопите на ALMA с вярата да намерят отговор на тайните на Европа.
" Това е доста забавно, тъй като един от най-големите проблеми, които имаме с Европа, е неналичието на данни ", разяснява Синтия Филипс (Cynthia Phillips) от Лабораторията за реактивни мотори на НАСА. " Ако има доказани гейзери, това ще бъде доста вълнуващо, само че в случай че няма гейзери, това не значи, че океанът е по-малко населен ".
Надежди и проекти
Преди към година, 26 септември 2016г., на изключителната конференция НАСА разгласи, че галактическият телескоп Хъбъл е снимал вероятни гейзери от водни пари, изригващи от повърхността на Европа. Наблюдавайки Европа минаваща пред Юпитер, екипът е записал 10 обособени събития, обхващащи 15 месеца, и е забелязал гейзери в три от тези случаи.
Учените се надяват, че ще могат да употребяват инфрачервените принадлежности на галактическия телескоп James Webb на НАСА, който е планувано да започва през 2018 година, с цел да удостовери интензивността на Европа.
По време на тази конференция НАСА разгласи и за бъдеща задача до Европа, която може да удостовери съществуването на гейзери водни пари и да ги изследва отблизо разстояние по време на голям брой близки прелитания. Според Курт Нибур (Kurt Niebuhr), началник на престоящата задача " Европа-Клипер ", едно евентуално изобретение на гейзери ще усили интереса към това небесно тяло, само че учените би трябвало да схванат, до каква степен ще са рискови тези гейзери за сондата и по какъв начин може да се изследват.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ