Лечебен сироп от бял бъз по рецепта на лечителя -

Лечебен сироп от бял бъз по рецепта на лечителя - ето по какъв начин би трябвало да се прави

Необходими Продукти

● цвят от бъз - 50 бр. Sambucus
● вода - 2 и 1/2 л, филтрирана или изворна
● захар - 2 кг
● лимонена киселина - 2 ч.л.
● лимони - 1 бр.
● лайм - 1 бр.
● маточина - 1 шепа свежи листенца по избор
● мента - стръкчета за аранжиране

Начин на подготвяне

Цветът от бъз се измива обширно в гевгир под течаща бликам студена вода.

Водата се възвира леко, колкото лимонената киселина да се разтвори, след което се охлажда.

Лимоните накисваме за 30 минути в топла вода и лъжичка сода за самун.

Измиваме ги добре с четка и ги нарязваме с кората на кубчета.

В емайлиран или стъклен съд слагаме цветовете и лимонените резенчета, като ги заливаме с преварената вода.

Тук аз прибавям и свежи листенца от маточина. Тя в допълнение обогатява сиропа с аромати и лечебни свойства.

Поставяме съда за 24 часа в ледник, като понякога разбъркваме и притискаме наличието, с цел да освободи божествените си аромати.

На идващия ден още веднъж примачкайте плодовата и цветната маса.

Прецедете течността през гевгир, като изстискате добре от остатъчната течност.

Когато отварата се темперира, прибавяме захарта и разбъркваме, до момента в който се разтопи.

Филтрираме сиропа през тензух и наливаме в бутилки, които съхраняваме в хладно помещение.

Сиропът от бял бъз разтваряме както с изворна, по този начин и с газирана вода. Аранжираме с листенца мента или маточина.

Поднасяме сока от бъз с кубчета лед и резенчета лайм за цитрусов пресен привкус.

Ако приготвите по-голямо количество сироп от бял бъз, можете да го консервирате в бутилки. Тогава не е належащо да прибавяте лимонена киселина. Стерилизирате за 5 минути. Така ще се наслаждавате на домашния сироп от бял бъз по рецепта на Петър Димков до другата пролет.

В българската национална медицина цветът на белия бъз се употребява при високо кръвно, инфектиране на бъбреците и пикочния мехур, зной и затлъстяване.

Прилага се за контролиране за контролиране обмяната на веществата.

Растението се ползва и при простудни болести, като температуропонижаващо средство при бронхит, туберкулоза и кашлица. Това деяние се дължи основно на гликозидните субстанции.