Лазар Марин е роден на 9 февруари 1994 година в

Лазар Марин е роден на 9 февруари 1994 година в Съединение. Висок е 180 см. Юношески първенец на България за родените през 1994 със Спартак (Пловдив) през 2008. На 8 август 2010 едвам на 16 години прави дебют за Спартак (Пловдив) против Черноморец (Поморие). С екипа на Ботев (Пловдив) става притежател на Купа на България: 2016/17 и Суперкупата на България за 2017. Печели и купата на Грузия за 2018 като футболист на Торпедо (Кутаиси). Има 5 мача за националния тим на България до 17 години и 5 мача за този до 21 години.

Централният бранител Лазар Марин е измежду най-опитните състезатели на Хебър в настоящия му състав. Пред клубния уебсайт новото попълнение на пазарджиклии разгласи високи персонални цели и упоритости с идването си на стадион " Георги Бенковски ".

Лазаре, добре пристигнал в Хебър! Защо избра тима от Пазарджик за сметка на някой различен?

Честно казано, откакто завърших връзки с ЦСКА 1948, с мен се свързаха представители на много тимове от Първа лига, само че избрах Хебър поради Любо Пенев и екипа му и по-конкретно поради професионалното им отношение. Защото знаеш, че при Любо Пенев се работи професионално. С него и хора от щаба му се засякох в предходния ми отбор ЦСКА 1948, както преди време и в Ботев, въпреки и за малко. Тогава бях още доста млад футболист.

Бил си съотборник с част от момчетата, които са в Хебър в този момент?

Да. От настоящия отбор на Хебър съм бил в един тим с Карлос Охене, Архан Исуф и с Ангел Бастунов в ЦСКА 1948. Поддържам връзка и със Стефан Цонков, който пролетта игра в Хебър като преотстъпен. С останалите се опознахме бързо. Като цяло виждам един добър и обединен колектив.

Беше ли наясно на какво място попадаш за продължение на футболната си кариера?

Относно Хебър авансово бях наясно по какъв начин се работи в този клуб - организация, база, правилно отношение към футболисти и треньори и т. н. С идването ми това се удостовери. Бих споделил, че тук има отлични условия за работа и футболистите би трябвало да се концентрират главно върху тренировки и мачове.

Какви са персоналните ти упоритости в новия клуб?

Идвам в Хебър с несъмнено високи персонални упоритости - желая да играя с този тим в Европа! Много хора може да се ухилен на това, само че аз съм максималист и го споделям най-отговорно. Ние би трябвало да имаме високи цели, в случай че желаеме да се развиваме като клуб. Не съм пристигнал в Пазарджик да отклонявам номера, т.е. да си живуркам и да ми върви трудовият стаж. Живот и здраве - нека се случи.

Мина ли стадий на акомодация към този момент?

Бързо се приспособих. Ние сме експерти и това са естествени обстановки при промяна на един тим с различен. Мисля, че за тези общо към този момент 10 дни тренировки - тук в Банско и в Пазарджик преди този момент към този момент се опознах с момчетата. Те са доста готини и всичко към този момент е наред.

Сега сте на лагер в Банско. Как намираш изискванията за подготовка тук?

Отлични са изискванията на лагера в Банско - терени, хотелска част, храна, възобновяване. След 10 дни тренировки към този момент чакаме и контролните срещи, с цел да забележим до каква степен сме стигнали.

Да се върнем в този момент обратно във времето. Кога стартира да тичаш след топката?

Аз футбол играя откогато се помня. Роден съм в Съединение и започнах тренировки в локалния Гигант. От там прекосих в Ботев 2002 при треньора Митко Джоров, от който съм научил доста. По-късно дружно с него целия тим се преместихме в Спартак (Пловдив). Когато бях 18-годишен, Ботев (Пловдив) откупи правата ми. Аз от дребен бях почитател на Ботев, въпреки всичко преди мен две генерации - татко ми и дядо ми (Бог да го прости) са ботевисти и бях откърмен с тази концепция. И когато разбрах, че има оферта от Ботев, за мен нищо друго нямаше значение.

Имаш интервал в ЦСКА?

Така е. В ЦСКА отидох относително млад. Там ме взе Христо Янев, само че скоро по-късно той се раздели с клуба, треньор стана румънец. Не можах да се наложа в конкуренцията на Антон Недялков, който и по това време бе национал, а и новият треньор имаше разнообразни визии от тези на Янев за състав, скица и т. н. Така след 6 месеца на " Армията " видях, че не е моето място там и помолих да ме пуснат назад в Ботев. След една година на " Коматево " пристигна оферта от грузинския Торпедо Кутаиси. Градът е втори по величина в Грузия, направихме добър тим и за целия ми престои имахме единствено един еднакъв и останалото победи. За 6 месеца записах 16 мача и 1 гол, участвахме в Лига Европа, дори срещнахме Лудогорец в плейофите, само че класата на българския отбор си пролича и отпаднахме. Относно равнището на футбола в Грузия бих споделил, че е не по-слаб от българския, дори в противен случай. Неслучайно и националният им тим прогресира толкоз доста.

От Грузия отново се върна в Пловдив?

Да. От Торпедо се върнах още веднъж в Ботев за 1 година, а по-късно поех към ЦСКА 1948. Имах и хубави, и тежки моменти в София. Ще запомня позитивното от този 3-годишен престой.

Имаш ли идол във футбола?

Чак идол не бих споделил, само че несъмнено Серхио Рамос ми харесваше най-вече като жанр на игра. Като по-млад футболист играех главно ляв бек, само че към този момент се съсредоточвам главно върху поста на централен бранител. Там се усещам и най-удобно, тъй като ми одобрявам да предвождам хората пред мен, да им оказвам помощ и подсигурявам.

А кой ти е обичаният тим отвън България?

Ливърпул и Реал Мадрид са ми измежду най-симпатичните тимове отвън България.

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Това, за което имам все по-малко време - да отивам на лов на риба. За страдание, в последно време нямам свободно време за това мое занятие. На първо място виждам да обръщам повече време на жена ми и най-близките.

След Съединение си живял най-вече в Пловдив и София. Кой от двата ти е на сърце?

Градът, който най-вече одобрявам в България, е Пловдив. София не е моят вид град. Дразни ме шумотевицата, тежкият трафик и тапите. Не е моето място.

Да се върнем към Хебър. Остават 15 дни до първия формален мач - конфликт с ЦСКА. Какво да чакаме?

Имаме още време за подготовка. Тепърва ще изиграем и 3 контроли. Селекцията продължава и сега. Надявам се да бъдем, доколкото разрешава времето, подготвени за този мач. Но каквото за нас, това е и за противниците. Ние ще дадем всичко от себе си за положително показване и положителен резултат. Най-лошото е, че ще се наложи и тази година да играем в най-топлите летни месеци, което за един футболист надалеч не е най-приятното нещо.

Да приключим с едно благопожелание към почитателите на Хебър?

Нека ни поддържат във всеки мач. Нека бъдат нашият 12-и състезател. А ние ще се стараем да ги радваме.