Кой предаде Апостола?
Лавината от изменничества на Васил Левски и комитетите му потегля от Орхание на 19 октомври 1872 година с ареста на двама помагачи на обирджиите в прохода Арабаконак.
Божил Генчев и Велчо Шунтов попадат в ръцете на джелатите по виновност на един лековерен алкохолик - Стамен Пашов, написа Срещу премия от 70 лири той обажда в конака, че те знаели нещо за обира на хазната.
Най-изтезаваните
Двамата са сломени с мъчения. Те признават, че носили торби с самун на обирджиите в Балкана преди обира, разказват облеклото им и оповестяват имената на Стоян Костов-Пандура и Тодор Кръстев-Бръмбара от бандата на Димитър Общи.
Двамата мъченици са първите разпитани и от съда в София. Те единствени изясняват присъединяване си в комитета със своеволията на властта. Казват, че тя погазва личните си закони и заблуждава падишаха и че обезправените българи основателно са подирили решение на ориста си посредством сформиране на организация. Генчев споделя по какъв начин Шунтов предложил " да влезем в комитета за националното дело. Ние не можем накара падишаха да чуе националните страдания, да създадем една такава работа, с цел да бъдем чути ". Ето тая беше задачата! " На това Генчев отвърнал: " Ще се оплачем от ситуацията си, ще желаеме права! "
Така двамата мъченици дават звук за почтено държание в съда. Осъдени са на 10 година изгнание в Бакърджия Мадем. Връщат се през 1878 година Другите задържани обаче хленчат пред турците, че са били подведени или заплашвани. Те се напреварват да се изобличават един различен и рабски разкриват повече от това, за което ги питат.
На 24 октомври проницателният мютесариф Мазхар паша придвижва разпитите в Тетевен, защото излиза наяве, че обирът е умислен там. Бръмбара издава 10 от участниците в него отпред с Общи. А Пандура отива при пашата самичък, откакто се е крил 2 дни. Той споделя по какъв начин тъкмо е осъществен обирът и сочи къде е закопал жълтиците от хазната, които е присвоил скрито. Издава още братовчеда на Левски Васил Караиванов от Карлово и ръководителя на комитета в Троян Васил Спасов.
Пандура и Бръмбара дават значителни показания и пред съда и той ги праща на изгнание в Бакърджия Мадем за 10 година От тях властта схваща, че обирът не е престъпен, а политически акт.
Следва вълна от арести в просторен регион от Плевен до София. На разпитите Станьо Врабевски, ръководител на тетевенския комитет, и касиерът му Петко Милев плачат и молят да ги пуснат. Те признават всичко, а на очна ставка с Левски пред съда в София разобличават и него, въпреки той да е криел имената им. Казват, че Левски ги заплашил с ликвидиране, в случай че не влязат в комитета, и че " платил 5 лири на хора да вървят след тях като сянка ". Двамата са наказани на постоянно изгнание дружно с Гаврил Генчев, секретар на комитета в Орхание. На 25 юни 1876 година тримата бягат от Диарбекир.
Най-усърдният
На 26 октомври е разпитан Иван Фурнаджиев, даскал в Тетевен. Неговите разкрития са решаващи за хода на следствието и за последвалия погром. Той твърди, че бил вкаран принудително в комитета посредством опасност с ликвидиране, че държал книжата и познавал членовете му. И се предлага на властта: " Ако ме натоварите с тая работа, аз ги познавам всички, ще ги намеря. Ще отида в Плевен, ще отида и на други места, които аз зная. Ще събера доста сведения. "
Фурнаджиев пръв издава Левски и му прави най-точния вербален портрет: " Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със междинен растеж е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се демонстрира малко на открито, повдига малко устната си, а очите му са огромни и пъстри. "
Даскалът издава накъде е побягнал Общи и пръв показва Ловеч като център, в който се пращат пари и оръжие. Протоколът за разпита му приключва със следните паметни думи: " В услуга на страната каквото знаех, споделих го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз сам ви издадох комитетската работа, с цел да печеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това желая. Ето аз издавам! "
В съда даскалът прави значимото конкретизиране, че самичък се е явил пред следствието: " Дойде пашата. Аз отидох сам и му разправих в детайли каквото знаех за нападението на хазната, за комитета и комитетските бумаги. " Така Фурнаджиев си е икономисал изтезанията, само че не и присъдата. Осъден е на 10 година изгнание в Диарбекир и там умира. Днес в Тетевен има улица на негово име?!
Най-злобният
Анастас Попхинов, провождач на писмата от и до Левски, издава каквото знае за комитетите. Той топи даже родния си брат Данаил Попов в Турну Мъгуреле, който е връзката на Левски с комитета в Букурещ. Попхинов издава очилатия драматург Тодор Пеев от Етрополе като ръководител на комитета там и споделя по какъв начин Пеев подлъгал властта да го прати във Влашко да шпионира за обирджиите на хазната. Попхинов пръв издава и комитета в Голям извор и споделя по какъв начин от Букурещ пратили Георги Стефанов с псевдоним Фердинанд да потуши разпрата сред Общи и Левски. Подробно споделя и по какъв начин са купувани и пренасяни пищови през Дунава.
Попхинов се сдушва с Димитър Общи и двамата се опълчват намерено против Левски. Той е тесногръд и злобен честолюбец, който намразва Апостола поради неговата забележка да не отваря писмата му. Дори го заплашва, че " ща са исправа един пат и ще та клъцна в челото и нема да ма забравиш за секоги ".
Пред съда и на очна ставка с Левски Попхинов доста нашироко споделя за комитетската активност и пръв разкрива желанието на Апостола да основава ислямски комитети и да бунтува бедния турски народ против агите и бейовете. Заточен е доживот в Диарбекир. Освободен е през 1878 година и става зам.-председател на градския съвет в Плевен, а след това шеф на пандизите. Умира през 1898 година, като остава на респект в родния си град.
Най-подробният
Димитър Общи също като даскал Иван не прави даже опит да скрие нещо от следователите. Той дава най-изчерпателните сведения за активността на Левски. На първия разпит на 27 октомври издава комитетските гнезда в 27 селища и манастири, поименно посочва 20 дейци и още 18, които би разпознал. При това от протокола на този разпит липсват 4 от 9-те страници, тъй че сигурно Общи е издал много повече.
На 29 октомври излиза наяве, че политическите разкрития водят делото в компетенцията на окръжния съд и
всички хванати са трансферирани в София
Там разпитите не престават до 2 декември, само че от тях няма протоколи. В съда от 62-ма разпитани има протоколи за 30 и се знаят присъдите единствено на 29 души.
На 9 декември пред съда Общи издава още 25 селища и манастири и още 40 души поименно и 17 описателно. Крайният, само че повърхностен баланс на Общи заради изчезнали протоколи е 52 издадени селища и манастири и 95-има дейци. Ако Левски не бе показал щастливата далновидност да го държи настрани от събранията и срещите си, Общи е щял да узнае и да издаде още стотици комитетски дейци.
В добавка към показанията на Общи персоналният му писар Васил Бушаранов на 12 декември издава още 11 села и 10 души, всички те пропуснати от Общи.
На 14 декември 1872 година Димитър Общи е наказан на гибел. Чака се султанът да удостовери присъдата и това забавя осъществяването. Вероятно 2-3 дни са били решаващи, защото новината за залавянето на Левски наподобява подранила с тъкмо толкоз. Тя обаче отсрочва обесването на Общи за още 2 седмици за той да изобличава Апостола на очни ставки. Обесват го чак на 15 януари 1873 година
Васил Бушаранов пък е заточен за 10 година в Диарбекир и през 1878 година се връща в България.
Най-подлият
Вутьо Ветов от Видраре, съизвършител на Левски при обира в къщата на Денчо Халача в Ловеч, лъже най-безсрамно в съда и накисва Апостола, с цел да отърве кожата си. И на двата разпита Вутьо преиначава ролята си. Казва, че бил оставен до оградата и че Левски самичък е трошил порти и долапи в къщата да търси пари. Лъже, че щом прислужникът на чорбаджията влезнал в двора, Левски го замъкнал в една стая и там го е пробол с кама. Истината е, че прислужникът се нахвърля върху Вутьо и почва да крещи. Левски чува и се притичва на помощ на своя съизвършител. Слугата се вкопчва в Левски и почва да го души, вика още по-силно и се стига до две пробождания с камата - първо за заплашване, да млъкне, след това " на гибел ".
В тоя случай има доста неясноти. Например че съгласно късно записани мемоари на ловчанлии сякаш прислужникът Стойчо Гиргинов бил известен за обира и щял да спомага. По-рано той е слугувал в къщата на Иван Драсов от комитета и е познавал Левски най-малко по лице. Но експанзията против заварените обирджии и виковете му демонстрират, че е бил повече бодигард на чорбаджията и надзирател на парцела му, в сравнение с прислужник. Така, с цел да не бъдат издадени, Левски го пробожда наново. Както написа на Каравелов, " да не се мъчи и да не каже какви са били ".
Убийството на прислужникът е разкрито инцидентно заради предателското безволие на арестуваните за обира на хазната.
Вутьо Ветов, самичък набеден, е можел да отхвърля до дъно своето присъединяване, а не да трансферира цялата виновност на Левски, освен това в утежняваща форма. Дори съдниците при очната му ставка с Апостола на 7 януари 1873 година долавят, че държанието му е клеветническо и питат Левски:
" Защо те клюки тоя човек, да изкаже теб, а не различен? " Той дава отговор: " Вижда се, че всеки хвърля виновността върху мене, и тоя споделя за мене: по този начин направи, другояче направи, само че аз не съм го направил. "
Така в присъдата на Левски заляга едно от най-тежките обвинявания против него. То е и решителен мотив да му бъде наложено смъртно наказване. А Вутьо Ветов е заточен единствено за 6 година в Диарбекир и след Освобождението се връща в селото си. Умира през 1892 година
От всичките 62-ма задържани по отношение на обира на хазната единствено 4-ма не правят никакво изменничество и до дъно отхвърлят всички обвинявания. Двама от тях - Марин Поплуканов и Димитър Пъшков от ловешкия комитет, са пратени в Диарбекир на постоянно изгнание, само че бягат оттова на 24 юни 1876 година и се връщат в България с съветските войски. После и двамата са депутати. Поплуканов умира през 1913, а Пъшков през 1926 година Улици в Ловеч носят имената им.
Другите двама, които нищо не издават, са Никола Цвятков, сателит на Левски до Къкрина, и Христо Цонев-Латинеца, притежател на комитетския хан там. Въпреки че са грубо пребити още при задържането им, те отхвърлят до дъно, че познават Левски, и съдът в София ги освобождава.
Христо Цонев умира едвам 35-годишен през 1883 година Никола Цвятков демонстрира огромна предвидливост и измъква комитетския списък безусловно от ръцете на заптиетата, а след това го съхранява за историята. Неговите мемоари са главен извор на сведения за залавянето и последните дни на Апостола. Но след Освобождението не му дават поборническа пенсия и той живее в беднотия. Работи като касапин и горски жандарм. Умира през 1926 година В Ловеч има улица на негово име.
Най-лекомислените
До издайниците на Левски и делото му, въпреки и несъзнателно, се подреждат Любен Каравелов и жена му Наталия (Ната). Стоян Заимов е изследвал по какъв начин се стига до това посредством диалози с Наталия и с други осведомени съвременници.
След серията от изменничества през есента на 1872 година от васалното на султана Влашко княжество е поискано да екстрадира Каравелов. Той узнава това и бяга в Белград, като заръчва на Ната да придвижи всички комитетски бумаги в дома на Васе Живанович. Той е секретар на сръбския консул в Букурещ и съгласно Заимов е " персонален и доста непосредствен другар на Каравелов и парещ българофил ". Архивът е укрит на тавана му и румънският обиск в дома на Каравелов не дава резултат.
Скоро обаче шуреят на Живанович Джуро, който Заимов назовава " негоден момък ", го предава против рушвет на турски шпонин. Има и версия, че архивът е изтъргуван от сърбите при политическата им игра с Високата врата.
Турският консул в Букурещ неотложно изпраща документите в София. Според удостоверение на Марин Поплуканов те са били цялостен чувал и са изсипани на масата в съда пред Левски и другите подсъдими. Сред тях има 10-15 екземпрляра от устава на БЦРК, писма на Левски, протоколи от комитети, както и архивът на ловешкия комитет, който Поплуканов самичък занася на Каравелов през май 1872 година
Според Заимов в чувала е имало и снимка на Левски. Мазхар паша наредил тя да се развъди неотложно в 1000 бройки, които са разпратени на всички сътрудници от двете страни на Балкана. Според друга версия властта се е снабдила със фотография на Левски посредством търновския сътрудник Стефан Карагьозов, член на тамошния комитет. На разпита на Левски в Търново той освен го разпознава пред пашата, само че и му демонстрира фотографията, като го увещава да признае кой е.
Левски осъзнава, че към този момент е безсмислено да отхвърля, и оповестява същинското си име. Ето за какво и Карагьозов би трябвало да бъде отвеян към предателите на Апостола. Но съгласно удостоверение на Жоржо Момчев, различен член на комитета и също господар, двамата с Карагьозов са обсъждали да измъкнат Апостола посредством подкупи или ходатайства. Решили, че е невероятно и Карагьозов се заел най-малко да уреди доктор за Левски.
Ната е с цели 14 година по-възрастна и с най-малко една глава по-висока от Каравелов. Освен къщата тази сръбска върлина върти сама и колелото на печатницата му, а взе участие и в конспирациите. Обожавала е Левски и го е наричала " сила-човек ".
Според много цветистото изложение на Никола Обретенов точно Ната придвижва през Дунава пушката на Апостола, без да я разглобява, че и сабята му. Багажът за Левски бил обемист - оръжията, устави, бумаги и униформата му. Обретенов го дал на майка си и сестра си с още 4 дами.
Този ден в Гюргево имало панаир и през реката до Русе сновяли много хора. На Ната дали оръжията като най-подходяща, тъй като била слаба и висока. Наели кайка, само че Ната нямало по какъв начин да седне - пушката и сабята били вързани на гърба под палтото. " Каикчията на няколко пъти кани коконата да седне ", споделя Обретенов, " само че вместо коконата дава отговор Баба Тонка на турски, че коконата доста обичала да гледа Дунава, по тази причина не желала да седне. "
Ната прекосява реката права, стърчейки като мачта. На отсамния бряг тя минава вдървено около пристава Али ефенди, само че Баба Тонка го баламосва с нещо и по този начин оръжието е пренесено наред.
След гибелта на КаравеловНата издава творбите му, а поради присъединяване в русофилския пуч в Русе Стамболов лишава пенсията от 60 лв. и я изгонва от България. Ната умира през 1905 година в Карлови вари.
Поразително е, че никой предател на Левски, както и никой от подсъдимите дружно с него не написва мемоари за разпитите и за държанието си в съда, с цел да се оправдае или с цел да порицае обира на хазната и съзаклятието. А множеството от тях са освен грамотни, само че и много образовани - учители и свещеници. Това евентуално се дължи на душевната им бедност или на позор пред паметта на Апостола.
Проф. Йовчо Топалов, член сътрудник на Българска академия на науките, генерал-майор от запаса твърди, че Апостола е бил тежко ранен.
При бягството му от Къкринския хан Левски изскача от северната врата, само че там го чака засада от 3 заптиета. Левски стреля и ранява в ръката едното - Юсеин Бошнак. Те също стрелят и се хвърлят върху него. Един патрон улучва Левски в региона към лявото ухо и тангенциално наранява костите на черепа му. При последвалото блъскане заптие замахва с нож и отрязва горната част на лявото ухо на Апостола.
Пише се, че той е хванат, тъй като вървите на цървулите или връзките на потурите му се закачили на плет. Това обаче хем не придава подвиг на случката, хем не дава отговор на истината. Може ли Левски да не прескочи един плет!
Нараняването при залавянето му се разказва от Иван Драсов по този начин: " Когато Левски търтил да бяга, един турски служител на реда гръмнал против него, та го блъснал в ухото, той зашеметен от патрона, отново както бил сънен паднал и те (джандарите) сполучили, та го хванали. "
Подобно изложение съдържа и писмо на Йорданка Филаретова: " Най-сетне като сполучили да ранят и него на дясната страна на главата (лявата - бел. ред.), тогава му се замаяло свет и паднал полумъртав в ръцете на неприятелите. "
През 1885 година Христо Ковачев, член на комисията за градежа на паметника на Левски, написа отчет, в който отбелязва: " Костта на главата на Левски зад дясното (лявото - бел. ред.) ухо е разрушена от патрон, който го е пробил във време на нещастното негово улавяне от турските управляващи. "
Огнестрелно пострадване на ухо, око и череп заради огромната непосредственост на мозъка е съпроводено с друга степен на мозъчни увреждания. Модерните изследвания на военно-полевата хирургия и травматология на огнестрелните рани на главата удостоверяват, че те са съпроводени със субарахноидални кръвоизливи на мозъка и мозъчна травма в друга степен.
Нараняването води и до нарушаване на мозъчната активност. Като се стартира от обнубилацията (най-леката степен на мозъчното разтърсване - comotio) и се стигне до тежко комоцио или мозъчна травма. Те са клинично изявени с комплицираност, дискординация на придвижванията, краткотрайна загуба на схващане и краткотрайна ретроградна амнезия.
Това е било задоволително за трите заптиета да заловят " объркания " от пострадването Левски. За тази " комплицираност " свидетелства и придружителят на Левски Никола Цветков: " Апостолът бе комплициран и не можеше да изясни тъкмо по какъв начин е хванат. "
Има данни обаче, че Левски бързо е пристигнал на себе си. Той скритом вади печата на организацията от джоба на потурите си и го хвърля в менците на българка, пристигнала за вода на чешмата, на която той си мие лицето, окървавено от раната на ухото.
Че пострадването е било тежко, приказва и фактът, че за Левски се поставят лекарски грижи в Ловеч, Търново, Плевен, Орхание и София. В Търново при Апостола е позволен доктор Стат Антонов. Той го превързва и е последният търновец, общувал него.
Левски е докаран в София " болен и изнемощял ". Затова стражарите го смъкват от колата на ръце. На собствен ред военни лекари откриват, че " комитския предводител е изнемощял и има висока температура ". Те дават умозаключение, че Левски не може да се повика в съда, тъй като не могъл да стои на краката си. " Освен това главата му била отекла и раненият страдал от бодърствуване, което помрачава съзнанието му. " При разпита той не стои прав, а му подават стол да седне. Главата му е превързана.
Д-р Христо Стамболски цитира роман на Хаджи Иванчо Хаджипенчович, член на съда в София: " Той от ден дневно губеше схващане, бълнуваше, раните му се възпалиха, цялата му глава отече и лекарите предсказваха близкия съдбовен край. " Тези думи свидетелстват, че Апостола в действителност е бил тежко ранен.
Божил Генчев и Велчо Шунтов попадат в ръцете на джелатите по виновност на един лековерен алкохолик - Стамен Пашов, написа Срещу премия от 70 лири той обажда в конака, че те знаели нещо за обира на хазната.
Най-изтезаваните
Двамата са сломени с мъчения. Те признават, че носили торби с самун на обирджиите в Балкана преди обира, разказват облеклото им и оповестяват имената на Стоян Костов-Пандура и Тодор Кръстев-Бръмбара от бандата на Димитър Общи.
Двамата мъченици са първите разпитани и от съда в София. Те единствени изясняват присъединяване си в комитета със своеволията на властта. Казват, че тя погазва личните си закони и заблуждава падишаха и че обезправените българи основателно са подирили решение на ориста си посредством сформиране на организация. Генчев споделя по какъв начин Шунтов предложил " да влезем в комитета за националното дело. Ние не можем накара падишаха да чуе националните страдания, да създадем една такава работа, с цел да бъдем чути ". Ето тая беше задачата! " На това Генчев отвърнал: " Ще се оплачем от ситуацията си, ще желаеме права! "
Така двамата мъченици дават звук за почтено държание в съда. Осъдени са на 10 година изгнание в Бакърджия Мадем. Връщат се през 1878 година Другите задържани обаче хленчат пред турците, че са били подведени или заплашвани. Те се напреварват да се изобличават един различен и рабски разкриват повече от това, за което ги питат.
На 24 октомври проницателният мютесариф Мазхар паша придвижва разпитите в Тетевен, защото излиза наяве, че обирът е умислен там. Бръмбара издава 10 от участниците в него отпред с Общи. А Пандура отива при пашата самичък, откакто се е крил 2 дни. Той споделя по какъв начин тъкмо е осъществен обирът и сочи къде е закопал жълтиците от хазната, които е присвоил скрито. Издава още братовчеда на Левски Васил Караиванов от Карлово и ръководителя на комитета в Троян Васил Спасов.
Пандура и Бръмбара дават значителни показания и пред съда и той ги праща на изгнание в Бакърджия Мадем за 10 година От тях властта схваща, че обирът не е престъпен, а политически акт.
Следва вълна от арести в просторен регион от Плевен до София. На разпитите Станьо Врабевски, ръководител на тетевенския комитет, и касиерът му Петко Милев плачат и молят да ги пуснат. Те признават всичко, а на очна ставка с Левски пред съда в София разобличават и него, въпреки той да е криел имената им. Казват, че Левски ги заплашил с ликвидиране, в случай че не влязат в комитета, и че " платил 5 лири на хора да вървят след тях като сянка ". Двамата са наказани на постоянно изгнание дружно с Гаврил Генчев, секретар на комитета в Орхание. На 25 юни 1876 година тримата бягат от Диарбекир.
Най-усърдният
На 26 октомври е разпитан Иван Фурнаджиев, даскал в Тетевен. Неговите разкрития са решаващи за хода на следствието и за последвалия погром. Той твърди, че бил вкаран принудително в комитета посредством опасност с ликвидиране, че държал книжата и познавал членовете му. И се предлага на властта: " Ако ме натоварите с тая работа, аз ги познавам всички, ще ги намеря. Ще отида в Плевен, ще отида и на други места, които аз зная. Ще събера доста сведения. "
Фурнаджиев пръв издава Левски и му прави най-точния вербален портрет: " Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със междинен растеж е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се демонстрира малко на открито, повдига малко устната си, а очите му са огромни и пъстри. "
Даскалът издава накъде е побягнал Общи и пръв показва Ловеч като център, в който се пращат пари и оръжие. Протоколът за разпита му приключва със следните паметни думи: " В услуга на страната каквото знаех, споделих го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз сам ви издадох комитетската работа, с цел да печеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това желая. Ето аз издавам! "
В съда даскалът прави значимото конкретизиране, че самичък се е явил пред следствието: " Дойде пашата. Аз отидох сам и му разправих в детайли каквото знаех за нападението на хазната, за комитета и комитетските бумаги. " Така Фурнаджиев си е икономисал изтезанията, само че не и присъдата. Осъден е на 10 година изгнание в Диарбекир и там умира. Днес в Тетевен има улица на негово име?!
Най-злобният
Анастас Попхинов, провождач на писмата от и до Левски, издава каквото знае за комитетите. Той топи даже родния си брат Данаил Попов в Турну Мъгуреле, който е връзката на Левски с комитета в Букурещ. Попхинов издава очилатия драматург Тодор Пеев от Етрополе като ръководител на комитета там и споделя по какъв начин Пеев подлъгал властта да го прати във Влашко да шпионира за обирджиите на хазната. Попхинов пръв издава и комитета в Голям извор и споделя по какъв начин от Букурещ пратили Георги Стефанов с псевдоним Фердинанд да потуши разпрата сред Общи и Левски. Подробно споделя и по какъв начин са купувани и пренасяни пищови през Дунава.
Попхинов се сдушва с Димитър Общи и двамата се опълчват намерено против Левски. Той е тесногръд и злобен честолюбец, който намразва Апостола поради неговата забележка да не отваря писмата му. Дори го заплашва, че " ща са исправа един пат и ще та клъцна в челото и нема да ма забравиш за секоги ".
Пред съда и на очна ставка с Левски Попхинов доста нашироко споделя за комитетската активност и пръв разкрива желанието на Апостола да основава ислямски комитети и да бунтува бедния турски народ против агите и бейовете. Заточен е доживот в Диарбекир. Освободен е през 1878 година и става зам.-председател на градския съвет в Плевен, а след това шеф на пандизите. Умира през 1898 година, като остава на респект в родния си град.
Най-подробният
Димитър Общи също като даскал Иван не прави даже опит да скрие нещо от следователите. Той дава най-изчерпателните сведения за активността на Левски. На първия разпит на 27 октомври издава комитетските гнезда в 27 селища и манастири, поименно посочва 20 дейци и още 18, които би разпознал. При това от протокола на този разпит липсват 4 от 9-те страници, тъй че сигурно Общи е издал много повече.
На 29 октомври излиза наяве, че политическите разкрития водят делото в компетенцията на окръжния съд и
всички хванати са трансферирани в София
Там разпитите не престават до 2 декември, само че от тях няма протоколи. В съда от 62-ма разпитани има протоколи за 30 и се знаят присъдите единствено на 29 души.
На 9 декември пред съда Общи издава още 25 селища и манастири и още 40 души поименно и 17 описателно. Крайният, само че повърхностен баланс на Общи заради изчезнали протоколи е 52 издадени селища и манастири и 95-има дейци. Ако Левски не бе показал щастливата далновидност да го държи настрани от събранията и срещите си, Общи е щял да узнае и да издаде още стотици комитетски дейци.
В добавка към показанията на Общи персоналният му писар Васил Бушаранов на 12 декември издава още 11 села и 10 души, всички те пропуснати от Общи.
На 14 декември 1872 година Димитър Общи е наказан на гибел. Чака се султанът да удостовери присъдата и това забавя осъществяването. Вероятно 2-3 дни са били решаващи, защото новината за залавянето на Левски наподобява подранила с тъкмо толкоз. Тя обаче отсрочва обесването на Общи за още 2 седмици за той да изобличава Апостола на очни ставки. Обесват го чак на 15 януари 1873 година
Васил Бушаранов пък е заточен за 10 година в Диарбекир и през 1878 година се връща в България.
Най-подлият
Вутьо Ветов от Видраре, съизвършител на Левски при обира в къщата на Денчо Халача в Ловеч, лъже най-безсрамно в съда и накисва Апостола, с цел да отърве кожата си. И на двата разпита Вутьо преиначава ролята си. Казва, че бил оставен до оградата и че Левски самичък е трошил порти и долапи в къщата да търси пари. Лъже, че щом прислужникът на чорбаджията влезнал в двора, Левски го замъкнал в една стая и там го е пробол с кама. Истината е, че прислужникът се нахвърля върху Вутьо и почва да крещи. Левски чува и се притичва на помощ на своя съизвършител. Слугата се вкопчва в Левски и почва да го души, вика още по-силно и се стига до две пробождания с камата - първо за заплашване, да млъкне, след това " на гибел ".
В тоя случай има доста неясноти. Например че съгласно късно записани мемоари на ловчанлии сякаш прислужникът Стойчо Гиргинов бил известен за обира и щял да спомага. По-рано той е слугувал в къщата на Иван Драсов от комитета и е познавал Левски най-малко по лице. Но експанзията против заварените обирджии и виковете му демонстрират, че е бил повече бодигард на чорбаджията и надзирател на парцела му, в сравнение с прислужник. Така, с цел да не бъдат издадени, Левски го пробожда наново. Както написа на Каравелов, " да не се мъчи и да не каже какви са били ".
Убийството на прислужникът е разкрито инцидентно заради предателското безволие на арестуваните за обира на хазната.
Вутьо Ветов, самичък набеден, е можел да отхвърля до дъно своето присъединяване, а не да трансферира цялата виновност на Левски, освен това в утежняваща форма. Дори съдниците при очната му ставка с Апостола на 7 януари 1873 година долавят, че държанието му е клеветническо и питат Левски:
" Защо те клюки тоя човек, да изкаже теб, а не различен? " Той дава отговор: " Вижда се, че всеки хвърля виновността върху мене, и тоя споделя за мене: по този начин направи, другояче направи, само че аз не съм го направил. "
Така в присъдата на Левски заляга едно от най-тежките обвинявания против него. То е и решителен мотив да му бъде наложено смъртно наказване. А Вутьо Ветов е заточен единствено за 6 година в Диарбекир и след Освобождението се връща в селото си. Умира през 1892 година
От всичките 62-ма задържани по отношение на обира на хазната единствено 4-ма не правят никакво изменничество и до дъно отхвърлят всички обвинявания. Двама от тях - Марин Поплуканов и Димитър Пъшков от ловешкия комитет, са пратени в Диарбекир на постоянно изгнание, само че бягат оттова на 24 юни 1876 година и се връщат в България с съветските войски. После и двамата са депутати. Поплуканов умира през 1913, а Пъшков през 1926 година Улици в Ловеч носят имената им.
Другите двама, които нищо не издават, са Никола Цвятков, сателит на Левски до Къкрина, и Христо Цонев-Латинеца, притежател на комитетския хан там. Въпреки че са грубо пребити още при задържането им, те отхвърлят до дъно, че познават Левски, и съдът в София ги освобождава.
Христо Цонев умира едвам 35-годишен през 1883 година Никола Цвятков демонстрира огромна предвидливост и измъква комитетския списък безусловно от ръцете на заптиетата, а след това го съхранява за историята. Неговите мемоари са главен извор на сведения за залавянето и последните дни на Апостола. Но след Освобождението не му дават поборническа пенсия и той живее в беднотия. Работи като касапин и горски жандарм. Умира през 1926 година В Ловеч има улица на негово име.
Най-лекомислените
До издайниците на Левски и делото му, въпреки и несъзнателно, се подреждат Любен Каравелов и жена му Наталия (Ната). Стоян Заимов е изследвал по какъв начин се стига до това посредством диалози с Наталия и с други осведомени съвременници.
След серията от изменничества през есента на 1872 година от васалното на султана Влашко княжество е поискано да екстрадира Каравелов. Той узнава това и бяга в Белград, като заръчва на Ната да придвижи всички комитетски бумаги в дома на Васе Живанович. Той е секретар на сръбския консул в Букурещ и съгласно Заимов е " персонален и доста непосредствен другар на Каравелов и парещ българофил ". Архивът е укрит на тавана му и румънският обиск в дома на Каравелов не дава резултат.
Скоро обаче шуреят на Живанович Джуро, който Заимов назовава " негоден момък ", го предава против рушвет на турски шпонин. Има и версия, че архивът е изтъргуван от сърбите при политическата им игра с Високата врата.
Турският консул в Букурещ неотложно изпраща документите в София. Според удостоверение на Марин Поплуканов те са били цялостен чувал и са изсипани на масата в съда пред Левски и другите подсъдими. Сред тях има 10-15 екземпрляра от устава на БЦРК, писма на Левски, протоколи от комитети, както и архивът на ловешкия комитет, който Поплуканов самичък занася на Каравелов през май 1872 година
Според Заимов в чувала е имало и снимка на Левски. Мазхар паша наредил тя да се развъди неотложно в 1000 бройки, които са разпратени на всички сътрудници от двете страни на Балкана. Според друга версия властта се е снабдила със фотография на Левски посредством търновския сътрудник Стефан Карагьозов, член на тамошния комитет. На разпита на Левски в Търново той освен го разпознава пред пашата, само че и му демонстрира фотографията, като го увещава да признае кой е.
Левски осъзнава, че към този момент е безсмислено да отхвърля, и оповестява същинското си име. Ето за какво и Карагьозов би трябвало да бъде отвеян към предателите на Апостола. Но съгласно удостоверение на Жоржо Момчев, различен член на комитета и също господар, двамата с Карагьозов са обсъждали да измъкнат Апостола посредством подкупи или ходатайства. Решили, че е невероятно и Карагьозов се заел най-малко да уреди доктор за Левски.
Ната е с цели 14 година по-възрастна и с най-малко една глава по-висока от Каравелов. Освен къщата тази сръбска върлина върти сама и колелото на печатницата му, а взе участие и в конспирациите. Обожавала е Левски и го е наричала " сила-човек ".
Според много цветистото изложение на Никола Обретенов точно Ната придвижва през Дунава пушката на Апостола, без да я разглобява, че и сабята му. Багажът за Левски бил обемист - оръжията, устави, бумаги и униформата му. Обретенов го дал на майка си и сестра си с още 4 дами.
Този ден в Гюргево имало панаир и през реката до Русе сновяли много хора. На Ната дали оръжията като най-подходяща, тъй като била слаба и висока. Наели кайка, само че Ната нямало по какъв начин да седне - пушката и сабята били вързани на гърба под палтото. " Каикчията на няколко пъти кани коконата да седне ", споделя Обретенов, " само че вместо коконата дава отговор Баба Тонка на турски, че коконата доста обичала да гледа Дунава, по тази причина не желала да седне. "
Ната прекосява реката права, стърчейки като мачта. На отсамния бряг тя минава вдървено около пристава Али ефенди, само че Баба Тонка го баламосва с нещо и по този начин оръжието е пренесено наред.
След гибелта на КаравеловНата издава творбите му, а поради присъединяване в русофилския пуч в Русе Стамболов лишава пенсията от 60 лв. и я изгонва от България. Ната умира през 1905 година в Карлови вари.
Поразително е, че никой предател на Левски, както и никой от подсъдимите дружно с него не написва мемоари за разпитите и за държанието си в съда, с цел да се оправдае или с цел да порицае обира на хазната и съзаклятието. А множеството от тях са освен грамотни, само че и много образовани - учители и свещеници. Това евентуално се дължи на душевната им бедност или на позор пред паметта на Апостола.
Проф. Йовчо Топалов, член сътрудник на Българска академия на науките, генерал-майор от запаса твърди, че Апостола е бил тежко ранен.
При бягството му от Къкринския хан Левски изскача от северната врата, само че там го чака засада от 3 заптиета. Левски стреля и ранява в ръката едното - Юсеин Бошнак. Те също стрелят и се хвърлят върху него. Един патрон улучва Левски в региона към лявото ухо и тангенциално наранява костите на черепа му. При последвалото блъскане заптие замахва с нож и отрязва горната част на лявото ухо на Апостола.
Пише се, че той е хванат, тъй като вървите на цървулите или връзките на потурите му се закачили на плет. Това обаче хем не придава подвиг на случката, хем не дава отговор на истината. Може ли Левски да не прескочи един плет!
Нараняването при залавянето му се разказва от Иван Драсов по този начин: " Когато Левски търтил да бяга, един турски служител на реда гръмнал против него, та го блъснал в ухото, той зашеметен от патрона, отново както бил сънен паднал и те (джандарите) сполучили, та го хванали. "
Подобно изложение съдържа и писмо на Йорданка Филаретова: " Най-сетне като сполучили да ранят и него на дясната страна на главата (лявата - бел. ред.), тогава му се замаяло свет и паднал полумъртав в ръцете на неприятелите. "
През 1885 година Христо Ковачев, член на комисията за градежа на паметника на Левски, написа отчет, в който отбелязва: " Костта на главата на Левски зад дясното (лявото - бел. ред.) ухо е разрушена от патрон, който го е пробил във време на нещастното негово улавяне от турските управляващи. "
Огнестрелно пострадване на ухо, око и череп заради огромната непосредственост на мозъка е съпроводено с друга степен на мозъчни увреждания. Модерните изследвания на военно-полевата хирургия и травматология на огнестрелните рани на главата удостоверяват, че те са съпроводени със субарахноидални кръвоизливи на мозъка и мозъчна травма в друга степен.
Нараняването води и до нарушаване на мозъчната активност. Като се стартира от обнубилацията (най-леката степен на мозъчното разтърсване - comotio) и се стигне до тежко комоцио или мозъчна травма. Те са клинично изявени с комплицираност, дискординация на придвижванията, краткотрайна загуба на схващане и краткотрайна ретроградна амнезия.
Това е било задоволително за трите заптиета да заловят " объркания " от пострадването Левски. За тази " комплицираност " свидетелства и придружителят на Левски Никола Цветков: " Апостолът бе комплициран и не можеше да изясни тъкмо по какъв начин е хванат. "
Има данни обаче, че Левски бързо е пристигнал на себе си. Той скритом вади печата на организацията от джоба на потурите си и го хвърля в менците на българка, пристигнала за вода на чешмата, на която той си мие лицето, окървавено от раната на ухото.
Че пострадването е било тежко, приказва и фактът, че за Левски се поставят лекарски грижи в Ловеч, Търново, Плевен, Орхание и София. В Търново при Апостола е позволен доктор Стат Антонов. Той го превързва и е последният търновец, общувал него.
Левски е докаран в София " болен и изнемощял ". Затова стражарите го смъкват от колата на ръце. На собствен ред военни лекари откриват, че " комитския предводител е изнемощял и има висока температура ". Те дават умозаключение, че Левски не може да се повика в съда, тъй като не могъл да стои на краката си. " Освен това главата му била отекла и раненият страдал от бодърствуване, което помрачава съзнанието му. " При разпита той не стои прав, а му подават стол да седне. Главата му е превързана.
Д-р Христо Стамболски цитира роман на Хаджи Иванчо Хаджипенчович, член на съда в София: " Той от ден дневно губеше схващане, бълнуваше, раните му се възпалиха, цялата му глава отече и лекарите предсказваха близкия съдбовен край. " Тези думи свидетелстват, че Апостола в действителност е бил тежко ранен.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ