Колко много прототипи за „Старецът и морето!
ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „ БОТЕВ “
12.06.1982 година, рейда порт Мариел
Осем моряци ще представяме България на заседание по случай 100-годишнината от рождението на Хорхе / Георги / Димитров. От борда ни взема остарял кубинец с лодка и, едвам стъпили на препечената до жълто пристанищна земя, минаваме през подробен митнически надзор. Паспорти, паса, изложение на персонални движимости като часовници, пръстени, цигари, кибрит. Разпаковаха приготвения за подарък портрет на Хорхе Димитров и книга на разнообразни езици за него.
Посрещна ни преводач, който приказва испански вид на съветски. От две думи би трябвало да схванеш смисъла на изречението. Попадаме в банка и при парите отиваме без свои пари. Традиционната за Куба декорация: портрети на Фидел Кастро, Че Гевара и Камило Сиенфуегос, транспарант „ Героите от Монкада “, бюст на Хосе Марти, голям фотос на милионен протест на „ Площада на революцията “. Около 30 служителки, единствено дами, вземат участие в протоколното събитие. Доклад на испански с превод на съветски за живота и делото на Хорхе Димитров, слово-отговор на нашият първи асистент капитан /помполита / на съветски с превод на испански. За край ни почерпиха с румънско вино. Всичко – за към един час.
Без пари няма по какъв начин да оползотворим бреговото време. По петите ни потегля група деца, които скандират „ чикле, чикле “ / дъвка /. Изпитвам страдание, че не мога да развеселявам децата с тази обикновеност, превърната тук в деликатес. Водачът на групата не позволява да се пръснем по двойки с спогодба за събирателен пункт и час и упорства да се връщаме на кораба. Но остарелият кубинец очевидно не може да допусна, че задокеански моряци ще се прибират небрежно по видело и се е запилял някъде. Акостира лодката на „ Мироньiч “ / Архангелск / и руснаците незабавно се съгласиха да ни „ хвърлят “ на прилежащия „ Ботев “.
13.06.1982 година, порт Мариел – кея
Ето, че и в неделя може да се работи на драго сърце. Едва що обядвал слушам по парлангото познатото „ Палубна команда по места за маневра “. Край на опасенията, че може да ни „ закопчеят “ за месец и повече на рейда. Жегата е по-тежка от котвата, само че това са действителностите. Заставаме с ляв ръб и кеят едвам съумява да побере корпуса на „ Ботев “. Скромно пристанище със единствено три кейови места. Хвърляме 4 края и шпринг. Веднага минаваме на пристанищен работен режим и жребият дефинира състава на бригадите. Дежурство от 24 часа, следвано от цяло денонощие персонално време. Попадам в първа бригада с Емо, Барбата и Петьо. Все отново шанс, първото дежурство на часа е преполовено.
14.06.1982 година, порт Мариел – кея
Рано-рано на кея каца новичката служебна лада, предопределена за сътрудника, нает от БМФ да обслужва българските кораби. Чакаме го да донесе пари, само че очевидно даже придобивката не може да го накара да побърза. Маняна! Аз обаче не мога да си разреша да профукам деня и излизам без пукнато песо в джоба. В пристанище, някъде из „ дивия буржоазен Запад “, наложително би трябвало да сме най-малко двама, само че тук е Островът на свободата и своеволно потеглям едноекипажно.
Мариел, с името на индиански водач, който от рейда наподобява като село, в действителност е градче с към 35 000 поданици. Зеленината и сходните на ветрени мелници кралски палми към този момент одобрявам за даденост. Дали това е типична за района архитектура с ниски и тропически функционални жилища? В Холандия се удивлявах на неналичието на завеси, само че тук няма даже прозорци. Няма и порти. Циментов под, с лек надолнище към вратата. Три блясъка в „ обзавеждането “: от тв приемника, от изправения в човешки растеж ледник и от босите пети на стопанина, прострян в защитна следобедна поза. Обичайният фотос е от сватбена гала, не липсва и обликът на Камило Сиенфуегос. Добър заслон против жегата, само че нямам визия по какъв начин се оправят при прекосяването на вихър? На съвсем всяка уличка под разперените като шатри срещу слънцето палми виждам ново нискоетажно строителство. Ето и една оградна зидария от… корали. В моите очи това е уникат.
Изглежда тук понятия като „ надничам “ и „ надзървам не са съдържателни. Просто гледай, влизай, поседни. Попадам пред нещо като кафене или клуб. Държа се като българин. Надничам. Беловлас тъмнокож кубинец оставя играта и безсловесно, с жест и с усмивка, по-широкопола от шапката му, ме вкарва вътре. Тук удоволствието е пурата сред зъбите, а пристрастеността – доминото. Или нещо като домино. Четири маси с карета към тях. Игра за възрастни деца на 55-60 години. Жестикулират като фехтовачи, а чаткането прилича темп на кастанети. Никакъв проблем не е имал Хемингуей да подбере първообраз за „ Старецът и морето “, най-малко половината от тези мъже ми наподобяват на ослепително портретирания риболовец Сантяго, липсва единствено уловеният марлин. Вдигам ръка със свидлив пестник за привет и още веднъж съм на открито.
Семпла ограда на гробищен парк. Мрамор, мрамор, мрамор! Две разточителства в Куба: зеленината и залежите от шарен мрамор. И двете са от Бога. На по-малко от кабелт разстояние диша океанът, ето този мраморен саркофаг не е траурен знак, а наподобява на транспортен съд, отплавал към оттатъшен свят.
В пристанището на мястото на „ Мироньiч “ към този момент е застанал транспортен съд със седалище Прага. Чехословакия няма изход на море, само че има кораби.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
12.06.1982 година, рейда порт Мариел
Осем моряци ще представяме България на заседание по случай 100-годишнината от рождението на Хорхе / Георги / Димитров. От борда ни взема остарял кубинец с лодка и, едвам стъпили на препечената до жълто пристанищна земя, минаваме през подробен митнически надзор. Паспорти, паса, изложение на персонални движимости като часовници, пръстени, цигари, кибрит. Разпаковаха приготвения за подарък портрет на Хорхе Димитров и книга на разнообразни езици за него.
Посрещна ни преводач, който приказва испански вид на съветски. От две думи би трябвало да схванеш смисъла на изречението. Попадаме в банка и при парите отиваме без свои пари. Традиционната за Куба декорация: портрети на Фидел Кастро, Че Гевара и Камило Сиенфуегос, транспарант „ Героите от Монкада “, бюст на Хосе Марти, голям фотос на милионен протест на „ Площада на революцията “. Около 30 служителки, единствено дами, вземат участие в протоколното събитие. Доклад на испански с превод на съветски за живота и делото на Хорхе Димитров, слово-отговор на нашият първи асистент капитан /помполита / на съветски с превод на испански. За край ни почерпиха с румънско вино. Всичко – за към един час.
Без пари няма по какъв начин да оползотворим бреговото време. По петите ни потегля група деца, които скандират „ чикле, чикле “ / дъвка /. Изпитвам страдание, че не мога да развеселявам децата с тази обикновеност, превърната тук в деликатес. Водачът на групата не позволява да се пръснем по двойки с спогодба за събирателен пункт и час и упорства да се връщаме на кораба. Но остарелият кубинец очевидно не може да допусна, че задокеански моряци ще се прибират небрежно по видело и се е запилял някъде. Акостира лодката на „ Мироньiч “ / Архангелск / и руснаците незабавно се съгласиха да ни „ хвърлят “ на прилежащия „ Ботев “.
13.06.1982 година, порт Мариел – кея
Ето, че и в неделя може да се работи на драго сърце. Едва що обядвал слушам по парлангото познатото „ Палубна команда по места за маневра “. Край на опасенията, че може да ни „ закопчеят “ за месец и повече на рейда. Жегата е по-тежка от котвата, само че това са действителностите. Заставаме с ляв ръб и кеят едвам съумява да побере корпуса на „ Ботев “. Скромно пристанище със единствено три кейови места. Хвърляме 4 края и шпринг. Веднага минаваме на пристанищен работен режим и жребият дефинира състава на бригадите. Дежурство от 24 часа, следвано от цяло денонощие персонално време. Попадам в първа бригада с Емо, Барбата и Петьо. Все отново шанс, първото дежурство на часа е преполовено.
14.06.1982 година, порт Мариел – кея
Рано-рано на кея каца новичката служебна лада, предопределена за сътрудника, нает от БМФ да обслужва българските кораби. Чакаме го да донесе пари, само че очевидно даже придобивката не може да го накара да побърза. Маняна! Аз обаче не мога да си разреша да профукам деня и излизам без пукнато песо в джоба. В пристанище, някъде из „ дивия буржоазен Запад “, наложително би трябвало да сме най-малко двама, само че тук е Островът на свободата и своеволно потеглям едноекипажно.
Мариел, с името на индиански водач, който от рейда наподобява като село, в действителност е градче с към 35 000 поданици. Зеленината и сходните на ветрени мелници кралски палми към този момент одобрявам за даденост. Дали това е типична за района архитектура с ниски и тропически функционални жилища? В Холандия се удивлявах на неналичието на завеси, само че тук няма даже прозорци. Няма и порти. Циментов под, с лек надолнище към вратата. Три блясъка в „ обзавеждането “: от тв приемника, от изправения в човешки растеж ледник и от босите пети на стопанина, прострян в защитна следобедна поза. Обичайният фотос е от сватбена гала, не липсва и обликът на Камило Сиенфуегос. Добър заслон против жегата, само че нямам визия по какъв начин се оправят при прекосяването на вихър? На съвсем всяка уличка под разперените като шатри срещу слънцето палми виждам ново нискоетажно строителство. Ето и една оградна зидария от… корали. В моите очи това е уникат.
Изглежда тук понятия като „ надничам “ и „ надзървам не са съдържателни. Просто гледай, влизай, поседни. Попадам пред нещо като кафене или клуб. Държа се като българин. Надничам. Беловлас тъмнокож кубинец оставя играта и безсловесно, с жест и с усмивка, по-широкопола от шапката му, ме вкарва вътре. Тук удоволствието е пурата сред зъбите, а пристрастеността – доминото. Или нещо като домино. Четири маси с карета към тях. Игра за възрастни деца на 55-60 години. Жестикулират като фехтовачи, а чаткането прилича темп на кастанети. Никакъв проблем не е имал Хемингуей да подбере първообраз за „ Старецът и морето “, най-малко половината от тези мъже ми наподобяват на ослепително портретирания риболовец Сантяго, липсва единствено уловеният марлин. Вдигам ръка със свидлив пестник за привет и още веднъж съм на открито.
Семпла ограда на гробищен парк. Мрамор, мрамор, мрамор! Две разточителства в Куба: зеленината и залежите от шарен мрамор. И двете са от Бога. На по-малко от кабелт разстояние диша океанът, ето този мраморен саркофаг не е траурен знак, а наподобява на транспортен съд, отплавал към оттатъшен свят.
В пристанището на мястото на „ Мироньiч “ към този момент е застанал транспортен съд със седалище Прага. Чехословакия няма изход на море, само че има кораби.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ