Марио Русинов пред Фрог: Ламя с много глави рядко е стабилна. На масата има три варианта за коалиционния кабинет
„ Ламя с доста глави “ рядко е постоянна. Едва ли ще се резервира сегашната форма на коалиция за дълго време “, разяснява той
Какви са трите вероятни разновидността за бъдещо съдружно ръководство четете в цялото изявление, което политологът даде за Фрог:
Какво ще бъде 47-мото Народно заседание?
Очаква ни едно цветно Народно заседание, кипящо от сила. Такова, което ще стига до оживени диспути. Нерядко такива, които не приключват с консенсус. Това не е неприятно. Напротив, ще се институционализират разнообразни гледни точки. В последна сметка това е смисълът на парламентаризма. От друга страна, договарянията по точки демонстрираха някои разделения, които може да са бомба със закъснител за този парламент. Например въпросите по енергетика. Въпреки всичко оставам оптимист, че мандатът, който е даден на това държавно управление ще бъде изпълнен. А точно ще се подхващат основни промени в битката с корупцията, която прояжда институциите и забавя развиването на всички основни браншове.
Колко дълъг ще бъде животът му?
Мисля, че не би трябвало да се заблуждаваме, че „ ламя с доста глави “ рядко е постоянна. Едва ли ще се резервира сегашната форма на коалиция за дълго време. Нека очертаем опциите – минимум евентуалната е да се утилизира цялостния мандат на кабинета в границите на този парламент. Втората опция е след време да се доближи до нов кабинет и/или болшинство в границите на този парламент. Третият евентуален сюжет, съгласно мен, е къс живот на законодателния ни орган – до 1 година, в границите на който обаче да са прокарани значими законопроекти. Впрочем, мисля си, че тъкмо за това се готвят партиите сега. Те вършат разбори какво е значимо да се случи за тях в границите на 6 до 12 месеца. В подобен смисъл партиите биха си стиснали ръцете, единствено в случай че си подсигурят приемането на закони, свързани с тези тематики. Това е значимо, с цел да донесат победа в очите на електоратите си. Мисля, че такива хрумвания са, да вземем за пример, първи стъпки в правосъдната промяна за Демократична България, обществени промени за Българска социалистическа партия, съответни дейности в стопанската система за Политическа партия и други Остава и последната алтернатива – нови избори, само че за мен това е немислимо. Най-малкото, тъй като в кратковременен проект, всички, от по този начин обрисуваната коалиция, имат какво да губят. Или другояче казано- на всички им би трябвало време да се съвземат от изборите.
Социалистите са в резистентен тренд на загуба на гласове и всеки нов избирателен цикъл е „ още от същото “. Има Такъв Народ изгубиха своята инерция, поради редица справедливи аргументи и имат потребност да намерят нова еднаквост, в случай че желаят трайна роля в българския политически хайлайф. Демократична България се откриха в позиция на конкуриращи се за подобен електорат (и то недотам успешно) с нова „ лъскава “ партия, а също по този начин в структурите им се отвориха пробойни, които би трябвало да се адресират. „ Продължаваме Промяната “ завоюва на акция, водена от концепцията за обединяване и коалиция и не могат да рискуват да компрометират този разказ. Дори изключените от този развой партии като ГЕРБ и Движение за права и свободи надали желаят нови скорошни избори – въпреки и с мощни партийни машини – изборите значат време, пари и нерви. Нещо, на което даже и техните лесномобилизируеми партийци, съидейници и електорати не могат да устоят до до безкрайност. Единствено антисистемната партия „ Възраждане “ може да утилизира повече места, в случай че през днешния ден има нови избори. Това е по този начин тъй като тяхното популистко говорене е най- сполучливо в турбулентни времена - в каквито сме.
Каква роля ще заиграе партията на някогашния министър председател Бойко Борисов?
В кратковременен проект не виждам безусловно никаква друга опция с изключение на цялостна изолираност на ГЕРБ.
Как оценявате договарянията сред евентуалните съдружни сътрудници – „ Продължаваме Промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и „ ИТН “?
Както загатнах и нагоре, наподобява като да има цялостна решителност за сформиране на държавно управление от страна на партиите. Все отново има и тематики, по които политическите играчи не са съгласни. Например, въпреки да наподобява, че на нереално равнище Българска социалистическа партия наподобяват подготвени да поддържат съвсем всичко, то при приемането на законопроектите в техните елементи, ще основат търкания, по тематики, по които към този момент са дали своя консенсус. Примери за това са по какъв начин тъкмо да се закрие Спец. Съда и какво да съставлява новият антикорупционен орган, метода към енергетиката и би трябвало ли да има АЕЦ Белене или не (където прочее има най-остро опълчване в момента) и се завърши с фискалната политика. Въпреки това уверен съм, че договарянията ще довеждат до в държавно управление.
Искам да обърна внимание и на това, че въпреки и функционалността на обществено предаваните договаряния да е по-скоро ПР, то тя е нещо позитивно. От една страна, тъй като легитимира едно бъдещо държавно управление – легитимация, която е извънредно значима в този миг. И второ, тъй като сходна неприкритост би трябвало да стане пример за нашата народна власт.
Какви са препъни камъните за сформиране на постоянно държавно управление с мандата на „ Продължаваме Промяната “?
Мисля, че главните препъни камъни може да са вътрешните спорове в другите партии. Например, идната лидерска борба в Българска социалистическа партия. Ако Корнелия Нинова се впусне в конкуренцията, тя ще би трябвало да работи уверено, с цел да си завоюва още веднъж мястото. Не е невероятно тази увереност да се изрази точно в това да слага невъзможни ултиматуми пред бъдещата коалиция. Не по-малко проблематична е калкулацията на другите партии в обединението Демократична България. Там всеки политически състезател мери с друг критерий. За едни присъединяване във властта може да е по-важно от други.
Колкото до Има Такъв Народ, въпреки и към този момент да не са под светлината на прожекторите, те си остават загадка. Съвсем не е изключено да се „ пернат в последния миг “.
Неопитността на Продължаваме промяната също може да се окаже сходен препъни камък.
Това, обаче, са по-скоро далечни благоприятни условия, в сравнение с същински „ буреносни облаци “
Каква спънка ще бъде така наречен „ разпределяне на порции “, в тази ситуация министерски постове?
Очаквам да не са особена спънка. Ако партиите запазят благовъзпитание да предлагат консенсусни персони, то мисля, че управническата формула към този момент е начертана и съгласувана.
Какво ще се случи, в случай че нямаме постоянно държавно управление още с първия мандат? Какъв е шансът за отидем на нови избори?
В подобен случай е ясно, че с втория изследователски мандат, който по конституция би трябвало да отиде при втората партия по гласове – ГЕРБ- държавно управление няма да има.
От друга страна, както знаете президентът има опция да избира на кого да връчи третия мандат. При сегашната конюнктурна обстановка би се основал един доста забавен сюжет. Почти по формулировка Радев няма по какъв начин да даде мандата на Движението за права и свободи. Мисля, че това би бил мотив последните да „ вдигнат писък до небето “.
Следващите варианти, обаче, също не са толкоз привлекателни за президента. Връчен мандат на Българска социалистическа партия, значи „ Демократична България “ да се оттеглен. С други думи при подобен процес на събитията, мандат даден на Демократична България би бил финален късмет за държавно управление. Все отново това също би основало сходно напрежение. Най-малкото по линия на столетницата, която претендира, че седи зад успеха на президента и ще е накърнена от този сюжет. Колкото до партия „ Възраждане “, тя надали даже влиза в тези сметки. В подобен смисъл това е неуместна обстановка за всички. Именно за това считам, че тази догадка е екзотична и доста малко евентуална.
Интервю на Веселка Иванова
Какви са трите вероятни разновидността за бъдещо съдружно ръководство четете в цялото изявление, което политологът даде за Фрог:
Какво ще бъде 47-мото Народно заседание?
Очаква ни едно цветно Народно заседание, кипящо от сила. Такова, което ще стига до оживени диспути. Нерядко такива, които не приключват с консенсус. Това не е неприятно. Напротив, ще се институционализират разнообразни гледни точки. В последна сметка това е смисълът на парламентаризма. От друга страна, договарянията по точки демонстрираха някои разделения, които може да са бомба със закъснител за този парламент. Например въпросите по енергетика. Въпреки всичко оставам оптимист, че мандатът, който е даден на това държавно управление ще бъде изпълнен. А точно ще се подхващат основни промени в битката с корупцията, която прояжда институциите и забавя развиването на всички основни браншове.
Колко дълъг ще бъде животът му?
Мисля, че не би трябвало да се заблуждаваме, че „ ламя с доста глави “ рядко е постоянна. Едва ли ще се резервира сегашната форма на коалиция за дълго време. Нека очертаем опциите – минимум евентуалната е да се утилизира цялостния мандат на кабинета в границите на този парламент. Втората опция е след време да се доближи до нов кабинет и/или болшинство в границите на този парламент. Третият евентуален сюжет, съгласно мен, е къс живот на законодателния ни орган – до 1 година, в границите на който обаче да са прокарани значими законопроекти. Впрочем, мисля си, че тъкмо за това се готвят партиите сега. Те вършат разбори какво е значимо да се случи за тях в границите на 6 до 12 месеца. В подобен смисъл партиите биха си стиснали ръцете, единствено в случай че си подсигурят приемането на закони, свързани с тези тематики. Това е значимо, с цел да донесат победа в очите на електоратите си. Мисля, че такива хрумвания са, да вземем за пример, първи стъпки в правосъдната промяна за Демократична България, обществени промени за Българска социалистическа партия, съответни дейности в стопанската система за Политическа партия и други Остава и последната алтернатива – нови избори, само че за мен това е немислимо. Най-малкото, тъй като в кратковременен проект, всички, от по този начин обрисуваната коалиция, имат какво да губят. Или другояче казано- на всички им би трябвало време да се съвземат от изборите.
Социалистите са в резистентен тренд на загуба на гласове и всеки нов избирателен цикъл е „ още от същото “. Има Такъв Народ изгубиха своята инерция, поради редица справедливи аргументи и имат потребност да намерят нова еднаквост, в случай че желаят трайна роля в българския политически хайлайф. Демократична България се откриха в позиция на конкуриращи се за подобен електорат (и то недотам успешно) с нова „ лъскава “ партия, а също по този начин в структурите им се отвориха пробойни, които би трябвало да се адресират. „ Продължаваме Промяната “ завоюва на акция, водена от концепцията за обединяване и коалиция и не могат да рискуват да компрометират този разказ. Дори изключените от този развой партии като ГЕРБ и Движение за права и свободи надали желаят нови скорошни избори – въпреки и с мощни партийни машини – изборите значат време, пари и нерви. Нещо, на което даже и техните лесномобилизируеми партийци, съидейници и електорати не могат да устоят до до безкрайност. Единствено антисистемната партия „ Възраждане “ може да утилизира повече места, в случай че през днешния ден има нови избори. Това е по този начин тъй като тяхното популистко говорене е най- сполучливо в турбулентни времена - в каквито сме.
Каква роля ще заиграе партията на някогашния министър председател Бойко Борисов?
В кратковременен проект не виждам безусловно никаква друга опция с изключение на цялостна изолираност на ГЕРБ.
Как оценявате договарянията сред евентуалните съдружни сътрудници – „ Продължаваме Промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и „ ИТН “?
Както загатнах и нагоре, наподобява като да има цялостна решителност за сформиране на държавно управление от страна на партиите. Все отново има и тематики, по които политическите играчи не са съгласни. Например, въпреки да наподобява, че на нереално равнище Българска социалистическа партия наподобяват подготвени да поддържат съвсем всичко, то при приемането на законопроектите в техните елементи, ще основат търкания, по тематики, по които към този момент са дали своя консенсус. Примери за това са по какъв начин тъкмо да се закрие Спец. Съда и какво да съставлява новият антикорупционен орган, метода към енергетиката и би трябвало ли да има АЕЦ Белене или не (където прочее има най-остро опълчване в момента) и се завърши с фискалната политика. Въпреки това уверен съм, че договарянията ще довеждат до в държавно управление.
Искам да обърна внимание и на това, че въпреки и функционалността на обществено предаваните договаряния да е по-скоро ПР, то тя е нещо позитивно. От една страна, тъй като легитимира едно бъдещо държавно управление – легитимация, която е извънредно значима в този миг. И второ, тъй като сходна неприкритост би трябвало да стане пример за нашата народна власт.
Какви са препъни камъните за сформиране на постоянно държавно управление с мандата на „ Продължаваме Промяната “?
Мисля, че главните препъни камъни може да са вътрешните спорове в другите партии. Например, идната лидерска борба в Българска социалистическа партия. Ако Корнелия Нинова се впусне в конкуренцията, тя ще би трябвало да работи уверено, с цел да си завоюва още веднъж мястото. Не е невероятно тази увереност да се изрази точно в това да слага невъзможни ултиматуми пред бъдещата коалиция. Не по-малко проблематична е калкулацията на другите партии в обединението Демократична България. Там всеки политически състезател мери с друг критерий. За едни присъединяване във властта може да е по-важно от други.
Колкото до Има Такъв Народ, въпреки и към този момент да не са под светлината на прожекторите, те си остават загадка. Съвсем не е изключено да се „ пернат в последния миг “.
Неопитността на Продължаваме промяната също може да се окаже сходен препъни камък.
Това, обаче, са по-скоро далечни благоприятни условия, в сравнение с същински „ буреносни облаци “
Каква спънка ще бъде така наречен „ разпределяне на порции “, в тази ситуация министерски постове?
Очаквам да не са особена спънка. Ако партиите запазят благовъзпитание да предлагат консенсусни персони, то мисля, че управническата формула към този момент е начертана и съгласувана.
Какво ще се случи, в случай че нямаме постоянно държавно управление още с първия мандат? Какъв е шансът за отидем на нови избори?
В подобен случай е ясно, че с втория изследователски мандат, който по конституция би трябвало да отиде при втората партия по гласове – ГЕРБ- държавно управление няма да има.
От друга страна, както знаете президентът има опция да избира на кого да връчи третия мандат. При сегашната конюнктурна обстановка би се основал един доста забавен сюжет. Почти по формулировка Радев няма по какъв начин да даде мандата на Движението за права и свободи. Мисля, че това би бил мотив последните да „ вдигнат писък до небето “.
Следващите варианти, обаче, също не са толкоз привлекателни за президента. Връчен мандат на Българска социалистическа партия, значи „ Демократична България “ да се оттеглен. С други думи при подобен процес на събитията, мандат даден на Демократична България би бил финален късмет за държавно управление. Все отново това също би основало сходно напрежение. Най-малкото по линия на столетницата, която претендира, че седи зад успеха на президента и ще е накърнена от този сюжет. Колкото до партия „ Възраждане “, тя надали даже влиза в тези сметки. В подобен смисъл това е неуместна обстановка за всички. Именно за това считам, че тази догадка е екзотична и доста малко евентуална.
Интервю на Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ