Лаленце се люлее на зелено ливаде… ~ Лазаровден е!
„ Лаленце се люлее,
на зелено ливаде.
Не е било лаленце,
най е било детенце.
Очите му звездици,
лицето му трендафил.
Майка му го будеше
и му милно думаше:
– Стани, стани детенце
да погледнеш лазарки. ”
Лазар заповядва на горите и шумаците. С секира сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за индивида от безредния, неподреден и непознат свят, като по този метод образува реда и слага граница сред световете.
Самият Лазар е въплъщение на границата на земния и отвъдния свят. Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, само че и празник на младите девойки, които прекрачват прага на моминство, с готовност да се задомят и срещнат своя фаворит.
Пролетта избуява с най-красивите момински празници – Лазаровден и Цветница. Хората честват плодородието, цветята, любовта. Така втъкаваме още цветове във Великденския ритуален цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота.
В българската фолклорна традиция на този ден се прави обичаят Лазаруване. Лазарките берат дъхави пролетни цветя за венците, които ще вият за Цветница. Малки девойки и моми, пременени в национални носии обикалят от къща на къща и благославят фамилиите и домовете им за здраве, наслада и благополучие. Стопанинът ги подарява с бели яйца – знак на новия живот.
Лазарките се чакат с наслада. Къща, в която са влезнали лазарки, е честита през цялата година.
Извършва се и обредно обхождане на ниви и ливади – още веднъж с концепцията за здраве и изобилие. На този ден ливадите се чистят от камъни, съчки и изсъхнала шума.
Картини: Лазарки, Димитър Казаков - Нерон
