Св. Исакий Далматински, Изповедник
Лъжеучението на Арий изключително се популяризирало при император Валент. Като приел кръщение от арианския свещеник Евдоксий, Валент му се заклел да преследва православието във всички средства и извършил обещанието си. Тринадесет годишното му царуване било непрестанно гонение срещу православните. Той издал декрет, по силата на който, без да се щади ни възраст, ни пол, ни ранг, всички да бъдат заставени да одобряват арианството, а противещете се да бъдат смъртно осъдени. Гонението с особена свирепост свирепсвало в Цариград, където всички православни църкви били затворени, а някои били обърнати в конюшни.
Слухът за страданията на православните християни стигнал надалеч до източната пустиня и възбудил ревнивост и възмущение у благочестивия пустинножител Исаакий. Когато научил за страшните терзания на православните християни, той побързал да отиде в Цариград. Без да се бои от заплахите Исаакий увещавал християните да остават правилни на истината. Неговите думи ободрявали и укрепявали нещастниците, тъй като Исаакий бил изпълнен с мъдрост и берекет. Той надълбоко скърбял за участта на православните и молел Бог да обърне сърцето на царя и да му внуши състрадание и правдивост.
При това време Валент тръгнал на война срещу готите, които били разорили някои области на империята и даже застрашавали Цариград. Когато императорът с войската си излизал от града, Исаакий застанал на пътя му и му споделил:
- Господарю, отвори православните църкви и Бог ще благослови пътя ти!
Царят не обърнал внимание на думите на Исакий и траял пътя се. На другия ден Исакий настигнал царя и още веднъж му споделил:
- Отвори, господарю, православните църкви и войната ще бъде благополучна, и ти ще се върнеш в мир!
Тия думи поразили царя и той бил подготвен да се съгласи. Но някои от неговите доближени го отрекли от положителното му желание и царят заповядал да прогонят стареца. Но Исакий и трети път пристигнал при царя, като го заплашил с Божие наказване, в случай че не престане да преследва православните християни. Той път Валент се разгневил. Близо до пътя имало тинеста яма, обрасла с тръни. Валент заповядал да хвърлят в нея стареца. Но ангел извел оттова Исаакия, който след известно време още веднъж се явил при Валента и му споделил:
- Ти желаеше моята гибел, само че Господ ме избави. Послушай, господарю, отвори православните църкви, тъй като в противоположен случай ще загинеш!
Валент заповядал на своите доближени Сатурнин и Виктор да затворят стареца в тюрма.
- Ако ти се върнеш от войната, то аз ще бъда измамник! - извикал Исаакий на заминаващия Валент. - Аз ти споделям, че няма да надделееш враговете, само че ще побегнеш от тях и от огън ще загинеш!
Исаакий бил върнат под стража в Цариград, а царят траял пътя си. Предсказанието на пустинника се сбъднало. Валент, ранен в сражението, се укрил в един плевник от преследването на враговете му. Но готите запалили плевника и царя по подобен метод умрял измежду пламъците. Известно време не се знаело в Цариград за неговата гибел и бойците, които пазели Исаакий, му се заканвали със скорошното връщане на императора и с наказване за неговите дръзки думи. Но старецът дал отговор:
- Ето към този момент седем дни, откак чувствам воня от изгорелите от огъня негови кости!
Когато разбрали за нещастната гибел на Валент, всички почнали да оказват почет към Исаакий, като го считали за оракул.
Когато Теодосий Велики встъпил на престола, въдворил мир в Църквата. Успокоен за християните Исакий поискал да се върне в пустинята си. Но Сатурнин и Виктор, които се каели, че взели присъединяване в гонението срещу него, склонили го да остане в Цариград. Сатурнин му построил в покрайнините на града обител, в която скоро се събрали доста иноци. Исааий наставлявал братята на благодетелен отшелнически живот и им давал образец на благост и състрадание към нещастните.
Той починал в дълбока напреднала възраст към 380 година, откакто определил заместника си за свещеник - един инок, на име Далмат, от който обителта по-късно получила своето наименование, та и нейният създател останал в църковната памет като Исаакий Далматски. Мощите на св. Исаакий били сложени в църквата " Св. първомъченик Стефан ".
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Слухът за страданията на православните християни стигнал надалеч до източната пустиня и възбудил ревнивост и възмущение у благочестивия пустинножител Исаакий. Когато научил за страшните терзания на православните християни, той побързал да отиде в Цариград. Без да се бои от заплахите Исаакий увещавал християните да остават правилни на истината. Неговите думи ободрявали и укрепявали нещастниците, тъй като Исаакий бил изпълнен с мъдрост и берекет. Той надълбоко скърбял за участта на православните и молел Бог да обърне сърцето на царя и да му внуши състрадание и правдивост.
При това време Валент тръгнал на война срещу готите, които били разорили някои области на империята и даже застрашавали Цариград. Когато императорът с войската си излизал от града, Исаакий застанал на пътя му и му споделил:
- Господарю, отвори православните църкви и Бог ще благослови пътя ти!
Царят не обърнал внимание на думите на Исакий и траял пътя се. На другия ден Исакий настигнал царя и още веднъж му споделил:
- Отвори, господарю, православните църкви и войната ще бъде благополучна, и ти ще се върнеш в мир!
Тия думи поразили царя и той бил подготвен да се съгласи. Но някои от неговите доближени го отрекли от положителното му желание и царят заповядал да прогонят стареца. Но Исакий и трети път пристигнал при царя, като го заплашил с Божие наказване, в случай че не престане да преследва православните християни. Той път Валент се разгневил. Близо до пътя имало тинеста яма, обрасла с тръни. Валент заповядал да хвърлят в нея стареца. Но ангел извел оттова Исаакия, който след известно време още веднъж се явил при Валента и му споделил:
- Ти желаеше моята гибел, само че Господ ме избави. Послушай, господарю, отвори православните църкви, тъй като в противоположен случай ще загинеш!
Валент заповядал на своите доближени Сатурнин и Виктор да затворят стареца в тюрма.
- Ако ти се върнеш от войната, то аз ще бъда измамник! - извикал Исаакий на заминаващия Валент. - Аз ти споделям, че няма да надделееш враговете, само че ще побегнеш от тях и от огън ще загинеш!
Исаакий бил върнат под стража в Цариград, а царят траял пътя си. Предсказанието на пустинника се сбъднало. Валент, ранен в сражението, се укрил в един плевник от преследването на враговете му. Но готите запалили плевника и царя по подобен метод умрял измежду пламъците. Известно време не се знаело в Цариград за неговата гибел и бойците, които пазели Исаакий, му се заканвали със скорошното връщане на императора и с наказване за неговите дръзки думи. Но старецът дал отговор:
- Ето към този момент седем дни, откак чувствам воня от изгорелите от огъня негови кости!
Когато разбрали за нещастната гибел на Валент, всички почнали да оказват почет към Исаакий, като го считали за оракул.
Когато Теодосий Велики встъпил на престола, въдворил мир в Църквата. Успокоен за християните Исакий поискал да се върне в пустинята си. Но Сатурнин и Виктор, които се каели, че взели присъединяване в гонението срещу него, склонили го да остане в Цариград. Сатурнин му построил в покрайнините на града обител, в която скоро се събрали доста иноци. Исааий наставлявал братята на благодетелен отшелнически живот и им давал образец на благост и състрадание към нещастните.
Той починал в дълбока напреднала възраст към 380 година, откакто определил заместника си за свещеник - един инок, на име Далмат, от който обителта по-късно получила своето наименование, та и нейният създател останал в църковната памет като Исаакий Далматски. Мощите на св. Исаакий били сложени в църквата " Св. първомъченик Стефан ".
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ