Художникът Лъчезар Ошавков от Париж: Толкова лошо не е било и през войната!
Лъчезар Ошавков е роден във Видин. Завършва Софийската художествена академия и история на изкуството в Париж. Повече от пет десетилетия живее във френската столица. Наскоро художникът навърши 80 години. Юбилеят му трябваше да бъде маркиран с няколко изложения в България и в чужбина. Заради пандемията обаче, те са отсрочени. За по кое време, никой не знае.
- Г-н Ошавков, по какъв начин живее Париж, градът, за който се споделя, че "никога не спи "?
- Париж е надълбоко задремал. Заповедта е да няма човек на улицата след 18 часа. Освен в доста рискови случаи. Така че, след работа хората се прибират у дома, вечерят и заспиват. Затворени са безусловно всички питейни заведения, нощни заведения, театри, кина, операта. Пълно затишие. Така не е било и по време на окупацията през Втората международна война. Напротив, парижките нощни заведения, кабаретата, в никакъв случай не са работили по този начин добре, както през войната. Ако тогава е имало вечерен час, той ще бил накъде по нощите.
- Какви са глобите за нарушителите?
- Глобата е огромна. Но по-интересното е, че парижани и изобщо французите, съблюдават наредбите. Защото, в действителност, ситуацията е много сериозно. Вече надминахме 70 000 жертви, има и хиляди инфектирани, лечебните заведения са цялостни. Хората се опасяват. Въпреки всичко скоро имаше огромна проява срещу закона, който лимитира свободите на хората. Според уредниците в нея са се присъединили над 200 000 от цяла Франция. Истината е може би по средата. Разбира се, това е по-скоро политически, а не стопански митинг.
- Но евентуално хората се опасяват за това какво ще се случи с бъдещето им?
- Предполага се, че икономическите проблеми ще се проявят накъде есента. По принцип оповестено е извънреденото състояние да продължи до юли. По тази причина всички огромни събития, даже фамозният кинофестивал в Кан, се отсрочва за по-късна дата. Това се случи и предходната година..
- До юли ще живеете по този метод?
- Така е най-малко към този момент, само че всичко ще зависи от това, по какъв начин ще се развие пандемията. Всъщност никой: нито политиците, нито държавното управление, могат да кажат какво ще се случи. Всички ще зависи от това, по какъв начин ще се държи вируса.
- Как се одобряват ограниченията?
- Най-недоволни са притежателите на заведения за хранене, питейни заведения, кафенета. В Монако обаче, правилно, че то не е Франция, само че заведенията работят. Дори един другар отиде да прекара новогодишните празници там.
- Живеете повече от петдесет години в Париж. Допускали ли сте, че в миналото това може да се случи?
- Никой не е очаквал такова нещо. Аз, по принцип, страня да мисля какво ще се случи. Винаги съм живял с това, което животът ми предлага. Почти ден за ден. В един интервал от живота си работех като музикант в фамозните парижки кабарета "Распутин " и "Шехерезада ". Тогава предстояха избори, на които се очакваше левицата да завоюва.
По този мотив собственичката на кабаретата, фамозната мадам Мартини, която назоваха императрицата на нощен Париж, предизвести клиентите си да се снабдят с швейцарски визи, тъй като, пристигна ли на власт Франсоа Митеран, тя ще затвори заведенията си и ще ги реалокира в Швейцария. Това, за благополучие, не случи и животът в Париж продължи радостно, както преди. Сега обаче не е по този начин. Сега е по-лошо от времето на войната.
- Какво приказват французите за имунизациите?
- С американската "Пфайзер " се случи нещо. В края на предходната седмица стана въпрос, че има проблем с доставките. Казаха, че заводите в Съединени американски щати са в ремонт. С преимущество са хората над 75 години. Голям брой от французите обаче, да кажем половината, сякаш са срещу. Казват, че няма да се имунизират. Странното е, че родината на Луи Пастьор, който сътвори имунизацията срещу бяса и която има развита фармацевтична промишленост, не създава своя ваксина. С глобализацията огромна част от френските предприятия изчезнаха, стопиха се някъде в многонационалната европейска стопанска система. И в този момент Франция не създава своя ваксина, и зависи от другаде.
- А вие ще се ваксинирате ли?
- Аз, както се споделя на български, ще зачекам малко. Ще изчакам. Нямам бърза работа, също така повеждам много затворен живот.
- С какво се занимавате, откакто не излизате?
- Работя за идни изложения. Почти не съм излизал от ателието си от края на 2019-та, след последната ми експозиция в София през октомври. Живея надалеч от центъра на Париж, в едно прелестно предградие с огромни паркове, снабдил съм се с задоволително бои, четки, платна и няма за какво да шавам от тук.
- Лично на вас, като художник, по какъв начин ви се отрази пандемията?
- Всичките ми изложения се отложиха за след края на 2021 година. Софийската ми, която бе планувана за октомври, остава за идващия май. Но и това не е несъмнено. Разбрах от сътрудници, че някои галерии, които работят за туристи, не са затворили, само че в този момент в Париж няма никакви посетители. Във Франция, която е посещавана от 100 милиона туристи годишно, в този момент няма един.
- Работите, само че не можете да продавате картините си, това не е ли отчайващо?
- Вярно, че пандемията ме засегна неприятно, само че това ми разрешава да обновя картините си. Защото през последните години, преди да пристигна COVID-19, върших доста изложения и се оказа, че съм останал без картини. Покрай карантината обаче, се създадох и към този момент имам 25. За страдание пазарът на изкуството в този момент е изцяло мъртъв и не знам дали въобще ще се съживи след това, когато цялата тази драма свърши.
- Предстоят мъчно времена, казвате?
- В нашата специалност картините в никакъв случай не са се продавали като топъл самун. Винаги е имало рецесия. Изкуството е необикновен тип "стока ". Хубавото е, че тя по принцип не остарява. Когато са питали Салвадор Дали: Какво ново?, той е отговарял: "Веласкес. А пък може след пандемията да последва стопански скок, някакъв пазарен взрив, дай Боже... От къде да знаеш, нищо не може да се планува.
- Кое ви изненадва най-вече през днешния ден?
- Голяма част от категориите, които бяха годни предишния век, към този момент не са и то освен в изкуството, само че и в стопански, и политически проект. Това, което преди се считаше за десница, внезапно се оказа на ляво. Живеем в 21 век. Тъжното е, че даже 100-годишнината от гибелта на Модиляни мина безшумно. А изложбата на Христо Явашев, която се състоя през лятото в Музея на модерното изкуство, не събра предстоящата аудитория.
- Не ви ли е мъчително за България?
- В непрестанен контакт съм с моите родини и другари, и това ми стига. Фактът, че сега рисувам, от заран до вечер, и заобикалям да мисля за други неща, се оказва моят избавителен пояс.
Интервю на Исак ГОЗЕС
- Г-н Ошавков, по какъв начин живее Париж, градът, за който се споделя, че "никога не спи "?
- Париж е надълбоко задремал. Заповедта е да няма човек на улицата след 18 часа. Освен в доста рискови случаи. Така че, след работа хората се прибират у дома, вечерят и заспиват. Затворени са безусловно всички питейни заведения, нощни заведения, театри, кина, операта. Пълно затишие. Така не е било и по време на окупацията през Втората международна война. Напротив, парижките нощни заведения, кабаретата, в никакъв случай не са работили по този начин добре, както през войната. Ако тогава е имало вечерен час, той ще бил накъде по нощите.
- Какви са глобите за нарушителите?
- Глобата е огромна. Но по-интересното е, че парижани и изобщо французите, съблюдават наредбите. Защото, в действителност, ситуацията е много сериозно. Вече надминахме 70 000 жертви, има и хиляди инфектирани, лечебните заведения са цялостни. Хората се опасяват. Въпреки всичко скоро имаше огромна проява срещу закона, който лимитира свободите на хората. Според уредниците в нея са се присъединили над 200 000 от цяла Франция. Истината е може би по средата. Разбира се, това е по-скоро политически, а не стопански митинг.
- Но евентуално хората се опасяват за това какво ще се случи с бъдещето им?
- Предполага се, че икономическите проблеми ще се проявят накъде есента. По принцип оповестено е извънреденото състояние да продължи до юли. По тази причина всички огромни събития, даже фамозният кинофестивал в Кан, се отсрочва за по-късна дата. Това се случи и предходната година..
- До юли ще живеете по този метод?
- Така е най-малко към този момент, само че всичко ще зависи от това, по какъв начин ще се развие пандемията. Всъщност никой: нито политиците, нито държавното управление, могат да кажат какво ще се случи. Всички ще зависи от това, по какъв начин ще се държи вируса.
- Как се одобряват ограниченията?
- Най-недоволни са притежателите на заведения за хранене, питейни заведения, кафенета. В Монако обаче, правилно, че то не е Франция, само че заведенията работят. Дори един другар отиде да прекара новогодишните празници там.
- Живеете повече от петдесет години в Париж. Допускали ли сте, че в миналото това може да се случи?
- Никой не е очаквал такова нещо. Аз, по принцип, страня да мисля какво ще се случи. Винаги съм живял с това, което животът ми предлага. Почти ден за ден. В един интервал от живота си работех като музикант в фамозните парижки кабарета "Распутин " и "Шехерезада ". Тогава предстояха избори, на които се очакваше левицата да завоюва.
По този мотив собственичката на кабаретата, фамозната мадам Мартини, която назоваха императрицата на нощен Париж, предизвести клиентите си да се снабдят с швейцарски визи, тъй като, пристигна ли на власт Франсоа Митеран, тя ще затвори заведенията си и ще ги реалокира в Швейцария. Това, за благополучие, не случи и животът в Париж продължи радостно, както преди. Сега обаче не е по този начин. Сега е по-лошо от времето на войната.
- Какво приказват французите за имунизациите?
- С американската "Пфайзер " се случи нещо. В края на предходната седмица стана въпрос, че има проблем с доставките. Казаха, че заводите в Съединени американски щати са в ремонт. С преимущество са хората над 75 години. Голям брой от французите обаче, да кажем половината, сякаш са срещу. Казват, че няма да се имунизират. Странното е, че родината на Луи Пастьор, който сътвори имунизацията срещу бяса и която има развита фармацевтична промишленост, не създава своя ваксина. С глобализацията огромна част от френските предприятия изчезнаха, стопиха се някъде в многонационалната европейска стопанска система. И в този момент Франция не създава своя ваксина, и зависи от другаде.
- А вие ще се ваксинирате ли?
- Аз, както се споделя на български, ще зачекам малко. Ще изчакам. Нямам бърза работа, също така повеждам много затворен живот.
- С какво се занимавате, откакто не излизате?
- Работя за идни изложения. Почти не съм излизал от ателието си от края на 2019-та, след последната ми експозиция в София през октомври. Живея надалеч от центъра на Париж, в едно прелестно предградие с огромни паркове, снабдил съм се с задоволително бои, четки, платна и няма за какво да шавам от тук.
- Лично на вас, като художник, по какъв начин ви се отрази пандемията?
- Всичките ми изложения се отложиха за след края на 2021 година. Софийската ми, която бе планувана за октомври, остава за идващия май. Но и това не е несъмнено. Разбрах от сътрудници, че някои галерии, които работят за туристи, не са затворили, само че в този момент в Париж няма никакви посетители. Във Франция, която е посещавана от 100 милиона туристи годишно, в този момент няма един.
- Работите, само че не можете да продавате картините си, това не е ли отчайващо?
- Вярно, че пандемията ме засегна неприятно, само че това ми разрешава да обновя картините си. Защото през последните години, преди да пристигна COVID-19, върших доста изложения и се оказа, че съм останал без картини. Покрай карантината обаче, се създадох и към този момент имам 25. За страдание пазарът на изкуството в този момент е изцяло мъртъв и не знам дали въобще ще се съживи след това, когато цялата тази драма свърши.
- Предстоят мъчно времена, казвате?
- В нашата специалност картините в никакъв случай не са се продавали като топъл самун. Винаги е имало рецесия. Изкуството е необикновен тип "стока ". Хубавото е, че тя по принцип не остарява. Когато са питали Салвадор Дали: Какво ново?, той е отговарял: "Веласкес. А пък може след пандемията да последва стопански скок, някакъв пазарен взрив, дай Боже... От къде да знаеш, нищо не може да се планува.
- Кое ви изненадва най-вече през днешния ден?
- Голяма част от категориите, които бяха годни предишния век, към този момент не са и то освен в изкуството, само че и в стопански, и политически проект. Това, което преди се считаше за десница, внезапно се оказа на ляво. Живеем в 21 век. Тъжното е, че даже 100-годишнината от гибелта на Модиляни мина безшумно. А изложбата на Христо Явашев, която се състоя през лятото в Музея на модерното изкуство, не събра предстоящата аудитория.
- Не ви ли е мъчително за България?
- В непрестанен контакт съм с моите родини и другари, и това ми стига. Фактът, че сега рисувам, от заран до вечер, и заобикалям да мисля за други неща, се оказва моят избавителен пояс.
Интервю на Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ