И ДА, И НЕ! La Casetta в Драгалевци в икономичен режим
La Casetta в Драгалевци е къщурка, напълно съгласно италианското си наименование, на място, което ще намерите единствено с навигация, само че не и по обясненията на личния състав, в случай че не сте гражданин на селото в полите на Витоша. Ако захождате изпод, откъм София, доста внимавайте, завивайки наляво към ресторанта, да не ожулите грубо колата си или да не спукате гума в подлата дупка баш на завоя. И оттова, и от горната страна, с цел да стигнете до заведението, минавате по мостчета над река, която нито се вижда, нито - за жалост, се чува, а още по-малко пък да разхлажда въздуха.
Което е значимо за миниградината на ресторанта. Дизайнът и на интериора и на екстериора би се вписал в съветската формула " непретенциозно, со вкусом ", само че отнесено към поднасянето тя не е добра. Например подсещането за пармиджано за пастата, сервирането на от дълго време начената, че и преполовена миникупичка със сиренето, което отчасти е на гранули, е индикативен подробност. Замяната на къса паста с дълга също не звучи професионално, хеле за италиански ресторант - фузили с таятели в тази ситуация, не с пене да вземем за пример. Изобщо, при небогато меню, неналичията в него, а установихме не една, не наподобява съществено. Цялостното усещане от тръгналата да се скапва паста с патешко е напряко отрицателно. По-добри думи заслужава пилешкото с гъщи дроб. При неговото поднасяне обаче има друга забележка - едно без друго тежко ядене да се сервира въобще с картофи като гарнитура не е белег на необикновен жанр, не се и прави в Италия. Когато обаче дозата картофи е двойна - един път на пюре, още един път в различен тип - плеоназмът е в действителност допълнително.
Най-малкото, тъй като по този начин човек не стига до десерта. Което си е жива загуба за заведението. Което може да икономисва явно, само че пък не се скъпи на цени - достатачно високи са.
Допълнителни забележки могат да се създадат и към винената листа, която - без друго - най-меко казано не впечатлява. Не може в италиански ресторант да няма просеко на чаши. А единствено дребни бутилки и то от по този начин парфюмираната Ботега.
Иначе чувството, че човек не е в София е прелестно, когато се намира на минути от града. Релаксиращо е изключително за уикенда.
създател: СЛАВА
...
Което е значимо за миниградината на ресторанта. Дизайнът и на интериора и на екстериора би се вписал в съветската формула " непретенциозно, со вкусом ", само че отнесено към поднасянето тя не е добра. Например подсещането за пармиджано за пастата, сервирането на от дълго време начената, че и преполовена миникупичка със сиренето, което отчасти е на гранули, е индикативен подробност. Замяната на къса паста с дълга също не звучи професионално, хеле за италиански ресторант - фузили с таятели в тази ситуация, не с пене да вземем за пример. Изобщо, при небогато меню, неналичията в него, а установихме не една, не наподобява съществено. Цялостното усещане от тръгналата да се скапва паста с патешко е напряко отрицателно. По-добри думи заслужава пилешкото с гъщи дроб. При неговото поднасяне обаче има друга забележка - едно без друго тежко ядене да се сервира въобще с картофи като гарнитура не е белег на необикновен жанр, не се и прави в Италия. Когато обаче дозата картофи е двойна - един път на пюре, още един път в различен тип - плеоназмът е в действителност допълнително.
Най-малкото, тъй като по този начин човек не стига до десерта. Което си е жива загуба за заведението. Което може да икономисва явно, само че пък не се скъпи на цени - достатачно високи са.
Допълнителни забележки могат да се създадат и към винената листа, която - без друго - най-меко казано не впечатлява. Не може в италиански ресторант да няма просеко на чаши. А единствено дребни бутилки и то от по този начин парфюмираната Ботега.
Иначе чувството, че човек не е в София е прелестно, когато се намира на минути от града. Релаксиращо е изключително за уикенда.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ