Петър Първи и селянинът ~ Лев ТОЛСТОЙ
(Л. Н. Толстой споделя приказка на внуците си Илюша и Соня)
Натъкнал се цар Петър на един селяндур в гората. Селянинът сече дърва. Царят му споделя:
- Помози господ, селяко!
А селянинът дал отговор:
- Божата помощ ми е потребна.
Царят пита:
- А огромно ли ти е фамилията?
- Моето семейство е от двама синове и две дъщери.
- Е, не ти е огромно фамилията. Ами къде дяваш парите си?
- Аз парите ги поставям на три места: първо – плащам дълг, второ – давам назаем, трето – във водата ги мятам.
Царят помислил и не знаел какво значи това, дето старецът и дълг плащал, и назаем давал и във водата хвърлял.
А старецът споделя:
- Дълг заплащам - баща и майка храня; на заем давам - синовете храня; а във водата мятам – дъщери отглеждам.
Тогава царят споделя:
- Умна ти е главата, старче. Изведи ме в този момент от полето в гората: аз не ще намеря пътя.
Селянинът споделя:
- И самичък ще намериш пътя: върви напряко, сетне свърни надясно, а сетне наляво, сетне отново надясно.
А царят споделя:
- Аз тази просвета не я разбирам, ти ме заведи.
- Аз, господарю, няма какво да те повеждам: за нас, селяните, денят коства скъпо.
- Е, веднага като коства скъпо, ще платя.
- Щом като ще платиш - да вървим.
Седнали в двуколката и тръгнали.
По пътя царят взел да разпитва селянина
- Ти, селяче, бивал ли си надалеко?
- Бивал съм тук-таме.
- Ами виждал ли си царя?
- Царя не съм виждал, а би трябвало да го видя.
- Тогава, щом излезем на полето – ще видиш царя.
- А по какъв начин ще го позная?
- Всички ще бъдат без шапки, единствено царят с шапка.
Стигнали те в полето. Видели хората царя - и всички свалили шапките си. Селянинът се блещи, а не вижда царя.
Тогава той запитал:
- Ами къде е царят?
Цар Петър Алексеевич му споделя:
- Виждаш, че единствено ние двамата сме с шапки – някой от нас би трябвало да е царят.
(Истинска случка)
„ Петр I и мужик ”, 1875, превод: Ангел Каралийчев
Снимка: tolstoy.ru
