Художествена галерия – Смолян представя изложбата ТЕЗА / АНТИТЕЗА / СИНТЕЗ. ЖИВОПИС НА ПЕТЪР ПИРОНКОВ И СВИЛЕН СТЕФАНОВ
Кураторският план е на доцент доктор Сузана Николова. Уникалната експозиция ще бъде открита на 17 май /събота/ от 17 часа в галерията.
Изложбата се открива в Европейската нощ на музеите 2025, която обичайно се отбелязва към 18 май – Международния ден на музейния служащ, празнуван за първи път през 1978.
Художествена изложба – Смолян се включва в самодейността, която се провежда за първи път през 2005 от френското Министерство на културата и за няколко години се популяризира в цяла Европа. В България се провежда от 2009 по концепция на Френския културен институт.
Европейската нощ на музеите е огромно събитие, което сплотява хиляди музеи и галерии по света и дава опция на публиката по нов и трогателен метод да се допре до музейните експозиции. Целта на празника е да увеличи информираността за ролята на музеите и галериите в обществото.
Кураторско предизвикателство събира Петър Пиронков и Свилен Стефанов в този ненапълно ексцентричен план, в който двама задоволително разнообразни създатели си сътрудничат по абсурден метод в полето на живописта. Но за какво съществува нуждата да бъдат показвани дружно? Веднага може да се каже, че ги сплотява огромния формат, кардинално подразбиращ се в експресивния фасон на работа. Но разликите идват още от първия взор – от бързо разпознаваемата характерност на концептуалната конструкция и идващия я изящен метод. Защото кураторската концепция е да покаже двама модерни и известни живописци, и това кардинално не би било никакво предизвикателство, в случай че те не идваха от разнообразни образни и концептуални обичаи.
Мощната голямоформатна живопис на Петър Пиронков произлиза от саморазвитието на монументализиращата и експресивна образна поетика на поколението, особено за интервала от края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Той не просто наследява образният език на фамозната „ пловдивска група “, само че и интензивно се занимава с опазването и популяризирането на тяхното културно завещание в изкуството. Тематично работите са доста свързани с въпроса за „ духовното “, а иконографията не инцидентно припомня поколението на 60-те. Това, несъмнено, е едната страна на въпроса. Защото не трябва да се не помни, че Пиронков учи живопис в Рим, че е обвързван с цялата история на италианската живопис от 20 век, да не приказваме за голямото въздействие на неоекспресионизма от 80-те върху неговия художествен фасон. Това е форма на типичен сетивен, пастьозен неоекспресионизъм, само че с забележими корени в българското изкуство.
При Свилен Стефанов линията на основаване на творбата е по-скоро видимо експресионистка. Той конструира надалеч по-рационално своите композиции, най-често разгънати в хоризонтални „ кинематографични “ формати. Живописта му е резултат от сериозен опит в полето на материалността на това изкуство и се характеризира с потреблението на многопластови велатури. Но също по този начин, тя е разследване от заниманията му с рецензия, както и с практиката му на художник пред 90-те с група XXL, когато той избира изразните средства на фотографията, текста и пърформанса. Така Свилен Стефанов основава своя живописна форма на по-скоро концептуален изказ. Той слага текст в изображението, който не е литературно-повествователен, а по-скоро цели семантично комплициране. Надписите са директно или прикрито свързани с киното, историята на изкуството, музиката, литературата, даже политиката като съществува синтез сред слово и облик с редуваща се доминанта, а в тази иронична режисура мъчно може да се открие директен път към еднопосочен прочит.
Ето по какъв начин се стига до главния проблем, който тази галерия слага – допустимо ли е съществуването на толкоз разнообразни възгледи за живописта в едно културно поле, в едно изложбено пространство? Отговорът може и да породи изненади. Двамата създатели очевидно нямат никакво желание да опълчват възгледите си. Напротив, тяхното държание като художници и хора като че ли идва да ни каже, че евентуално опълчванията на другите трендове от 90-те години очевидно са изгубили всякакво значение.
Идеята за взаимна галерия се зароди в Смолян. Логично тя стартира от Художествената изложба в града и последователно се развива в пътуваща галерия, която към този момент е планувана за показване в градските галерии в Бургас, Стара Загора, а през идната година и в Пловдив, Велико Търново, Видин и други В края на това турне изложбата ще се завърне в София.
Изложбата показва 50 творби, основани през последните години.
Петър Пиронков (р. 1977, София) Завършва Национална художествена гимназия „ Илия Петров ”, София компетентност „ Живопис “. През 2003 се дипломира в Държавна художествена академия за изящни изкуства, Рим, компетентност „ Живопис ” в класа на проф. Сандро Троти. Работи в региона на камерната и монументална фигуративна живопис. В интервала 1996-2025 показва над 60 независими изложения, взе участие в интернационалните арт конгреси и пленери по живопис в България и чужбина. Носител е на първа премия за живопис „ Перикле Фацини ” 1999 и „ Златно перо ” 2011. Негови произведения са владеене на галерии и частни сбирки в България, Италия, Франция, Белгия, Гърция, Англия, Германия, Холандия, Австрия, Русия, Китай, Съединени американски щати, Венецуела, Мексико, Швейцария и други
Свилен Стефанов (р. 1966, София) е художник, историк на изкуството, критик и куратор. Живее и работи в София. Завършил е Националната художествена академия в София. Професор по история на изкуството на ХХ век в НХА, лекар на изкуствознанието. Историята му на художник, куратор и критик е обвързвана с група XXL, основана в София през 1994.
Изложбата се открива в Европейската нощ на музеите 2025, която обичайно се отбелязва към 18 май – Международния ден на музейния служащ, празнуван за първи път през 1978.
Художествена изложба – Смолян се включва в самодейността, която се провежда за първи път през 2005 от френското Министерство на културата и за няколко години се популяризира в цяла Европа. В България се провежда от 2009 по концепция на Френския културен институт.
Европейската нощ на музеите е огромно събитие, което сплотява хиляди музеи и галерии по света и дава опция на публиката по нов и трогателен метод да се допре до музейните експозиции. Целта на празника е да увеличи информираността за ролята на музеите и галериите в обществото.
Кураторско предизвикателство събира Петър Пиронков и Свилен Стефанов в този ненапълно ексцентричен план, в който двама задоволително разнообразни създатели си сътрудничат по абсурден метод в полето на живописта. Но за какво съществува нуждата да бъдат показвани дружно? Веднага може да се каже, че ги сплотява огромния формат, кардинално подразбиращ се в експресивния фасон на работа. Но разликите идват още от първия взор – от бързо разпознаваемата характерност на концептуалната конструкция и идващия я изящен метод. Защото кураторската концепция е да покаже двама модерни и известни живописци, и това кардинално не би било никакво предизвикателство, в случай че те не идваха от разнообразни образни и концептуални обичаи.
Мощната голямоформатна живопис на Петър Пиронков произлиза от саморазвитието на монументализиращата и експресивна образна поетика на поколението, особено за интервала от края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Той не просто наследява образният език на фамозната „ пловдивска група “, само че и интензивно се занимава с опазването и популяризирането на тяхното културно завещание в изкуството. Тематично работите са доста свързани с въпроса за „ духовното “, а иконографията не инцидентно припомня поколението на 60-те. Това, несъмнено, е едната страна на въпроса. Защото не трябва да се не помни, че Пиронков учи живопис в Рим, че е обвързван с цялата история на италианската живопис от 20 век, да не приказваме за голямото въздействие на неоекспресионизма от 80-те върху неговия художествен фасон. Това е форма на типичен сетивен, пастьозен неоекспресионизъм, само че с забележими корени в българското изкуство.
При Свилен Стефанов линията на основаване на творбата е по-скоро видимо експресионистка. Той конструира надалеч по-рационално своите композиции, най-често разгънати в хоризонтални „ кинематографични “ формати. Живописта му е резултат от сериозен опит в полето на материалността на това изкуство и се характеризира с потреблението на многопластови велатури. Но също по този начин, тя е разследване от заниманията му с рецензия, както и с практиката му на художник пред 90-те с група XXL, когато той избира изразните средства на фотографията, текста и пърформанса. Така Свилен Стефанов основава своя живописна форма на по-скоро концептуален изказ. Той слага текст в изображението, който не е литературно-повествователен, а по-скоро цели семантично комплициране. Надписите са директно или прикрито свързани с киното, историята на изкуството, музиката, литературата, даже политиката като съществува синтез сред слово и облик с редуваща се доминанта, а в тази иронична режисура мъчно може да се открие директен път към еднопосочен прочит.
Ето по какъв начин се стига до главния проблем, който тази галерия слага – допустимо ли е съществуването на толкоз разнообразни възгледи за живописта в едно културно поле, в едно изложбено пространство? Отговорът може и да породи изненади. Двамата създатели очевидно нямат никакво желание да опълчват възгледите си. Напротив, тяхното държание като художници и хора като че ли идва да ни каже, че евентуално опълчванията на другите трендове от 90-те години очевидно са изгубили всякакво значение.
Идеята за взаимна галерия се зароди в Смолян. Логично тя стартира от Художествената изложба в града и последователно се развива в пътуваща галерия, която към този момент е планувана за показване в градските галерии в Бургас, Стара Загора, а през идната година и в Пловдив, Велико Търново, Видин и други В края на това турне изложбата ще се завърне в София.
Изложбата показва 50 творби, основани през последните години.
Петър Пиронков (р. 1977, София) Завършва Национална художествена гимназия „ Илия Петров ”, София компетентност „ Живопис “. През 2003 се дипломира в Държавна художествена академия за изящни изкуства, Рим, компетентност „ Живопис ” в класа на проф. Сандро Троти. Работи в региона на камерната и монументална фигуративна живопис. В интервала 1996-2025 показва над 60 независими изложения, взе участие в интернационалните арт конгреси и пленери по живопис в България и чужбина. Носител е на първа премия за живопис „ Перикле Фацини ” 1999 и „ Златно перо ” 2011. Негови произведения са владеене на галерии и частни сбирки в България, Италия, Франция, Белгия, Гърция, Англия, Германия, Холандия, Австрия, Русия, Китай, Съединени американски щати, Венецуела, Мексико, Швейцария и други
Свилен Стефанов (р. 1966, София) е художник, историк на изкуството, критик и куратор. Живее и работи в София. Завършил е Националната художествена академия в София. Професор по история на изкуството на ХХ век в НХА, лекар на изкуствознанието. Историята му на художник, куратор и критик е обвързвана с група XXL, основана в София през 1994.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ