Иван Николов: Каузата на българите в Западните покрайнини - европейска кауза на България
Културно-информационният център (КИЦ) в Босилеград бе основан в изискванията на кръвопролитна революция и в процеса на разпадането на Югославия. КИЦ-а беше открит на 2 октомври 1998 година, а въздушните удари на НАТО против остатъчна Югославия започнаха на 24 март 1999 година След 25 години обстановката не е по-добра – още веднъж се заиграват същите борби, още веднъж сме подложени на същите стресове и напрежения. И тогава и в този момент, очакванията и упованията ни бяха огромни, само че силите лимитирани, а ориста ни, както и постоянно през историята, предопределена от външни условия.
Все отново, и по време на юго-войните, и в този момент, ние запазихме дейна социална позиция, съобразявайки се с дадените условия и фокусирайки се върху вероятните цели – възобновяване и развиване на българската просвета и книжовност измежду българите в Западните околности, запазване на българското съзнание, основаване на нравствен климат за одобряване на демокрацията, изложение на историческите желания на българите в Западните околности за независимост и принадлежност към българската нация и просвета и основаване на нови българо-сръбски връзки в интерес на всестранното развиване на българското малцинство.
Официалната сръбска власт проектираше личните си избрания и желания върху нас. Разбира се, за нея беше напълно естествено по всевъзможен начин да се стреми да сплоти сръбските общности отвън Сърбия. Даже да сътвори и нови. Но за нас това беше немислимо. Те водеха войни за Велика Сърбия и се опитваха да активизират сърбите, преекспонирайки „ заплахата “ от всички съседи, в това число и от нас, и от България.
Белградският официоз „ Политика “ тогава ни посрещна с думите: „ Създаването на КИЦ-а е най-голямата българска провокация през последните 40 години. Със своите културни действия КИЦ-а постанова институционална рамка за легални политически дейности от позициите на великобългарската политика и териториалните искания по отношение на Югославия “.
Онези, които тогава водеха войни за територии в Босна, Хърватия и Косово не можеха да разсъждават иначе с изключение на в териториални категории.
Само че България, едвам излязла от руското пространство, беше нагазила в европейските води и залагаше освен на личната си европейска интеграция, само че и на европейската интеграция на Сърбия и на Западните Балкани. Тогава всички разчитахме на европейската процедура за решение на етническите разногласия сред страните - съблюдаване на правата на индивида и правата на малцинствата, създаване на връзките, отмерено икономическо развиване, рухване на границите и свободно придвижване на хора, хрумвания, услуги и капитали и прочие Надявахме се да станем нещо като Южен Тирол на Балканите, в случай че към този момент не можем да станем Южна Добруджа. Времето сподели, че тези упования са били, меко казано преждевременни, а може би и прекомерно идеалистични и дори утопични за действителните политически процеси, за преобладаващия културен пример на Балканите, пък и за геополитическата рамка в света. Европейската концепция в Сърбия беше убита с убийството на Зоран Джинджич, договарянията за участието на Сърбия в Европейски Съюз съвсем бяха замразени, Сърбия разигра съветската и китайската карта на Балканите и всички ония хубави хрумвания за свят с отворени граници, добросъседство, благополучие и мир като че ли се стопиха.
Западните Балкани още повече се отдалечиха от европейската концепция. Това ни отдалечи от европейската вероятност и ние още веднъж изпаднахме в позиция на жертва каквато постоянно сме били. Жертва на неприятните българо-сръбски връзки, на великосръбската концепция, на югославянството, на комунизма, на евроскептицизма и на личните си недостатъци.
Много хора по този начин и не схванаха за какво се разпадна Югославия, макар че това раздробяване беше предвидимо и неизбежно – всички империи в условия на независимост и народна власт се разпадат, както и принудително разграничените страни и нации се стремят да се обединят.
България стана член на НАТО и Европейски Съюз, само че несвършената работа в Македония и Западните околности ни застигна в сегашното и съществено заплашва освен нас, само че и бъдещето на Западните Балкани. Конфликтните точки, в това число и нашата, не бяха сложени за разискване. Демографската статистика ясно демонстрира, че към този момент сме под санитарния най-малко – от 120 000 сме паднали на по-малко от 13 000 българи. При съществуването на такава антибългарска политика, да се приказва за европейски правила и полезности е много цинично. Все отново, от двете страни на Ньойската граница не живеят немци, французи и поляци, които са могли да решат разногласията си в предишното и да тръгнат напред. Времето ще покаже, дали ние, които заложихме на европейската карта, сме губещите. Защото югославските нации и малцинства, които заложиха на насилието, завоюваха.
В такава атмосфера, непрестанно подложени на пресечен огън – освен КИЦ-а в Босилеград, а българското малцинство въобще, имахме стеснен шир за деяние. За КИЦ-а е триумф и това, че съумя да оцелее и да израсне в една от най-активните български организации в чужбина. През тези динамични събития по време на войната и след нея, под многостранният напън на останките от югославските служби за сигурност, преминахме през тестванията на времето и оставихме трайна диря в съзнанието на хората, в историята на Западните околности, уповавам се и в историята на България. Успяхме да се утвърдим като значима културно-просветна, осведомителна, филантропична и правозащитна институция. Развихме огромна осведомителна активност, с помощта на която българското малцинство, след десетилетия неявяване, още веднъж влезе в полезрението на София, Белград и Брюксел. Но всичко това се оказа незадоволително.
На фона на културните промени, не се случиха икономическите, двустранните, информационните промени, с цел да могат българите да си останат по родните си места. Вместо това, те се видяха принудени да си потърсят по-добри места за живот. А това е съдбовно за бъдещето на Западните околности.
През тези 25 години не си припомням ден без напрежение и стресове. Имаше доста сериозни моменти, каквито бяха забраняването на „ Бюлетина “, забраняването на честването на гибелта на Левски през 2011 година и „ нашествието “ на три рейса жандармерия с полицейски военачалник от Белград по този мотив, арестуването на тримата български лекари в КИЦ-а, конфискуването на паметните плочи с имената на жертвите от Босилеградския разгром, постоянните провокации на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Рибарци ” при организирането на културни събития, досъдебни и правосъдни производства за щяло и не щяло, непрекъснати клюки, интриги и опити за компрометиране на КИЦ-а и неговите деятели в България и Сърбия. Подмолната война против КИЦ-а по този начин и не престана и до през днешния ден. В персонален проект най-трудно изживях измените на хора, които смятах за близки и гибелта на сътрудника Радко Стоянчов.
На 25 годишния си празник в биографията на КИЦ „ Босилеград “ остават записани голям брой български културни събития във връзка български национални празници, културни достижения, награди, самопризнания, само че и провали.
Списанието „ Бюлетин “, паметникът на Левски в Босилеград, митинги против отнемането на български коли, църквата „ Св. Спас “ в Долна Любата, „ Св. Иван Рилски “ в Паралово, извоювани и осъществени интернационалните планове, Меморандумът на КИЦ-а, Платформата за отбрана на правата на българското малцинство към която се сплотиха съвсем всички партии, сдружения и Националният съвет на българското малцинство, иницииране на два дебата в Европейския парламент за ситуацията на българското малцинство, сполучливи кандидат-студентски акции, в които дадохме начален старт на над хиляда студенти към висшето обучение по 103 Постановление на Министерски съвет, над хиляда деца от Босилеград почиваха на Черноморието за сметка на Народното събрание, на над три хиляди бе оказано подпомагане за придобиване на българско поданство, с помощта на което те се осъществиха в България и Европа, съвсем целият авто парк в Босилеград през днешния ден е с български табелки, на над 200 души бе оказана безвъзмездна, високо профилирана, а в някои случаи и животоспасяваща здравна помощ на Военно-медицинска академия в София. С други думи, в продължение на 25 години, КИЦ-а всекидневно, на цялостно работно време, беше разполагаем на българите в Босилеград.
Разбира се, всичко това нямаше да бъде допустимо, в случай че не беше поддръжката на България. Сменяваха се държавни управления, посланици, консули, само че Народното събрание, Външно министерство, Министерството на просвета, Агенцията за българите в чужбина, Националните малките екрани, Граждански комитет „ Западни околности ”, Македонският теоретичен институт, осведомителните организации, осведомителните портали, пресата, културни дейци и прочие, бяха зад нас. Друг е въпросът, че от позиция на тежкото състояние на българското малцинство, всичко това не беше задоволително, а можеше да се направи доста повече.
В бурните и динамични събития в света и на Балканите предстоят тежки тествания и рискове. Надежда за българите в Западните околности има дотолкоз, доколкото идеята на Западните околности стане национална и европейска идея на България и нейните европейски сътрудници. И доколкото ситуацията и правата на българското малцинство се сложат в подтекст на неговото развиване, в подтекст на сръбско-българските връзки и в подтекст на сръбската евроинтеграция. Европа има сериозен опит в решаването на етнически проблеми на границите на страните. Ако го използваме, в случай че се поучим от метода по който прилежащите страни Унгария и Хърватска се грижат за своите малцинства в Сърбия и в случай че това стане част от политиката на България към нас и към Сърбия, тогава не всичко е изгубено. /БГНЕС
-------------
Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание “Бюлетин ”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”. Написал е няколко стотин публикации за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за лирика и литература, социална активност и за принос за запазване на националната еднаквост и съблюдаване на правата и ползите на българите в Сърбия. Носител на премията „ Европейски жител за 2016 “ и на „ Златна лаврова клонка ” на Министерството на външните работи. Анализът на Иван Николов е възложен особено на БГНЕС.
