Свети Климент и вярата в България
Култът към светеца е жестоко и нескопосано „ македонизиран “
Повече от 1100 години св. Климент Охридски има съкровено място в нашата просвета и национална памет. Надали е допустимо да се изброят всички институции и обекти, които имат за патрон огромния българин от далечното Средновековие – като стартираме от имената на учебни заведения, селища и улици в дребни и огромни селища, чак до първия наш университет – Софийският. След Втората международна война името на светеца се радва на изключителна респект и във Вардарска Македония, днешната самостоятелна страна. За страдание, култът към светеца е жестоко и нескопосано „ македонизиран “ в цялостен прорез с историческата истина. В самото навечерие на Деня на св. Климент (25 ноември) си коства да се вгледаме още един път не толкоз в живота и делото на един от най-забележителните българи на всички времена, а в това, което той е означавал и би трябвало да значи за нас и изключително за нашите сънародници в Република Македония.
Нека напомним позабравеното през днешния ден стихотворение „ Св. Клименте! “ на Иван Вазов – още повече, че то е обвързвано с голготата на войните за национално обединяване. Творбата, излязла отдолу под перото на нашия народен стихотворец през декември 1915 година, е предизвикана от писмо на български офицер, най-вероятно на родения в Охрид полк. Климент Джеров: „ Отидохме с другарите ми в църквата „ Св. Климент “ и се спряхме пред иконата на светеца. Бедно облечена жена приближи до нас и сподели: „ Господине, Златният ви докара да ни отървете от проклети сърби. Ние все на него се молим… “. По щастлива случайност Охрид бе освободен в деня на Св. Климента (25 ноември).
Ето няколко строфи от творбата на „ Дядо Вазов “:
Свети Клименте, ний те обичаме,
ти си българин, наш си светец,
в тъга, несгоди към теб единствено тичаме,
свещи палим пред твоя венец.
Ти ни гледаш кат’ жив от иконата,
жив пък наш’те предци си гледал,
цар Борису видял си короната
и величьето остаряло видял.
Помогни ни – популярен в небесата си –
помогни ни, о, духо благословен,
да честваме ний свободата си
ведно с твоя светителски ден!
За стиховете на Вазов малко по-късно, откакто напомним в резюме най-важното от това, което знаем за св. Климент. Най-известният възпитаник и последовател на делото на Кирил и Методий е роден към 835 година В Житието му, написано от архиепископ Теофилакт Охридски на основата на по-стари домашни монументи, изрично е казано, че произлиза „ …от европейските мизи, наречени българи… “ и че „ … още като млад и нежен.. “ е възпитаник на св. Методий в манастира „ Полихрон “ в Мала Азия. Именно там идва Константин-Кирил, основава писмеността глаголица и благодарение на Методий образова преводачи от гръцки на старобългарски. Климент е един от тях, взе участие в работата по първите преводи, а и в така наречен Хазарска задача през 860-861 година Той безспорно е измежду най-активните при подготовката и провеждането на Моравската задача на Светите братя (863-886 г.). Ролята и заслугите на Климент са оценени още през 868 година, когато е ръкоположен за презвитер персонално от папа Адриан ІІ. След гибелта на Кирил (14 февруари 869 г.) дружно с Методий е във Великоморавия и, в случай че още веднъж се позовем на житието, е един „ … от корифеите… “ в Моравската задача.
След гибелта на архиепископ Методий (6 април 885 г.) и прогонването на учениците му от Средна Европа Климент дружно с Наум и Ангеларий търси леговище в България. „ Копнежът по България “, маркиран недвусмислено в житието на светеца, едва ли е инцидентен. Възможно е Климент и двамата му събратя да са били родом от територията на самата българска страна. От друга страна е ясно, че сред Методий и княз Борис-Михаил са съществували трайни контакти. Не е невероятно Климент и други негови събратя да са посещавали и по-рано българската столица Плиска. Пристигането на тримата отци в Белград (дн. сръбска столица, през Средновековието български град), а оттова в Плиска не е ненадейно за българския държател. Климент и Наум са поверени на болярина Есхач, комуто князът заповядва: „ Приеми учителите с всяка респект, до момента в който създадем за тях изцяло това, което би трябвало да се направи… “ Непременно би трябвало да се означи, че Есхач носи купата „ сампсис “ (секретар на самия държател!), което ясно демонстрира устрема на българските управляващи да приложат Кирило-Методиевото дело (азбуката и старобългарския език) освен в църквата, само че и за потребностите на държавната администрация.
В Плиска и построените в нейните покрайнини манастири са основани удобни условия за работата на Климент и неговите събратя. Именно в своя, въпреки и къс „ Плисковски интервал “ бъдещият светец основава истински произведения на църковната лирика, продължава своята активност на преподавател, преводач, и така нататък През 887 година в израз на високо доверие е изпратен от Борис в региона Кутмичница/Кутмичевица в днешна Македония и Албания, където християнизацията е още слаба. Мисията обаче не е единствено църковна и културна, а и политическа – в югозападните земи Климент укрепва българските позиции предвид на съперничеството с Византия. Той се открива в град Девол (в дн. Албания), а в полза на задачата Борис сменя тамошния регионален шеф! Новият комит Домета оказва помощ на видния просветник, заради което и през днешния ден развитата от Климент активност впечатлява с мащабите си. В Девол, Охрид и Главиница са основани учебни заведения, в които за едвам седем години са готови към три хиляди и петстотин ученици- бъдещи свещеници, учители и чиновници на разнообразни равнища в държавната администрация.
През 893 година Климент е ръкоположен за „ пръв свещеник на български език “. Поверен му е църковният контрол на „ третата част на Българското царство “. Климент работи най-много в Охрид, където построява манастира „ Св. Пантелеймон “, само че обикаля и обширните земи, за които дава отговор пред църквата и владетеля. Около 910 година, когато умира неговият другар Наум, Климент насочва молба до цар Симеон да се отдръпна от поста си. Царят разубеждава светия отец, като го моли горещо да не приключва пастирската си задача. Този откъс от житието води до хипотезата на проф. Анчо Калоянов, че за известно време Климент е заемал най-високия пост в църквата- този на български архиепископ. Ако това е по този начин, неговото публично средище е била столицата Велики Преслав, надлежно, и дунавският Дръстър (днешна Силистра), като антично огнище на вярата. Нека това не ни обърква, тъй като и през днешния ден има „ двойни епархии “, каквато е Варненско-Преславската. Така или другояче, да се лимитира активността на Климент единствено с Охрид и югозападните земи е неправилно. Още нещо, огромният литератор има водеща роля при основаването на кирилицата- българската писменост, която последователно измества глаголицата.
Св. Климент умира на 27 юли 916 година и е заровен в манастира „ Св. Пантелеймон “. Мощите му епохи наред се пазят в църквата „ Св. Богородица Перивлепта “ в Охрид. Днес са положени в храма на негово име, построен в мястото Плаошник в старопрестолния град. Черепът на светеца през ХVІІ в. е отвеян в манастира „ Св. Йоан Предтеча “ край Бер (Верия, през днешния ден в Гърция), а през последните десетилетия няколко пъти е излаган за поклонение в България. Частици от мощите на св. Климент се пазят в софийския храм „ Св. Седмочисленици “, в Бигорския манастир, в църкви в Скопие, Пловдив, Рим… Църквата отбелязва паметта на Климент на 25 ноември и в деня на успението му (27 юли). Както е известно, този Климентов ден се трансформира в празник на Светите Седмочисленици.
Да се върнем още веднъж към случката, въодушевила Иван Вазов, и затрогващите думи на скромната охридчанка. Разбира се, прозвището „ Златния “ няма връзка с понятието „ Златен век “, навлязло в историческата и литературната просвета по-късно. По-важното е, че македонските българи са свързвали светеца освен с църквата и книжнината на български език… През цялото битие на автокефалната архиепископия „ … на Охрид и цяла България… “ – от 1019 до 1767 година, светецът е неин самобитен патрон и сакрална връзка с времето на свободното Българско царство. Онова, което можем да разберем от съответната история, въодушевила Вазов, а и от други случаи, е че св. Климент е възприеман от македонските българи като въплъщение на самата България. И, което е още по-показателно- на вярата им в българската страна и нейната освободителна задача. Затова през есента на 1915 година нашите сънародници виждат във обстоятелството на освобождението на Охрид тъкмо в деня на св. Климент знак от Бога! Как тогава бихме могли да „ разделяме “ или пък да „ отстъпваме “ на някого светеца, който е един от най-ярките знаци на България?
Повече от 1100 години св. Климент Охридски има съкровено място в нашата просвета и национална памет. Надали е допустимо да се изброят всички институции и обекти, които имат за патрон огромния българин от далечното Средновековие – като стартираме от имената на учебни заведения, селища и улици в дребни и огромни селища, чак до първия наш университет – Софийският. След Втората международна война името на светеца се радва на изключителна респект и във Вардарска Македония, днешната самостоятелна страна. За страдание, култът към светеца е жестоко и нескопосано „ македонизиран “ в цялостен прорез с историческата истина. В самото навечерие на Деня на св. Климент (25 ноември) си коства да се вгледаме още един път не толкоз в живота и делото на един от най-забележителните българи на всички времена, а в това, което той е означавал и би трябвало да значи за нас и изключително за нашите сънародници в Република Македония.
Нека напомним позабравеното през днешния ден стихотворение „ Св. Клименте! “ на Иван Вазов – още повече, че то е обвързвано с голготата на войните за национално обединяване. Творбата, излязла отдолу под перото на нашия народен стихотворец през декември 1915 година, е предизвикана от писмо на български офицер, най-вероятно на родения в Охрид полк. Климент Джеров: „ Отидохме с другарите ми в църквата „ Св. Климент “ и се спряхме пред иконата на светеца. Бедно облечена жена приближи до нас и сподели: „ Господине, Златният ви докара да ни отървете от проклети сърби. Ние все на него се молим… “. По щастлива случайност Охрид бе освободен в деня на Св. Климента (25 ноември).
Ето няколко строфи от творбата на „ Дядо Вазов “:
Свети Клименте, ний те обичаме,
ти си българин, наш си светец,
в тъга, несгоди към теб единствено тичаме,
свещи палим пред твоя венец.
Ти ни гледаш кат’ жив от иконата,
жив пък наш’те предци си гледал,
цар Борису видял си короната
и величьето остаряло видял.
Помогни ни – популярен в небесата си –
помогни ни, о, духо благословен,
да честваме ний свободата си
ведно с твоя светителски ден!
За стиховете на Вазов малко по-късно, откакто напомним в резюме най-важното от това, което знаем за св. Климент. Най-известният възпитаник и последовател на делото на Кирил и Методий е роден към 835 година В Житието му, написано от архиепископ Теофилакт Охридски на основата на по-стари домашни монументи, изрично е казано, че произлиза „ …от европейските мизи, наречени българи… “ и че „ … още като млад и нежен.. “ е възпитаник на св. Методий в манастира „ Полихрон “ в Мала Азия. Именно там идва Константин-Кирил, основава писмеността глаголица и благодарение на Методий образова преводачи от гръцки на старобългарски. Климент е един от тях, взе участие в работата по първите преводи, а и в така наречен Хазарска задача през 860-861 година Той безспорно е измежду най-активните при подготовката и провеждането на Моравската задача на Светите братя (863-886 г.). Ролята и заслугите на Климент са оценени още през 868 година, когато е ръкоположен за презвитер персонално от папа Адриан ІІ. След гибелта на Кирил (14 февруари 869 г.) дружно с Методий е във Великоморавия и, в случай че още веднъж се позовем на житието, е един „ … от корифеите… “ в Моравската задача.
След гибелта на архиепископ Методий (6 април 885 г.) и прогонването на учениците му от Средна Европа Климент дружно с Наум и Ангеларий търси леговище в България. „ Копнежът по България “, маркиран недвусмислено в житието на светеца, едва ли е инцидентен. Възможно е Климент и двамата му събратя да са били родом от територията на самата българска страна. От друга страна е ясно, че сред Методий и княз Борис-Михаил са съществували трайни контакти. Не е невероятно Климент и други негови събратя да са посещавали и по-рано българската столица Плиска. Пристигането на тримата отци в Белград (дн. сръбска столица, през Средновековието български град), а оттова в Плиска не е ненадейно за българския държател. Климент и Наум са поверени на болярина Есхач, комуто князът заповядва: „ Приеми учителите с всяка респект, до момента в който създадем за тях изцяло това, което би трябвало да се направи… “ Непременно би трябвало да се означи, че Есхач носи купата „ сампсис “ (секретар на самия държател!), което ясно демонстрира устрема на българските управляващи да приложат Кирило-Методиевото дело (азбуката и старобългарския език) освен в църквата, само че и за потребностите на държавната администрация.
В Плиска и построените в нейните покрайнини манастири са основани удобни условия за работата на Климент и неговите събратя. Именно в своя, въпреки и къс „ Плисковски интервал “ бъдещият светец основава истински произведения на църковната лирика, продължава своята активност на преподавател, преводач, и така нататък През 887 година в израз на високо доверие е изпратен от Борис в региона Кутмичница/Кутмичевица в днешна Македония и Албания, където християнизацията е още слаба. Мисията обаче не е единствено църковна и културна, а и политическа – в югозападните земи Климент укрепва българските позиции предвид на съперничеството с Византия. Той се открива в град Девол (в дн. Албания), а в полза на задачата Борис сменя тамошния регионален шеф! Новият комит Домета оказва помощ на видния просветник, заради което и през днешния ден развитата от Климент активност впечатлява с мащабите си. В Девол, Охрид и Главиница са основани учебни заведения, в които за едвам седем години са готови към три хиляди и петстотин ученици- бъдещи свещеници, учители и чиновници на разнообразни равнища в държавната администрация.
През 893 година Климент е ръкоположен за „ пръв свещеник на български език “. Поверен му е църковният контрол на „ третата част на Българското царство “. Климент работи най-много в Охрид, където построява манастира „ Св. Пантелеймон “, само че обикаля и обширните земи, за които дава отговор пред църквата и владетеля. Около 910 година, когато умира неговият другар Наум, Климент насочва молба до цар Симеон да се отдръпна от поста си. Царят разубеждава светия отец, като го моли горещо да не приключва пастирската си задача. Този откъс от житието води до хипотезата на проф. Анчо Калоянов, че за известно време Климент е заемал най-високия пост в църквата- този на български архиепископ. Ако това е по този начин, неговото публично средище е била столицата Велики Преслав, надлежно, и дунавският Дръстър (днешна Силистра), като антично огнище на вярата. Нека това не ни обърква, тъй като и през днешния ден има „ двойни епархии “, каквато е Варненско-Преславската. Така или другояче, да се лимитира активността на Климент единствено с Охрид и югозападните земи е неправилно. Още нещо, огромният литератор има водеща роля при основаването на кирилицата- българската писменост, която последователно измества глаголицата.
Св. Климент умира на 27 юли 916 година и е заровен в манастира „ Св. Пантелеймон “. Мощите му епохи наред се пазят в църквата „ Св. Богородица Перивлепта “ в Охрид. Днес са положени в храма на негово име, построен в мястото Плаошник в старопрестолния град. Черепът на светеца през ХVІІ в. е отвеян в манастира „ Св. Йоан Предтеча “ край Бер (Верия, през днешния ден в Гърция), а през последните десетилетия няколко пъти е излаган за поклонение в България. Частици от мощите на св. Климент се пазят в софийския храм „ Св. Седмочисленици “, в Бигорския манастир, в църкви в Скопие, Пловдив, Рим… Църквата отбелязва паметта на Климент на 25 ноември и в деня на успението му (27 юли). Както е известно, този Климентов ден се трансформира в празник на Светите Седмочисленици.
Да се върнем още веднъж към случката, въодушевила Иван Вазов, и затрогващите думи на скромната охридчанка. Разбира се, прозвището „ Златния “ няма връзка с понятието „ Златен век “, навлязло в историческата и литературната просвета по-късно. По-важното е, че македонските българи са свързвали светеца освен с църквата и книжнината на български език… През цялото битие на автокефалната архиепископия „ … на Охрид и цяла България… “ – от 1019 до 1767 година, светецът е неин самобитен патрон и сакрална връзка с времето на свободното Българско царство. Онова, което можем да разберем от съответната история, въодушевила Вазов, а и от други случаи, е че св. Климент е възприеман от македонските българи като въплъщение на самата България. И, което е още по-показателно- на вярата им в българската страна и нейната освободителна задача. Затова през есента на 1915 година нашите сънародници виждат във обстоятелството на освобождението на Охрид тъкмо в деня на св. Климент знак от Бога! Как тогава бихме могли да „ разделяме “ или пък да „ отстъпваме “ на някого светеца, който е един от най-ярките знаци на България?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ