Кукерите се появяват в различно време в различните краища на

Кукерите се появяват в друго време в другите краища на България. В Банско идват на Нова година, в Пернишко - към края на януари, а на други места в България кукерите се появяват и обичайно се свързват със Сирни Заговезни.

 Кукерите са се появявали в чест на настъпващата Нова Година по време на Сирни Заговезни, т.е. първоначално не на календарната, а на земеделска година, обвързвано с разораването на нивите. Обичаят Кукерство символизира заминаването на зимата и възвръщането на новия живот с настъпването на топлите дни и е един от най-древните по нашите земи, води началото си от преди 6000 години. По времето на траките се отбелязва в дните на античния гръцки господ на виното и веселието Дионис. В античните времена поклонниците на Дионис се назовават сатири и силени, първообрази на по-късно появилите се кукери. Сатирите се изобразяват като брадати мъже с дълги скотски уши и кози крайници. Звънът и шумът, които основават кукерите, имат също своето пояснение и идва от шума от удрянето на щитовете и мечовете на критските курети. Това са пазителите на дребния Зевс /бащата на господ Дионис/. Куретите танцуват бойни танци, с които е трябвало да заглушат рева на новородения Зевс и да отклонят вниманието на Кронос, прочут с това, че изяжда децата си.

 Самата дума „ кукери ” също е с тракийски генезис и значи „ високи, маскирани хора ”. Повечето участници в кукерските игри носят високи шапки (понякога над 2 метра). Коренът на думата кукер „ кук ” и по-древната й форма „ каук ” значи „ височина, кривина, високо място ”. От „ каук ” идва обяснението на името на планината Кавказ. Подобна дума има и в литовския език „ каукарас ” значи „ връх на планина ”. Кукерите са известни с разнообразни имена – мечкари, старци, кукове, бабугери, песяци. Обличат се със комбинация от женски и мъжки облекла и носят страховити маски. В Източна България главно са облечени в булчински и младоженски костюми, а в останалите елементи на страната обличат облекла от кози, овчи или сърнешки кожи. Окачват по себе си хлопки и звънци, носят тояги, с цел да прогонят злите сили и по този начин посрещат пролетта, символизираща плодородието и благоденствието.

 В обичая могат да вземат участие единствено мъже, ергени. Основните настоящи лица са Момък (Дядо), Невеста (Баба), Цар и останалите кукери. Само Царят е мъж в зрелост, който към този момент е основал семейство, има деца и парцел. Той се вози в каруца, а след нея кукерите влачат и рало, с което ритуално орат земята. В каруцата има и крина със зърно, което Царят алегорично засява. Събират се в центъра на селото, откъдето потеглят да обикалят къщите с наричания за изобилие и здраве. Домакините подаряват „ гостите ” с вино, храна, а те целуват ръка на стопанина.След като обиколи селото, дружината се връща на площада, където разиграва своя древен ритуал. Най-напред кукерите тичат в разнообразни направления, като дрънчат колкото може по-силно със звънците. Вярва се, че колкото по-шумни са, толкоз по-сигурно е, че ще прогонят злите сили и духове. Там ги чака и Невестата, която стартира сякаш да подрежда мебелировка, само че в действителност единствено я разтуря. Момъкът ритуално „ опложда ” Невестата в паниката, с цел да се зароди и новото начало, а кукерите дават на Царя три залъка самун. Двама от кукерите се впрягат в ралото, а един „ орач ” ги подкарва обредно. След тях Царят сее зърно от крината, а цялата група ги следва, като скача и размахва саби. Царят благославя за изобилие, един от кукерите ритуално го убива, а останалите се събират над него и го " възкресяват ". Невестата „ ражда ” дете, новото начало е към този момент на бял свят, земеделската година може да стартира и веселбата продължава с национални хора. Накрая всички се събират на богата гощавка от дарената им от хората храна.

 Изработването на кукерските маски е самобитно изкуство. Повечето от тях са с дървена структура. Върху маската се залепят разноцветни конци, късчета платове, огледала и други детайли. Маската би трябвало да е грозна и страшна, с цел да се „ изплаши ” злото. Най-древните маски са във тип на овен, козел и бик. Някои маски са с две лица. От едната страна лицето е кротко - чип нос, усмихнато лице. От другата страна носът е огромен и прегърбен, а лицето злокобно. Така се демонстрират положителното и злото, които редом съществуват в света. Не по-маловажни от материята са цветовете на украсата. Основният цвят е аленият – знак на плодородието и възраждащата се природа, слънцето и огъня. В българската символика аленият цвят „ гони ” злите сили и духове. Другият доминиращ цвят е белият. Бялото е знак на водата, светлината и чистотата.

 Кукерските игри са публикувани освен в България, само че и в някои други страни - Румъния, Сърбия, Гърция, Македония, Молдова, Словения, Хърватска. В Италия също се организират сходни карнавали на „ мамутонес ”, сходство на нашите кукери. Те носят дървени черни маски, звънци на кръста и дебели кожуси. В Кантабрия, Испания се чества така наречен " Киханера ", сходство на кукерските игри. Отбелязва се през първата неделя от новата година. Във всички тези краища по света маскираните хора носят шанс, изобилие и благополучие. Вярва се, че колкото повече „ удари ” получиш от маскираните кукери, толкоз по-надалеч ще стои злото от теб. Затова хората всеобщо се събират и ги посрещат с почести и лакомства.

Инфо: www.hera.bg