Малкият териер Смоуки, който се би във Втората световна война
Кучетата са част от войната още от началото на историята. Хората обаче нормално си показват немска овчарка или някаква друга надеждна и на първо място едра порода куче – а най-вероятно не 1,8-килограмов женски йоркширски териер.
Териерът Смоуки в действителност потвърждава обаче, че размерът не е всичко и че даже и най-малките същества могат да бъдат извънредно смели. Тя е открита за първи път в изоставен окоп през февруари 1944 година, в джунгла в Нова Гвинея. Скоро по-късно е закупена от ефрейтор Бил Уин на цена от 2 австралийски $.
Уин се привърза доста към Смоуки и й разрешава да спи в палатката му и споделя храната си с нея. Тъй като публично тя не е „ военно куче “, Смоуки не може да получава медикаменти от ветеринаря, нито уравновесена диета, подобаваща за климата в джунглата.
PBY Catalina във водата
Въпреки това кучето в никакъв случай не се разболява, нито пък остава недохранено. Скоро Смоуки се трансформира в незаменима част от 5-та ескадрила на Военновъздушни сили и 26-та ескадрила Фото Рекон и извършва до 12 въздушни и морски избавителни и разследващи задачи. По време на полетите тя нормално обикаля фюзелажа на летящата лодка PBY Catalina, под краката на артилеристите на покрива.
Ставайки все по-популярна измежду войските, Смоки се научава да прави многобройни номера и даже скача с парашут от 9 метра височина, от дърво. Забавлението, което мъничкото куче дава на бойците, е скъпо, защото те постоянно имат обезверена потребност да разсеят мозъка си от ужасите на войната.
През 1944 година тя е оповестена за амулет на войските в югозападната част на Тихия океан от списание Yank Down Under, и всичко това с помощта на желанието й да научи разнообразни трикове и да взе участие в сценки, постоянно изпълняващи за ранени бойци. Собственикът й Бил Уин споделя, че тя избавя живота му, до момента в който са на транспортен транспортен съд, когато го е предизвестява за входящи снаряди. За страдание, останалите осем мъже, които стоят до Уин, нямат подобен шанс, защото са умират при гърмежите, до момента в който притежателят на Смоуки съумя да се измъкне тъкмо в точния момент.
Може би най-значимото й достижение е провеждането на телеграфна жица през 21-метрова тръба с диаметър 200 мм, до момента в който е под тежка бомбардировка. Тя е задоволително дребна, с цел да се побере през тръбата, и напъните й се оказват решаващи за успеха в акцията в Лусон през 1944 година във Филипините.
Самият Уин разказва в детайли задачата на Смоуки в телевизионно изявление за NBC след войната:
Нейният акт на храброст довежда до облекчение на 250 наземни екипажа от рискуването на живота им, защото работата, която тя свършва за броени минути, другояче щеше да отнеме три дни копаене при ежедневни офанзиви на противников бомбардировки. Бързото разрешаване на неизправността на телеграфната жица също по този начин поддържа 40 бойци и разследващи самолети в употреба в решителен миг.
След войната Смоуки става пионер в кучетерапията в разнообразни ветеранни лечебни заведения и прави кариера в Холивуд и малкия екран, представяйки театралните си умения.
През 1957 година, след дълъг и изпълнен с прекарвания живот, йоркширският териер Смоки умира. Почти 50 години по-късно през 2005 година споменът за нея е още веднъж жив и в нейна чест е повдигнат монумент, изобразяващ я седнала във войнишка каска. Текстът изпод е:
„ Смоуки, Йорки Дудъл Данди* и кучетата от всички войни. “
*
