Какво иска Иран и от какво се страхува
Кризите, които раздрусват Близкия изток, са по едно и също време самостоятелни огнища на напрежение и релативно интегрирана общорегионална атака на подкрепяни от Иран въоръжени банди. Понякога не е ясно до каква степен Иран има надзор над тези милиции в Ирак, Сирия, Ливан, Газа, Йемен и други страни.
Въпреки че въздействието на Иран работи тъкмо под земетресенията и трусовете, разтърсващи района, сходно на администрацията на Байдън, Иран съществено желае да избегне по-широка война . И двамата са като Златокоска, която се нуждае от задоволително, само че не прекомерно доста.
Но има и основни разлики. Съединените щати са мощ на статуквото - поддържането на сигурността и стабилността е тяхната районна марка. Нахлуването в Ирак през 2003 година унищожи доверието в Съединени американски щати, частично тъй като беше толкоз ирационално отклоняване от обичайния ангажимент за ред. Иран, въпреки това, е квинтесенцията на ревизионистичния фактор, който се опълчва на районния и световния баланс на силите.
Съединените щати и Саудитска Арабия, която също е районна мощ на статуквото, са мощно обвързани, до момента в който Иран поредно си партнира с други ревизионистични сили като Русия и Китай .
Това слага Вашингтон в тактически неизгодно състояние, защото сътрудниците му би трябвало да се държат релативно внимателно или да излагат на риск ползите на Съединени американски щати - както при водената от Саудитска Арабия намеса в Йемен, почнала през 2015 година, и продължаващата война на възмездие на Израел в Газа. Ето за какво администрацията на Байдън се пробва безшумно да сдържа и лимитира Израел в Газа и да му попречи да работи по заканите си против " Хизбула " в Ливан.
Обратно, Иран нормално не е застрашен, когато неговите клиенти сеят безпорядък. За Иран даже и ръководената от " Хамас " серия от убийства на 7 октомври беше потребна, защото обезкръви Израел в борбата против неговите съюзници от " Хамас ".
Въпреки това Иран би трябвало да внимава какво вършат неговите пълномощници. Когато по-рано тази година една от иранските шиитски милиции в Ирак, " Катаиб Хизбула ", извърши офанзива с дрон против американски логистичен център в Йордания, убивайки трима американски бойци, тя отиде прекомерно надалеч. Иранските водачи побързаха да упорстват, че не желаят по-широка война, изключително със Съединените щати. " Катайб Хизбула " разгласи, че прекратява всички военни интервенции, като в същото време се оплака, че Иран " не познава естеството на нашия джихад ", което значи, че се отдръпва по иранска заповед.
Иран поддържа напъните на " Хизбула " да избегне всеобхватна война с Израел макар непрекъснатата израелска ескалация и закани. Когато тази година Израел умъртви основен водач на Хамас, Салех Ал-Арури, с удар на безпилотен аероплан в главния регион на " Хизбула " в Бейрут, " Хизбула " отговори с значително алегорична ракетна офанзива против израелска радарна станция, която нанесе дребни вреди.
В отговор Израел умъртви заместник-командира на елитните сили на " Хизбула " " Радуан " Уисам Тауил, което всъщност остава без последици, макар че интензивните конфликти край границата не престават.
Сега Израел упорства " Хизбула " да изтегли силите си на 30 км от границата или да бъде изправена пред тотална офанзива, като от двете страни бъдат евакуирани към 80 000 израелци и 70 000 ливанци. " Хизбула " отхвърля, а договарящият от Вашингтон Амос Хохщайн предложи евакуиране на " Хизбула " на 7 км. " Хизбула " не желае война с Израел и Иран е склонен с това.
Техеран не желае да пропилее своя коз - 150 000 ракети и ракетен боеприпас на " Хизбула ", постоянно с точно ориентиране, против Газа или " Хамас ". " Хизбула ", евентуално най-мощната недържавна войска в историята, има за цел да възпре израелски или американски офанзиви против Иран, изключително против неговите нуклеарни уреди.
Потенциалът за такива американски или израелски въздушни удари е измежду най-съществените аргументи, заради които Иран желае да избегне по-широк спор. Докато международното внимание е ориентирано към непосредствените рецесии, подбудени от нападението на 7 октомври, Техеран отбелязва неосезаем, само че забележителен прогрес към статут на нуклеарна мощ, като обогатява от ден на ден уран с качество, близо до оръжейното . Последното нещо, от което се нуждае Иран, е нещо, което би могло да обърне този прогрес и да заплаши други съществени национални ползи.
Дивата карта за Иран са йеменските бойци хути и тяхното пиратство в Червено море. Това пиратство удостовери и акцентира две отдавнашни ирански дипломатически мнения: че Иран и неговата мрежа от " оси на опозиция " би трябвало да бъдат включени във всяко фактическо съглашение за морска сигурност и че в случай че Иран не може да транспортира свободно своя нефт заради глобите, никой не може да бъде сигурен в безпрепятствената морска търговия.
Тъй като три от осемте съществени международни морски контролно-пропускателни пунктове - Суецкият канал, Ормузкият пролив и протокът Баб ал-Мандаб - заобикалят Арабския полуостров и са уязвими за офанзиви от страна на Иран и " оста ", тази световна икономическа накърнимост обезпечава на Иран безапелационно интернационално въздействие.
И въпреки всичко хутите може да се окажат най-неприятният член на " оста " за Иран . Подобно на " Хамас ", само че за разлика от съвсем всички останали групи от " оста ", те не са основани от Иран, а са негови клиенти. И двете са посочили дарба и подготвеност да работят независимо, както " Хамас " съвсем несъмнено направи на 7 октомври.
Така че Иран има огромен залог в редица спорове, които би трябвало да бъдат деликатно овладeни и следени, в случай че желае да избегне заплащането на забележителна и евентуално голяма цена.
Техеран към този момент е лимитирал своите иракски пълномощници, работи, с цел да помогне на " Хизбула " да се сниши и да избегне опустошителна израелска офанзива. Възможно е даже и двамата, публично или импровизирано, да одобряват американското предложение за по-скромно евакуиране от границата с Израел. А Иран евентуално приканва хутите да внимават доста да не убиват американци или по различен метод да не отидат прекомерно надалеч.
Не единствено Вашингтон би трябвало да играе деликатна игра на равновесие в близкоизточната обърканост. Въпреки враждебността на Иран към статуквото и облагите от настоящия спор на процедура без разноски за самия него, той ясно осъзнава усилването на забележителните евентуални опасности.
Техеран сигурно осъзнава, че би трябвало да получи по-добър надзор над своите арабски пълномощници или те могат да го въвлекат в спор, който е пагубен за иранските национални ползи - а може би даже и за бъдещето на режима.
Въпреки че въздействието на Иран работи тъкмо под земетресенията и трусовете, разтърсващи района, сходно на администрацията на Байдън, Иран съществено желае да избегне по-широка война . И двамата са като Златокоска, която се нуждае от задоволително, само че не прекомерно доста.
Но има и основни разлики. Съединените щати са мощ на статуквото - поддържането на сигурността и стабилността е тяхната районна марка. Нахлуването в Ирак през 2003 година унищожи доверието в Съединени американски щати, частично тъй като беше толкоз ирационално отклоняване от обичайния ангажимент за ред. Иран, въпреки това, е квинтесенцията на ревизионистичния фактор, който се опълчва на районния и световния баланс на силите.
Съединените щати и Саудитска Арабия, която също е районна мощ на статуквото, са мощно обвързани, до момента в който Иран поредно си партнира с други ревизионистични сили като Русия и Китай .
Това слага Вашингтон в тактически неизгодно състояние, защото сътрудниците му би трябвало да се държат релативно внимателно или да излагат на риск ползите на Съединени американски щати - както при водената от Саудитска Арабия намеса в Йемен, почнала през 2015 година, и продължаващата война на възмездие на Израел в Газа. Ето за какво администрацията на Байдън се пробва безшумно да сдържа и лимитира Израел в Газа и да му попречи да работи по заканите си против " Хизбула " в Ливан.
Обратно, Иран нормално не е застрашен, когато неговите клиенти сеят безпорядък. За Иран даже и ръководената от " Хамас " серия от убийства на 7 октомври беше потребна, защото обезкръви Израел в борбата против неговите съюзници от " Хамас ".
Въпреки това Иран би трябвало да внимава какво вършат неговите пълномощници. Когато по-рано тази година една от иранските шиитски милиции в Ирак, " Катаиб Хизбула ", извърши офанзива с дрон против американски логистичен център в Йордания, убивайки трима американски бойци, тя отиде прекомерно надалеч. Иранските водачи побързаха да упорстват, че не желаят по-широка война, изключително със Съединените щати. " Катайб Хизбула " разгласи, че прекратява всички военни интервенции, като в същото време се оплака, че Иран " не познава естеството на нашия джихад ", което значи, че се отдръпва по иранска заповед.
Иран поддържа напъните на " Хизбула " да избегне всеобхватна война с Израел макар непрекъснатата израелска ескалация и закани. Когато тази година Израел умъртви основен водач на Хамас, Салех Ал-Арури, с удар на безпилотен аероплан в главния регион на " Хизбула " в Бейрут, " Хизбула " отговори с значително алегорична ракетна офанзива против израелска радарна станция, която нанесе дребни вреди.
В отговор Израел умъртви заместник-командира на елитните сили на " Хизбула " " Радуан " Уисам Тауил, което всъщност остава без последици, макар че интензивните конфликти край границата не престават.
Сега Израел упорства " Хизбула " да изтегли силите си на 30 км от границата или да бъде изправена пред тотална офанзива, като от двете страни бъдат евакуирани към 80 000 израелци и 70 000 ливанци. " Хизбула " отхвърля, а договарящият от Вашингтон Амос Хохщайн предложи евакуиране на " Хизбула " на 7 км. " Хизбула " не желае война с Израел и Иран е склонен с това.
Техеран не желае да пропилее своя коз - 150 000 ракети и ракетен боеприпас на " Хизбула ", постоянно с точно ориентиране, против Газа или " Хамас ". " Хизбула ", евентуално най-мощната недържавна войска в историята, има за цел да възпре израелски или американски офанзиви против Иран, изключително против неговите нуклеарни уреди.
Потенциалът за такива американски или израелски въздушни удари е измежду най-съществените аргументи, заради които Иран желае да избегне по-широк спор. Докато международното внимание е ориентирано към непосредствените рецесии, подбудени от нападението на 7 октомври, Техеран отбелязва неосезаем, само че забележителен прогрес към статут на нуклеарна мощ, като обогатява от ден на ден уран с качество, близо до оръжейното . Последното нещо, от което се нуждае Иран, е нещо, което би могло да обърне този прогрес и да заплаши други съществени национални ползи.
Дивата карта за Иран са йеменските бойци хути и тяхното пиратство в Червено море. Това пиратство удостовери и акцентира две отдавнашни ирански дипломатически мнения: че Иран и неговата мрежа от " оси на опозиция " би трябвало да бъдат включени във всяко фактическо съглашение за морска сигурност и че в случай че Иран не може да транспортира свободно своя нефт заради глобите, никой не може да бъде сигурен в безпрепятствената морска търговия.
Тъй като три от осемте съществени международни морски контролно-пропускателни пунктове - Суецкият канал, Ормузкият пролив и протокът Баб ал-Мандаб - заобикалят Арабския полуостров и са уязвими за офанзиви от страна на Иран и " оста ", тази световна икономическа накърнимост обезпечава на Иран безапелационно интернационално въздействие.
И въпреки всичко хутите може да се окажат най-неприятният член на " оста " за Иран . Подобно на " Хамас ", само че за разлика от съвсем всички останали групи от " оста ", те не са основани от Иран, а са негови клиенти. И двете са посочили дарба и подготвеност да работят независимо, както " Хамас " съвсем несъмнено направи на 7 октомври.
Така че Иран има огромен залог в редица спорове, които би трябвало да бъдат деликатно овладeни и следени, в случай че желае да избегне заплащането на забележителна и евентуално голяма цена.
Техеран към този момент е лимитирал своите иракски пълномощници, работи, с цел да помогне на " Хизбула " да се сниши и да избегне опустошителна израелска офанзива. Възможно е даже и двамата, публично или импровизирано, да одобряват американското предложение за по-скромно евакуиране от границата с Израел. А Иран евентуално приканва хутите да внимават доста да не убиват американци или по различен метод да не отидат прекомерно надалеч.
Не единствено Вашингтон би трябвало да играе деликатна игра на равновесие в близкоизточната обърканост. Въпреки враждебността на Иран към статуквото и облагите от настоящия спор на процедура без разноски за самия него, той ясно осъзнава усилването на забележителните евентуални опасности.
Техеран сигурно осъзнава, че би трябвало да получи по-добър надзор над своите арабски пълномощници или те могат да го въвлекат в спор, който е пагубен за иранските национални ползи - а може би даже и за бъдещето на режима.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ