Кризисните центрове за жени-жертви на насилие са тежка и непривлекателна

Кризисните центрове за жени-жертви на принуждение са тежка и непривлекателна за общините обществена услуга, по тази причина в множеството градове в страната където въобще я има тя се извършва от неправителствени организации. В момента в 9 регионални града има 10 спешни центъра за дами с деца, жертви на домашно принуждение, като в Русе са 2. В останалите регионални градове няма. Това основава доста компликации, в това число за работата на полицията при обезпечаването на отбрана на жертви на принуждение, а настоящото законодателство доста мъчно разрешава настаняването на потърпевши от една област в спешен център от друга област.

Улесняване на този режим беше заложен в новия Закон за обществените услуги, който обаче се отсрочва с половин година поради офанзивите против него от страна на протестиращи против Стратегията за детето и другите законови ограничения за протекция на деца; “патриотични " обединения и религиозни общности.

Показателно е и, че всички спешни центрове за потърпевши от принуждение дами с деца се ръководят от Неправителствени организации като се изключи тези в Пловдив и Плевен. Въпреки нежеланието на страната и общините да дават услуги за тази уязвима група, управляващите се поддават на офанзивите против развиваната от неправителствения бранш активност, която от време на време е единственият избавителен пояс за жертвите на принуждение. От отсрещната страна не стоят никакви градивни оферти

Защо във всеки регионален град би трябвало да има спешен център?

Кризисните центрове не са най-хубавото решение при случаи на домашно принуждение и въобще не са панацея, само че са единственото допустимо решение от време на време, разяснява пред Mediapool Катя Кръстанова, клиничен психолог и психотерапевт във фондаця " Асоциация Анимус ".