БАН: Има риск за фискалната стабилност, трябват мерки за най-уязвимите
Кризата за преобладаващата част от българската стопанска система ще бъде по-скоро краткосрочна – от 2 до 3 тримесечия, и приблизително дълбока – планува се действителният спад в икономическата интензивност на годишна база да е сред 5 и 7%. В случай, че няма нова вълна на разпространяване на COVID-19 през есенно-зимния сезон, възобновяване ще стартира в края на третото тримесечие и ще продължи през цялата последваща година , в края на която ще бъдат достигнати предкризисните равнища. Реалният напредък ще стартира от 2022 година Това се споделя в Годишния отчет за икономическо развиване и политики на България на Института за стопански проучвания при Българската академия на науките, оповестен на уеб страницата на институцията.
Традиционно в отчета се преглеждат главните браншове на стопанската система, финансовия и банков бранш, пазара на труда и структурните промени, само че икономистите дават и рекомендации за политики в средносрочен проект. От Българска академия на науките акцентират, че прогнозата им ще бъде обновена наесен.
Основният извод е, че до експлоадирането на пандемията от новия ковид българската стопанска система се е развивала устойчиво , въпреки и със скромни темпове на напредък, с бързо повишаване на заплатите и на заетостта, с устойчива финансова и банкова система и липса на макроикономически несъответствия. Въвеждането на ограничаващите ограничения поради COVID-19 и налагането на така наречен „ обществено разграничаване “ обаче трансформира динамичността на икономическото развиване.
Икономистите на Българска академия на науките вършат няколко съществени допускания, годни сега:
Първото допускане е, че евентуалният Брутният вътрешен продукт ще остане по-скоро невисок – към 2.5 - 3% годишно , както поради проблемите в пазара на труда, по този начин и поради слабата капиталова интензивност. Противодействащ фактор ще бъде повишаването на общата факторна продуктивност на труда, която може да се чака в следствие от ускоряването на автоматизацията и дигитализацията при заместването на доста от човешките действия в процеса на производството, наложени от „ общественото разграничаване “.
На второ място икономистите позволяват, че рецесията на пазара на труда по отношение на пандемията от COVID-19 не стартира с обичайното забавяне по отношение на икономическа или финансова рецесия, а ги изпреварва . Наблюдават се неподходящи структурни промени в заетостта, които ще имат отрицателни отблясъци върху икономическия напредък. Опитът от предходната рецесия след 2008 година и към този момент подхванати ограничения за стабилизиране на заетостта разрешават да се допусна, че усъвършенстване на индикаторите за претовареност и безработица може да се чакат най-рано през 2022 година За реализация на тези упования ще се разчита на облекчение на ситуацията в браншове като: туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, търговия, строителство и превоз, както и при възобновяване на поръчките на външнотърговските ни сътрудници и активизиране на вътрешното търсене.
Външната търговия , която към този момент бе изгубила водещата си позиция във връзка с факторите на растежа, ще остане потисната , установяват учените. Причините са свързани на първо място с процесите на деглобализация и преструктурирането на веригите за доставка. Първоначалният потрес ще бъде усетен по-бързо при размерите на износа, само че бързо ще бъде пренесен и при вноса, изключително при вносните артикули, употребявани при производството на експортна продукция и тези с висока ценова разтегливост, се споделя в отчета.
През 2020 и 2021 година надали ще има инфлационен напън. Много по-вероятно е в кратковременен проект да има дефлационни процеси, защото вътрешните фактори за инфлация от рода на: нараснало търсене, повишение на административно следените цени, проблеми с предлагането и несъразмерна ликвидност, ще са трайно потиснати. В по-дългосрочен проект е вероятен инфлационен напън, по-скоро провокиран извън поради: монетизация на преобладаващата част от новоемитирания дълг, по-рязко обезценяване на еврото на интернационалните пазари или бързо повишаване на цените на енергоносителите и съществени храни.
Има риск за фискалната непоклатимост, би трябвало помощ за най-уязвимите
Не на последно място икономистите на Българска академия на науките регистрират, че икономическата неустановеност, подбудена от COVID-19, както и повишаването на безработицата по чисто вътрешно обусловени регулаторни аргументи и по линия на световните вериги на доставките, поражда опасности пред опазване на фискалната непоклатимост в страната. Факт е, че все още те не се осъществят и бюджетното салдо продължава да бъде на остатък към края на юни 2020 година
Според учените запазването на фискалната непоклатимост в страната значително зависи от положението на пазара на труда и мощната комерсиална, финансова и икономическа съгласуваност с Европейски Съюз и в частност с еврозоната . Това косвено основава взаимозависимост на бюджетните приходи, както и въздейства върху нуждата от увеличение на бюджетните разноски по отношение на положението на външната среда, в това число и във връзка с опциите за заемане на финансови средства на интернационалните пазари.
Към момента главните параметри на държавната антикризисна стратегия включват даване на заеми на стопанските субекти и държавни гаранции. Въпреки че към средата на годината няма ясни индикации за такива вероятности, при разгръщане на отрицателните стопански резултати може да се наложи предприемането на по-съществени ограничения в поддръжка на семействата и изключително на хората с най-ниски приходи и мощно уязвимите групи. Това би наложило следваща актуализация на бюджета , с акцент върху увеличение на бюджетните разноски, предвиждат икономистите.
Борисов разгласи нови социално-икономически ограничения в помощ на жителите
Що се отнася до банковата система , учените считат, че тя е посрещнала рецесията добре капитализирана и без съществени проблеми с „ неприятни заеми “. Нивото на провизиране също е положително, което разрешава да се понесе релативно леко първичния потрес. Отсрочването на изискуеми отговорности даде „ глътка въздух “ на задлъжнелите юридически и физически лица, само че проблемите не са решени, а единствено отсрочени , се споделя в отчета.
В отчетът се обръща и особено внимание на промените в пенсионната система на България в интервала 1990 - 2019г. Това е тематиката на фокус тази година, определена от икономистите на Българска академия на науките.Те правят оценка два съществени параметъра – адекватност на пенсионните заплащания и финансова резистентност на пенсионния модел у нас. Защитава се визията на Работната група по пенсионната промяна (1999 г.) за един добре обмислен преход към разбъркан (хибриден) вид пенсионна система. При него пенсиите се отпускат на основата на възраст и добит стаж, само че се състоят от 2 съставния елемент: държавна пенсия, равна на линията на беднотия и осигурителна пенсия, която регистрира приносът на всеки най-малко 15 години.
В отчета се акцентира, че отговорност за негативното отношение към втория пенсионен дирек - капиталопокривните пенсионни фондове - носят както другите държавни управления, по този начин и синдикатите . Техни са предложенията за анулация на повишаването от 2017 година на вноската за УПФ с 2 п.п. и прехвърлянето на това повишаване към обществената пенсионна система, пренебрегването на концепциите за въвеждане на така наречен „ мултифондове “, създаващи портфейли с друг профил и други
Изводът на икономистите е, че, с цел да се избегне риска от по нататъшна ерозия на пенсионната система в България и да се възвърне доверието към нея, би трябвало да се подхващат политически ограничения при съблюдаване на 5 съществени правила : строго придържане към правилата на общественото обезпечаване и тяхната реабилитация там, където те са нарушени; придържане към философията, законовата и институционална рамка на открития в България застрахователен модел; разглеждане на трите стълба като елементи от едно цяло, без да се противопоставят; вземане предвид с европейските и интернационалните актове в обществената сфера; предвидимост и обществена търпимост на предлаганите промени в кратковременен и средносрочен проект.
Традиционно в отчета се преглеждат главните браншове на стопанската система, финансовия и банков бранш, пазара на труда и структурните промени, само че икономистите дават и рекомендации за политики в средносрочен проект. От Българска академия на науките акцентират, че прогнозата им ще бъде обновена наесен.
Основният извод е, че до експлоадирането на пандемията от новия ковид българската стопанска система се е развивала устойчиво , въпреки и със скромни темпове на напредък, с бързо повишаване на заплатите и на заетостта, с устойчива финансова и банкова система и липса на макроикономически несъответствия. Въвеждането на ограничаващите ограничения поради COVID-19 и налагането на така наречен „ обществено разграничаване “ обаче трансформира динамичността на икономическото развиване.
Икономистите на Българска академия на науките вършат няколко съществени допускания, годни сега:
Първото допускане е, че евентуалният Брутният вътрешен продукт ще остане по-скоро невисок – към 2.5 - 3% годишно , както поради проблемите в пазара на труда, по този начин и поради слабата капиталова интензивност. Противодействащ фактор ще бъде повишаването на общата факторна продуктивност на труда, която може да се чака в следствие от ускоряването на автоматизацията и дигитализацията при заместването на доста от човешките действия в процеса на производството, наложени от „ общественото разграничаване “.
На второ място икономистите позволяват, че рецесията на пазара на труда по отношение на пандемията от COVID-19 не стартира с обичайното забавяне по отношение на икономическа или финансова рецесия, а ги изпреварва . Наблюдават се неподходящи структурни промени в заетостта, които ще имат отрицателни отблясъци върху икономическия напредък. Опитът от предходната рецесия след 2008 година и към този момент подхванати ограничения за стабилизиране на заетостта разрешават да се допусна, че усъвършенстване на индикаторите за претовареност и безработица може да се чакат най-рано през 2022 година За реализация на тези упования ще се разчита на облекчение на ситуацията в браншове като: туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, търговия, строителство и превоз, както и при възобновяване на поръчките на външнотърговските ни сътрудници и активизиране на вътрешното търсене.
Външната търговия , която към този момент бе изгубила водещата си позиция във връзка с факторите на растежа, ще остане потисната , установяват учените. Причините са свързани на първо място с процесите на деглобализация и преструктурирането на веригите за доставка. Първоначалният потрес ще бъде усетен по-бързо при размерите на износа, само че бързо ще бъде пренесен и при вноса, изключително при вносните артикули, употребявани при производството на експортна продукция и тези с висока ценова разтегливост, се споделя в отчета.
През 2020 и 2021 година надали ще има инфлационен напън. Много по-вероятно е в кратковременен проект да има дефлационни процеси, защото вътрешните фактори за инфлация от рода на: нараснало търсене, повишение на административно следените цени, проблеми с предлагането и несъразмерна ликвидност, ще са трайно потиснати. В по-дългосрочен проект е вероятен инфлационен напън, по-скоро провокиран извън поради: монетизация на преобладаващата част от новоемитирания дълг, по-рязко обезценяване на еврото на интернационалните пазари или бързо повишаване на цените на енергоносителите и съществени храни.
Има риск за фискалната непоклатимост, би трябвало помощ за най-уязвимите
Не на последно място икономистите на Българска академия на науките регистрират, че икономическата неустановеност, подбудена от COVID-19, както и повишаването на безработицата по чисто вътрешно обусловени регулаторни аргументи и по линия на световните вериги на доставките, поражда опасности пред опазване на фискалната непоклатимост в страната. Факт е, че все още те не се осъществят и бюджетното салдо продължава да бъде на остатък към края на юни 2020 година
Според учените запазването на фискалната непоклатимост в страната значително зависи от положението на пазара на труда и мощната комерсиална, финансова и икономическа съгласуваност с Европейски Съюз и в частност с еврозоната . Това косвено основава взаимозависимост на бюджетните приходи, както и въздейства върху нуждата от увеличение на бюджетните разноски по отношение на положението на външната среда, в това число и във връзка с опциите за заемане на финансови средства на интернационалните пазари.
Към момента главните параметри на държавната антикризисна стратегия включват даване на заеми на стопанските субекти и държавни гаранции. Въпреки че към средата на годината няма ясни индикации за такива вероятности, при разгръщане на отрицателните стопански резултати може да се наложи предприемането на по-съществени ограничения в поддръжка на семействата и изключително на хората с най-ниски приходи и мощно уязвимите групи. Това би наложило следваща актуализация на бюджета , с акцент върху увеличение на бюджетните разноски, предвиждат икономистите.
Борисов разгласи нови социално-икономически ограничения в помощ на жителите
Що се отнася до банковата система , учените считат, че тя е посрещнала рецесията добре капитализирана и без съществени проблеми с „ неприятни заеми “. Нивото на провизиране също е положително, което разрешава да се понесе релативно леко първичния потрес. Отсрочването на изискуеми отговорности даде „ глътка въздух “ на задлъжнелите юридически и физически лица, само че проблемите не са решени, а единствено отсрочени , се споделя в отчета.
В отчетът се обръща и особено внимание на промените в пенсионната система на България в интервала 1990 - 2019г. Това е тематиката на фокус тази година, определена от икономистите на Българска академия на науките.Те правят оценка два съществени параметъра – адекватност на пенсионните заплащания и финансова резистентност на пенсионния модел у нас. Защитава се визията на Работната група по пенсионната промяна (1999 г.) за един добре обмислен преход към разбъркан (хибриден) вид пенсионна система. При него пенсиите се отпускат на основата на възраст и добит стаж, само че се състоят от 2 съставния елемент: държавна пенсия, равна на линията на беднотия и осигурителна пенсия, която регистрира приносът на всеки най-малко 15 години.
В отчета се акцентира, че отговорност за негативното отношение към втория пенсионен дирек - капиталопокривните пенсионни фондове - носят както другите държавни управления, по този начин и синдикатите . Техни са предложенията за анулация на повишаването от 2017 година на вноската за УПФ с 2 п.п. и прехвърлянето на това повишаване към обществената пенсионна система, пренебрегването на концепциите за въвеждане на така наречен „ мултифондове “, създаващи портфейли с друг профил и други
Изводът на икономистите е, че, с цел да се избегне риска от по нататъшна ерозия на пенсионната система в България и да се възвърне доверието към нея, би трябвало да се подхващат политически ограничения при съблюдаване на 5 съществени правила : строго придържане към правилата на общественото обезпечаване и тяхната реабилитация там, където те са нарушени; придържане към философията, законовата и институционална рамка на открития в България застрахователен модел; разглеждане на трите стълба като елементи от едно цяло, без да се противопоставят; вземане предвид с европейските и интернационалните актове в обществената сфера; предвидимост и обществена търпимост на предлаганите промени в кратковременен и средносрочен проект.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ