Бумът на кредитирането достига нови рекорди
Банките не престават кредитната си агресия макар предизвестията на Българска народна банка за вероятните опасности - повишение на задлъжнялостта на популацията и невъзможност на огромна част от семействата да обслужват заемите си при по-осезаемо повдигане на лихвите. Наред с това са и рецензиите на икономистите към прекомерно лесния достъп до заеми, изключително жилищни, което надува ценовия балон и изкривява пазара на парцели.
Само през април банките у нас са отпуснали потребителски заеми на семействата в размер на 960.9 млн. лева - рекордна месечна сума, дори и да се изключат от тях 133 млн. лева предоговорени и рефинансирани заеми. Преди това през януари, февруари и март размерите на отпуснатите потребителски заеми се движеха между 750 и 850 млн. лева месечно. На годишна база, по отношение на април 2023 година, растежът на раздадените потребителски заеми е 44%, демонстрират данните на Българска народна банка.
Още по-впечатляващ е растежът при жилищните кредити - 60.5% за една година. През април са отпуснати 864 млн. лева при 538.4 млн. преди година. И тук всеки месец от началото на годината има ескалиращо повишение на предоставеното банково финансиране за закупуване на жилище. Ако се изключат рефинансираните през април ипотеки за 196.1 млн. лева, растежът на новите жилищни заеми по отношение на предходната година е още по-голям - 73%. Игра с лихвите
Ускореното кредитиране върви с поддържането на ниски равнища на лихвите от страна на българските банки, макар общите трендове на централните банки в Европейски Съюз към покачване през последните две години.
През април статистиката на Българска народна банка даже регистрира спад на междинната рента по новоотпуснатите ипотечни заеми по отношение на март с 0.06 п.п. до 2.49%. Спад има и на годишна база по отношение на април 2023 година, когато междинната рента по новите жилищни кредити за семействата е била 2.54%. С включени всички такси и комисиони по обслужване на заема (годишният процент на разходите) лихвата става 2.80%, на същото равнище ГПР е бил и преди година.
И при потребителските заеми се следи намаляване на междинната рента - през април тя е 8.25% (8.84% ГПР), а година преди този момент е била с 0.24 п.п. по-висока.
Трябва обаче да се има поради, че банките държат ниски лихвите по заемите на новите си клиенти, само че пълзящо подвигат лихвите по старите заеми. Това не е видно от статистиката на Българска народна банка, която регистрира единствено междинния лихвен процент по новоотпуснатите заеми. Още преди две години, първо, бяха нараснали лихвите по заемите, отпуснати в евро или обвързани с показателя ЮРИБОР. По-късно стартира леко, съвсем алегорично, покачване на подписаните ипотеки и потребителски заеми с по няколко лв. и това продължава на стъпки през пет-шест месеца.
Наскоро Българска народна банка излезе с едно много объркващо решение, което мнозина разчетоха като стягане на разпоредбите за оценка на кредотоспособността на клиентите при разпределяне на заеми. Тя предложи на комерсиалните банки да наблюдават шест индикатора свързани със съотношенията между размера на заема, времето за връщането му и месечните приходи на потребителите. Управителят на Българска народна банка Димитър Радев в допълнително разяснение акцентира, че за момента няма причина да се постановат наложителни тавани за кредитиране, само че може да се пристъпи към това, в случай че се наложи. Засега Българска народна банка единствено ускорява отчетността на индикаторите, като " минава от статистическо наблюдаване към надзорно наблюдаване " на въпросните стойности.
Само през април банките у нас са отпуснали потребителски заеми на семействата в размер на 960.9 млн. лева - рекордна месечна сума, дори и да се изключат от тях 133 млн. лева предоговорени и рефинансирани заеми. Преди това през януари, февруари и март размерите на отпуснатите потребителски заеми се движеха между 750 и 850 млн. лева месечно. На годишна база, по отношение на април 2023 година, растежът на раздадените потребителски заеми е 44%, демонстрират данните на Българска народна банка.
Още по-впечатляващ е растежът при жилищните кредити - 60.5% за една година. През април са отпуснати 864 млн. лева при 538.4 млн. преди година. И тук всеки месец от началото на годината има ескалиращо повишение на предоставеното банково финансиране за закупуване на жилище. Ако се изключат рефинансираните през април ипотеки за 196.1 млн. лева, растежът на новите жилищни заеми по отношение на предходната година е още по-голям - 73%. Игра с лихвите
Ускореното кредитиране върви с поддържането на ниски равнища на лихвите от страна на българските банки, макар общите трендове на централните банки в Европейски Съюз към покачване през последните две години.
През април статистиката на Българска народна банка даже регистрира спад на междинната рента по новоотпуснатите ипотечни заеми по отношение на март с 0.06 п.п. до 2.49%. Спад има и на годишна база по отношение на април 2023 година, когато междинната рента по новите жилищни кредити за семействата е била 2.54%. С включени всички такси и комисиони по обслужване на заема (годишният процент на разходите) лихвата става 2.80%, на същото равнище ГПР е бил и преди година.
И при потребителските заеми се следи намаляване на междинната рента - през април тя е 8.25% (8.84% ГПР), а година преди този момент е била с 0.24 п.п. по-висока.
Трябва обаче да се има поради, че банките държат ниски лихвите по заемите на новите си клиенти, само че пълзящо подвигат лихвите по старите заеми. Това не е видно от статистиката на Българска народна банка, която регистрира единствено междинния лихвен процент по новоотпуснатите заеми. Още преди две години, първо, бяха нараснали лихвите по заемите, отпуснати в евро или обвързани с показателя ЮРИБОР. По-късно стартира леко, съвсем алегорично, покачване на подписаните ипотеки и потребителски заеми с по няколко лв. и това продължава на стъпки през пет-шест месеца.
Наскоро Българска народна банка излезе с едно много объркващо решение, което мнозина разчетоха като стягане на разпоредбите за оценка на кредотоспособността на клиентите при разпределяне на заеми. Тя предложи на комерсиалните банки да наблюдават шест индикатора свързани със съотношенията между размера на заема, времето за връщането му и месечните приходи на потребителите. Управителят на Българска народна банка Димитър Радев в допълнително разяснение акцентира, че за момента няма причина да се постановат наложителни тавани за кредитиране, само че може да се пристъпи към това, в случай че се наложи. Засега Българска народна банка единствено ускорява отчетността на индикаторите, като " минава от статистическо наблюдаване към надзорно наблюдаване " на въпросните стойности.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ