Цветанка Андреева: Раждат се нови лидери, но не под въздействието на улични революции и борбени юмруци - израстват в битки от ниско към високо ниво
Кризата ще се реши сполучливо, посредством смяна в главните български партии, а не посредством основаването на „ предстоящ “ следващ, нов политически план
Радев излезе от хибридния си облик на атлантик и се подреди до Орбан против НАТО, споделя пред Faktor.bg политологът
Интервю на Мая Георгиева
- Г-жо Андреева, навлизаме в последните решаващи дни преди 9 юни, по какъв начин оценявате изборната акция?
- Кампанията стартира с напрежение, със свадите за ротацията. Правителство не можа да бъде формирано и рецесията провокира следващите нови избори за Парламент. В оня начален стадий са сблъскаха и двете съществени предизборни тактики на участниците в сглобката. От обединението на ППДБ си мислеха, че могат да обвинят ГЕРБ и да построят акцията си на рецензия към „ статуквото “, само че се оказа, че статуквото са те! Те бяха тези, които управляваха и чиито водачи въплъщаваха властта в страната. Всички неуспехи и грехове на властта паднаха върху тях. Беше развенчан митът, че реформаторите са стерилни от позиция на корупционни практики. Началото на акцията беше и големият скандал обвързван с митниците и основният секретар на Министерство на вътрешните работи. Мисля, че изнесените обстоятелства компрометираха не просто ръководството на Политическа партия а концепцията за появяването им в българската политика. Тези които претендираха за свръх морал се оказаха в положителния прочит – реал политици основани и свързани с съответни олигарси, а в неприятното пояснение – корумпирани политици. Това останаха и главните пристрастености в актуалната акция. Според мен не толкоз компроматите, колкото срутва в легитимността на антикорупционната мощ на ППДБ бележи предизборната борба. Ерозията на доверието към тях не започва с тази акция, само че в този момент оцеляването на Политическа партия е под въпрос. Този път ГЕРБ се борят за ръководството, а демократичната коалиция се състезава за второто място с още три обединения и не знаят дали ще са съпротива или ръководещи.
-Какво ви впечатли в изборните листи на партиите, има ли изненади?
- Има изненади и те са приятни, само че преди този момент бих желала да слага една моя теза на която изключително държа в демократичния подтекст и това е концепцията, че рецесията ще се реши сполучливо, посредством смяна в главните български партии, а не посредством основаването на „ предстоящ “ следващ, нов политически план. Ако рецесията роди нов план, то това ще е следващият популистки политически инженеринг на нашенски олигарси и кремълски тактики. Такъв сюжет ще ни води в отвод от Демокрация и отдалечаване от европейската ни ориентировка. Затова аз държа на мнението си, че партиите би трябвало сами да се оправят с политическата рецесия, посредством промени, посредством обновяване, посредством идейна смяна – все неща съответстващи на публичните упования. И в този подтекст аз виждам значителен прогрес. Реформите в Народното събрание започнаха. Проевропейското болшинство ще е реалност и на тези избори и на трето, само че не на последно място, в демократичното пространство стартира рационално обновяване на фрагментите. Раждат се нови водачи не под въздействието на улични революции и борбени юмруци, а израстват хора последователно издигащи се и доказващи се в борби от ниско към високо равнище. Ето, вижте какъв брой млади, само че опитни, с политически стаж и с потвърдени полезности хора има в листите на Синя България – Цецка Бачкова, познавам и историка доцент Светозар Живков. Друг млад водач, само че към този момент превъртял доста борби в локалното самоуправление в този момент е повдигнат за лидер на листата на ГЕРБ в София. Това е Георги Георгиев, човек известен с експертизата, само че и с демократичните си правила. Той е войник, когато е нужно, само че е диалогичен, когато би трябвало да се вземат решение проблеми. Познат ни е като добър управленец в София и като един от водачите на локалния избор в София. Ако се върнем към локалните избори в София, несъмнено смятам, че Георги Георгиев беше достоверният демократ, като генезис и управническа процедура, а не хибридния облик на сина на Държавна сигурност.
Намирам, че това е сполучлива тактика да развиваш, да издигаш и да се доверяваш на младите в даден партиен хайлайф. Този механизъм е прочут в одобрените и добре функциониращи демокрации. Това е стълбата на смяната по която се изкачваш и издигаш самичък, а не си създаден неестествен облик от медиите и ПР на даден олигарх.
- Комисията по досиетата разгласи сътрудниците на Държавна сигурност, натрапчиво е усещането, че съвсем 80% от обвързваните с репресивните служби на Българска комунистическа партия се кандидатират от русофилски, пропутински и посткомунистически обединения. Какви зависимости сработват?
- Напълно разбираем е този факт. В средите на някогашните комунисти и про-путинистите тези хора, не са национални предатели, а нужните оперативни служащи. Бившите служби сътвориха хора, като Путин и прокситата му в Европа. Държавна сигурност и до през днешния ден рефлектира в българската политика, посредством хората и капиталите си. Целта им е една – достъп до държавния запас. За тази цел имат инструментите на хибридната война – създадена съвършено в Кремъл. Когато се нареждат измежду демократите, те създават облици на „ атлантически военачалник “ или на „ млад сполучлив предприемач “ и виждате, че съумяха да завоюват власт на национално и локално равнище. Разликата е, че когато са в ляво, измежду евразийците те могат да влязат и с биографиите си от Държавна сигурност.
За страната и обществото ни е значимо тези хора да са изобличени и лимитирани, с цел да запазим проевропейския си курс на развиване, по този начин като го изисква националният интерес и в последна сметка по този начин като го дефинира суверенът като избор. Виждате, че евразийският избор не може да надвиши една четвърт. Нацията ни изрично избира европейския път за България.
- Позиционира ли се Румен Радев като подмолен състезател в изборите – с анти Европейски Съюз и НАТО изказвания, не налива ли вода в мелницата на путинистките партии?
- За голямо страдание нашият президент е един от „ формалните “ представители на Путин в Европа. Румен Радев прокарва тази политика освен на национално, само че и на интернационално равнище. Още в първият си мандат защитаваше рухването на глобите против Русия, а в този момент с разгара на съветската война в Украйна напълно излезе от хибридния си облик на атлантик и се подреди до Орбан против НАТО. Преди години го попитаха – Чий е Крим? и той отвърна – съветски. Днес въпросът може би е – Чий е Харков, господин Радев? Кой защитавате? Интересите на агресора против интернационалното право и мира ли? Политическото въздействие на Радев става все по-ограничено. Той влиза напълно в полето на Костадинов и Нинова. Над това ни би могъл да трансферира въздействие и благосклонности.
- Каква е вашата прогноза за настройка в идващия парламент?
-Единственият смисъл от тези следващи, предварителни избори е да се сформира държавно управление. Това изисква обща поддръжка и воля за посока и работа на изпълнителната власт. Стигат ни сглобки и разпределение на квоти, дележи на комисии и регулатори. Обществото не се интересува от кадровото наместване на партиите, а от съблюдаване и гаранция на проевропейския курс на България. Управлението и политиците са дебитор на обществото, не в това по какъв начин да си разпределят властта, а като воля за развиване. Внушителната преднина на ГЕРБ ще ги дефинира като водачи, което включва и всички отговорности да образуват държавно управление и подкрепящо болшинство в Парламента. Рисковете за неуспех са доста, само че шансът им е в проевропейският избор, който хората ще дадат на 9 юни. В него би трябвало да търсят легитимност, посока и болшинство.
Радев излезе от хибридния си облик на атлантик и се подреди до Орбан против НАТО, споделя пред Faktor.bg политологът
Интервю на Мая Георгиева
- Г-жо Андреева, навлизаме в последните решаващи дни преди 9 юни, по какъв начин оценявате изборната акция?
- Кампанията стартира с напрежение, със свадите за ротацията. Правителство не можа да бъде формирано и рецесията провокира следващите нови избори за Парламент. В оня начален стадий са сблъскаха и двете съществени предизборни тактики на участниците в сглобката. От обединението на ППДБ си мислеха, че могат да обвинят ГЕРБ и да построят акцията си на рецензия към „ статуквото “, само че се оказа, че статуквото са те! Те бяха тези, които управляваха и чиито водачи въплъщаваха властта в страната. Всички неуспехи и грехове на властта паднаха върху тях. Беше развенчан митът, че реформаторите са стерилни от позиция на корупционни практики. Началото на акцията беше и големият скандал обвързван с митниците и основният секретар на Министерство на вътрешните работи. Мисля, че изнесените обстоятелства компрометираха не просто ръководството на Политическа партия а концепцията за появяването им в българската политика. Тези които претендираха за свръх морал се оказаха в положителния прочит – реал политици основани и свързани с съответни олигарси, а в неприятното пояснение – корумпирани политици. Това останаха и главните пристрастености в актуалната акция. Според мен не толкоз компроматите, колкото срутва в легитимността на антикорупционната мощ на ППДБ бележи предизборната борба. Ерозията на доверието към тях не започва с тази акция, само че в този момент оцеляването на Политическа партия е под въпрос. Този път ГЕРБ се борят за ръководството, а демократичната коалиция се състезава за второто място с още три обединения и не знаят дали ще са съпротива или ръководещи.
-Какво ви впечатли в изборните листи на партиите, има ли изненади?
- Има изненади и те са приятни, само че преди този момент бих желала да слага една моя теза на която изключително държа в демократичния подтекст и това е концепцията, че рецесията ще се реши сполучливо, посредством смяна в главните български партии, а не посредством основаването на „ предстоящ “ следващ, нов политически план. Ако рецесията роди нов план, то това ще е следващият популистки политически инженеринг на нашенски олигарси и кремълски тактики. Такъв сюжет ще ни води в отвод от Демокрация и отдалечаване от европейската ни ориентировка. Затова аз държа на мнението си, че партиите би трябвало сами да се оправят с политическата рецесия, посредством промени, посредством обновяване, посредством идейна смяна – все неща съответстващи на публичните упования. И в този подтекст аз виждам значителен прогрес. Реформите в Народното събрание започнаха. Проевропейското болшинство ще е реалност и на тези избори и на трето, само че не на последно място, в демократичното пространство стартира рационално обновяване на фрагментите. Раждат се нови водачи не под въздействието на улични революции и борбени юмруци, а израстват хора последователно издигащи се и доказващи се в борби от ниско към високо равнище. Ето, вижте какъв брой млади, само че опитни, с политически стаж и с потвърдени полезности хора има в листите на Синя България – Цецка Бачкова, познавам и историка доцент Светозар Живков. Друг млад водач, само че към този момент превъртял доста борби в локалното самоуправление в този момент е повдигнат за лидер на листата на ГЕРБ в София. Това е Георги Георгиев, човек известен с експертизата, само че и с демократичните си правила. Той е войник, когато е нужно, само че е диалогичен, когато би трябвало да се вземат решение проблеми. Познат ни е като добър управленец в София и като един от водачите на локалния избор в София. Ако се върнем към локалните избори в София, несъмнено смятам, че Георги Георгиев беше достоверният демократ, като генезис и управническа процедура, а не хибридния облик на сина на Държавна сигурност.
Намирам, че това е сполучлива тактика да развиваш, да издигаш и да се доверяваш на младите в даден партиен хайлайф. Този механизъм е прочут в одобрените и добре функциониращи демокрации. Това е стълбата на смяната по която се изкачваш и издигаш самичък, а не си създаден неестествен облик от медиите и ПР на даден олигарх.
- Комисията по досиетата разгласи сътрудниците на Държавна сигурност, натрапчиво е усещането, че съвсем 80% от обвързваните с репресивните служби на Българска комунистическа партия се кандидатират от русофилски, пропутински и посткомунистически обединения. Какви зависимости сработват?
- Напълно разбираем е този факт. В средите на някогашните комунисти и про-путинистите тези хора, не са национални предатели, а нужните оперативни служащи. Бившите служби сътвориха хора, като Путин и прокситата му в Европа. Държавна сигурност и до през днешния ден рефлектира в българската политика, посредством хората и капиталите си. Целта им е една – достъп до държавния запас. За тази цел имат инструментите на хибридната война – създадена съвършено в Кремъл. Когато се нареждат измежду демократите, те създават облици на „ атлантически военачалник “ или на „ млад сполучлив предприемач “ и виждате, че съумяха да завоюват власт на национално и локално равнище. Разликата е, че когато са в ляво, измежду евразийците те могат да влязат и с биографиите си от Държавна сигурност.
За страната и обществото ни е значимо тези хора да са изобличени и лимитирани, с цел да запазим проевропейския си курс на развиване, по този начин като го изисква националният интерес и в последна сметка по този начин като го дефинира суверенът като избор. Виждате, че евразийският избор не може да надвиши една четвърт. Нацията ни изрично избира европейския път за България.
- Позиционира ли се Румен Радев като подмолен състезател в изборите – с анти Европейски Съюз и НАТО изказвания, не налива ли вода в мелницата на путинистките партии?
- За голямо страдание нашият президент е един от „ формалните “ представители на Путин в Европа. Румен Радев прокарва тази политика освен на национално, само че и на интернационално равнище. Още в първият си мандат защитаваше рухването на глобите против Русия, а в този момент с разгара на съветската война в Украйна напълно излезе от хибридния си облик на атлантик и се подреди до Орбан против НАТО. Преди години го попитаха – Чий е Крим? и той отвърна – съветски. Днес въпросът може би е – Чий е Харков, господин Радев? Кой защитавате? Интересите на агресора против интернационалното право и мира ли? Политическото въздействие на Радев става все по-ограничено. Той влиза напълно в полето на Костадинов и Нинова. Над това ни би могъл да трансферира въздействие и благосклонности.
- Каква е вашата прогноза за настройка в идващия парламент?
-Единственият смисъл от тези следващи, предварителни избори е да се сформира държавно управление. Това изисква обща поддръжка и воля за посока и работа на изпълнителната власт. Стигат ни сглобки и разпределение на квоти, дележи на комисии и регулатори. Обществото не се интересува от кадровото наместване на партиите, а от съблюдаване и гаранция на проевропейския курс на България. Управлението и политиците са дебитор на обществото, не в това по какъв начин да си разпределят властта, а като воля за развиване. Внушителната преднина на ГЕРБ ще ги дефинира като водачи, което включва и всички отговорности да образуват държавно управление и подкрепящо болшинство в Парламента. Рисковете за неуспех са доста, само че шансът им е в проевропейският избор, който хората ще дадат на 9 юни. В него би трябвало да търсят легитимност, посока и болшинство.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ