Кризата и на доверието, и на авторитетите на българските политици

Кризата и на доверието, и на престижите на българските политици и институции не може да бъде обяснена единствено с изборните резултати. Въпреки че наклонността демонстрира спад на публичното доверие към политици и институции, това не е нов феномен, тъй като политиците у нас в никакъв случай не са се радвали на необикновен престиж. И преди 10 ноември 1989 година, когато изборната интензивност беше извънредно висока, политиците също не се радваха на особено уважение и авторитет. Това мнение изрече пред " 24 часа " общественият психолог доцент Николай Димитров. 

" Тази наклонност се резервира в годините по-късно, когато поради техните дейности в националния фолклор се роди концепцията за фурнаджийската лопата - политикът, който се приспособява към обстановката съгласно личните си потребности, а не съгласно програмата на партията, в която членува, или съгласно политическите обещания, които е дал на народа. За да се стигне най-после до прословутото изявление на Алековия воин: “Всички са маскари ”. Пример за това са демократичните сили, които след рухването на социалистическия режим съумяват да акумулират мощна поддръжка, само че единствено за няколко години разочароват гласоподавателите си ", напомня той. 

Социалният психолог прави прилика и с бурното лято на 2020 година при митингите против третото държавно управление на Бойко Борисов. " Тогава една нова групировка, която обещаваше да бъде друга и да работи по западен пример, получи невиждано доверие, а най-после се оказа следващото отчаяние за гласоподавателите. Едно от обясненията за рецесията в доверието и престижите у нас е, че политиците се пробват да бъдат ширпотребни, с цел да отговорят на доста необятен набор от упования с концепцията, че все някъде ще може “да хване дикиш ”. Макар и да работи с ненапълно противоречив триумф в бизнеса, в политиката този подход е изключително нетраен ", безапелационен е доцент Димитров. 

" Излъчвайки оптимално необятни послания с презумпцията повече хора да се припознаят в тях и обещанието да се опиташ да отговориш на потребностите на всеки един, в последна сметка прекалено много хора остават излъгани в упованията си. Когато обещаваш доста и разнообразни неща на доста гласоподаватели, няма по какъв начин да изпълниш всичко, което те чакат за съответния интервал от време. Този метод на ширпотреба не работи и поради него някои партии в последните години изгубиха доста, да вземем за пример ПП-ДБ. В същото време най-печеливши са политическите планове, които имат доста ясни, къси и таргетирани послания. Въпреки че не са с най-високите резултати, в техния си политически набор натрупат активи и стават все по-успешни. Един чудноват план, който необичайно се появи и още по-странно умря, нямаше прекалено много и прекомерно необятен набор от обещания към прекалено много хора. Зае посланието, което им беше значимо, и си завоюва поддръжници. Същото вършат и от “Възраждане ” - имат съвсем непроменима изразителност и тя печели поддръжници, тъй като резервират устойчива линия на държание и обещания към евентуалните си гласоподаватели ", сподели той.

Доц. Димитров изясни, че другият фактор, който на политиците им куца, е връзката. " Партиите не работят с хората по места, а разчитат на медийните си участия. Пряка работа на терен няма. Единствените две партии, които директно работят със своите електорати, са тези, които имат по-високи проценти - ГЕРБ и Движение за права и свободи. Те са измежду хората на място, приказват и чуват какви са проблемите в районите. А в това време немалка част от българския политически хайлайф заживя в облика си на свръхважен и свръхценен. И виждаме онлайн метафората от “Приказка за стълбата ” - когато човек се изкачи по белия мрамор с розови влакна, внезапно си споделя: “Няма за какво да се мацам и да слизам да поддържам връзка с нисшите ”. Действайки по този метод, политикът не може да усети същинските публични настроения, а е доста рисково да се разчита на формалната социология, тъй като тя обгръща единствено моментната картина. Когато не общуваш с хората, несъмнено, че те ще са ти ядосани. Социологията хваща точно това мусене ".

" Политиката е като шоубизнеса. Една звезда най-вече печели, когато се среща с публиката, поддържа връзка с нея и демонстрира какъв брой доста я обича. Шоуто не е сеир, а връзка с публиката. Когато правиш сеир, аудиторията няма да те харесва, а ще те осмива. Дори някой човек или политик да ѝ е занимателен, това няма да е поради връзката, а тъй като се излага и има опция да види излагацията му. Цялата тази липса на връзка и рецесия на престижите ще докара до изключването на колебаещите се в изборния развой, както и на тези, които имат еластичен метод, когато гласоподават. Накрая ще останат единствено тези, които гласоподават прочувствено - твърдите ядра ", планува общественият психолог.