10-те най-дразнещи неща, на които можеш да се натъкнеш в София
„ Крива улица с дървета, в профил отворени ориенталски дюкянчета, ужасяващ неравномерен тротоар и страшна тиня. Голямо село. “
Така са маркирани първите усещания на Константин Иречек от София, при идването му в града през 1879 година Днес калното село към този момент е с асфалтирани улици, а тротоарите са равни, макар че не са налични от паркираните върху тях коли.
„ Само тъй като не чувате постоянно за столицата на България не значи, че би трябвало да отхвърлите концепцията да заживеете там. Самолетните билети, заведенията и забележителностите – всичко е налично в този град украшение “.
Това пък написа „ The Huffington Post “ за София през 2016 година Статията изброява едни от най-приятните градове в света за живеене на чужденци, на база изследване на „ Mercer “. Столицата ни е на 11 място, след Лион, Лисабон, Уелингтън, Рига, Прага, Отава, Сантяго, Ханой, Белфаст и Кейптаун, а критериите са хубава природа, храната, цените, отношението на хората.
Как обаче възприемаме ние града, в който живеем: като огромно село или като украшение? Отговорът ненапълно се крие, в изследване на качеството на живот в европейските градове на „ Флаш Евробарометър “, появило се при започване на годината: 45% от хората доста харесват столицата ни и виждат мястото си в нея, други 41% я харесват, 6 % не са въодушевени, че живеят в София, а 4% не могат да свикнат с това място. Тоест 86% от участващите в запитването харесват града.
Столицата ни несъмнено се промени доста през последните 10 години: бул. „ Витоша “ стана пешеходна зона, новите станции на метрото облекчиха ненапълно трафика в града или в случай че не това, то най-малко направиха по-комфортно пътуването на доста столичани. Освен това бяха ремонтирани и разширени значими кръстовища.
„ Градският въздух те прави свободен “, споделя немска сентенция и харесва ли ни или не – живеем, разхождаме се, пазарим и работим в този град, по тази причина, колкото повече се работи по приятната му визия, досегаемост и инфраструктура, околна среда, велоалеи – толкоз по-приятно ще става нашето престояване.
Целта ни напълно не е да вършим разбор на ръководството на града, а по-скоро да отбележим нещата, които ни нервират в всекидневието. Подредихме 10 от тях, обобщавайки данните от авансово извършена анкета.
Голяма част от отговорите са идентични и засягат световното развиване и живот в столицата, а други малко по-лични и шарени. Вижте 10-те най-дразнещи неща, на които можеш да се натъкнеш в София.
1. Задръстванията и водачите
Засилен трафик и тапи има в съвсем всеки по-голям град в света, а тези в София надалеч не са най-големите. Основните фактори, които въздействат на неприятния трафик в града, са огромният брой коли, затварянето и ремонтите на пътни сектори, проблеми със светофари, пътни знаци, маркировки. Всяка трета тъжба в контактния център на Столичната община е за дупка или проблем със знаците на пътя. Трябва да отбележим и недоволството на хората от ниското качество и повтарящите се поправки на едни и същи инфраструктурни сектори.
Освен изброените дотук, главен фактор са и другите участници и тяхната просвета в придвижването, в случай че въобще може да съществува такова разбиране. Всеки е доста добър водач, а другите не стават за нищо. И, естествено, че той може да направи някое нарушаване от време на време, само че това не се брои. А пък и защо е нужно да се съблюдават разпоредбите за придвижване, като по този начин или другояче у нас никой не го прави?
Според Центъра за ръководство на трафика, натоварването по пътищата в София значително към този момент се контролира с видеонаблюдение, което следи и за извършители, а резултатът е забележим. Но в това в действителност ще можем да се убедим през септември. А по отношение на тапите поради строителството на третия лъч на метрото – чака се да изчезнат през пролетта.
В изгода на всички е нормализирането на трафика тъй като тапите водят до утежняване на околната среда, по-бързо изхабяване на транспортните средства и на пътищата, както и до загуба на време и „ фрустриране “ на водачите.
2. Колите по тротоарите
Според проучването на „ Барометър България “, направено през юни 2015 година, неналичието тук-там за паркиране заема третото място измежду огромните проблеми на София. Това сигурно е по този начин, само че другите възможности за паркиране не би трябвало да бъдат върху тротоарите и зелените площи. Освен че по този метод тротоарите се унищожават, лишава се и свободата на придвижване на пешеходците, майките с колички и трудноподвижни жители. След като няма къде да паркираш – не паркираш. Идваш на работа с градския превоз, с колело или просто се телепортираш (coming soon).
3. Градският превоз
Поскъпването на билетчето за градския превоз е едно от най-дразнещите неща за софиянци, а публичният и информативен отзив на този акт бе значителен. Според множеството хора, главният проблем за събираемостта на приходите от нередовните пасажери няма да се реши с повишение на цената на единичните билети, а въпреки това няма очевидно възстановяване на транспортните услуги.
Комфортът пък на транспортните услуги е обвързван с трафика – в случай че е налице, то огромна част от хората ще слязат от колите си, с цел да се качат на трамвая. Няма мощ на света, която да ни накара да предпочетем удобството на персоналния автомобил, пред това да се возим с тайфа от по-тъмните ни събратя, всевъзможни клошари, бабите с огромните торби и старците с тубите вода в трамвай 22.
И тук значително играе роля персоналната просвета, която в 99% от упоменатите липсва, най-малкото заради хигиеничните им привички.
4. Другите
Светът е пъстър и друг. Другостта постоянно е неразбрана и отричана. Според проучване на Евробарометър, най-честа жертва на дискриминация са етническите малцинства, хората с увреждания и хората с друга полова ориентировка. Може да се каже, че в днешно време дискриминирането е демонстрация на невисок разсъдък, само че я има и при хора изповядващи разнообразни полезности и верую.
Сред нещата, които ни нервират в София, се виждат и отговори като: доста гейове, бежанците, ромите. Доколко тези хора могат да бъдат дразнители за близките, е въпрос на персонални усещания, образование и позиция.
Но това, което се убедихме през всичките тези години, е, че има един етнос, който не предстои на социализация и интеграция. Поради доста външни и вътрешни аргументи. И в един миг нещо те парва под лъжичката и си казваш: еми, просто не е почтено.
Те препускат с каруци по улиците, пътуват гратис в градския превоз, без никой да ги закача. Те ти набутват здравец в ръцете, искаш или не, продават гласа си на изборите, не работят и вършат по 10 деца, а ти колкото да изхранваш едно. И в последна сметка влизат в магазина и си купуват по-скъп тв приемник от теб…
5. Остарелият сграден фонд в столицата
Остарелият сграден фонд в столицата, изключително в центъра… Може би там прави най-вече усещане, само че е истина и хората го виждат. В някои случаи става въпрос за здания, които са оповестени за културно завещание, а притежателите и Общината не могат да се схванат кой би трябвало да се грижи за тях. Според Министерство на районното развиване и благоустройство, 300 милиона лв. ще бъдат вложени за повишение на енергийната успеваемост на сградния фонд на страната, по оперативна стратегия „ Региони в напредък “. Да се надяваме, че застарелите здания в и към центъра на София ще бъдат измежду тях.
6. Бездомните кучетата и тези, които ги хранят
Според фондация „ Четири лапи “, част от казуса с бездомните кучета в столицата идва от прилежащите общини, които, не можейки да се оправят, събират и стоварват кучетата на територията на София. Отново съгласно тях, бездомните кучета в София са намалели трикратно за последните 9 години, като в този момент общият им брой е 3844, което е с близо 2000 по-малко отпреди две години.
Ясно е, че казусът остава, а решение би трябвало да се откри. Собствениците на животни би трябвало да престанат да изхвърлят нежеланите дребни на улицата, да стартират да записват и кастрират своите любимци, а продажбата на кучета да бъде строго регламентирана. Честно, в никакъв случай не сме разбирали това да гледаш куче в тясната панелка или манията да имаш питбул.
Освен това, за част от хората, огромните и привидно рискови домашни любимци са неприятни, разхождани из парковете без намордници или мотиви, а „ минавай, то не хапе “, важи… до момента в който не те захапе.
Да! Ще загатна и благата жена от първия етаж, която храни глутницата кучета пред входа.
7. Фалшивите таксита
По данни на Столичната община, в София има регистрирани към 6000 таксита. Не можем да отречем, че се вижда повишен надзор в някои от таксиметровите компании. Като цяло обаче би трябвало да бъдеш деликатен, решавайки да пътуваш с такси, изключително през нощта и изключително от Летището, Централна автогара или Централна гара. Питат ли те: „ За такси ли сте? “ – не се качвай!
8. До -100% понижение
Черни петъци, тотални ликвидации, промоции, понижение – витрините на магазините ни приканват с какви ли не акции, разхождайки се из софийските улици и търговски центрове. В множеството от случаите обаче пониженията не дават отговор изцяло на авансово оповестените. Най-често е посочена единствено една – новата цена, без да е ясна каква е била остаряла, от което потребителят не може да реши до каква степен преференциална ще бъде покупката му.
Най-разпространено е оповестяването на до –70 %, което в себе си включва от 0 до -70%. Избират се 20-30 парцала от много остарели сбирки, които се поставят на една маса, като това е зоната за огромното -70% понижение. В останалата част от магазина или е новата сбирка, без понижение, или да кажем 20%.
КЗП постоянно вършат своите инспекции, само че ситуацията няма да се промени, до момента в който българските търговци не осъзнаят, че по този начин до средата няма да стигнат, с изключение на изцяло да изгубят доверието на потребителя.
9. Събирачите на помощ
През последните две години (доста натрапчиво) на основни места в столицата са ситуирани младежи, които събират дарения за заболели хора. Подходът им е леко нападателен, а задачата да ги изслушаш и дариш средства за болния, за който през днешния ден събират. Издават квитанции за сумата, която си дал.
Ние можем единствено да гадаем каква част от сумата отива до болния, тъй като хората, събиращи помощи, са едни и същи, което приказва, че за тях това е по-скоро работа, а не благотворителна акция. А откакто работят, те би трябвало да взимат заплата.
Преди години, помощи се събираха и от едни други хора, които продаваха картички по автогарите. Тогава мълвата споделяше, че от 2 лв., които давахме до нуждаещия се стигат едвам 40 стотинки.
10. Проверка на персонални карти
Покрай изострената конюнктура в света и у нас през последните години се подхващат ограничения, целящи сигурността на популацията. Засилено хората се ревизират за персонални карти и багаж по основни места в столицата. Но прави усещане, че постоянно това става привидно без причина. Може би за постигане на авансово заложен таргет тествани денем.
Да не приказваме за записването на персонални данни на жители на хвърчащи листчета и тефтерчета! Тук идва въпросът: Законни ли са тези инспекции?
Съгласно чл.6. от Закона за Българските персонални документи, жителите са длъжни при поискване от способените длъжностни лица, избрани със закон, да удостоверят своята идентичност. Установяването на самоличността се прави посредством показване на документ за идентичност. Според чл.55, ал.1 в Закона за Министерство на вътрешните работи, полицейските органи могат да издават устни или писмени разпоредби до жители, когато това е належащо за осъществяване на предоставените им функционалности. ЗМВР показва още (чл.55, ал.4), че разпорежданията на полицейския орган са наложителни за осъществяване, в случай че постановат осъществяването на явно за лицето закононарушение или нарушаване.
Излиза, че в случаите, в които способен полицейски орган изисква персоналните ни документи, ние сме длъжни да ги предоставим за инспекция, нервира ли ни или не това.
За край един съвет – не се дразнете, не се занимавайте с нелепости, живейте си живота, и се наслаждавайте на хубавите моменти и места в столицата ни.
