В лаборатория „Експертика“ доказваме високата стойност на българското културно наследство, казва за БТА проф. Димитър Иванов
Чрез експертизата, която е сложна и приключва с финансова оценка, подсигуряваме цялостна инвентаризация и доказване на високата стойност - научна, художествена, финансова, икономическа, на българското културно завещание. Това споделя пред Българска телеграфна агенция проф. д. ик. н. Димитър Иванов за Научно-изследователската лаборатория „ Експертика “ към Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ).
Тя действа по-малко от година, само че към този момент реализира експертни планове, просветителни стратегии и профилирани издания в региона на културно-историческото завещание. Наименованието на лабораторията е неологизъм, „ т.е. нова дума, която ние сме въвели в потребност “, уточняи професорът.
ПОДГОТОВКАТА
Според проф. Иванов основаването на лабораторията е подбудено от нуждата знанията, придобивани от студентите, да бъдат прилагани на процедура. „ Ръководим се от девиза, че учим посредством правене, т.е. не можеш да преподаваш на студентите неща, които не умееш да ги правиш на практика “, споделя той. Според него в областта на движимото, недвижимото, материалното и нематериалното културно завещание има „ нужда от експертиза и от усилване на приложението на експертните познания в практиката “.
Екипът осъществя магистърската стратегия „ Експертиза на културни полезности “ в УниБИТ, а в Университета за национално и международно стопанство (УНСС) – следдипломната подготовка „ Управление, оценка и обезпечаване на културни полезности “.
СТРУКТУРА И ДЕЙНОСТ
В рамките на 10 месеца лабораторията е осъществила над пет плана по поръчка на външни институции. Стратегията на екипа цели запазване на културното завещание към общини, идея за цифрови или действителни музеи, проект за ръководство на културни обекти, концепции с просветителна цел, експертиза на движими и недвижими културни полезности и консултантска активност в региона на културно-историческото завещание, отбелязва проф. Иванов.
Гл. ас. Стефан Бакърджиев, учител в УниБИТ и шеф на Регионалния исторически музей в Ямбол отбелязва, че активността на лабораторията е структурирана в няколко посоки - практико-приложно, просветително и методическо. В практико-приложен проект са осъществени документални експертизи, както и планове в поддръжка на общини. „ Подпомогнахме няколко български общини по повод основаването на фонд „ Култура “, механизми за избор на културни оператори, както и две концепции за цифрови музеи – Музей на звънчарството в Гоце Делчев и „ Симитлия – античната земя на кукерите “ в гр. Симитли “, означи Бакърджиев.
Той добави, че лабораторията създава и концептуален модел за сложна експертиза на движими културни полезности. „ Едно от главните неща, които направи„ Експертика “, е издаването на профилирана литература, която тотално липсваше в България “, споделя още той.
ОБЕКТИТЕ В СПИСЪКА НА ЮНЕСКО
„ Издадохме няколко учебника, като изключително би трябвало да акцентира на двата учебника по доктрина и методика на експертизата “, споделя проф. Димитър Иванов. Сред изявленията е и алманахът „ Културни полезности – национална горделивост. Обекти на българското културно завещание в листата на ЮНЕСКО “, който преглежда 32 български обекта. „ Именно тази книга и тя получи доста необятен отзив “, уточняи той.
„ В листата на ЮНЕСКО са най-представителните обекти на България – материално, нематериално и естествено завещание “, показва ас. Гергана Кюркчиева, експерт-изследовател. По думите ѝ задачата на изданието е „ да предложим концептуален модел по какъв начин да бъдат опазвани, социализирани и разпространявани тези обекти “.
„ Основната цел беше да представим всички обекти, които са включени в листата на ЮНЕСКО, тъй като това се прави за първи път в България “, сподели Кюркчиева. Допълви, че книгата събира информацията на едно място и предлага експертиза при нужда.
Тя означи, че все още лабораторията работи взаимно с три института на Българската академия на науките. „ С Института по физикохимия изследваме метали, стъкла и керамика, с Института по органична химия – хартия и материи, а с Института по микробиология – вредители и плесени “, изясни Кюркчиева. Тя изрази признателност към Българска академия на науките за взаимната работа към доцент Георги Авдеев и доктор Веселина Чакърова от Института по физикохимия, проф. Деница Панталеева от Института по органична химия и към проф. Светла Данова от Института по микробиология. Част от тях са преподаватели в програмата по експертиза, посочи ас. Гергана Кюркчиева.
„ Аз съм работила досега с Института по физикохимия, защото моята магистърска теза в програмата по експертиза беше за звънчарството и камбанолеенето. Там съм изследвала камбани, звънчета, чанове, хлопки. Също по този начин сега съм докторант – не преставам тематиката за чановете и хлопките и вършим отново проучвания на тези предмети “, изясни тя.
По думите ѝ комплексният темперамент на експертизата е основен за опазването на културното завещание. „ Всички обекти би трябвало да се изследват от специалисти и всеки да даде мнение в границите на своята подготвеност “, сподели Кюркчиева.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА
Според проф. Иванов провокациите пред експертната активност през днешния ден са на професионалното равнище, на което се прави експертиза.
„ Има нужда от експертиза на всички културни полезности, които влизат във фондовете на историческите музеи, на етнографските музеи, в частни сбирки и в други представителни сбирки “, сподели той. И с цел да регламентират нормативно-експертната активност, след основаването на лабораторията са отправили предложение към Министерския съвет и през Министерството на труда и обществената политика съумели да запишат в Държавния класификатор на специалностите и длъжностите в Република България нова служба - „ специалист на културни полезности и художествени творби “.
Проф. Иванов посочи, че това дава опция на шефовете на културни институции в България - музеи, галерии, общините, регионалните управи и на самото Министерство на културата да назначава на щат такива експерти. „ Тъй като до момента всички се водят специалисти. И уредникът на музея е специалист, и шефът е специалист, и археологът е специалист, и реставраторът е специалист. А в действителност ние обособяваме специалността „ специалист “ като специалност на един човек с сложна подготовка и сложна активност “, уточни той.
Екипът възнамерява издаването на нови пет книги, които да обзет както обектите в Световния лист на ЮНЕСКО, по този начин и нематериалното културно завещание, недвижимите и движимите културни полезности. Проф. Иванов акцентира поддръжката на управлението на УниБИТ, отпред с ректора проф. Ирена Петева и ръководителя на настоятелството проф. Стоян Денчев.
Тя действа по-малко от година, само че към този момент реализира експертни планове, просветителни стратегии и профилирани издания в региона на културно-историческото завещание. Наименованието на лабораторията е неологизъм, „ т.е. нова дума, която ние сме въвели в потребност “, уточняи професорът.
ПОДГОТОВКАТА
Според проф. Иванов основаването на лабораторията е подбудено от нуждата знанията, придобивани от студентите, да бъдат прилагани на процедура. „ Ръководим се от девиза, че учим посредством правене, т.е. не можеш да преподаваш на студентите неща, които не умееш да ги правиш на практика “, споделя той. Според него в областта на движимото, недвижимото, материалното и нематериалното културно завещание има „ нужда от експертиза и от усилване на приложението на експертните познания в практиката “.
Екипът осъществя магистърската стратегия „ Експертиза на културни полезности “ в УниБИТ, а в Университета за национално и международно стопанство (УНСС) – следдипломната подготовка „ Управление, оценка и обезпечаване на културни полезности “.
СТРУКТУРА И ДЕЙНОСТ
В рамките на 10 месеца лабораторията е осъществила над пет плана по поръчка на външни институции. Стратегията на екипа цели запазване на културното завещание към общини, идея за цифрови или действителни музеи, проект за ръководство на културни обекти, концепции с просветителна цел, експертиза на движими и недвижими културни полезности и консултантска активност в региона на културно-историческото завещание, отбелязва проф. Иванов.
Гл. ас. Стефан Бакърджиев, учител в УниБИТ и шеф на Регионалния исторически музей в Ямбол отбелязва, че активността на лабораторията е структурирана в няколко посоки - практико-приложно, просветително и методическо. В практико-приложен проект са осъществени документални експертизи, както и планове в поддръжка на общини. „ Подпомогнахме няколко български общини по повод основаването на фонд „ Култура “, механизми за избор на културни оператори, както и две концепции за цифрови музеи – Музей на звънчарството в Гоце Делчев и „ Симитлия – античната земя на кукерите “ в гр. Симитли “, означи Бакърджиев.
Той добави, че лабораторията създава и концептуален модел за сложна експертиза на движими културни полезности. „ Едно от главните неща, които направи„ Експертика “, е издаването на профилирана литература, която тотално липсваше в България “, споделя още той.
ОБЕКТИТЕ В СПИСЪКА НА ЮНЕСКО
„ Издадохме няколко учебника, като изключително би трябвало да акцентира на двата учебника по доктрина и методика на експертизата “, споделя проф. Димитър Иванов. Сред изявленията е и алманахът „ Културни полезности – национална горделивост. Обекти на българското културно завещание в листата на ЮНЕСКО “, който преглежда 32 български обекта. „ Именно тази книга и тя получи доста необятен отзив “, уточняи той.
„ В листата на ЮНЕСКО са най-представителните обекти на България – материално, нематериално и естествено завещание “, показва ас. Гергана Кюркчиева, експерт-изследовател. По думите ѝ задачата на изданието е „ да предложим концептуален модел по какъв начин да бъдат опазвани, социализирани и разпространявани тези обекти “.
„ Основната цел беше да представим всички обекти, които са включени в листата на ЮНЕСКО, тъй като това се прави за първи път в България “, сподели Кюркчиева. Допълви, че книгата събира информацията на едно място и предлага експертиза при нужда.
Тя означи, че все още лабораторията работи взаимно с три института на Българската академия на науките. „ С Института по физикохимия изследваме метали, стъкла и керамика, с Института по органична химия – хартия и материи, а с Института по микробиология – вредители и плесени “, изясни Кюркчиева. Тя изрази признателност към Българска академия на науките за взаимната работа към доцент Георги Авдеев и доктор Веселина Чакърова от Института по физикохимия, проф. Деница Панталеева от Института по органична химия и към проф. Светла Данова от Института по микробиология. Част от тях са преподаватели в програмата по експертиза, посочи ас. Гергана Кюркчиева.
„ Аз съм работила досега с Института по физикохимия, защото моята магистърска теза в програмата по експертиза беше за звънчарството и камбанолеенето. Там съм изследвала камбани, звънчета, чанове, хлопки. Също по този начин сега съм докторант – не преставам тематиката за чановете и хлопките и вършим отново проучвания на тези предмети “, изясни тя.
По думите ѝ комплексният темперамент на експертизата е основен за опазването на културното завещание. „ Всички обекти би трябвало да се изследват от специалисти и всеки да даде мнение в границите на своята подготвеност “, сподели Кюркчиева.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА
Според проф. Иванов провокациите пред експертната активност през днешния ден са на професионалното равнище, на което се прави експертиза.
„ Има нужда от експертиза на всички културни полезности, които влизат във фондовете на историческите музеи, на етнографските музеи, в частни сбирки и в други представителни сбирки “, сподели той. И с цел да регламентират нормативно-експертната активност, след основаването на лабораторията са отправили предложение към Министерския съвет и през Министерството на труда и обществената политика съумели да запишат в Държавния класификатор на специалностите и длъжностите в Република България нова служба - „ специалист на културни полезности и художествени творби “.
Проф. Иванов посочи, че това дава опция на шефовете на културни институции в България - музеи, галерии, общините, регионалните управи и на самото Министерство на културата да назначава на щат такива експерти. „ Тъй като до момента всички се водят специалисти. И уредникът на музея е специалист, и шефът е специалист, и археологът е специалист, и реставраторът е специалист. А в действителност ние обособяваме специалността „ специалист “ като специалност на един човек с сложна подготовка и сложна активност “, уточни той.
Екипът възнамерява издаването на нови пет книги, които да обзет както обектите в Световния лист на ЮНЕСКО, по този начин и нематериалното културно завещание, недвижимите и движимите културни полезности. Проф. Иванов акцентира поддръжката на управлението на УниБИТ, отпред с ректора проф. Ирена Петева и ръководителя на настоятелството проф. Стоян Денчев.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ