Критичното мислене продължава да се смята и разглежда като едно

Критичното мислене продължава да се счита и преглежда като едно изгубено изкуство. Склонни сме да повярваме на всичко, което по някакъв метод е написано и споделено в интернет, би трябвало да се преглежда като истина. Създаването на агитация е умеене, което и до през днешния ден съумява да се отрази на аудиторията. Точно затова ще открием, че когато една история се написа от два разнообразни източника, попадаме на крайности. Такъв образец може да бъде самият Георги Димитров, който и до през днешния ден се преглежда като воин за едни и зложелател за други. Неговата роля е изключително характерна и след запалването на Райхстага – това е заслугата му – умерено може да откриете, че съществува история, която почтено чака филмовата промишленост, с цел да сътвори идващият шлагер.

Във времето, в което Димитров стартира да работи интензивно в името на комунистическата партия, даже Сталин бил повече от благополучен, че е хванат от немците и най-вероятно ще бъде екзекутиран за своето безсрамие. Опитайте се да се замислите за какво никой от обичаната партия не оказва помощ? Този сътрудник е повече от рисков и по време на самия развой има единствено един човек, който публично се застъпва за него – Борис III. Всяка една друга легенда по отношение на неговото ослепително показване в съда е небивалица. Дори и след завръщането му в Москва, където е посрещнат като воин, Сталин не е изключително благополучен да го види. Истината е, че до последно се е надявал, че фашистите ще го отстраняват и ще спестят бъдещите му главоболия. Защо обръщаме толкоз внимание на него?

Mежду 14 и 29 септември ще открием, че Димитров е един от основателите на прословутото Септемврийско въстание, извършено през 1923 година Заявката за такова е спусната непосредствено от Москва, а Димитров няма нищо срещу да поведе страната към още една дребна злополука – триумфите на една гражданска война са обезпечени от вярното време. И въпреки неговото име да стои на върха на цялото въстание, несъгласията му са повече от явни. Въпреки непрекъснатата агитация против фашистите, той по този начин и не съумява да разбере, че Сталин към този момент има проекти за един нов съюз. Някои откриватели са сериозни по отношение на атентата в Света Неделя, като се счита, че Димитров най-вероятно е бил в Германия и точно той не е бил изключително склонен с осъществяването на сходен акт. За страдание ще открием, че въпреки българинът да няма никакво присъединяване за запалването на немската постройка, той непрекъснато приема похвалите от страна на родното Българска комунистическа партия, което също е куриозно до някаква степен.

Интересното в този случай, както може да се удостовери доста по-късно в едно изявление на Юри Безменов – множеството хора, с които се работи за прокарването на една нова агитация, са добре познатите потребни идиоти. Описанието им показва, че става въпрос за млади, амбициозни и промити поданици, които в следствие виждат грозната страна на един режим и незабавно откакто осъзнават, че са били предадени и излъгани – те публично се екзекутират, тъй като стават рискови. От друга страна не може да се пропусне фактът, че когато най-сетне съумява да дочака своите главатари или освободители, той ще подходи по същия метод, по който и неговия водач – с една голяма чистка и елиминиране на враговете. И до момента в който имаме опция да преглеждаме неговия облик като идеология и мнение, не би трябвало да забравяме и какво тъкмо са написали английските разузнавачи за него.

МИ1 съумяват да изготвят един специфичен профил и да опишат кой тъкмо стои зад облика. Подозираме, че аудиторията от дълго време познава описаната и пренаписана история на героя Димитров, само че дано не забравяме, че от другата страна постоянно има и едно друго мнение, а навръх него имаме намерение да обърнем внимание, тъй като въпреки всичко ни дава една доста по-различна позиция. Ето по какъв начин го разказват англичаните. Георги Димитров е употребявал имена като Рудолф Ян Хедигер или Хайдигер, роден е в Радомир и по народност е българин. Обучаван е от руските секрети служби, през 1972 година служи на контраразузнаването, а през 1933 година е бил на територията на Англия.

Според британските разузнавачи, Коминтерна е имал предпочитание да стартира пропаганда измежду селското общество, като за задачата стартира да изпраща сътрудници в цяла Европа, а след това и в целия свят. Един от сътрудниците в Унгария е точно пътуващият кадър Георги Димитров. На същият се слага и купата „ Вожд и преподавател на българския народ “, като званието е връчено още през 1919 година Преди подписването на Ньойския кротичък контракт още могат да бъдат открити английски сътрудници в страната, описващи настроенията и политическия климат. На него се преписват проведените стачки на миньорите в Перник, както и четенето на болшевишки речи във Варна. Само една година по-късно британците ще впишат, че е един от скъпите и интелигентни фрагменти, като показва аналитична мисъл, както и лоялност на коминтерна.

Образът или ролята, която получава от непознатите сътрудници е „ вманиачен комунист “. През 1920 година още веднъж се оповестява, че при опит за вълнения по време на юбилея на Иван Вазов, сътрудникът е трябвало да се укрива от закона, а с прикритието си е изключително добър. Съобщава се, че през 1926 година е бил във Виена, като представител на Балканската комунистическа федерация. Този път фокусът е бил комунистическата партия в Гърция. Тук идва и един смешен миг, въпреки и публично да се приказва, че е участвал на специфична среща, в която ще се разисква бъдещето на балканите сред 9 и 12 февруари, МИ1 умерено оповестяват, че Димитров е бил там, а след това разумно е депортиран от Турция.

През 1929 година се счита, че е бил в Лондон, въпреки и за тази къса екскурзия да липсва повече информация. Само една година по-рано се счита, че е бил за следващ път в Русия, като тъкмо там е трябвало да получи нови нареждания. Във Франкфурт на по този начин наречената среща на „ Лигата против империализма “, той още веднъж получава правото да бъде член на изпълнителния комитет, който дава отговор за Балканите. Докато тече делото на Димитров в Лайпциг, неговата сестра Елена Божикова се намира във Англия и също взе участие в разнообразни изяви на сцена, като намерено подлага на критика фашистите и Хитлер.

Малко след първите ѝ изяви, МИ1 поучава, че тя, като формален инструмент за привличане на симпатизанти, не би трябвало да бъде допускана повторно в страната. По случай заминаването ѝ е зает сътрудник на МИ5 от Скотланд Ярд. Той оповестява, че Елена Божикова или Димитрова, както може да се открие в архивите, публично е била изпратена от към 120 души, като 80% от тях са били евреи. Сред къса тирада на значимата гостенка, изпращачите стартират да пеят революционни песни, до момента в който тя самата им оповестява, че не би трябвало да се отхвърлят от битката си и единствено посредством обединяване ще могат да реализират своите съществени цели.

Малко след заминаването ѝ, британските разузнавачи подозират, че Елена ще се завърне назад в Москва, където живее брачният партньор ѝ. Очаква се да отнесат въпроса за тихия черен щемпел за нейната виза до вътрешно министерство, като в следствие ще се търси подпомагане на МИ5 за издаването на уговорка, която ще не разрешава на всяко едно посолство в Европа да дава виза на Елена, без да бъде запитана страната малко по-рано. На този стадий се взима решение да се изчакат 6 месеца, преди да се преразгледа възбраната за влизането в страната – чака се в този интервал да има задоволително изстудяване на пристрастеностите, с цел да може при наново събиране на последователи на комунистическата концепция, фрагментите ще бъдат повече от незначителни.

Каквато е ориста на сестрата, такава е ориста и за Димитров на острова. На 28 юни идва известие, че Димитров е поканен на юношески конгрес против фашизма в Шефийлд. Очаква се идването да се случи през август и полковник Вернън Кел ще изрази своето безпокойствие, с което ще подсети, че наличието на такава персона може да нагнети в допълнение напрежението сред Англия и Германия. Предлага се да му се откаже виза.

В хода на събитията излиза наяве, че Москва осведоми младежката организация по отношение на заболяване на Димитров, което ще предотврати неговото идване. Към септември МИ6 ще се обърне към МИ5 – контраразузнаването на Англия, където ще се уточни, че Димитров се кани да пътува до Франция, а оттова да пристигна и на острова. Веднага се дава отчет, който показва, че евентуалната гражданска война и политически безредици са предоставени на фрагменти, особено обучавани в Москва, с цел да може да се започва възможен прелом, който ще смъкна съмненията от Съюз на съветските социалистически републики. Британски шпионин споделя следното:

„ Коминтернът е инструктирал комунистическите партии в Европа да изпращат техни подбрани млади фрагменти на групи в Русия, където да бъдат обучавани под управлението на Димитров. От средата на лятото няколко лодки с млади комунисти скрито отплават от Варна за руска Русия. “

Това надалеч не е всичко, става известно, че до момента в който България се трансформира за последната балканска точка, която да изпраща младите и бъдещи сътрудници, Македония също е обект на офанзиви. Димитров съумява да провежда дейно организацията ВМРО-обединена, като получава и дотации непосредствено от Москва за издания като „ Ла Федерасион балканик “ и „ Македонско дело “. В средата на 30-те години ще бъде съществена разработка на британците и ще бъде наблюдаван, като някои от придвижванията му остават повече от секретни за дълъг интервал от време. В този интервал английските сътрудници прихващат депеша, в която се оповестява, че в идващите месеци ще се употребяват единствено псевдоними, като този на Димитров е Диамант.

Агентът съумява да се завърне едвам към края на 1945 година и бързо стартира да трансформира главните обичаи. Учениците сменят иконите със светци за икони с лика на Димитров, всичко бързо получава неговата фамилия от Димитрова юноша, до димитровски ударник и още доста други. Веднъж след огромната победа, сътрудникът идва, с цел да получи своята корона и не се тормози да хвърля хора в пандиза, както и да отстрани евентуалните си съперници. Въпреки, че няколко пъти се споделя разпределянето на власт, като се счита, че България ще бъде ръководена от 5-ма души, обстановката се трансформира много бързо – разузнаването не е решило, че съперниците ще се отстраняват независимо.

Британското разузнаване стартира да подозира, че Димитров въпреки всичко е съумял да влезе през 1933 година във Англия, откакто е употребява подправен швейцарски паспорт на името на доктор Рудолф Ян Хайдигер. Разузнаването показва, че подобен човек в никакъв случай не е влизал в страната, въпреки и да има някакви забавни подозрения по отношение на всичко това. Все отново не би трябвало да забравяме, че по същото време в МИ5 участва и Ким Филби – руски сътрудник, който се старае да прикрие всички следи на съветски сътрудници, които се озовават на острова.

Ето за какво и той самият трансформира някои информации, с цел да заблуди разузнаването, само че дали в действителност Димитров е бил на острова или не, това остава една дълбока тайнственост. Интересно е заключението, което показват след 1945 година, а точно, че процесът по демократизация в България публично върви към своя край, в страната липсват американци или англичани. Официалното умозаключение по този развой е, че България би трябвало да се преглежда като провинция на Съюз на съветските социалистически републики.

Снимки: Wikipedia