Истински криптиди
Криптозоологията учи „ скритите животни “, чието битие към момента не е потвърдено от науката. Тези животни се назовават криптиди и постоянно са ентусиазъм за митове и легенди. Някои от най-известните криптиди са Голямата стъпка, Чудовището от Лох Нес, Чупакабра и всички те са забулени в тайнственост и до през днешния ден. Има, обаче доста животни, които през днешния ден са постоянно срещани, само че едно време са били криптиди. Ще ви покажем 10 животни, които са били отхвърляни от учените и са считани за небивалица.
Дяволска птица
Дяволската птица или Улама е страховита птица от фолклора на Шри Ланка. Това неуловимо творение е виждано доста рядко, само че крясъците му са чувани постоянно. Казва се, че наподобявали писъците на жена и са възприемани от локалните като предвестител на гибелта. Векове наред единственото доказателство за съществуването на Дяволската птица били крясъците й.
Тогава през 2001г. мистериозната птица е разпозната като нов тип сова,
Зифиус
В средновековието Зифиуса било чудовищно морско творение, което нападало корабите в северните морета. То имало тялото на риба, главата на сова, големи очи и клиновидна зурла. Днес Зифиус е разпознаван в лицето на клюномуцунестия кит, който е необятно публикуван.
Бондегезу
Човекът от гората е именит дух на хората Мони в Западна Индонезия. Катерещото се по дърветата творение прилича на дребен човек, затрупан с черна и бяла четина и постоянно стояло на земята на два крайници.
През 80-те години фотография на Бондегезу е изпратена на австралийския академик Тим Фланъри, който разпознал създанието като дървесно кенгуру. През Май 1994г. обаче Фланъри изследвал региона и разкрил, че животното в действителност е нов тип. Познато още като Дингизо, то е двуутробно, което прекарва множеството си време на земята и си остава рядко срещано. И до ден-днешен няма нито едно хванато Дингизо.
Кенгуру
Ранните откриватели на Австралия описали странни създания, невиждани в Европа. Това били животни с глава на елен, които стояли изправени като хората и подскачали като жаби. Понякога създанието имало две глави – една на раменете и една на стомаха. Разбираемо за това време, хората не повярвали и се изсмели на тези изказвания.
Това се трансформирало през 70-те години на 18-ти век, когато мъртъв образец от типа бил изложен в Англия. Днес това творение е познато като кенгуру и е постоянно срещано в Австралия и е емблема на континента.
Птицечовка
Когато европейските откриватели се натъкнали на това необичайно създание, те били смутени. Описали го като токсичен, снасящ яйца бозайник с патешка човка и опашка на бобър. Много известни английски учени го оповестили за небивалица и не повярвали даже когато им посочили мъртъв образец, като оповестили, че е фалшификат.
Днес това удивително животно е известно като птицечовка и е един от петте типа бозайници, снасящи яйца. Макар от дълго време да е известна на науката, птицечовката си остава неповторима и до през днешния ден. Тя употребява ципестите си крайници, с цел да плува, електро локация, с цел да ловува и на глезените си има шипове, с които инжектират мощна отрова. Макар да не е смъртоносна, отровата е извънредно мъчителна и не се въздейства от множеството болкоуспокояващи.
Морски змей
Векове наред морският змей участвал в най-завладяващите криптозоологически легенди. Това мистериозно и ужасно творение било забелязвано доста пъти, чак до началото на 20-ти век. Разкази за чудовището се носели от водите на Северна Европа чак до южните крайбрежия на Америка. Описанието варирало от животно с конска глава до голяма змия.
Криптозоолозите подозират, че разнообразни типове животни са били бъркани с морски змей. Най-вероятно, обаче един тип е главният провинен за именитото създание – рибата весло. Тя е солидна, продълговата риба, която се среща по целия свят. Тя е най-дългата риба с костна конструкция в света, като най-дългата измерена е 17 метра. Тази риба нормално живее на огромна дълбочина, само че постоянно е изхвърляна по крайбрежията след стихия. Жива риба весло е снимана за първи път през 2001г.
Комодски варан
До началото на 20-ти век, западната просвета твърдяла, че великански гущери не съществували. Когато един риболовец се върнал от островите Нуса Тенгара в Индонезия с опашки от големи „ земни крокодили “, концепцията за големите гущери била посрещната скептично. Експедиция на зоологическия музей Буитензорг в Джава описала сходни създания, само че скоро по-късно почнала ПСВ и именитите комодски дракони си останали забулени в тайнственост.
Чак през 1926г. експедиция на Американския исторически музей удостоверява, че големите гущери са същински. Дъглас Бърден, лидерът на експедицията, се върнал с 12 непокътнати варана и два живи. На светът бил показан комодския варан – голям гущер, достигащ до три метра дължина, което го направило най-големият гущер в света. Варанът има солидни челюсти и зъби, с които може да убие съвсем всяко творение, в това число хора и биволи.
Експедицията от 1926г. послужила като ентусиазъм за историята на Кинг Конг.
Планинска горила
По крайбрежията на Източна Африка се носели клюки за големи маймунски хора. Много локални племена разказвали митове за големи и космати създания, които отвличали и ядели хора. През 16-ти век британският откривател Андрю Бател разказал за човекоподобни горили, които го навестили през нощта, а през 1860г. Ду Чайлу написа за нападателни и кръвожадни горски чудовища. Години наред тези истории били подценявани.
През 1902г. капитан Робърт декор Беринг прострелял една от горилите в Руанда. Той я занесъл в Европа и показал на света планинските горили. Днес те са известни като комунални и податливи на дресировка тревопасни, които живеят в планините Вирунга в Централна Африка и националния парк Буинди в Уганда. Планинските горили са застрашени от изгубване и през днешния ден са останали единствено 400.
Окапи
Племената от Централна Африка и античните египтяни описвали и рисували необичайно творение, известно в Европа като африкански еднорог. То съставлява кръстоска сред зебра, магаре и жираф. Въпреки доказателствата, учените отказвали да признаят съществуването на странните същества. Последвалите експедиции не разкрили нищо и изглеждало, че африканския еднорог в действителност щял да се окаже единствено мит.
Това се трансформирало през 1901г., когато сър Хари Джонстън се сдобил с кожа и череп от именитото животно. Окапи е единственият жив родственик на жирафа и има обща телесна конструкция с него и присъщ дълъг наследник език.
Окапи е било знак на към този момент недействащата Международна общественост на криптозоолозите и до ден-днешен остава като емблема за криптозоологията.
Гигантска сепия
Легенди за гигантска сепия се носят по света още от антични времена. Аристотел и Плиний Стари писали за такива чудовища. Легенди от Карибите, Гърция и Европа говорели за необичайно и рисково морско творение. Може би най-известната легенда е тази за норвежкия кракен – голямо страшилище с пипала, което било огромно колкото остров и поглъщало цели кораби. През 70-те години на 19-ти век учените твърдели, че това са просто измислици и ги нареждали до русалките и морските дракони.
През 1870г. по крайбрежията на Лабрадор и Нюфаундленд били открити няколко натрупа на сепии. Това било несъмнено доказателство за съществуването на гигантската сепия. Днес това творение продължава да е все по този начин тайнствено и рядко срещано. То живее на огромна дълбочина и е забелязвано извънредно рядко, а още по-рядко пък е документирано. Векове наред учените се опитвали да следят гигантската сепия в естествената й среда, само че по този начин и не съумели. Чак през 2004г. група от японски учени съумяват да снимат жива сепия и вършат 500 фотоси.
Около гигантската сепия стоят доста въпроси и за тях е известно доста малко. Все още не се знае какъв брой огромни могат да станат, имайки поради, че има сепии, които доближават до 12 метра дължина.
Източник: listverse.com
