Крепостта Терезин се намира на 60 км от Прага. Тя

Крепостта Терезин се намира на 60 км от Прага. Тя била издигната през 1780 година. Кръстили я в чест на императрицата Мария Терезия: името „ Терезия “ в превод от гръцки значи „ защитница “. По подигравка на ориста, от съвсем самото начало на своето битие фортът се употребявал като затвор.

След окупацията от нацистите на Чешка Силезия през 1940 година крепостта станала затвор под контрола на Гестапо, само че след година към този момент се трансформирала в концентрационен лагер – тук всеобщо изпращали евреи от всички окупирани територии.

В продължение на четири години в лагера били учени, политици, писатели, музиканти, публицисти, артисти. В началото нацистите употребявали лагера като място за всеобщо заличаване на евреи, само че и като опция да покажат на света, че Германия не е толкоз ужасна както настояват.

Колкото и да е необичайно, само че успявали да съвместяват тези противоположни неща. Терезин бил нещо от рода на образцово-примерен лагер. На евреите се разрешавало да издават вестници, да слагат пиеси, да провеждат изложения.

Също по този начин в Терезин играели футбол. Тук била основана цяла футболна лига, чиито шампионати се играели три сезона. За това време в лигата съумели да играят 35 тима, били извършени стотина мача.

Футбол играели както просто фенове, по този начин и професионалните играчи. Например Пол Марер, играл за тима на Чехословакия по футбол на Олимпиадата през 1924 година, покорил Съединени американски щати. През 1930 година той се върнал в родината си, след това попаднал в Терезин. Марер бил един от най-възрастните играчи в еврейската лига на гибелта: той минавал петдесетте.

Самите имена на клубовете били забавни. По тях можело да се разбере от кое място са играчите: „ Рапид “, ФК „ Виена “, „ Фортуна Кьолн “. Други имена произлизали от това с какво главно се занимавали в лагера футболистите: „ Склад облекла “, „ Пионерите “ и така нататък

Естествено, в крепостта нямало футболен терен, по тази причина трябвало да се играе напряко на казармения двор. Просто върху голата земя начертали контури.

Като награди за успехите в лигата на концлагера Терезин на спечелилите давали по-големи порции, в сравнение с другите пандизчии. В лигата свирели професионални съдии, резултатите от мачовете се помествали във вестниците.

Мачовете били гледани от тълпи хора. Ако не знаеш какво се случвало в концентрационния лагер, можело да си помислиш, че става въпрос за нормален естествен живот. Възможно е измежду целия смут футболът да е давал някаква вяра, чувство, че животът продължава.

Футболът завършил след посещаване на представители на „ Червения кръст “ в август 1944 година. Специално за тях нацистите предиздвикали пандизчиите да изиграят показателен мач.

Удивително, само че макар 35 хиляди починали в лагера, делегатите не забелязали заплаха. И безусловно месец след визитата на „ Червения кръст “ доста от футболистите, били депортирани в Аушвиц и отровени с газ. Това поставило завършек на историята на футболната лига в концентрационния лагер Терезин.

От това време останали единствено няколко дребни елементи от филм, сниман от затворения в лагера прочут режисьор Курт Херон – „ Терезиенщадт – самоуправляващият се еврейски лагер “. Там е запечатан и този финален мач.