Крайният защитник, Ивайло Марков, даде ексклузивно интервю за сайта t,

Крайният бранител, Ивайло Марков, даде извънредно изявление за уеб страницата t, в което показа усещания от първите седмици престой в новия си клубен тим – израелския Апоел Хадера. Бившият състезател на Царско село разкри, че не е имал особени съмнения, преди да одобри офертата на отбора от град Хадера, като добави и какви са разликите, на първо четене, сред родния футбол и този в Израел.

Марков, който е почитател на Левски, не пропусна и да означи задоволството си от завръщането на Станимир Стоилов на „ Герена “, смятайки, че това ще е страхотна опция за развиване на младите играчи в клуба. Ивайло засегна и тематиката за упоритостите си за попадане в националния тим на България в даден миг.

Здравей, Ивайло! Вече от няколко седмици си част от израелския Апоел Хадера. Какви са първите ти усещания?

Трябва да кажа, че бях посрещнат извънредно добре и отзивчиво от безусловно всички в клуба. Градът Хадера не е доста огромен, само че в него имаме всички нужни условия, с цел да се приготвяме и възвръщаме на отлично равнище. Вече се опознах и със съотборниците ми, тъй че мога единствено да съм удовлетворен от първите седмици в Израел.

Как се реши на тази стъпка?

Аз персонално съм човек, който не обича да стои на едно място. В това отношение диря постоянно да се развъртвам и по тази причина не се колебах изключително, преди да приема това предизвикателство. За мен е значимо да чувствам, че ходя напред.

Действително, имах предложение да остана в Царско село, където изкарах едни от най-хубавите години в живота ми. Много съм признателен на президента Стойне Манолов, както и на всички хора, които са част от клуба за изискванията, които ми бяха предоставени по време на престоя ми. Сега обаче усетих, че е време за ново предизвикателство.

Съветва ли се с някого, преди да направиш прехвърлянето?

Да, несъмнено, срещнах се с изискванията. Хората, които се свързаха с мен, ми обясниха в детайли за клуба и града и дадоха отговор на моите въпроси. Разбира се, направих и свое редом изследване, само че в нито един миг не се колебах прекомерно доста и се веселя, че направих тази стъпка.

С кои аспекти на живота в страната ти е най-сложно да свикнеш за момента?

Ами компликациите са в границите на естествените неща за всеки футболист, който излезе зад граница. Липсват ми приятелите, фамилията, домът, само че се пробвам да се съсредоточвам върху представянията си с Апоел.

Въпреки късото време, в което си там – кои са най-отчетливите разлики сред българския и израелския футбол?

Израелският и българският футбол в действителност нямат толкоз огромни и отчетливи разлики, само че в някои аспекти има доста съществени амплитуди. В инфраструктурен проект няма по какъв начин да не отбележа страхотните игрища в страната. Вече съм играл на няколко и всички са страхотни уреди, което не може да се каже, че е особено за родната реалност.

В спортно-технически проект експанзията и темпото се приближава в голяма степен до западните стандарти. Играта в офанзива, отбрана, преходите сред двете етапи, всичко се случва на надалеч по-висока скорост. Иска ми се в България да е сходно ситуацията, само че за жалост не е по този начин. Има разлика и в манталитета на хората, които се отнасят извънредно професионално и учтиво във всяко отношение.

В изявление неотдавна призна, че Левски е имал интерес към теб, само че „ сините “ са закъснели с офертата. Би ли се позамислил, в случай че Станимир Стоилов ти насочи оферта в бъдеще?

Да, както споделих с Левски бяха водени договаряния. Като човек, чийто семейство е цялостно с почитатели на Левски, това несъмнено беше доста прелестно възприятие. В момента обаче съм напълно предан на Апоел Хадера, тук съм едвам от няколко седмици и не мога да мисля толкоз напред във времето. Във футбола всичко се случва доста бързо, тъй че не мога да върша изключително дълготрайни проекти.

Връщането на Стоилов, въпреки това, е страхотна вест. Това е измежду най-хубавите треньори в България и като всички левскари няма по какъв начин да не съм благополучен, че той още веднъж е „ Герена “. Неговото назначение, също по този начин, е огромна опция за младите играчи, които да научат доста нови неща и да се развиват сполучливо под негово управление.

Ти дефинира се6бе си като обожател на клуба. В каква степен си оптимист след последните промени към Левски, че положителните дни на „ Герена “ може последователно да се завърнат?

Разбира се, 3оптимистично надъхан съм за бъдещето на клуба. Според мен поетият път е най-правилният – точно по него би трябвало да продължи да върви Левски и отсега нататък. С доста работа съм уверен, че още веднъж отборът ще се завърне на върха.

Виждаме, че българските клубове още веднъж се показаха мощно в квалификациите за европейските клубни шампионати. Доколко може да е от изгода за целия роден футбол, в случай че Левски се причисли към Лудогорец и ЦСКА?

Разбира се, в случай че Левски вдигне равнището и стартира да се бори за евротурнирите това ще има положително отражение върху българския футбол. Не би трябвало да се приказва единствено за Левски обаче. Дано и Ботев Пловдив, Локо Пд и другите тимове съумеят да вдигнат равнището и да се приближат оптимално доста до нивото на Лудогорец. Това е класата, към която е редно да се стремят всички, единствено по този метод ще надграждаме и в дуелите в Европа, а и като самостоятелна класа, която да се придвижи в националния тим.

Да поговорим и за националния тим. Три доста положителни резултата в последните дни и една група от играчи, която наподобява доста сплотена. Виждаш ли по-позитивно бъдеще?

Да, съгласно мен несъмнено се вижда позитивна смяна. В момента тече една промяна на поколенията, навлизат от ден на ден нови играчи в състава и получават късмет да потвърдят, че би трябвало да са там и за бъдеще. С доста работа и самообладание се надявам скоро още веднъж да се борим за класиране на огромни шампионати.

В последните 18 месеца виждаме една мини гражданска война по родните терени и налагането на доста повече млади играчи. Ще продължи ли тази наклонността и отсега нататък?

Това е едно хубаво събитие в родния футбол. Може би е обвързвано и с пандемичната ситуацията и цялостните финансови усложнения, които изпитват много тимове. Надявам се да се трансформира в наклонност и отсега нататък, тъй като е значимо да се дават шансове на младите.

Важно е обаче, първоначално, да се концентрираме върху това да произвеждаме готови млади играчи, които да имат качествата за мъжкия футбол. Няма да е добре за никого, в случай че самоцелно и някак принудително вкарваме младоци в отборите от елита. Всичко стартира от повишението на равнището на работата в юношеските школи. Мисля, че има усъвършенстване в това отношение, само че би трябвало да продължим да работим, с цел да може да излизат от ден на ден и повече положителни български състезатели.

В медиите излезе информация, че Ясен Петров следи изкъсо твоите изяви. Имаш ли самият ти сходна информация?

Ами самият аз нямам такава информация, само че допускам, че селекционерът е поел задължението да следи всички български играчи, без значение дали се състезават в България, или зад граница. Лично аз желая да се съсредоточвам върху изявите си с Апоел. Ако Петров реши, че мога да оказа помощ с нещо на отбора, то за мен ще е същинска чест и наслаждение да облека националния екип.

Намиране на място в националния тим измежду упоритостите ли ти е в границите на близкото бъдеще?

Разбира се, няма футболист, който да не се цели в приемане на повиквателна за националния тим. Това е най-голямата чест и най-голямото наслаждение за всеки състезател. Не мога обаче да мисля прекомерно доста по тази линия. Ако се развъртвам и представянията ми са положителни, то чак тогава може да се замисля по-сериозно.

И за край, Ивайло – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект до края на годината?

Пожелавам си здраве, нека нямам травми и да мога да продължа да се натрапвам в състава на Апоел Хадера.