“Възраждане“ се хваща за еврото, ще инициира референдум
Крайните проруски националисти от “Възраждане “ оповестиха, че стартират парламентарни съвещания за привикване на референдум по въпроса за влизането на България в еврозоната.
" Вчера държавното управление на Петков извърши следващото си национално изменничество. По предложение на министър-председателя Министерският съвет одобри проект за въвеждане на еврото като публична валута в България от 1 януари 2024 година Решението не е взето единомислещо - имало е гласоподаване, при което 10 министри са били за, а 7 са дали своят вот срещу въвеждането на еврото “, се споделя в изказване на Костадин Костадинов във Facebook.
Той онясни, че “предателите “ се пробват да унищожат българския лев.
“Още от през днешния ден започваме съвещания с другите парламентарни партии, с цел да съберем най-малко 48 подписа на депутати под настояването ни за референдум по тематиката. Ние към този момент имаме 13 (това са народните представители от Възраждане), би трябвало да съберем най-малко още 35. Логично е едно толкоз съдбоносно решение да бъде взето от целия български народ, а освен от 10 министри на Политическа партия и Демократична България ", сподели Костадинов.
По думите му, в случай че тези подписи не бъдат събрани, ще стартират събирането на подписи от жители за привикване на референдум.
Националният проект за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 година бе направен още през юни 2021 година, само че тогава “Възраждане “ се занимаваше главно с ковид, който лиши живота на повече от 37 хиляди българи. Костадинов през това време го наричаше " грип ".
Преди два дни обаче проектът за еврото бе признат от Министерски съвет..Той планува превалутирането ще се прави посредством използването на настоящия закрепен валутен курс сред еврото и лв.. След въвеждане на еврото в границите на месец левът и еврото ще бъдат по едно и също време законни платежни средствa.
Датата 1 януари 2024 година бе упомената като допустима за България още през юли 2020 г.През януари предходната година тогавашният финансов министър на ГЕРБ Кирил Ананиев показа упованията на държавното управление за присъединение към еврозоната през 2024 година.
Еврото съществува от повече от 20 години, само че дребна част от държави-членки на Европейски Съюз към момента не са се присъединили– това са Дания, Швеция, Полша, Чехия, Румъния, Унгария, България и Хърватия.
Хърватия чака да стане член на еврозоната от 2023 година. Консервативната власт в Полша не желае да става член на еврозоната по политически, а не по стопански аргументи. Румъния има огромен външен дълг и към този момент не извършва изискванията за присъединение към еврозона. Очаква се въпросът да бъде преразгледан през 2025 година.
Дания и Швеция са две от най-богатите страни в света, имат потенциал за ръководство на личната си валута и към този момент нямат желание да влизат в еврозоната, в която междинният стандарт на живот е по-нисък от техния.
Това обаче не е казусът с България. През 1996 година при ръководството на държавното управление на Жан Виденов българската стопанска система е ударена от хиперинфлация и страната поема към банкрута. Бързите промени и налагането на валутния ръб върза лв. за немската марка, а по-късно към еврото. В момента курсът на българския лев продължава да е вързан за еврото и това обезпечава неговата непоклатимост.
Въпреки че Българска народна банка е лишена от опцията да печата пари и да играе с курса на валутата, през осем години тя се провали и с пълномощието си да управлява банковата система. Това докара до зрелищния банкрут на КТБ, а банкрутът на ПИБ бе избегнат с финансова инжекция от страната. На този декор контролът на Европейската централна банка съумя да предотврати сходни банкрути в Европейски Съюз даже по време на гръцката дългова рецесия и финансовата рецесия през 2008 година.
" Вчера държавното управление на Петков извърши следващото си национално изменничество. По предложение на министър-председателя Министерският съвет одобри проект за въвеждане на еврото като публична валута в България от 1 януари 2024 година Решението не е взето единомислещо - имало е гласоподаване, при което 10 министри са били за, а 7 са дали своят вот срещу въвеждането на еврото “, се споделя в изказване на Костадин Костадинов във Facebook.
Той онясни, че “предателите “ се пробват да унищожат българския лев.
“Още от през днешния ден започваме съвещания с другите парламентарни партии, с цел да съберем най-малко 48 подписа на депутати под настояването ни за референдум по тематиката. Ние към този момент имаме 13 (това са народните представители от Възраждане), би трябвало да съберем най-малко още 35. Логично е едно толкоз съдбоносно решение да бъде взето от целия български народ, а освен от 10 министри на Политическа партия и Демократична България ", сподели Костадинов.
По думите му, в случай че тези подписи не бъдат събрани, ще стартират събирането на подписи от жители за привикване на референдум.
Националният проект за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 година бе направен още през юни 2021 година, само че тогава “Възраждане “ се занимаваше главно с ковид, който лиши живота на повече от 37 хиляди българи. Костадинов през това време го наричаше " грип ".
Преди два дни обаче проектът за еврото бе признат от Министерски съвет..Той планува превалутирането ще се прави посредством използването на настоящия закрепен валутен курс сред еврото и лв.. След въвеждане на еврото в границите на месец левът и еврото ще бъдат по едно и също време законни платежни средствa.
Датата 1 януари 2024 година бе упомената като допустима за България още през юли 2020 г.През януари предходната година тогавашният финансов министър на ГЕРБ Кирил Ананиев показа упованията на държавното управление за присъединение към еврозоната през 2024 година.
Еврото съществува от повече от 20 години, само че дребна част от държави-членки на Европейски Съюз към момента не са се присъединили– това са Дания, Швеция, Полша, Чехия, Румъния, Унгария, България и Хърватия.
Хърватия чака да стане член на еврозоната от 2023 година. Консервативната власт в Полша не желае да става член на еврозоната по политически, а не по стопански аргументи. Румъния има огромен външен дълг и към този момент не извършва изискванията за присъединение към еврозона. Очаква се въпросът да бъде преразгледан през 2025 година.
Дания и Швеция са две от най-богатите страни в света, имат потенциал за ръководство на личната си валута и към този момент нямат желание да влизат в еврозоната, в която междинният стандарт на живот е по-нисък от техния.
Това обаче не е казусът с България. През 1996 година при ръководството на държавното управление на Жан Виденов българската стопанска система е ударена от хиперинфлация и страната поема към банкрута. Бързите промени и налагането на валутния ръб върза лв. за немската марка, а по-късно към еврото. В момента курсът на българския лев продължава да е вързан за еврото и това обезпечава неговата непоклатимост.
Въпреки че Българска народна банка е лишена от опцията да печата пари и да играе с курса на валутата, през осем години тя се провали и с пълномощието си да управлява банковата система. Това докара до зрелищния банкрут на КТБ, а банкрутът на ПИБ бе избегнат с финансова инжекция от страната. На този декор контролът на Европейската централна банка съумя да предотврати сходни банкрути в Европейски Съюз даже по време на гръцката дългова рецесия и финансовата рецесия през 2008 година.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ