Иван Николов: Вучич е по-жесток от Милошевич спрямо българите
Краят на 2022 година около всичко останало, сподели и чудовищните размери на всеобщата злополука на българите в Западните околности в резултат на денационализаторската политика която продължава повече от един век.
В началото на март паднаха ограниченията и рестриктивните мерки свързани с коронавирус пандемията на границата с България и това май беше най-хубавото, което ни се случи след двегодишната изолираност.
През юни стана нападението с камъни върху екипа на „ Следите остават “ на Българска национална телевизия в с. Караманица. Впоследствие мината за олово и цинк „ Подвирове “ най-сетне спря „ пилотното “ произвеждане и изпускането на отровни води в притоците на река Драговищица. Местните еко-активисти извоюваха една дребна борба, само че не и войната за здрава околна среда. Мината за олово и цинк „ Грот “ в с. Мусул продължава да работи. Планината „ Бесна Кобила “ е издупчена като швейцарско сирене и свлачищата към този момент потеглиха. Отделно отпадъчните води от мината се изливат с цялостна мощ в препълненото хвостохранилище, Лисинското и Власинското езеро и не престават по течението на планинските реки към Морава.
Иван Николов, КИЦ " Босилеград "
Международните рудодобивни компании продължиха със сондажите съвсем на цялата територия на Босилеградска община. Отново се претоплиха старите манджи за големите находища на злато – 19,3 тона единствено в региона на Тлъмино, които коствали над милиард евро. Захариев и Вучич предостатъчно търкат ръце за нещо, от което всеки различен може да завоюва, само че не и Босилеград. По предписание, на всички места по света рударските селища са най-бедните и нечистите. Та в случай че това е бъдещето на Босилеград, дружно с него, зла орис ще сполети и българските и македонските селища към границата.
Тази година имаше и избори за Национални препоръки на националните малцинства в Сърбия, в това число и на българското. Проведоха се от немай-къде, без никакъв публичен спор, със същите подправени изборни описи, със същите претенденти и строго подчинени на Владимир Захариев и Стефан Стойков медии. Резултатът си остана същия – остарелият антибългарски състав си остана да организира сърбизацията на българите. Председателят Стефан Стойков се е произнасял прекомерно остро и невъзпитано против българските дипломати в Сърбия, само че никой не го е чул дума да каже против антибългарската акция, която непрестанно тече по сръбските медии – за „ българските зверства “, за сърбо-шопите, за похищенията против българската история, език и просвета. За литийните шествия, за „ научните “ конференции, за изложбите, за медийните изяви. За „ юлианските “ празници, с които ни разделят и опълчват с другата, по-голяма част от православната българската нация която била чествала по „ католическия календар “?
В такава атмосфера, да кажеш че си българин напълно не е здравословно. Особено в случай че се има поради общата националистическа нервност в Сърбия. Но нашите водачи не се вълнуват от това.
Превеждането на учебниците от сръбски на български, позитивната акция за разкриване на паралелки с образование на майчин български език, освобождение на медиите на български език за публично ангажирана и професионална публицистика, публична приложимост на български език, изразходване и основаване на българска просвета – всичко това към момента е под свъсения взор на старите югославски комунисти от български генезис и техните радикални наследници.
Преброяването на популацията в Сърбия през октомври 2022 година, тегли чертата под стогодишната мъка. От тогавашното 100-хилядно малцинство е останало напълно малко.
Населението на Босилеградска община в този момент е 6 171 поданици. В съпоставяне с преброяването от 2011 година когато популацията е било 8 129 поданици, в този момент е намаляло с 1 958 поданици или с цели 24,1%!
В Цариброд са изброени 8 075 поданици. 2011 година са били 10 118. Намалели са с 2 043 поданици или с 20,2%.
За нас, които живеем в Босилеград или Цариброд, даже и тия бройки са мощно пресилени. В една дребна среда, където хората се познават, мъчно можеш да ги излъжеш с някакви измислени цифри. Пустите улици и празните махали по селата приказват сами за себе си. По всичко проличава, че са броени и ония които са родени в Босилеград, само че живеят някъде в България, Македония, вътрешността на Сърбия и Западна Европа и единствено понякога, нормално към Коледа или Великден идват в Босилеград.
Равносметката от последното броене – жителите на Босилеград и Цариброд за едно десетилетие са намалели с 4 001 поданици! Предварителните резултати за националния състав още не са оповестени. Остава да забележим какъв брой българи в Сърбия са посмели да заявяват националната си принадлежност. Не са оповестени и другите статистически данни, които са от голяма важност за цялостната картина на българските общини и обмисляне през идващите години.
Според настоящото сръбско законодателство, общините в Сърбия би трябвало да имат най-малко 10 000 поданици. По този аршин, Босилеград и Цариброд към този момент са изгубили статус на общини и подобен може да им бъде приет единствено по изключение. Другият вид е, с ново административно прекрояване да бъдат прикачени към прилежащите сръбски общини с преобладаващо сръбско население. Там вероятността е още по-мрачна. Този развой към този момент е почнал – обилни за жителите държавни институции каквито са съдилища, прокуратура, кадастрални ръководства, данъчни ръководства, бюра по трудоустрояване, медицински центрове към този момент са изнесени в Пирот, Враня, Сурдулица, Владичин Хан.
Там където българското наличие беше най-изразено, в този момент тече необратим развой на обезлюдяване. Притиснати от тежка икономическа рецесия, безработица, неприятни условия за живот, нечиста околна среда и липса на вложения, хората с тъга напущат родните си домове и си търсят по-добри места за живот. Или най-малко за облага, да изкарат някоя пара за фамилията си.
Населението ни се трансформира в самотни възрастни хора оставени на доизживяване. В обществените мрежи могат да се открият потресаващи образци на хора които прекарват последните си години сами, в полуразрушени къщи, неведнъж изоставени от най-близките си, надалеч от проходими пътища, магазини и здравно обслужване. До тях мъчно проникват и филантропичните организации с хранителни пакети, когато има такива.
На фона на тази сива и жалка реалност виждаме на ниска цена и първичен пиар на общинските кметове-феодали които при липса на съответни управнически резултати, дават смехотворни изказвания и театралничат пред камерите на всякакви срещи, софри или пред някое подаяние доставено от непознати посолства.
Организирана съпротива към този момент няма. Няма и обществена база за такава. Силно раздутите изборни описи, неналичието на свободни и професионални локални медии и естествен политически живот, бетонираха плахите очаквания за смяна. Останалите хора са финансово подвластни от кметовете и се подчиняват категорично, другояче ще останат без обществените стратегии и подаянията от 100-200 евро. Тънката каста самостоятелни и смели хора, които към момента показват някаква политическа позиция по обществените мрежи, мъчно могат да се оттласнат от дъното и да пернат напред. Все отново сме част от закостенялото сръбско общество обхванато от политическа незаинтересованост, върху която тоталитаризмът е пуснал дълбоки корени.
Вместо с престъпността и сигурността на жителите, полицията към момента гони българските духове. В съпоставяне с времето на Милошевич, в този момент дори е още по-будна за всяка обществена демонстрация на българско самочувствие. Великият брат към момента следи за български фланелки, плакати и лайкове по фейсбук.
В интерес на истината и навътре в страната текат същите негативни демографски и други процеси. Пак съгласно предварителните резултати популацията в Сърбия в този момент е 6 690 887 поданици, което спрямо 2011 година е понижение от 495 975 поданици или с 6,9 %. С изключение на Белград където има нарастване от 1,6%, във всички други области популацията е намаляло с към 10%.
С други думи, популацията в Сърбия се топи със скорост от към 50 000 поданици на година или с размера на един приблизително огромен град. При нас обаче скоростта на обезлюдяването е 2,5 пъти по-бърза. Висока смъртност, низка раждаемост и емиграция.
Дори и тия предварителни резултати сами по себе си демонстрират, че всички изказвания на сръбските политици и държавници за Сърбия като „ стопански тигър “ на Балканите са безпочвени. Жителите на Сърбия просто си търсят по-добри места за живот, а броят на умрелите е доста по-голям от броя на новородените. Това са обстоятелствата, всичко останало е политическа измама.
Иска ми се да завърша този текст по-оптимистично, само че някак си думите ми убягват. Да, били сме и по-зле, били сме и по-малко. Минавали сме през възходи и падения. Големите геополитически промени и катаклизми които се задават може би са нашият късмет за избавление. Хора постигнали триумфи и крушения най-после постоянно се прибирали там, откъдето са тръгнали.
Весели празници! /БГНЕС
-------------
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “. Анализът е възложен на БГНЕС.
В началото на март паднаха ограниченията и рестриктивните мерки свързани с коронавирус пандемията на границата с България и това май беше най-хубавото, което ни се случи след двегодишната изолираност.
През юни стана нападението с камъни върху екипа на „ Следите остават “ на Българска национална телевизия в с. Караманица. Впоследствие мината за олово и цинк „ Подвирове “ най-сетне спря „ пилотното “ произвеждане и изпускането на отровни води в притоците на река Драговищица. Местните еко-активисти извоюваха една дребна борба, само че не и войната за здрава околна среда. Мината за олово и цинк „ Грот “ в с. Мусул продължава да работи. Планината „ Бесна Кобила “ е издупчена като швейцарско сирене и свлачищата към този момент потеглиха. Отделно отпадъчните води от мината се изливат с цялостна мощ в препълненото хвостохранилище, Лисинското и Власинското езеро и не престават по течението на планинските реки към Морава.
Иван Николов, КИЦ " Босилеград "
Международните рудодобивни компании продължиха със сондажите съвсем на цялата територия на Босилеградска община. Отново се претоплиха старите манджи за големите находища на злато – 19,3 тона единствено в региона на Тлъмино, които коствали над милиард евро. Захариев и Вучич предостатъчно търкат ръце за нещо, от което всеки различен може да завоюва, само че не и Босилеград. По предписание, на всички места по света рударските селища са най-бедните и нечистите. Та в случай че това е бъдещето на Босилеград, дружно с него, зла орис ще сполети и българските и македонските селища към границата.
Тази година имаше и избори за Национални препоръки на националните малцинства в Сърбия, в това число и на българското. Проведоха се от немай-къде, без никакъв публичен спор, със същите подправени изборни описи, със същите претенденти и строго подчинени на Владимир Захариев и Стефан Стойков медии. Резултатът си остана същия – остарелият антибългарски състав си остана да организира сърбизацията на българите. Председателят Стефан Стойков се е произнасял прекомерно остро и невъзпитано против българските дипломати в Сърбия, само че никой не го е чул дума да каже против антибългарската акция, която непрестанно тече по сръбските медии – за „ българските зверства “, за сърбо-шопите, за похищенията против българската история, език и просвета. За литийните шествия, за „ научните “ конференции, за изложбите, за медийните изяви. За „ юлианските “ празници, с които ни разделят и опълчват с другата, по-голяма част от православната българската нация която била чествала по „ католическия календар “?
В такава атмосфера, да кажеш че си българин напълно не е здравословно. Особено в случай че се има поради общата националистическа нервност в Сърбия. Но нашите водачи не се вълнуват от това.
Превеждането на учебниците от сръбски на български, позитивната акция за разкриване на паралелки с образование на майчин български език, освобождение на медиите на български език за публично ангажирана и професионална публицистика, публична приложимост на български език, изразходване и основаване на българска просвета – всичко това към момента е под свъсения взор на старите югославски комунисти от български генезис и техните радикални наследници.
Преброяването на популацията в Сърбия през октомври 2022 година, тегли чертата под стогодишната мъка. От тогавашното 100-хилядно малцинство е останало напълно малко.
Населението на Босилеградска община в този момент е 6 171 поданици. В съпоставяне с преброяването от 2011 година когато популацията е било 8 129 поданици, в този момент е намаляло с 1 958 поданици или с цели 24,1%!
В Цариброд са изброени 8 075 поданици. 2011 година са били 10 118. Намалели са с 2 043 поданици или с 20,2%.
За нас, които живеем в Босилеград или Цариброд, даже и тия бройки са мощно пресилени. В една дребна среда, където хората се познават, мъчно можеш да ги излъжеш с някакви измислени цифри. Пустите улици и празните махали по селата приказват сами за себе си. По всичко проличава, че са броени и ония които са родени в Босилеград, само че живеят някъде в България, Македония, вътрешността на Сърбия и Западна Европа и единствено понякога, нормално към Коледа или Великден идват в Босилеград.
Равносметката от последното броене – жителите на Босилеград и Цариброд за едно десетилетие са намалели с 4 001 поданици! Предварителните резултати за националния състав още не са оповестени. Остава да забележим какъв брой българи в Сърбия са посмели да заявяват националната си принадлежност. Не са оповестени и другите статистически данни, които са от голяма важност за цялостната картина на българските общини и обмисляне през идващите години.
Според настоящото сръбско законодателство, общините в Сърбия би трябвало да имат най-малко 10 000 поданици. По този аршин, Босилеград и Цариброд към този момент са изгубили статус на общини и подобен може да им бъде приет единствено по изключение. Другият вид е, с ново административно прекрояване да бъдат прикачени към прилежащите сръбски общини с преобладаващо сръбско население. Там вероятността е още по-мрачна. Този развой към този момент е почнал – обилни за жителите държавни институции каквито са съдилища, прокуратура, кадастрални ръководства, данъчни ръководства, бюра по трудоустрояване, медицински центрове към този момент са изнесени в Пирот, Враня, Сурдулица, Владичин Хан.
Там където българското наличие беше най-изразено, в този момент тече необратим развой на обезлюдяване. Притиснати от тежка икономическа рецесия, безработица, неприятни условия за живот, нечиста околна среда и липса на вложения, хората с тъга напущат родните си домове и си търсят по-добри места за живот. Или най-малко за облага, да изкарат някоя пара за фамилията си.
Населението ни се трансформира в самотни възрастни хора оставени на доизживяване. В обществените мрежи могат да се открият потресаващи образци на хора които прекарват последните си години сами, в полуразрушени къщи, неведнъж изоставени от най-близките си, надалеч от проходими пътища, магазини и здравно обслужване. До тях мъчно проникват и филантропичните организации с хранителни пакети, когато има такива.
На фона на тази сива и жалка реалност виждаме на ниска цена и първичен пиар на общинските кметове-феодали които при липса на съответни управнически резултати, дават смехотворни изказвания и театралничат пред камерите на всякакви срещи, софри или пред някое подаяние доставено от непознати посолства.
Организирана съпротива към този момент няма. Няма и обществена база за такава. Силно раздутите изборни описи, неналичието на свободни и професионални локални медии и естествен политически живот, бетонираха плахите очаквания за смяна. Останалите хора са финансово подвластни от кметовете и се подчиняват категорично, другояче ще останат без обществените стратегии и подаянията от 100-200 евро. Тънката каста самостоятелни и смели хора, които към момента показват някаква политическа позиция по обществените мрежи, мъчно могат да се оттласнат от дъното и да пернат напред. Все отново сме част от закостенялото сръбско общество обхванато от политическа незаинтересованост, върху която тоталитаризмът е пуснал дълбоки корени.
Вместо с престъпността и сигурността на жителите, полицията към момента гони българските духове. В съпоставяне с времето на Милошевич, в този момент дори е още по-будна за всяка обществена демонстрация на българско самочувствие. Великият брат към момента следи за български фланелки, плакати и лайкове по фейсбук.
В интерес на истината и навътре в страната текат същите негативни демографски и други процеси. Пак съгласно предварителните резултати популацията в Сърбия в този момент е 6 690 887 поданици, което спрямо 2011 година е понижение от 495 975 поданици или с 6,9 %. С изключение на Белград където има нарастване от 1,6%, във всички други области популацията е намаляло с към 10%.
С други думи, популацията в Сърбия се топи със скорост от към 50 000 поданици на година или с размера на един приблизително огромен град. При нас обаче скоростта на обезлюдяването е 2,5 пъти по-бърза. Висока смъртност, низка раждаемост и емиграция.
Дори и тия предварителни резултати сами по себе си демонстрират, че всички изказвания на сръбските политици и държавници за Сърбия като „ стопански тигър “ на Балканите са безпочвени. Жителите на Сърбия просто си търсят по-добри места за живот, а броят на умрелите е доста по-голям от броя на новородените. Това са обстоятелствата, всичко останало е политическа измама.
Иска ми се да завърша този текст по-оптимистично, само че някак си думите ми убягват. Да, били сме и по-зле, били сме и по-малко. Минавали сме през възходи и падения. Големите геополитически промени и катаклизми които се задават може би са нашият късмет за избавление. Хора постигнали триумфи и крушения най-после постоянно се прибирали там, откъдето са тръгнали.
Весели празници! /БГНЕС
-------------
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград “. Анализът е възложен на БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ