Сателитни снимки показват един мистериозно нагънат пейзаж в сибирската част на Арктика
Край река Марха в сибирската част на Арктика земята се е нагънала по метод, който озадачава учените.
Наскоро откриватели от NASA разгласиха поредност сателитни фотоси на един надиплен по изключително метод пейзаж. Те са направени със спътник „ Лендсат 8 “ в границите на няколко години и демонстрират земята от двете страни на река Марха, покрити с извити тъмни и светли линии. Озадачаващият зрителен резултат се следи и през четирите сезона, само че е най-отчетлив през зимата, когато белият сняг прави изображенията още по-контрастни.
Защо тази съответна част от Сибир наподобява толкоз нагъната? Учените не са напълно сигурни. Няколко специалисти оферират противоречащи си пояснения.
Едно евентуално пояснение е безусловно изписано в ледената повърхнина. През към 90 % от годината този район в Централното сибирско плато е затрупан с пермафрост (вечна замръзналост), споделят от NASA. Той обаче се размразява за къси шпации от време. Участъците земя, които непрестанно замръзват, размразяват се и още веднъж замръзват, получават странни контури в овални форми или на линии и са разказани от учените в проучване, оповестено през 2003 година Този резултат се дължи на измененията в почвата и камъните при непрекъснатото заледяване и топене.
Източник: NASA Earth Observatory
Но други сходни образци като каменните кръгове на Шпицберген, Норвегия, са с много по-малки размери от линиите в Сибир.
Друго евентуално пояснение е ерозията. Американският геолог Томас Крафорд изясни, че линиите наподобяват релефа на седиментни скали, които получават сходни форми при размразяване на снегове или стечение на вода по тях. Процесът може да разкрие седиментни части, които наподобяват части отрязана торта, изяснява Крафорд, като по-тъмните линии съставляват по-стръмните региони, а по-светлите – по-плоските.
В сходство със фотографията нагоре сходно седиментно утайване би се застояло за по-дълги интервали през зимата, когато снегът затрупва по-плоските региони. Тогава те наподобяват даже по-светли. Колкото повече се приближаваме към реката, толкоз повече тези форми изсветляват и получават по-еднакъв тип по крайбрежията след милиони години на ерозия, добавя Крафорд.
Източник: Live Science
