Кога, ако не сега можем да защитим интересите на българите в Сърбия?
Краткия коментар на Велизар Енчев във връзка позицията на Българската страна за задържаните в Сърбия български лекари от филантропична задача, представяме без редакторска интервенция.
След арестуването на български лекари в Босилеград посланикът ни в Белград получил указания от София да сложи въпроса пред сръбските управляващи, заяви Министерство на външните работи, откакто сръбската полиция провали филантропична здравна акция за прегледи на българи в Босилеград...
Вместо държавното управление ни да връчи протестна нота и ултимативно да изиска от Сърбия да съблюдава човешките права на българите в Западните околности, ние караме посланика ни да слага въпроси, на които знаем отговорите.
Вместо външния министър Захариева още през днешния ден да извика в Министерство на външните работи сръбския дипломат и да му съобщи, че Белград ни принуждава да блокираме участието на Сърбия в Европейски Съюз, нашият дипломат получава кухи указания за празни диалози със сръбски служители.
Вместо така наречен патриоти да изпълнят предизборните си обещания и изискат автономност за Западните околности (по сходство на автономията на Войводина), те гузно мълчат и карат евродепутата си Джамбазки да интервенира в Европарламента. Обяснението за тази бездейност е просто: вицепремиерът Каракачанов следва директивата на Брюксел да тика Сърбия към участие в НАТО, заради което той и сътрудниците му не смеят да обелят и дума за стратегиите си, в които даже се желае връщане на Западните околности в рамките на България.
За да прикрият бездействието си, Оперативна програма театрално желаеха от Сърбия Димитровград да върне остарялото си име Цариброд. Сякаш промяната на едно име ще спре сърбизирането на българите, които от 200 000 преди 30 години, през днешния ден са единствено 23 000.
Кога, в случай че не в този момент, когато сме член на Европейски Съюз, можем да защитим ползите на българите в Сърбия?
Кога, в случай че не в този момент, когато половин година ще ръководим Евросъюза, можем да извоюваме самостоятелен статут на Западните околности?
Кога, в случай че не в този момент, когато в кабинета са хора, изживяващи се като патриоти, можем да отхвърлим порочната ни нихилистична политика на Балканите?
Или просто всички предизборни обети, заклинания и обещания са били следващата патриотична неистина?
Апропо, на 27 ноември, когато се навършват 98 години от подписването на Ньойския контракт, ръководещите Сидеров, Каракачанов и Симеонов ще водят ли обичайното факелно шествие на патриотичните организации?
След арестуването на български лекари в Босилеград посланикът ни в Белград получил указания от София да сложи въпроса пред сръбските управляващи, заяви Министерство на външните работи, откакто сръбската полиция провали филантропична здравна акция за прегледи на българи в Босилеград...
Вместо държавното управление ни да връчи протестна нота и ултимативно да изиска от Сърбия да съблюдава човешките права на българите в Западните околности, ние караме посланика ни да слага въпроси, на които знаем отговорите.
Вместо външния министър Захариева още през днешния ден да извика в Министерство на външните работи сръбския дипломат и да му съобщи, че Белград ни принуждава да блокираме участието на Сърбия в Европейски Съюз, нашият дипломат получава кухи указания за празни диалози със сръбски служители.
Вместо така наречен патриоти да изпълнят предизборните си обещания и изискат автономност за Западните околности (по сходство на автономията на Войводина), те гузно мълчат и карат евродепутата си Джамбазки да интервенира в Европарламента. Обяснението за тази бездейност е просто: вицепремиерът Каракачанов следва директивата на Брюксел да тика Сърбия към участие в НАТО, заради което той и сътрудниците му не смеят да обелят и дума за стратегиите си, в които даже се желае връщане на Западните околности в рамките на България.
За да прикрият бездействието си, Оперативна програма театрално желаеха от Сърбия Димитровград да върне остарялото си име Цариброд. Сякаш промяната на едно име ще спре сърбизирането на българите, които от 200 000 преди 30 години, през днешния ден са единствено 23 000.
Кога, в случай че не в този момент, когато сме член на Европейски Съюз, можем да защитим ползите на българите в Сърбия?
Кога, в случай че не в този момент, когато половин година ще ръководим Евросъюза, можем да извоюваме самостоятелен статут на Западните околности?
Кога, в случай че не в този момент, когато в кабинета са хора, изживяващи се като патриоти, можем да отхвърлим порочната ни нихилистична политика на Балканите?
Или просто всички предизборни обети, заклинания и обещания са били следващата патриотична неистина?
Апропо, на 27 ноември, когато се навършват 98 години от подписването на Ньойския контракт, ръководещите Сидеров, Каракачанов и Симеонов ще водят ли обичайното факелно шествие на патриотичните организации?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ