Зелената връзка
" Кратка история на медицината.
2001 година пр.н.е. – Ето, вземи тази билка.
1000 година от н.е. – Остави билката, тя е за езичници! Кажи тази молитва.
1850 година от н.е. – Да казваш молебствия е суеверно! Изпий тази запарка!
1940 от н.е. – В тази запарка има змийско масло! Глътни това хапче!
1985 от н.е. – Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик!
2001 от н.е. – Този антибиотик е синтетичен! Ето, вземи тази билка! "
21 век е жертва на вътрешно несъгласие – той се раздира сред любовта и омразата към марихуаната.
За тази болест няма психотерапевт! Рано или късно, нашият комплициран 21 век ще би трябвало да вземе решение, тъй като на карта е подложен най-големият залог – човешкото здраве. И не щеш ли, след години на разногласия „ за “ и „ срещу “, едно изследване дава мотив да имаме вяра, че везните изрично се накланят към зелената светлина за зелената билка.
За това би трябвало да благодарим на доктор Франческа Филби и екипа ѝ от Тексаския университет. Преди няколко години те започнаха да изследват отражението на дълготрайната приложимост на марихуана върху мозъка. Изследването, финансирано от Националния институт за корист с опиати на Съединени американски щати (NIDA), няма за цел да измие облика на „ тревата “ в очите на научната общественост. Напротив, то е фокусирано върху отрицателните последици от използването й върху мозъчните тъкани. По-конкретно, учените потвърдиха предходни данни, сочещи, че закоравелите тревомани постоянно демонстрират понижен размер на сивото вещество в един значим район на мозъка – орбитофронталната кора, където се намират центровете, свързани със зависимостите и контрола на импулсивността. Ефектът от това е, че за пушачите на трева може да стане мъчно да се откажат, когато мозъкът към този момент е привикнал с приятния еуфоричен резултат от използването й.
Докато проучвали своите 110 доброволци, 48 от които пушели трева най-малко четири пъти седмично, а останалите не се докосвали до нея, доктор Филби и сътрудниците ѝ се натъкнали на нещо ненадейно. Магнитно-резонансната томография посочила, че феновете на марихуаната непроменяемо имат повече и по-сложни функционални връзки сред невроните в мозъка. Какво значи това? По-надеждно и по-стабилно предаване на информация, изключително в засегнатия орбитофронтален район. И това не е всичко – канабисът доста подобрявал връзката сред лявото и дясното полукълбо. Увеличавал се и размерът на бялото вещество в мозъка. За съпоставяне, резултатът от субстанции като алкохола и кокаина е тъкмо противоположният.
Защо става по този начин?
Учените допускат, че сивото вещество е изключително сензитивно към дейната съставна част на канабиса – делта-9-тетрахидроканабинол (THC). Когато си взаимодейства постоянно с нея, то стартира да ползва един развой, прочут като „ невронно оплевяване “ – мозъкът чисти невроните, които се употребяват рядко (оттам и пониженият обем), само че усъвършенства връзките сред тези, които са му най-нужни. Това прави мозъка по-ефективен и му оказва помощ да се приспособява по-лесно към промени в околната среда. Този развой е натурален и е най-активен, когато растем – в пубертета и ранната зряла възраст. След 25-годишна възраст темпото му обаче доста се забавя – с изключение на, както се оказа, при потребителите на марихуана. Положителният резултат при тях се резервира през първите 5 до 7 години от използването ѝ, след което стартира да понижава.
Това изобретение може да се окаже извънредно значимо за хората, страдащи от заболявания, свързани с нарушавания в мозъчните връзки. Очевидният образец за това е деменцията – сложно дегенеративно положение на мозъка, което води до трайни нарушавания на паметта и други съществени когнитивни функционалности. По-малко знае се обаче, че нарушената връзка сред невроните в мозъка е обвързвана и с най-разпространеното психическо заболяване в света – депресията.
Дългосрочната меланхолия (LTD) е неврофизиологично нарушаване, което се характеризира с намаление ефикасността на невронните синаптични връзки. Това понижава способността на невроните да споделят между тях и по този начин снижава способността ни да учим и запомняме. Освен това засегнатите споделят, че се усещат малоценни, лишени от вяра и изтощени. Те изпитват паника даже от осъществяването на елементарни ежедневни задания като работата и почистването. Засегнатите от заболяването по-рядко се женят, по-рядко съумяват да се задържат на едно работно място и по-често страдат от сърдечно-съдови и респираторни болести. Така депресията се оказва освен здравословен, само че и голям обществен проблем.
Дългосрочната меланхолия не се среща при всички страдащи от елементарна меланхолия.
Проучване на екип от Университета в Цюрих обаче потвърди, че LTD играе основна роля в превръщането на елементарната меланхолия в хронична, като в същото време я прави доста по-трудна за лекуване. Какви признаци ще развиете, зависи от това кой мозъчен дял е обиден от LTD – и таман тук става забавно! Тежките признаци на по този начин наречената огромна меланхолия се появяват при нарушавания в челните дялове – тъкмо тези, които се въздействат от канабиса. Пак там се зараждат и други проблеми като обсесивно-компулсивното разстройство, натрапчивите мисли, нарушаванията в либидото и манията.
Откритието на доктор Филби е същинска вяра за създаването на оптимално ефикасен и безопасен лек за сходни болести. Съществуващите медикаменти, подобряващи връзката сред невроните, не работят при всички и имат доста странични резултати. Предишни изследвания удостоверяват връзката сред канабиса и лекуването на тежки депресивни положения. Още през 2005 година невролози от Университета в Саскачеуан откриха, че синтетичните канабиноиди понижават съществено депресията и тревогата точно като насърчават растежа на нови неврони в засегнатите мозъчни области. Работата на екипа от Тексас, която е доста по-мащабна и дълготрайна, е следващият сериозен мотив в интерес на канабиса като лек за меланхолия и съпътстващите я проблеми.
За да стигне до такава степен обаче, човечеството би трябвало да направи една огромна крачка напред в превъзмогването на предразсъдъка си към марихуаната. Способни ли сме на това? Може би моментът да превключим на зелено най-накрая е пристигнал.
Автор: Елена Панова
