Красиви без козметика Може би малцина са тези козметици днес,

Красиви без козметика

Може би малко на брой са тези козметици през днешния ден, които знаят, че козметиката в действителност е просвета за Космоса. Просто тъй като на старогръцки Космос значи хубост. Древните са носели в себе си задоволително живия спомен, който им е приказвал, че всичко във вселената е изцяло, уравновесено и хармонично. Видяна с тези очи, такава галактика е несъмнено и красива. С други думи, тя съставлява Космос.

Същевременно с това те са осъзнавали, че и индивидът е една парченце от този Космос. Но тази парченце по един необикновен метод има свойството да включва в себе си вселената, т. е. космоса. Затова съгласно тях индивидът a priori (по начало) е космически, т. е. хубав, той е микрокосмос или парченце, затворила хармонията, салдото и хубостта. Така индивидът не е откъс, реещ се в безкрайността, нещо доста повече - той се явява самата тази безконечност! Затова всички детайли: дървета, цветя, животни, хора, облаци и звезди са негови вътрешни екологични елементи - елементи от неговото „ вселенско тяло “. И в случай че през днешния ден не осъзнаем още веднъж този интегрален и галактически мироглед за индивида, не можем да бъдем нито същински красиви, нито същински здрави. Едва през днешния ден, събудени като след древен сън, си припомняме отно­во тази съществена истина на живота. В този смисъл екологията не е мода, тя е преразказано човешко съществуване.

Ако можехме да разберем, че светът, в който живеем, не е непознатото или враждебното към нас, а просто нашата лична действителност, която ние, позабравили, разкриваме посредством живота си още веднъж и още веднъж, то бихме осъзнали тогава, че и нашето тяло не приключва с границите на личната ни кожа.

Напротив - то включва доста повече: например нашият глас се чува метри пред нас, очите ни виждат още по-далеко, а с мисълта и душата си в действителност можем да бъдем на всички места. Така индивидът е и се претърпява като Вселена. Още повече, като Вселена, която той самият твори, и която излъчва сходно на кинолента пред очите си.

Разгледан по този метод, светът е част от самите нас, дървета са част от нашите бели дробове, реките и моретата - част от нашата кръв, слънцето - светлината от нашата душа, а другите хора - вселени от личната ни Вселена (собствено, това е единственият метод да ги обикнем). Чрез днешната екологична проблематика тези истини осъзнаваме към този момент все по-осезателно и върху личния си тил.

От казаното прозира и елементарният житейски факт, че същинската дълготрайна хубост на индивида може да се поражда единствено от вътрешната страна. В своя „ еко-свят “ индивидът е като един собственик, който може да изважда от съкровищницата си едно или друго. Това, което сме извън, е единствено израз на това, което сме от вътрешната страна!

Както не можеш да бъдеш добър, в случай че си сложиш червило, по този начин не можеш да бъдеш и хубав, в случай че единствено си се гримирал. Фалшът проличава. По същия метод не можеш да бъдеш и здрав единствено с „ козметични “ мимикривни ограничения. Здравето е в действителност част от теб, част от хубостта, от хармонията, която носиш, и също идва единствено и само от вътрешната страна.

Всичко е едно и цяло. Всичко е кръг. Затова в случай че здравето е част от хубостта, то с цялостна мощ можем да кажем и противоположното, че и хубостта е част от здравето и лично хубав може да бъде единствено здравият човек.

Нашата външна хубост свързваме нормално с нашата кожа. Но нашата кожа в биологичен проект показва единствено това, с което тя се храни от вътрешната страна. Известно е, че кожата се състои от два пласта: външен - епидермис и вътрешен - дерма. Външният няма съдове и по тази причина се храни посредством дифузия от дермата, в която има и съдове, и нерви, и жлези. Състоянието на кожата като цяло - издръжливост, тургор или набръчканост - се дефинират таман от дермата (вътрешния пласт) - от положението на нейните кафези, на еластинните и колагенните нишки и в последна сметка от капилярите, които ги хранят. Външният слой, епидермисът, се храни единствено от вътрешния, от дермата, посредством дифузия и по тази причина може да бъде единствено негов израз. Не можем да нахраним кожата извън, тъй като нейният натурален вектор на обмяна сочи от вътрешната страна - на открито - тя се храни от кръвта. Все едно да се нахраните с праскова като си я размажете по лицето.

Разбира се, можем да сложим върху кожата субстанции, можем даже да ги импрегнираме в нея, посредством преносители, само че това ще е все едно върху остаряла, лющеща се багра да нанесем от горната страна нова. Така пос­ледното положение ще стане по-лошо от първото. Илюзорното обтягане на кожата след нанасяне на крем върху нея се състои в това, че роговият пласт на епидермиса леко набъбва от химикала. Но „ запушена “, кожата изпод се усеща още по-зле. Затова всички кремове след първичния резултат - в дълготраен проект неизбежно довеждат до сбръчкване и състаряване. За илюстрация се вгледайте в лицата на най-богатите „ баби “, които могат да си разрешат най-скъпата козметика - те са най-сбръчканите!

И по този начин, в необятен проект, ние ще бъдем толкоз красиви, колкото заслужаваме. Всъщност толкоз, колкото действително сме. „ Лицето е показалецът на душата “ - са споделили античните. И в действителност, през нашата кожа ще прозира нашето създание и с никаква външна козметика не ще можем да го прикрием. Природата не търпи лъжата. За малко време можем да изградим заблуда, само че за повече - не. В най-хубавия случай ставаме комични.

На биологично ниво нашата кожа ще отразява нашето вътрешно положение. За опитния доктор лицето е карта, по която той може и би трябвало да чете. Здравата кожа е израз на баланс, на равновесие. Така например, в случай че един плод при узряването си е преполеят, той се уголемява доста и се напуква, т. е. появяват се „ бръчки “. Ако същият плод, назад, е оставен задоволително дълго без влага и той изсъхне, тогава се свива и... още веднъж се „ сбръчква ". Същото е и с нашето лице. Ако се храним прекомерно доста, ние загрубяваме и се сбръчкваме; в случай че се храним прекомерно малко - още веднъж се сбръчкваме. Нещо повече - в случай че храната ни не е уравновесена като състав и качество, тогава още веднъж ни липсва нещо значително - появява се „ цепнатина " и ние отново се сбабяваме прибързано.

Така например, древнокитайските лекари са знаели, че човек, който се храни с прекомерно доста ИН-храни (течни, мазни, сладки) пора­ди разширяващото им деяние (подобно многото вода в плода) из­глежда отекъл и развива по лицето си бръчки с водоравен ход - набръчква се челото, появява се „ пачият крайник “ към очите, форми­рат се и торбички под тях. Обратно - този, който употребява доста ЯН-храна (плътна - доста месо и сол) заради свиващото деяние на тези храни (подобно на концентриращия се при изсушаването плод) развива бръчки с отвесен ход - появяват се отвесни линии по челото - най-често вадичка по средата сред очите, отвесни линии по горната джука и т. н. И в двата случая кожата загрубява, тъй като се натрупват непознати субстанции в подкожието и се получава застой на лимфата. Така импрегнирана с боклуци, кожата се храни към този момент по-зле. В началото, в случай че има единствено оточност, тя е бледа и пастьозна, след този стадий, в случай че кръвонапълването е огромно, тя стои нездраво зачервена, а по-късно заради застоя на кръвта - ливада и най-сетне, когато това трае дълго, тя атрофира и става жълтеникава и даже със зеленикав нюанс. Последното се смята за изключително неприятно, тъй като фигуративно, индивидът се връща и регресира към цвета на растителното царство и земята - там, откъдето той би трябвало да се е отделил (разбира се, в подобен занемарен случай той най-често и натам се запътва!).

Как можем да запазим нашата кожа здрава и красива?

Първо би трябвало да кажем, че кожата не може да бъде „ защитавана “, тъй като тя е жив орган и има своята обмяна. С други думи, тя би трябвало да живее. А животът е единение на приемане и отдаване, на създаване и раздробяване. Здравата кожа би трябвало да се храни и да отделя по едно и също време (анаболизъм и катаболизъм, т. е. създаване и разграждане) и този развой да протича хармонично. Обикновено, когато има заболяване, капилярите се запушват и кожата е недохранена и недоизчистена по едно и също време ИН и ЯН вървят ръка за ръка!

За тази цел на първо място нашата храна би трябвало да бъде уравновесена. Тук ще подсетим читателя единствено, че с цел да има добър тургор, кожата се нуждае от задоволително белтъчини (растителни) - най-вече соя и нахут. Много пъти вегетарианките не помнят за това и се „ сбръчкват “, тъй като превалира разграждането над построяването, т. е. кожата атрофира. Обратно - „ месоядките “ развиват груба кожа и още веднъж наподобяват състарени (изграждането превалира над разграждането и тъканите са обложени от недоизчистени отпадъчни субстанции!). Впрочем, последната орис споделят общо взето и мъжете.

Ще издадем още една дребна „ козметична загадка “, като кажем, че нашият опит с хляба, съдържащ квас, удостовери догатката, че той ще придвижва своето „ шуплесто естество “ и върху лицата ни - те още веднъж се набръчкват и замязват на него (маята „ разтяга “ и ще даде най-вече хоризонтални бръчки, инертност и торбички и посте­пенно ще заприличаме на тестоват бял хляб).

Тези, които се хранят с самун и месо, евентуално реализират някакъв малотраен баланс, който най-често обаче се „ сгромолясва “ по трагичен метод (с развиването на рак, напр.). Ако обичате прекалено много сладкиши и плодове (разширяващи храни!), балансирайте с задоволително свиващи храни - бобови и ядки. Мазнините и тук се явяват един от най-пагубните дебалансьори, които нарушават кожното равновесие и състаряват лицата. Това е най-честият „ камшик “ при дамите, които обичат „ мазни теста “ (банички, понички, тестена паста - пици, спагети, макарони с масло и олио, сладкарски пасти и т. н.). Хоризонталните бръчки, подпухналата кожа и торбичките под очите са съвсем сигурен аршин за това.

Прекрасна „ кожна храна “ са пресните сокове от моркови, както и от лимони. Морковите най-много съдържат провитамин А, а лимоните заради плодните киселини в тях почистват застойната лимфа, както и мазнините.

Най-накрая ще кажем, че кожата наложително изисква добра тъканна хигиена. Най-добрият крем за кожата е изпотяването! (вижте лицата на спортистите до момента в който практикуват спорта си. Въпреки доста пъти нездравословната, наситена с прекомерно доста скотски артикули храна, тяхната кожа е опъната). В този смисъл за положителната кожа е наложително бягането (кроса), както и скачането (на въже). Поради вибрациите те основават най-хубави условия за клетъчно изчистване и надлежно за разнасяне и изтегляне на застойната лимфа, която е наситена с токсини (много козметици знаят, че скачането разнася торбичките под очите!).

Относно „ външната козметика “ нашата първа рекомендация е масажът. Без значение какъв тип е той, неговата функционалност е в подобряването на кожната циркулация, а оттова и възстановяване на изчиства­нето и храненето на кожата (същата, отново ще повторим, се храни от кръвта посредством капилярите. Затова те следва да са отворени и кръвта в тях да циркулира добре! Някои реализират това, като мажат лицето си с бучка лед сутринта.).

Ще споменем като съществени също и методите за изпотяване - тичане (крос), сауна и други Относно използването на „ кремове “, предлагаме единствено ограниче­ното прилагане на естествени студено пресовани масла като бадемово, масло от пшеничен зародиш, от авокадо и други, които пред­ставляват софтуерно непроменени, уравновесени системи от липиди, витамини, минерали и други биоактивни субстанции. Нанасят се след топла баня или при нараснала метеорологична експанзия (слънце, вятър и др.). В никакъв случай обаче не непрекъснато всеки ден (за съпоставяне - в култури с рисков климат, както при ескимосите да вземем за пример, се употребяват естествени мазнини като тюленова и др.).

Употребата на плодови и зеленчукови маски оставяме на избора на читателите. Ако въпреки всичко сте изкушени от стилния модел на „ бързото “ и „ лесното “, тогава нашият съвет е да ревизирате на опаковката на вашия козметичен препарат за наличието на токсични и увреждащи в дълготраен проект съставки. Сред тях ще споменем по-важните: глицерин, содиум лаурил сулфат, содиум-лаурет сулфат, петролатум, пропиленгликол, минерал ойл, лорамидди, бензоати. Ако ги съдържа, предлагаме ви да не го ползвате.

Избрано от: „ Човешкото хранене “, Д-р Георги Гайдурков, изд. Санитас КЦЛП, 2013 година
Снимка: