Красимир Генчев Балъков е български футболист, един от най-добрите полузащитници в националния отбор и треньор по футбол. Избран е

Красимир Генчев Балъков е български футболист, един от най-добрите полузащитници в националния отбор и треньор по футбол. Избран е в идеалния тим на Световното състезание през 1994 г. и в идеалния тим на България за всички времена.

Роден е на 29 март 1966 г. във Велико Търново. Играе за Етър (1983 – 1990), Спортинг Лисабон (1991 – 1995) и Щутгарт (Германия) (1995 – 2003).

В „ А “ група има 143 мача и 35 гола. Бронзов медалист от шампионата през 1989 и 1990 година с Етър, трето място за Купата на България през 1986 година, играе през есента на шампионския сезон 1990/1991 година

Носител на Купата и Суперкупата на Португалия през 1995 със Спортинг, финалист за купата през 1994, вицешампион през 1995 и бронзов медалист през 1991, 1993 и 1994, разгласен е за най-хубав футболист в Португалската Суперлига през 1992 година от в. „ А Бола “. Носител на Купата на Германия през 1997 с ФФБ Щутгарт, вицешампион през 2003, финалист за КНК през 1998, притежател на Купа Интертото през 2000 и 2002 година

Определен за най-хубав състезател в Щутгарт, с най-висока заплата (6 млн. марки годишно) от всички играчи в Бундеслигата. В Германия Бала, както е известен там, направи възторг още през първия си сезон. Той стана част от триото Балъков-Бобич-Елбер.

Футболист № 1 на България през 1995 и 1997 година Дебютира за националния отбор на 2 ноември 1988 г. в международна подготовка против Дания (1:1 в Копенхаген). Последния му мач е на 30 април 2003 година срещу Албания (2:0 в София).

Изиграл е 92 мача, в които е отбелязал 16 гола. Участва на СП-1994 в САЩ, където става бронзов медалист (играе в 7 мача, дружно с Христо Стоичков е в идеалния тим на първенството), на СП-1998 във Франция (в 3 мача) и на ЕП-1996 в Англия (в 3 мача). На 29 май 2003 г. е прощалният му мач в Щутгарт сред „ Дрийм отбор “, формиран от международни звезди като Бебето, Юрген Клинсман, Томас Хеслер, Гуидо Бухвалд, Роберт Просинечки и други, (както и български звезди като Борислав Михайлов, Наско Сираков, Йордан Лечков, Емил Костадинов, Петър Хубчев, Любослав Пенев) против тим, формиран от негови някогашни съотборници като Дунга, Джоване Елбер, Фреди Бобич и други

От юли 2003 година става помощник-треньор на Щутгарт.

В средата на януари 2006 година Красимир Балъков стартира и формалната си независима треньорска кариера – назначен е за старши треньор на швейцарския Грасхопър, като подписва контракт за година и половина. През май 2007 година е уволнен от Грасхопър. На 29 октомври 2007 става старши треньор на „ Санкт Гален “. Успява да класира тима в зоната, даваща право на баражи. [1]

От януари 2008 до 6 декември 2010 година води тима на Черноморец (Бургас). Съвместно със своя съотборник от Щутгарт Фреди Бобич изготвят план за дълготрайното развиване на клуба с създаване на модерна спортна база за подготовка на първия тим и част от юношеските обединения. Проектът не е осъществен от реализатор. Балъков управлява Черноморец в 60 мача, от които 29 победи, 16 наедно и 15 загуби. 

От май 2011 до март 2012 година Балъков е старши треньор на Хайдук (Сплит) в 28 мача, в които реализира 16 победи, 5 равни и 7 загуби. Отборът става втори във краткотрайното класиране и сигурен участник в Евротурнирите. 

През март 2012 година приема предложение на управлението на Кайзерслаутерн, който обаче е на последно място в Бундеслигата и не съумява да се избави от изпадане. 

На 27 май 2014 година формалният уебсайт на Литекс (Ловеч) съобщава, че Балъков ще е новият старши треньор на тима. Договора му е за период от 2 години, а формалното му показване като треньор е на 10 юни 2014 година.

През 2017 г. Балъков работи като шеф скаут в ЦСКА (София), а на 2 януари 2018 г. поема отбора на Етър (Велико Търново).

През 2019 година ръководи националния тим на България в 6 мача без победа и на 18 октомври 2019 подава оставка. 

На 4 юни 2020 г. е разгласен публично за старши треньор на ЦСКА 1948.