Роден е Елин Пелин
Кръщелното име на Елин Пелин е Димитър Иванов Стоянов. Роден е на 18 юли 1877 година, който е едно от единадесетте деца в фамилията на Йото Варджията и Стоянка Иванова. Другите техни деца са: Стоян (роден 1859), Пена (родена 1862), Велко (роден 1865), Христо (роден 1869), Захари (роден 1873) и Мария (родена 1885). Между тях е имало и други, които умряли – Йордан, Александър, Параскева и едно, на което името не се помни. Той израства в среда, където образованието било на особена респект. Баща му постоянно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „ Рибният буквар “, „ Под игото “ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Завършва началното си обучение в родното си село, след което отпътува да учи в София (1890 – 1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894, където приключва днешните 5 и 6 клас). Не приключва гимназия; буйно се увлича в четене, главно опознава българската и съветската литература.
Учител е в Байлово (1895 – 1896). През 1896 прави опит да влезе в Рисувалното учебно заведение. Рисуването, наред с четенето, била една от огромните му пристрастености. Не е признат и се връща в Байлово, където през идващите две години написа първите си съществени творби. От есента на 1899 се открива в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми.
Елин Пелин стартира да написа още до момента в който е възпитаник на село. През 1895 година обнародва първите си произведения: в сп. „ Войнишка колекция “ описа „ Мило е отечеството ", в ученическото списание „ Извор “ описа „ На майчин гроб “, стихотворенията „ Зима “ и „ Привет “. Под стихотворението „ Тихи тъги “ (ноември 1897), отпечатано в сп. „ Български обзор “, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към описа и повестта, като продължава да написа детски и хумористични стихотворения.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, занаятчия на късия роман в българската литература, основател на изложба ярки, незабравими облици, доста от които са въодушевени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати [4]. Опознал в елементи селския обичай и психика, зад идиличното и битовото открива избрани обществени трендове и написва първите си зрели разкази: „ Напаст Божия “, „ Ветрената мелница “, „ На оня свят “, „ Гост “, „ Андрешко “, „ Пролетна машинация “.
Автор е на редица разкази, наситени с жизнеспособен и радостен смях, в които се оглежда дяволитият български селяндур, подготвен да се майтапи и в най-тежките моменти от своя нещастен живот; белег на несломената жизнеспособност на българския народен темперамент. В непретенциозните си, само че доста известни хуморески в стихове и прозаичност от сборника „ Пижо и Пендо “ (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски подбив пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им опълчва суровата и примитивна истина на същинския живот.
С особена благосклонност Елин Пелин написа за тежката орис на селския преподавател: „ Душата на учителя “, „ Кал “, „ Самичка “, „ В интерес на просветата “. Една от главните тематики е и черквата и представителите ѝ. Елин Пелин осмива и изобличава с ослепителен натурализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали калугери и попове („ Напаст Божия “, „ Братя “, „ Изкушение “). Елин Пелин е художник с необятен интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той разказва и хубостта в спорната разноцветност на действителността, поезията в селския живот. С особена гъвкавост се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е обвързвана с труда и възприятията на хората.
По време на Първата международна война Елин Пелин написа патриотични творби, събрани в сборника „ Китка за юнака “ (1917). През 1928 година издава сборника „ Черни рози “ — стихотворения в прозаичност, импресии с изповедни размишления и настроения. В книгата „ Аз, ти, той “ (1936) — злободневни фейлетони, хумористични очерци и скици – изобличава общественополитическата и нравствената безнравственост на съвременността. В „ Под манастирската лоза “ (1936) — цикъл метафизичен разкази и притчи — формулира в художествена форма своето витално и естетическо верую. На аскетизма и догматизма той опълчва жизнерадостната философия на битието, богатата и комплицирана естетика на човешката характерност.
През 20-те и 30-те години на XX век Елин Пелин написа най-вече за деца – лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и самичък написа приказки, сформира христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с бодър комизъм и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български младежки романи в две елементи — „ Ян Бибиян “ (1933) и „ Ян Бибиян на Луната “ (1934), (името „ Бибиян “ идва от метода, по който синът му, Боян, произнася името си като малък), на книгите „ Златни люлки “ (1909), „ Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса “ (1918), „ Гори Тилилейски “ (1919), „ Сладкодумна баба “ (1919), „ Правдата и кривдата “ (1920), „ Песнички “ (1927), „ Поточета бистри “ (1931), „ Приказки и басни “ (1949) и други След комунистическия прелом на 9 септември 1944 година е заставен да замлъкне, защото е бил непосредствен другар на някогашния български монарх Н.В. Цар Борис Трети. Творчеството му от това време се характеризира с творби като описа „ Врабчетата на стрина Дойна “, описващ „ героизма “ на бригадирското придвижване у нас.
Други псевдоними, които Елин Пелин е употребявал, са: Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и други.
Източник: bg.wikipedia.org
Учител е в Байлово (1895 – 1896). През 1896 прави опит да влезе в Рисувалното учебно заведение. Рисуването, наред с четенето, била една от огромните му пристрастености. Не е признат и се връща в Байлово, където през идващите две години написа първите си съществени творби. От есента на 1899 се открива в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми.
Елин Пелин стартира да написа още до момента в който е възпитаник на село. През 1895 година обнародва първите си произведения: в сп. „ Войнишка колекция “ описа „ Мило е отечеството ", в ученическото списание „ Извор “ описа „ На майчин гроб “, стихотворенията „ Зима “ и „ Привет “. Под стихотворението „ Тихи тъги “ (ноември 1897), отпечатано в сп. „ Български обзор “, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към описа и повестта, като продължава да написа детски и хумористични стихотворения.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, занаятчия на късия роман в българската литература, основател на изложба ярки, незабравими облици, доста от които са въодушевени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати [4]. Опознал в елементи селския обичай и психика, зад идиличното и битовото открива избрани обществени трендове и написва първите си зрели разкази: „ Напаст Божия “, „ Ветрената мелница “, „ На оня свят “, „ Гост “, „ Андрешко “, „ Пролетна машинация “.
Автор е на редица разкази, наситени с жизнеспособен и радостен смях, в които се оглежда дяволитият български селяндур, подготвен да се майтапи и в най-тежките моменти от своя нещастен живот; белег на несломената жизнеспособност на българския народен темперамент. В непретенциозните си, само че доста известни хуморески в стихове и прозаичност от сборника „ Пижо и Пендо “ (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски подбив пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им опълчва суровата и примитивна истина на същинския живот.
С особена благосклонност Елин Пелин написа за тежката орис на селския преподавател: „ Душата на учителя “, „ Кал “, „ Самичка “, „ В интерес на просветата “. Една от главните тематики е и черквата и представителите ѝ. Елин Пелин осмива и изобличава с ослепителен натурализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали калугери и попове („ Напаст Божия “, „ Братя “, „ Изкушение “). Елин Пелин е художник с необятен интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той разказва и хубостта в спорната разноцветност на действителността, поезията в селския живот. С особена гъвкавост се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е обвързвана с труда и възприятията на хората.
По време на Първата международна война Елин Пелин написа патриотични творби, събрани в сборника „ Китка за юнака “ (1917). През 1928 година издава сборника „ Черни рози “ — стихотворения в прозаичност, импресии с изповедни размишления и настроения. В книгата „ Аз, ти, той “ (1936) — злободневни фейлетони, хумористични очерци и скици – изобличава общественополитическата и нравствената безнравственост на съвременността. В „ Под манастирската лоза “ (1936) — цикъл метафизичен разкази и притчи — формулира в художествена форма своето витално и естетическо верую. На аскетизма и догматизма той опълчва жизнерадостната философия на битието, богатата и комплицирана естетика на човешката характерност.
През 20-те и 30-те години на XX век Елин Пелин написа най-вече за деца – лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и самичък написа приказки, сформира христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с бодър комизъм и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български младежки романи в две елементи — „ Ян Бибиян “ (1933) и „ Ян Бибиян на Луната “ (1934), (името „ Бибиян “ идва от метода, по който синът му, Боян, произнася името си като малък), на книгите „ Златни люлки “ (1909), „ Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса “ (1918), „ Гори Тилилейски “ (1919), „ Сладкодумна баба “ (1919), „ Правдата и кривдата “ (1920), „ Песнички “ (1927), „ Поточета бистри “ (1931), „ Приказки и басни “ (1949) и други След комунистическия прелом на 9 септември 1944 година е заставен да замлъкне, защото е бил непосредствен другар на някогашния български монарх Н.В. Цар Борис Трети. Творчеството му от това време се характеризира с творби като описа „ Врабчетата на стрина Дойна “, описващ „ героизма “ на бригадирското придвижване у нас.
Други псевдоними, които Елин Пелин е употребявал, са: Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и други.
Източник: bg.wikipedia.org
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ