Който в България се разболее от тежка болест, трябва да

Който в България се разболее от тежка болест, би трябвало да води война на няколко фронта. Той би трябвало да се бори освен с заболяването, а и с лекарствената политика. Битка, която болният българин постоянно губи.

Онкоболните в България към този момент не са принудени да излизат на гладни стачки както преди години, когато името на Теодора Захариева закупи печална популярност. Проблемите с медикаментите – освен за болните от рак –

Цените на медикаментите, плащани напълно или отчасти от НЗОК, са измежду най-ниските в Европейски Съюз. Това обаче не носи огромни преимущества на самите заболели. Колкото по-евтини стават медикаментите в България спрямо останалите по-богати европейски страни, толкоз повече огромните концерни като Roche, Novartis, Bayer, Eli Lilly, AstraZeneca и други губят интерес да ги продават на българския пазар. " Франкфуртер Зонтагсцайтунг " неотдавна цитира представител на компания от сектора, който буквално споделя: " Ако имаше по какъв начин, щеше да е най-добре въобще да не продаваме медикаменти в някои източноевропейски страни ".
Редакцията предлага
Източна Европа е на назад във времето

Страни с високи цени на медикаментите като Германия, Швейцария, Швеция или Финландия да вземем за пример са желан сътрудник за търговията с лекарства. Същевременно България, Румъния, Полша или Балтийските страни, откъдето не могат да се чакат солидни облаги, постоянно остават на втори и трети проект. Така някои съществени медикаменти трайно изчезват от аптеките, тъй като не носят задоволително облаги на производителите и дистрибуторите, които съзнателно ги изтикват от пазара.

Проф. Иван Литвиненко, началник на неврологичното поделение на Педиатричната болница в София, е добре осведомен със обстановката. " От години насам да вземем за пример липсва " Диазепам " на свещички. Те костват стотинки, само че са най-бързо настоящото и дейно средство, което приключва епилептичен припадък у кърмачета и дребни деца. Явно компаниите обаче нямат интерес да търгуват с толкоз на ниска цена артикул. Дали не би трябвало страната да се погрижи и да сътвори интерес у концерните? ", пита той. Детският невролог споделя, че вместо това родителите на болните деца са се трансформирали в контрабандисти, които вървят в чужбина и купуват по-големи количества от разнообразни страни, а след това продават медикаментите на други нуждаещи се фамилии.

Германия няма проблем с дефицит на лекарства, тъй като спада към страните с високи цени на медикаментите, а това основава положителни облаги на търговците и производителите. Нещо повече: страната включва в " позитивния лист " на касите съвсем всяко ново лекарство, появило се на пазара. Чак след едногодишен период, Националното съдружие на здравните каси в Германия има право да води договаряния за отстъпки в цените на медикаментите. Дотогава фармацевтичните концерни сами дефинират цените си. Това, несъмнено, товари неимоверно бюджетите на немските здравни каси. Пациентите обаче заплащат единствено по този начин наречената потребителска такса – според от размера на опаковката. Социално слабите или хронично болните с ниски приходи имат даже опция напълно да се освободят от тези доплащания.

Смехотворните понижения на НЗОК

Сравнителни данни за Европа демонстрират, че спрямо останалите страни в Общността - става дума за цели 56%. Средната стойност на доплащанията в останалата част на Европа е 18%. Намаленията, които пациентът получава от цената на медикаментите, отпускани от НЗОК, постоянно са толкоз смехотворно ниски, че просто не си заслужава човек да върви по тъгите на здравната администрация. Често медикаментът може да се купи на съвсем същата цена и на свободния пазар. Така се стига да същински рядкости. Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето дава съответен образец. " За цялата предходна година са били продадени словом и цифром две опаковки от едно несъмнено лекарство, за което Касата прави понижение. Явно обаче някой просто се е объркал, та го е купил с рецепта през Касата, вместо на свободния пазар без понижение ", иронично отбелязва той.

Независимо от това разноските на НЗОК за лекарства порастват стремглаво. По данни на Касата, представени от Медиапул, нарастването единствено за 2015 година възлиза на 900 милиона лв., като разноските по медикаментите на онкоболните са скочили съвсем двойно за интервал от две години (2012- 2014). Държавата е принудена да икономисва и го прави. В края на предходната година министърът на опазването на здравето доктор Петър Москов сложи на фармацевтичните производители ултиматум: в случай че не предложат по-големи отстъпки в цените на препаратите, за които няма опция, няма да бъдат плащани към този момент от Касата. Онова, което се случи, надали може да се регистрира като триумф. " От плащаните напълно или отчасти над 3000 медикаменти от НЗОК, от началото на 2016 отпаднаха повече от 1000, измежду които цели групи от антибиотици, редица болкоуспокояващи, 12 медикаменти за онкоболни, като за най-малко две от тях няма опция ", споделя доктор Стойчо Кацаров.



Често българите са принудени да търсят медикаменти в чужбина



Болните в България - с минимален късмет

При това Касата заплаща по предписание единствено най-евтиното лекарство от дадена група, а това нормално е някакъв генеричен препарат, т.е. на ниска цена копие на истинския. И тъй като генеричните препарати могат да се появяват на пазара чак 10 години след въвеждането на някое ново лекарство, т.е. когато изтече лицензът на истинския препарат, излиза наяве, че българите се лекуват най-вече с остарели лекарствени средства, чиито неподходящи странични резултати по предписание са и по-големи. Който не е склонен да се лекува с евтините генерични препарати, а желае истинския артикул, би трябвало обаче да си заплаща самичък. Или да си търси спонсори и да разчита на богати родственици от чужбина.

Качеството на здравното обслужване и снабдяването с съвременни лекарствени средства са решителен фактор, който може да удължи или да редуцира живота на пациентите. Според проучване на Европейското съдружие на онкоболните, В западните елементи на Европа възможностите на тези хора са с близо 40% по-добри.