"Който насилва историята, рано или късно насилва и хора." Цитатът

"Който насилва историята, рано или късно насилва и хора. " Цитатът е от известния английски историк проф. Саймън Шама. Войната, която съветският президент Владимир Путин стартира против Украйна, потвърждава верността на тези думи. Той от дълго време обосновава исторически правотата си да нахлуе в Украйна, само че нямаше кой да се вслуша в заканите му. Влечението на Путин към историческите причини пролича и в речта му на Червения площад на 9-и май, хвърляйки мост сред Великата отечествена война и "специалната военна интервенция ".

"Бихме се против врага пред Москва и Ленинград, Киев и Минск, Сталинград и Курск, Севастопол и Харков. Така е и през днешния ден - бием се за нашия народ в Донбас, в отбрана на сигурността на нашата татковина Русия ", сподели Путин от трибуната на Кремъл.

"В тази тирада не за първи път чухме съветският президент да преиначава историята ", счита Айно Рос Кристина Шпор, политолог и професор по нова история в London School of Economics.

За проф. Шпор Путин се е впуснал в политически и териториален реваншизъм поради постимпериалистическата контузия, която е претърпял като сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Германия след краха на социалистическия лагер.

"За моите студенти, днешните 20-годишни, войната постоянно е била нещо нереално. А в този момент внезапно е в непосредствена непосредственост. Изведнъж историята не се побира сред кориците на учебника, а е част от техния живот. И стартират въпросите: за какво има война, какво се е случило в предишното? Изведнъж се оказва доста значимо да познаваш историческите обстоятелства, с цел да не се подаваш на операции и агитация. "

"Путин търси метод да оправдае с исторически причини това, което той назовава "специална интервенция ", само че ние знаем, че е война.

Той преследва историческата цел да събере под един покрив всички исторически съветски територии, да възвърне зоните на въздействие на Русия, както самичък признава, и да накара светът да гледа на Русия като на международна мощ. А повода още веднъж се крие в историята - разпадането на Съветския съюз, което за Путин е "най-голямата злополука в историята ".

"Путин пренебрегва, че Украйна е самостоятелна страна, непрестанно препраща към историята, към Киевска Рус, и твърди, че украинците не са независима нация, още по-малко независима страна.

Това деформиране на историята би трябвало да оправдае нахлуването в Украйна. Путин приказва за буферна зона, и има поради територията на Украйна, само че в действителност желае да я превземе. Точно това обаче сега му се изплъзва. И тъй като на 9-и май не можа да се похвали с победа над Украйна, трябваше някак да излезе от обстановката. Затова в речта си препрати към успеха над нацистка Германия. За следващ път обаче Путин си спести споменаването на останалите съдружници против Хитлеристка Германия. "

"Двуполюсният свят тогава представляваше идеологически конфронтация - комунизъм против демократична народна власт, планова стопанска система против пазарна стопанска система.

Този свят свърши. След 1989-а Америка се трансформира във водещата мощ в един демократизиращ се свят.

Но този нов демократизиращ се свят се оказа, че не е повсеместен - Русия и Китай потеглиха по собствен властнически път, само че с пазарна стопанска система. Днешният свят е многополюсен и прилича повече на края на 19-и век, когато са се водели войни за територии. След Втората международна война смятахме, че този интервал в историята е преодолян посредством основаването на Организация на обединените нации. Но в този момент мъчително откриваме, че Обединените народи като инструмент на мира и на открития след войната международен ред са, нагледно казано, с вързани ръце и изцяло парализирани, тъй като агресорът е непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. "

Войната е продължение на политиката с други средства, твърди Карл декор Клаузевиц при започване на 19-ти век. Западът загърби тази идеология и заложи на компромисите и пацифизма. Путин явно употребява тази съгласно него уязвимост на западните водачи. Но каква геополитическа цел преследва той?

"Действията на Путин надвишават политическия реваншизъм. Той даде ясно да се разбере, че не желае Русия да бъде подчинена на Америка като преобладаваща международна мощ.

Путин се стреми към построяването на един постзападен свят, каквото и да значи това. Със сигурност обаче в неговите показа светът би трябвало да е многополюсен. А с цел да може Русия да бъде единият от многото полюси в този нов свят, би трябвало да си възвърне остарялата мощ и територия.

Този блян изяснява заиграването на Путин с Китай. Путин желае Америка да се отдръпна от Европа. Чрез НАТО Съединените щати са основна военна мощ в Европа, тъкмо както желаят европейците.

Така затваряме кръга с днешна дата: След края на Студената война източноевропейците желаеха да бъдат част от западните институции. Но войната в Украйна промени салдото на силите в Европа. Промяната пристигна от север - поради съветската опасност Финландия и Швеция се запътиха към НАТО.

Точно това искаше да избегне Путин, когато през декември изиска писмени гаранции за сигурност от Съединените щати.

Дори единствено образецът с бъдещото участие в НАТО на двете скандинавски страни демонстрира, че Америка е преобладаваща мощ в Европа по избор на европейските съдружници. Докато Русия желае да се наложи със мощ. Сблъсъкът, въпреки и невоенен, е неминуем. "

А Западът падна в клопката на Русия и разреши на Путин години наред да изнася на западните водачи лекции със своите исторически фалшификации.

"Западът в действителност заложи прекомерно доста на разговора и компромисите. След края на Студената война доближаването сред някогашните идеологически врагове се случи през икономическата причинност. Западът се съобразяваше с чувствителността на Русия и търсеше способи да й откри място в новия свят и неговите институции - по този начин се сътвори да вземем за пример Съветът НАТО-Русия.

След това Русия анексира Крим. Имаше наказания, само че все пак политиката по отношение на Русия не претърпя огромна смяна. Вижте Германия - без значение коя партия ръководи, курсът по отношение на Москва си остана в духа на "остполитик ". Но вместо причинност, постигнахме единствено взаимозависимост.

В момента, в който Меркел се отдръпна, за Путин настъпи комфортният миг да задейства проекта си. Той разбра, че Западът е отслабен. "

"В Сирия американците не се намесиха, макар че начертаха червени линии. За Путин това беше сигнал, че може да прави каквото си изиска. Намеси се в американските избори за успеха на Тръмп. Намеси се в Източна Европа с пропагандата през обществените медии, която оказа помощ на популистите.

В Америка след Тръмп пристигна Байдън - в очите на Путин един възрастен и слаб президент, който се провали с изтеглянето от Афганистан. А щом американците се изтеглят от Афганистан, значи са слаби. След Меркел пристигна Шолц с всички прилежащи сантименти на неговата социалдемократическа партия към Русия. А във Англия, където Брекзит от съветска позиция също беше сполучлива акция, ръководи смешникът Джонсън.

Така Путин евентуално с право си е споделил: "Нещата ми се получават сносно! Принципът "разделяй и владей " работи и този ненавиждан демократичен свят в действителност се разпада. "

Погледнато от Москва, в Европа настъпи властови вакуум, който води до неустойчивост. Какъв по-хубав подарък за Путин в навечерието на 70-тия му рожден ден! Това, несъмнено, са спекулации, само че от негова позиция нещата наподобяват по този начин. "

На териториите, които сега съветските сили са завзели в Украйна, Москва се пробва да изправи света пред приключен факт: в Херсонска област се приготвя референдум за оповестяването на национална република по образеца на самопровъзгласилите се Луганска и Донецка републики. Въвежда се рублата като разплащателно средство.

"Когато започнеш война, която не върви по проект, внезапно се оказваш в отбранителна позиция.

Мисля, че този спор навлиза в дълга замразена фаза. Руснаците няма да си тръгнат скоро. Но украинците добиха самочувствие и няма да се предадат елементарно.

Президентът Зеленски е безапелационен, че няма да правят отстъпка и сантиметър от земята си. В момента няма изгледи за започване на договаряния, тъй като двете страни си нямат никакво доверие. Никой не има вяра на руснаците. "

"В Украйна се води война за нашите правила. Провъзгласяването на тези републики е нарушаване на нашите правила за териториална целокупност и суверенитет на страните. Западът е изправен пред предизвикването, какъв брой дълго ще издържи единството му.

Мислехме си, че да се води война за територии е част от живота на нашите баби и дядовци. Моят финландски дядо живя дълго и съумя да ми опише за войната за самостоятелност на Финландия и за нахлуването на руските войски през 1939 година. Това не е доста от дълго време. "