Канеше да управлява четири години, но подаде оставка преди края

Канеше да ръководи четири години, само че подаде оставка преди края на първата. Щеше да носи непоклатимост, а провокира най-масовите митинги от десетилетия. Делян Пеевски нямаше да командва, само че постоянно задаваше дневния ред. С какво ще се запомни кабинетът на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ с министър председател Росен Желязков?

Точно 399 дни. 70 от тях – в оставка. Толкова се задържа на власт държавното управление с министър председател Росен Желязков, макар че водачът на ДПС-Ново начало вещаеше 4-годишен мандат поради поддръжката, която осигуряваше. За това време кабинетът:

Финализира процеса по присъединение на България към ЕврозонатаНареди страната измежду учредителите на противоречивия така наречен Съвет за мир на Доналд ТръмпНе съумя да прокара държавен бюджет за 2026-аПредизвика най-мащабните митинги в страната от десетилетияОсигури част, то не цялостните заплащания по Плана за възобновяване и резистентност на ЕСПровали се по въпроси, които сякаш бяха приоритет.

Кабинетът „ Желязков “ беше основан с мандата на ГЕРБ и с съдружни сътрудници Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. До 15 април 2025 година разчиташе на поддръжка, а оттова и на болшинство в Народното събрание, с гласовете на „ Алианс за права и свободи “ на Ахмед Доган. Заради влианието на някогашния им съпартиец от Движение за права и свободи Пеевски върху ръководството обаче АПС отдръпна поддръжката си. ДПС-Ново начало на Пеевски зае мястото и нерядко демонстрираше, че задава дневния ред.

На 11 декември Желязков подаде оставката на държавното управление. Но остана на власт още над 2 месеца -или 70 дни, тъй като и подалият оставка като президент Румен Радев, и наследничката му на поста Илияна Йотова, забавиха оптимално назначението на длъжностен кабинет и насрочването на предварителните избори.

С какво ще се запомни кабинетът „ Желязков “?

Място в историята с приема на еврото

Годината, в която държавното управление на Желязков управляваше – 2025 година – беше последната, в която в България се използваше левът. На 1 януари 2026 година страната одобри публично еврото за своя валута. Правителството съумя да осъществя или най-малко да показа по този начин осъществяването на бюджета и финановите резултати на страната, че да покрие критериите за ниска инфлация и бюджетен недостиг и България да бъде призната в Еврозоната.

По-рано през годината, въпреки че се забави, кабинетът „ Желязков “ изиска правенето на така наречен конвергенет отчет от европейските институции, който удостовери, че страната е подготвена за еврото.

Това сигурно е събитието, с което Желязков като министър председател и министрите му ще останат в историята, въпреки заслугата да не е само тяхна, а споделена с поредност кабинети, за които това беше цел и приоритет. Но както с приема в НАТО и Европейски Съюз, на фотографията остава индивидът, който поставя окончателния автограф.

Другият огромен триумф беше размразяването на заплащанията по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), който стоеше блокиран и де факто не можеше да бъде осъществен в продължение на повече от година. Част от плановете по Плана бяха предоговорени, само че имаше и измама – България се отхвърли от над 360 млн. евро, тъй като по този начин и не сътвори самостоятелен анткорупционен орган, какъвто ангажимент беше поела, с цел да получи цялостния размер заплащания.

Вместо обаче да реформира Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК), както страната беше дала обещание, ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ просто я закриха.

Провал с бюджета и пестник от митингите

Въпреки че се записа в историята с завършването на последната стъпка за цялостна европейска интеграция на България с приема на еврото, в случай че на едно държавно управление му се постанова да подаде оставка след по-малко от година на власт, то няма по какъв начин да е било сполучливо.

Най-големият неуспех на кабинета „ Желязков “ е двукратният несполучлив опит да прокара държавен бюджет за 2026 година Предложената от държавното управление и финансовия му министър Теменужка Петкова финансова рамка за годината доведоха до най-големите митинги в България от десетилетия насам. Кабинетът отдръпна първия вид, само че отхвърли да сдаде властта. Предложи втори, само че се отхвърли от него, откакто митингите не стихнаха.

Самите митинги потеглиха поради финансовата рамка, само че бързо прерастнаха в демонстрации против водача на ГЕРБ Бойко Борисов и Делян Пеевски и присъединяване им във властта.

Макар че в началото за оставка не се говореше, а и самият Борисов ден по-рано разгласи, че такава няма да има до приемането на страната в еврозоната, в последна сметка тя беше подадена на 11 декември 2025 година и призната ден по-късно единомислещо от Народното събрание.

Пожарите, водата и обещанията, които не се сбъднаха

Преди да се стигне до оставката обаче кабинетът не съумя да реши други въпроси, които директно засягат животите на доста хора, а решенията бяха определяни като приоритет от подкрепящите го водачи като Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Примери са оправянето с горските пожари от 2025-а и режимите на водата за стотици хиляди и изключително тежката обстановка в Плевен.

След огромните унищожителни пожари от последното лято се говореше за незабавни промени, увеличение на парите за предварителна защита и най-много за закупуване на профилирана летателна техника за справяне с огнени бедствия. За това говореха и министър председателят Желязков, и Бойко Борисов, и Пеевски. Хора стачкуваха и тогава, министър председателят получаваше петиции.

„ Не знам да е направена някаква потребна стъпка в тази посока “, сподели пред Свободна Европа Нели Дончева, която управлява стратегия „ Гори “ на WWF България.

Хеликоптери няма, а лятото се доближава.

Друг от целите на Желязков и министрите му беше оправянето с водната рецесия от лятото на 2025 година и по-специално тежкия режим на водата в Плевен.

Държавата обещаваше милиони, министри посещаваха града по повеля на Делян Пеевски. Засега обаче работата е лимитирана, а очакванията режимът да се размине са свързани с това да вали повече.

„ Нямаме публична информация какъв брой са паднали загубите [на вода по амортизираната от години водопреносна мрежа] “, сподели пред Свободна Европа общинският консултант от ПП-ДБ в Плевен Людмил Софрониев. Той напомни, че по стратегиите, планувани за идващите три години, дружно с изключителните средства, предоставени от страната – Плевен би трябвало да получи малко над 200 млн. лева

„ Последно към декември от програмата на Министерство на регионалното развитие към Плевен бяха отпуснати 0,5 % от тези 200 млн. лева, които са обещани на хартия “, сподели Софрониев.

Подобна е и обстановката с други елементи на България, където ремонта на съществени водопроводи няма, само че режим на водата има.

След оставката – Съветът на Тръмп, поръчки, постове

Бойко Борисов показва, че не е удовлетворен, че Желязков остана министър председател над два месеца откакто към този момент е подал оставка, тъй като президентът – първо Радев, а след отдръпването му Йотова, не назначават длъжностен кабинет и предварителни избори. Но оставката на държавното управление не попречи то да взима противоречиви решения.

Едно от тях – изненадващата поява на министър-председателя на учредяването на така наречен Съвет за мир на американския президент Доналд Тръмп, провокира най-остри реакции с външнополитически отзив.

Решението България да е основател на организацията на Тръмп, разкритикувана от целия Европейски Съюз, без Унгария, се случи скрито със засекретено решение на Министерския съвет. За него се разбра едвам при церемонията за сключване, на която се появи Росен Желязков. И до през днешния ден няма публична информация какво тъкмо гласи документът, подписан от Желязков, какви задължения е поела България, нито какъв е смисълът от това.

Заради острата реакция кабинетът сподели, че няма да внася за ратификация от Народното събрание акта за присъединението към организацията.

Въпреки че няма признат бюджет за 2026-а,, в последните си няколко месеца на власт държавното управление забърза възлагането на планове и поръчки.

Така да вземем за пример с държавни пари беше изработен опит да се купи земя за разширението на АЕЦ „ Козлодуй “ на цени 1000 пъти над пазарните. Случаят закупи известност след следствие на Генка Шикерова за Свободна Европа и в последна сметка, към този момент, договорката беше спряна.

След оставката от Желязков Агенция „ Пътна инфраструктура “ (АПИ) стартира с бързи темпове да подписва контракти за поправки, по някои от които в продължение на месеци по-рано няма придвижване. Размерът им за над 800 млн. евро, заяви неотдавна Медиапул.

По неотложност бяха разпределени и забравените от дълго време милиарди за икономическия преход в така наречен въглищни райони – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Облагодетелствани се оказаха доста огромни играчи, които в предишното са били свързвани с ГЕРБ. Бяха раздадени и десетки концесии.

В последното си съвещание във вторник държавното управление назначи и собствен човек в Комисията за отбрана на потребителите (КЗП).

*Текстът е оповестен в „ Свободна Европа “. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ

Още настоящи разбори – четете тук