Веселин Желев: Не вътрешните противоречия са опасни за ЕС, а налагането на единство
Европейски Съюз се бори с пропукващото се доверие към досегашния си най-верен съдружник - Съединени американски щати, от една страна, а от друга - с набиращата скорост последна десница, или по-правилно - " нова десница ", която черпи мощ към този момент все по-малко от миграционния напън към Европа, в сравнение с от линеещата икономическа мощност на Евросъюза. Неформалната среща на върха в белгийския палат Алден Бизен трябваше да напише формулата за икономическото възобновление на Европа, а оттова - да върне вярата в засилената интеграция. Решенията би трябвало да бъдат взети на Европейски съвет евентуално още през март. Германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон минаха по синия килим демонстративно ръка за ръка, само че не съумяха да заблудят никого, че сред Берлин и Париж има цялостен синхрон. Френският проект " Произведено в Европа " срещна съпротивата на Германия и Италия. Мерц потърси - и откри - съидейник в италианския министър председател Джорджа Мелони за стимулиране на конкурентоспособността без мощен протекционизъм.
" Вътрешните несъгласия в Европа са хронични и те няма да я убият, нито ще я разделят, те просто поддържат една полемика в нея. Налагането на единение, против което ще има опозиция, е по-опасно за Европа ", сподели в предаването " Събота 150 " по БНР журналистът Веселин Желев, създател на рубриката " Европа от близко " в Клуб Z, като акцентира, че не би трябвало да сме разтревожени от разнопосочните хрумвания на Париж и Берлин, тъй като по този начин е било постоянно, откогато има Европейска общественост и по-късно Европейски Съюз.
" В момента Париж и Берлин се разминават във връзка с това по какъв начин Европейски Съюз да финансира повишението на своята конкурентоспособност и своите по-високи задължения в защитата и сигурността. Париж от дълго време упорства за еврооблигации, а Германия е срещу тази концепция, тъй като подозира, че при основаването на единни европейски облигации немските данъкоплатци ще би трябвало да покриват задълженията на други страни, които не са толкоз конкурентоспособни, чиито макроикономически индикатори не са толкоз положителни, които хронично имат високи задължения и дефицити - сред тях е Франция ", разяснява Желев.
Той акцентира, че към момента има разлики в Европейски Съюз във връзка с доближаването на другите страни, тъй като те не могат да се унищожават в границите на няколко години, а изискват десетилетия и то без смущаващи развиването рецесии, само че в последните десетилетия " от липса на рецесии не можем да се оплачем ".
В този подтекст съгласно него Полша е еволюирала в последните години като една от водещите европейски сили, която може да приказва от името на Източна Европа:
" Това е страна, която взе участие във формати, които имат упоритостта да придвижат европейската интеграция по-бързо напред - Ваймарският триъгълник, примерно, където тя взе участие дружно с Германия и Франция, а в този момент и в Е6 - страните, които си сложиха за цел да задълбочат интеграцията си в повишение на конкурентоспособността и по-скоро в нейното финансиране посредством развиване на обединен финансов пазар на Европейски Съюз ".
Дали новата десница, или остаряла и тромава Европа е по-голям зложелател на европейската интеграция - това разяснява журналистът, като изясни, че новата десница е била дълго време развявана като чучело и даде образец с италианския министър председател Джорджа Мелони, като предвижда, че и френският крайнодесен политик Жордан Бардела ще бъде " мелонизиран ":
" Левицата брандираше Мелони като неофошистка, само че това се оказа безусловно погрешно. Новата европейска десница изостави концепцията за излизане от Европейски Съюз, тъй като видя, че тя плаши хората, по тази причина одобриха един нов курс, който се показва в това да бъде изменен Европейски Съюз от вътрешната страна - да се поддържа съюз на отечествата, а не да има блян към федерация и съединени европейски щати ".
По думите на Веселин Желен оста Германия - Италия се готви да приобщи " една минала в извънредно дясно Франция, като напълно реалокира цялостната политическа тежест на Европейски Съюз по-вдясно ":
" И Мерц, и Мелони желаят надзор на миграцията, понижаване на климатичните упоритости, разграничаване от уок (woke) културата и нещо, което Франция постоянно е получавала до момента - по-специално отнасяне във връзка с нейните хронични задължения и бюджетни дефицити. С тези четири неща Бардела може да стане политически допустим, тъй като ще има какво да покаже на своите гласоподаватели, а в това време той ще може да бъде въздържан в едни допустими за Европа рамки. Много значим е френският суверенизъм, чийто представител е Бардела. Не можем да приемем Франция като васал на Съединени американски щати. Бардела може да е от новите десни, само че на първо място е французин ".
" Вътрешните несъгласия в Европа са хронични и те няма да я убият, нито ще я разделят, те просто поддържат една полемика в нея. Налагането на единение, против което ще има опозиция, е по-опасно за Европа ", сподели в предаването " Събота 150 " по БНР журналистът Веселин Желев, създател на рубриката " Европа от близко " в Клуб Z, като акцентира, че не би трябвало да сме разтревожени от разнопосочните хрумвания на Париж и Берлин, тъй като по този начин е било постоянно, откогато има Европейска общественост и по-късно Европейски Съюз.
" В момента Париж и Берлин се разминават във връзка с това по какъв начин Европейски Съюз да финансира повишението на своята конкурентоспособност и своите по-високи задължения в защитата и сигурността. Париж от дълго време упорства за еврооблигации, а Германия е срещу тази концепция, тъй като подозира, че при основаването на единни европейски облигации немските данъкоплатци ще би трябвало да покриват задълженията на други страни, които не са толкоз конкурентоспособни, чиито макроикономически индикатори не са толкоз положителни, които хронично имат високи задължения и дефицити - сред тях е Франция ", разяснява Желев.
Той акцентира, че към момента има разлики в Европейски Съюз във връзка с доближаването на другите страни, тъй като те не могат да се унищожават в границите на няколко години, а изискват десетилетия и то без смущаващи развиването рецесии, само че в последните десетилетия " от липса на рецесии не можем да се оплачем ".
В този подтекст съгласно него Полша е еволюирала в последните години като една от водещите европейски сили, която може да приказва от името на Източна Европа:
" Това е страна, която взе участие във формати, които имат упоритостта да придвижат европейската интеграция по-бързо напред - Ваймарският триъгълник, примерно, където тя взе участие дружно с Германия и Франция, а в този момент и в Е6 - страните, които си сложиха за цел да задълбочат интеграцията си в повишение на конкурентоспособността и по-скоро в нейното финансиране посредством развиване на обединен финансов пазар на Европейски Съюз ".
Дали новата десница, или остаряла и тромава Европа е по-голям зложелател на европейската интеграция - това разяснява журналистът, като изясни, че новата десница е била дълго време развявана като чучело и даде образец с италианския министър председател Джорджа Мелони, като предвижда, че и френският крайнодесен политик Жордан Бардела ще бъде " мелонизиран ":
" Левицата брандираше Мелони като неофошистка, само че това се оказа безусловно погрешно. Новата европейска десница изостави концепцията за излизане от Европейски Съюз, тъй като видя, че тя плаши хората, по тази причина одобриха един нов курс, който се показва в това да бъде изменен Европейски Съюз от вътрешната страна - да се поддържа съюз на отечествата, а не да има блян към федерация и съединени европейски щати ".
По думите на Веселин Желен оста Германия - Италия се готви да приобщи " една минала в извънредно дясно Франция, като напълно реалокира цялостната политическа тежест на Европейски Съюз по-вдясно ":
" И Мерц, и Мелони желаят надзор на миграцията, понижаване на климатичните упоритости, разграничаване от уок (woke) културата и нещо, което Франция постоянно е получавала до момента - по-специално отнасяне във връзка с нейните хронични задължения и бюджетни дефицити. С тези четири неща Бардела може да стане политически допустим, тъй като ще има какво да покаже на своите гласоподаватели, а в това време той ще може да бъде въздържан в едни допустими за Европа рамки. Много значим е френският суверенизъм, чийто представител е Бардела. Не можем да приемем Франция като васал на Съединени американски щати. Бардела може да е от новите десни, само че на първо място е французин ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ