Коя е Лили Иванова? Артист, който вече шест десетилетия пише

Коя е Лили Иванова? Артист, който към този момент шест десетилетия написа музикалната ни история с гласа си и остава дипломат на безспорната младост. Чрез песните, чиято лирика те хвърля ту в Йовков роман, ту в Яворовата поезия, а в осъществяване онлайн остават чувството, че в една друга пазарна действителност Стинг и Тина Търнър щяха да надничат с благородна злоба зад завесата. Чрез мощния темперамент, който не има вяра в фантазии, а в постижимите цели. Чрез духа на войник, който с будистко самообладание пренебрегва всеки, опитал се да скочи на раменете му, с цел да наподобява по-висок. Чрез спартанската дисциплинираност и перфекционизъм, които изискват цялостна централизация във всеки стих и това постоянно е неверно тълкувано от редовия жител като „ надменност “. Момичето от Кубрат, което на 19 смъква престилката на мед сестра и хваща влака за София и макар квалификацията на Концертна дирекция като „ трета категория певица “ стартира пътя си към връх, непостижим от никой в шоубизнеса ни през днешния ден. Лъвът с фигура на гимнастичка, който не се отхвърля от задачата си и вместо ресторант в Сливен избира да тества гения си в меката на джаза в Букурещ, където издава и първата си плоча. Поредната си порция поп шедьоври Лили сервира в нов албум. Наесен звездата започва и обичайното си национално турне. - Г-жо Иванова, за пръв път пускате албум без безусловно никакъв графичен знак – даже името ви не е отразено на корицата. Защо?
- Корицата на албума e произведение на художника Васил Горанов. Недопустимо е да се нарушава целостта на картината. Идеята да бъде без име дава опция музиката да бъде изведена напред и, несъмнено, създателите. Този албум е един групов креативен план, в който композитори, текстописци, аранжори, музиканти, звукоинженери и аз сме в едно цяло като екип. Искам да благодаря на всеки един от тях за приноса им като създатели и експерти към този план.

- Авторът на портрета ви Васил Горанов се е въодушевил от естествената ви среда – сцената. Дошъл е да ви гледа по време на концерт и ви съпостави с естествена буря. Каква е историята зад основаването на тази картина? Колко специфична е тя за вас?
- С Васил Горанов ме срещна наша близка другарка, която ми показа неговото впечатляващо творчество с картини на историческа тема. Когато се видяхме за първи път, се впечатлих от метода на работа на Васил Горанов като отношение към детайла и към всеки исторически факт, преди да подходи към креативния развой. Тогава той показа, че има предпочитание да направи мой портрет по определена от мен фотография, само че аз предложих да не е фотография, а да участва на някой от концертите ми, с цел да има по-пряко усещане, и той пристигна. Няколко седмици по-късно ми показа портрета, който в действителност е напълно неговото виждане и чувство за мен – такава фотография не съществува, нито пък съм театралничила. Искам да му благодаря за това и се веселя, че точно тази картина е лице на албума ми.

- Китаристът Ангел Дюлгеров ли е още веднъж в основата на множеството аранжименти в диска? За какъв интервал го записахте и с какъв екип?
- Не знам за какъв интервал записахме албума. Предимството на това да си продуцент на личната си продукция е, че можеш да изискваш и да работиш толкоз време колкото прецениш, че е належащо, с цел да си удоветворен от крайния резултат. В албума има 3 самобитни дебюта като творчество – две от песните - “Този миг” и “Дали”, са по музика на Веселин Веселинов-Еко, а песента “Обичай ме!” е написана от Живко Петров – и двамата за първи път пишат песни за мен. И трите композиции са с текстове на Стефан Вълдобрев, с който също работя за първи път. Останалите създатели са Огнян Енев, Мартин Карбовски, Росен Кукошаров, Милен Кукошаров, Красимир Гюлмезов, Явор Кирин. По-голямата част от аранжиментите са на Ангел Дюлгеров, в това число и на песента “Защо не сме едни и същи” по музика на Найден Андреев и в негова памет. Като бонус ария е включена “Другото лято” в осъществяване онлайн от концерта в «Арена Армеец” през 2012 година в аранжимент на Живко Петров, текст на Явор Кирин и музика на Александър Бръзицов.

- Имате привилегията да работите с най-големите поети на България. В новия албум включвате поезия на музиканти като Стефан Вълдобрев и Росен Кукошаров. Колко бързо ви усетиха те като актьор, като прочувствена периодичност и сензитивност, с цел да основат текст за вас?
- Този въпрос би трябвало да го зададете на тях. Мога единствено да им благодаря за чувствителността към думите, тъй като хубавите текстове - a aз държа на това, са огромен недостиг през днешния ден.

- В „ Защо не сме едни и същи” има стих, който е съвсем философска поговорка - „ даже да ни разделят разнообразни истини, не сме ли все едни и същи хора”. Коя е вашата истина?
- Всеки си има истина – моята е в достолепието ми, в достойнството, в това да работя по личните си критерии и да не отчайвам публиката, която ми е скъпа.

- Вие сте първият актьор на България на много равнища – първият със свръхуспешни концерти във френската „ Олимпия” и в „ Арена Армеец” и първият, от чийто гений са респектирани звезди, като Хулио Иглесиас. Знам, че не приемате музиката като съревнование, само че въпреки всичко ще ви попитам – какъв брой тежка е отговорността на това да сте първа?
- Не се състезавам с никого. Правя каквото би трябвало и каквото моята аудитория заслужава, а тя постоянно е преди всичко.

- Казвате, че стройната ви фигура е въпрос на ген и точно хранене, с цел да не се чувствате тромава на сцената. Силният темперамент и желязната ви дисциплинираност като актьор обаче от кое място идват, по какъв начин се каляват?
- Моят дух е всичко. Всичко, което върша, е мой свободен избор.

- Концентрацията ви на сцена е изключителна, както и обмена на сила с публиката. Как си почивате по-късно най-пълноценно?
- Най-важна за мен е тишината. Тя ме зарежда. Тишина и безмълвие за час или два са ми задоволителни.

- Обичате да четете, и то най-вече биографии на исторически персони. Коя е последната книга, която ви докосна, и с какво?
- Една от последните, които прочетох и доста се впечатлих, е биографията на Маргарет Тачър.

- Кои са трите неща, които могат да ви зарадват на мига?
Прекрасен текст, прелестна музика, хубав букет, доста овации...

Едно изявление на Надежда Попова, в. Монитор