Коя е историята, която Европа разказва на себе си? Има

Коя е историята, която Европа споделя на себе си? Има ли кой я чуе? Главният редактор на немския всекидневник Die Welt Дженифър Уилтън приказва за всичко това от сцената на водещия стопански и финансов конгрес в България ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025, който се организира ден след публикуването на позитивните отчети на EK и ЕЦБ по отношение на готовността на страната ни за присъединение към еврозоната.
Очите на Берлин гледат към Вашингтон
На въпрос от редактора на Profit.bg Димитър Илчев дали е сюрпризирана от метода, по който Европа одобри завръщането на Тръмп в Белия дом, Уилтън отговори:

„ По-скоро ме изненада реакцията на американците. Още преди изборите имаше чувство, че упованията за победа на различен претендент са повече пожелателно мислене, в сравнение с реален сюжет. “

Тя акцентира, че за разлика от първия мандат, когато Тръмп е изглеждал сюрпризиран, че печели, този път динамичността е напълно друга:

„ Още преди да встъпи в служба, специалистите знаеха, че вторият му мандат няма да има нищо общо с първия. Тогава администрацията беше професионална, въпреки и ненапълно спонтанна. Сега е друго – тя е по-подготвена, по-целенасочена и планувана. И това се вижда ясно. “
Може ли Германия да бъде обединител на Европейски Съюз?
Разговорът естествено мина към ролята на Германия в Европейския съюз. Според Уилтън, Берлин има отговорността – само че и бремето – да бъде мотор на европейската политика, изключително след завръщането на Тръмп в Белия дом.

„ Темите като мита и търговски спорове са европейски. Германия сама не може да вземе решения. Да, можем да изразим позиция, само че реакцията би трябвало да е групова. Мисля, че доста хора усещат, че Европейският съюз през последните години нямаше ясно водачество. Страните, които са отпред в Европа, като Франция и Германия, заемат доста значима роля, само че и двете са изправени пред съществени вътрешни проблеми. А когато вкъщи си подложен на рецензия, е мъчно да бъдеш мощен водач на открито – в Европа.

И въпреки всичко аз виждам вяра. Кампанията на Фридрих Мерц за канцлер на Германия беше съсредоточена върху стопанската система на страната. След изборите обаче акцентът се измести към външната политика “, сподели Уилтън.

„ Буквално ден след встъпването си в служба - Мерц отиде в Украйна. Това са ясни признаци, че новото държавно управление желае да има по-активна роля в разрешаването на войната.

Като страна, ние сме наясно, че Европа ни гледа и виждам доста признаци, че нашето държавно управление желае да поеме ролята на обединител. “
Икономическа неустановеност и вълна от съмнение
Според Уилтън провокациите в доверието не са просто политически, а културни:

„ Виждаме възходяща неустановеност в Европейски Съюз, отразена посредством популизъм. Всички държавни управления се борят с това – няма нито една страна, която да е намерила повсеместен отговор. “

По думите на Уилтън това е проблем на времената, в които живеем – глобализация, развиване на AI, обществени мрежи, демографски промени. За един елементарен човек това е мъчно за разбиране. Един откровен политик би споделил: „ Не знаем по какъв начин ще наподобява светът след 10 или 20 години “, само че това не е нещо, което хората желаят да чуят, уточни тя.

“Популистите оферират тъкмо това, което се харесва – заричане, че можем да се върнем към някакво минало, което наподобява по-сигурно. Разбира се, това не е реалистично. Спомням си интервала сред 2004 и 2007 година, когато бях студентка, и Европейски Съюз се разшири фрапантно. Тогава водещият спор беше – какво значи Европа оттатък стопанската система?

Все още не сме дали отговор на въпросите за културата, идентичността, защитата. А те не са маловажни. Културата може да бъде лепилото, което държи съюза дружно. Може да наподобява второстепенно, само че в действителност е основно “, сподели Уилтън.
Каква е историята, която Европа споделя на себе си – и има ли кой да я чуе?
Главният редактор на Die Welt уточни и ролята на медиите като част от по-голямата рецесия на доверието.

„ Много е мъчно да обясниш какво е публицистика в днешно време. Ние се опитваме да пазиме безпристрастността, да отделяме мнение от факт. Но новините към този момент идват доста бързо - и това трансформира наличието.

Истината е, че класическите остарели медии работят като TikTok – задачата е да се притегли внимание. Това е не просто стопански напън, а рецесия на цената – за медиите, само че и за политиката, и за обществения диалог като цяло.

Политиците също страдат от това. Трудно е да приказваш рационално, в случай че гласът ти не може да се чуе. Алгоритмите не обичат комплицирани фрази “, уточни основният редактор на Die Welt

Ролята на Европейски Съюз като проведен и упорит съюз остава неразбираема – изключително в изискванията на световна пренаредба. Именно тук Уилтън вижда опция за стратегическа автономност:

„ Това е нещо, което трябваше да развиваме доста по-рано. Точно поради това резултатът Тръмп не е безусловно нещо неприятно – той ясно сподели, че би трябвало да работим върху стратегическа автономност. “

По думите ѝ, Европа, и изключително Германия, е привикнала някой да я поддържа:

„ Дълго време разчитахме на огромния брат. При всяка рецесия, било то защита, стопанска система или енергетика – чакахме той да се намеси.

Светът към този момент не работи по този начин. Не става дума за цялостна самостоятелност. Но би трябвало да има потенциал – институционален, стопански, политически – за повече автономност. Европа би трябвало да се промени. “