Кой се страхува Борислав Сарафов да е главен прокурор?
Кой се опасява Борислав Сарафов да е основен прокурор?
По-малко от две седмици останаха до 16-ти януари, денят на чуването на Борислав Сарафов пред Висш съдебен съвет и избора му за нов основен прокурор. За мнозина датата се оказва сакрална освен за правосъдната система, а въобще за политическата вероятност пред страната, изпаднала в невиждана четиригодишна изборна серпантина, която разрушава една след друга институциите и докара до срив в страната, съпоставим само с интервалите на нейната окупация и непознато господство.
Предстоящият избор на идващ основен прокурор от Висшия правосъден съвет очевидно не е въпрос, който вълнува обществото, което има да взема решение витално значими проблеми за своето битие. В контраст на това една дребна групичка политици са се трансформирали в съперници на самостоятелната и мощна прокуратура, станала тяхна политическа цел повече от две десетилетия.
Колкото хората да не ги интересува номинацията на Борислав Сарафов, толкоз неговите съперници се пробват да натрапят тематиката за избора му. По два метода – през формалните договаряния за вероятно съдружно ръководство, т.е. през парламентарни еквилибристики, и по втория метод – посредством нечистоплътна, жълто-кафява и унизителна за всички нас като общество акция против личността на и.ф. основен прокурор.
Днес ще се спрем на „ втория метод “, който в действителност демонстрира какъв брой неуместна и плашеща подмолните политически, стопански и престъпни кръгове е кандидатурата на човек от системата за основен прокурор.
Борислав Сарафов се оказва следващият магистрат, който е трансфорат в цел на акция по дискредитиране и оклеветяване. В тази акция към този момент са включени околните му – някогашната му брачна половинка, огромният му наследник, даже и невръстните му деца. „ Бентът “ се отприщи преди
повече от месец, когато стана ясно, че Висш съдебен съвет има желание да извърши конституционното си обвързване и да докара до край процедурата по желание на титуляр за основен обвинител, стартирала още преди година и половина.
И се започна… В (полу)анонимна фейсбук-общност, свързвана с партийни водачи от „ Да, България “, се появи фотография на полицейски автомобил пред столично учебно заведение. Към фотографията имаше текст, съгласно който този автомобил „ пазел “ невръстните деца на Обвинител №1. Очевидно партийният комсомол не си беше направил труда да ревизира и да откри, че от много време рано заран пред доста столични учебни заведения има „ засилено полицейско наличие “, изразяващо се в 1-2 полицейски чиновници, които се пробват да контролират трафика.
Тази, на пръв взор, безобидна задявка със Сарафов идва да покаже, че съперниците му са подготвени на всичко в името на сакралната цел – да имат „ наш основен прокурор “, каквито фантазии обществено споделяше в края на 2021 година преди малко встъпилият като министър-председател Кирил Петков. Мръсно и долно е да внушаваш ненавист към обществена персона, изключително, когато намесваш дребните му деца, само че в това отношение българската политика не познава граници. А пък Кирил Петков и компания са посочили, че пред нищо не биха се спрели, откакто даже и противозаконен арест на водача на опозицията спретнаха.
Но това не е нищо. Повече от месец, още веднъж във фейсбук, тече координирана акция, чиято цел е „ отстрелването “ на единствения претендент за основен прокурор – отново през неговите близки. Не по законови аргументи, а по „ морални “. Последното се постанова, тъй като поръчителите на акцията и нейните директни изпълнителни изцяло осъзнават, че употребяват данни от осъществени инспекции на институции, по които не е открито нищо неправилно. Това обаче няма никакво значение. Във времената на постистината на обществото се показват манипулативни и подправени внушения, явно целящи да дискредитират обществено другояче изрядния Сарафов, както това откриха всички инспекции.
В края на мандата на предходния основен прокурор Иван Гешев, депутатите вкараха дълго стремежи от демократичната общественост у нас „ механизъм за следствие на основния прокурор “. По създание това е метод за политическо и подмолно въздействие над ръководителя на държавното обвиняване, невъобразим в правния мир по света.
Борислав Сарафов се оказа първият клиент точно на този инструмент, по силата на който за последната година той е бил във фокуса на трийсет инспекции! 30 инспекции! Съобщи го в изявление за „ 24 часа “ особено назначеният прокурор Даниела Талева, която в действителност е арбитър, както желаеха от „ Да, България “ – самостоятелен арбитър да ревизира Обвинител №1, с цел да няма зависимости. Този ad hoc прокурор ревизира всичко – даже и данни в изявления, свързани с парцели на близки на Сарафов. И те показват документи за заплати, за заеми, за участия в търговски сдружения, за всичко… Данъчните също ревизират основния прокурор и околните му.
Проверката на специфичния прокурор е всеобхватна и изрично открива, че нарушавания няма. Не единствено по този проблем, само че и по други, част от които публично известни като фотосите от „ Осемте джуджета “, на които се вижда Сарафов с някогашния следовател Петър Петров/Еврото. И по този проблем се удостоверява тезата, че в разгара на спора сред Гешев и Сарафов, фотосите са употребявани в опит за напън от първия по отношение на втория. Самия Сарафов от дълго време бе обяснил, че се е оказал жертва на оперативна композиция и е посетил заведението със брачната половинка и дребното си дете, без да подозира, че ще попадне в „ клопка “.. Показанията на очевидци в първичния миг явно са били взети под напън, а проверяващият основния прокурор съдия-прокурор прави повторни разпити. И открива обстоятелствата – че като шеф на Националното разследване Сарафов няма по какъв начин да не се е познавал с някогашния началник на Столичното разследване, само че в никакъв случай не е бил свързван с „ Осемте джуджета “, и когато си вижда случйно с него, няма по какъв начин да не му подаде ръка, което бе запечатано на фотосите.
Това, че специфичният прокурор Даниела Талева приключва тези две инспекции против Сарафов, както и всички останали по простата причина, че няма нарушавания, още по-малко закононарушения, през днешния ден се оказва огромен проблем. Това идва да покаже, че механизмът за следствие на Обвинител №1, в никакъв случай не е имал за цел определяне на истината, а да служи като инструмент за дискредитиране и вероятно елиминиране на някой неуместен основен прокурор, какъвто сега се оказва Сарафов.
Мръсната акция не стопира дотук. Тя взима новата си жертва. Назначената за ad hoc прокурор арбитър от Софийски градски съд Даниела Талева е идната цел на постистината. Вече изниква въпросът – кой ще я проверява нея? Според жълтопаветната общественост тя е „ изпрала “ Сарафов и по този начин му осигурила безметежен избор за основен прокурор. Оказала се „ Снежанка “ в „ Осемте джуджета “ – сходни обети се леят в обществените мрежи по адрес на магистрата единствено, тъй като си е приключил работата по закон.
Фактите и истината през днешния ден нямат значение.
Скоропостижно, незабавно, изключително, на 31 декември, часове преди Нова година от сайта BIRD публикуваха самото разпореждане на Даниела Талева, с което тя заключава, че някогашната брачна половинка и огромният наследник на Сарафов имат легални приходи от трудови контракти, изцяло естествени ипотечни заеми, свързани със строителство и продажба на парцели и така нататък Ако човек прочете не постановлението, а публикацията към него ще си намерения тъкмо противоположното – въпрос на интерпретация и постистина. Явно създателите на акцията против Сарафов, стартирала от изявления от протестъркото съдружие БОЕЦ, от дълго време са имали въпросното разпореждане, както и цялата кореспонденция. Как и за какво материали от прокурорско следствие са станали притежание на упоменатите, е обособена тематика, само че това удостоверява тезата, че се касае за мръсна акция, в която „ всичко е разрешено “, даже когато е срещу правото и законите.
А за какво на 31-ви декември?
За да може в съдружните договаряния да се извиват ръце. Поръчителите на компромати от „ Продължаваме промяната “ явно считат, че по този начин ще дадат по-силни козове на ДСБ и „ Да, България “ в опитите им да изнудват представителите на ГЕРБ. Разбира се, постът на основен прокурор е значим и за него постоянно има и други претенденти, които обаче обществено не желаят да го заявят, само че биха създали повече от нужното, с цел да отстранят любимеца, смятайки, че по този начин в миналото може и да бъдат видяни и даже издигнати като претенденти.
Прави усещане, че опитът Сарафов да бъде дисредитиран медийно, този път имаше стеснен резултат. Неверните внушения и операции, с дребни изключения, не пробиха във водещи онлайн издания и в печата, още по-малко във водещите малките екрани и радиото. Логично, умел публицист би открил истината, както и какво се цели с манипулативното й деформиране през маргинални общности.
Атаката против Сарафов е симптоматична.
Именно, тъй като е маргинална, учредена на изкривяване на тествани условия, освен това от преднамерено основан за задачата орган.
В същото време е рискова, тъй като демонстрира, че даже и когато си безупречен, можеш да бъдеш очернян, единствено тъй като си неуместен на избрана група политици и най-много на техните стопански и престъпни ментори. Това е признак, който демонстрира какъв брой надалеч в разрушаването на престижи, а и на публичното доверие в институциите са стигнали тези кръгове, които години наред се пробват да внушат, че са крайната морална инстанция, раздавайки документи за интегритет за комфортните и изливащи катран върху неуместните.
Прави усещане, че изпълняващият функционалностите основен прокурор показва желязно хладнокръвие. Сарафов нито един път не си е разрешил да легитимира морално капитулиралите си душмани, ползващи пощенски кутии за клюки в опитите си посредством нелегитимни цели да се доберат до върха на прокуратурата.
Заради това и даже митинг против кандидатурата на Сарафов няма. Това, което се случва всяка сряда пред Съдебната палата, проведено от „ Правосъдие за всеки “, има по-скоро противоположен резултат. Да събереш 15-20 души, с цел да им повтаряш мантри за „ промяна “ е таман толкоз несъстоятелно, колкото и нелепото подстрекателство, което Ивайло Мирчев от „ Да, България “ един път опитва да направи, че Сарафов се бил срещал с водача на ДПС-НОВО НАЧАЛО. Обвинител №1 опроверга този неистина, която трябваше да внуши, че прокуратурата атакувала съперниците на Пеевски – Кирил Петков, Асен Василев, Лена Бориславова и сие.
Самият Мирчев обаче не сподели нищо за едни други срещи, за които пък Пеевски твърдеше, че Сарафов е провеждал с Христо Иванов. Срещи на уиски и фъстъци, на които са били обсъждани варианти за заместници на основния прокурор.
Дали, в случай че Сарафов беше направил Андрей Янкулов, Владислава Цариградска или някои различен – посочен от Христо Иванов – за собствен заместител, през днешния ден щеше да бъде обект на такава очерняща акция от шепа улични наемници? Не, несъмнено!
Да, Сарафов се среща. Вижда се с кого. Досега не е имало различен основен прокурор, който да е бил толкоз добре признат от американските ни сътрудници. Миналата година той два пъти беше във ФБР и има покана още веднъж да посети Бюрото в идващите месеци. На крайници в Съдебната палата за взаимни изказвания отиде персонално посланикът на Съединени американски щати в София Кенет Мертен. Все знаци, че претендентът за титуляр на поста основен прокурор се употребява с доверието на непознатите служби, които имат задоволително положителни механизми за определяне на интегритета на тези, с които си сътрудничат.
Именно това задълбочаване на партньорството, демонстрирано от двете страни в границите на последната година, се явява опасност за тези, които употребяват нелегитимни средства в опит да дискредитират кандидатурата на Сарафов.
От всичко това идва и разумният въпрос – кой се опасява Борислав Сарафов да е основен прокурор? И отговорът е явен.
Източник: Епицентър
Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News